Пламена Заячка, Младежи- АБВ: Необходимо е възраждане на забравената през последните 30 години тема за мира

 

Във фоайето на БАН днес се открива изложба „Мирът и войната в образи“ по инициативата на Световното движение за мир. Какви исторически моменти ще бъдат представени на посетителите и защо е важно темата за мира да присъства по-активно? Повече за изложбата ни разказва председателят на Младежи- АБВ и председател на Инициативния комитет за създаване на движението Пламена Заячка в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Госпожо Заячка, каква е идеята на изложбата?

Пламена Заячка: Изложбата е на тема „Войната и мирът в образи“. Идеята възникна, тъй като 30 г. никой не говори за мир. Въобще мирът отсъства като тема от културата, от публичното пространство, от изкуството. Мирът просто го няма. Все едно е тема като табу. Ние изпитахме страшни затруднения като тръгнахме да събираме и подготвяме тази изложба, тъй като наистина и художници, и хора на изкуството просто на тази тема нямат творби. За разлика от движенията, които през 60-те, през 70-те, през 80-те широките, граждански масови движения в цяла Европа, в Америка за мир. И то при положение, че напрежението расте. Имаме надпревара във въоръжаването, силна милитаризация. За това решихме да представим тази изложба. Събрахме 13 творби на петима художници. Първият ни художник е Мирчо Колешев. Неговите творби са свързани с войната в Бейрут, 1982 г. „Предупреждение 20 век на Хирошима“, атомната бомба над Хирошима. Мирът не може без войната, като тематика, чисто поради тези причини, които обясних. За мир не се говори, в публичното пространство не се артикулира, нито в културата. За това изложбата е и войната, и мирът. Имаме картина на художника Красимир Люцканов, което е последствията от войната, с разрушеното културно наследство, с разрушените традиции. Имаме на художника Преслав Крашовски – „Гара Бойчиновци“. Още един не толкова миролюбив факт. Имаме на Христо Христов „Надеждата крие символ бялата лястовица“, както и след това „Фениксът“, което вече е последствието от войната и възраждането. Имаме разбира се и по-мрачни картини, които изобразяват тежката, другата страна на войната, смъртта, костниците. Костницата на Мавзолея в Плевен. Имаме картини на Георги Иванов. Кръговратът на войната, на последствията на мира, на надеждата. Това е тематиката.

Водещ: Казвате тази тема за мира, разбира се, съответно за войната, 30 г. просто отсъства, за това не се говори. Вие сте били близко до творците. Какво ви споделят те? Защо тази тематика дори и в изкуството не присъства толкова силно?

Пламена Заячка: Просто няма интерес към нея. След 1989 г., след края на Студената война и вече мирния период явно нещата се успокояват. И е факт, че след 1945 г. ние живеем в най-мирното време. В същото време обаче това въобще не е така, тъй като след Втората световна война, която е най-кръвожадната, най-унищожителната, до момента в света има над 100 държави, които воюват в една или друга страна и има над 60 войни. Така че темата за мира сега започва да се връща, особено в Европа, когато нараства напрежението. Виждаме между НАТО и Русия, виждаме че има едни призиви за въоръжаване, за надпревара във въоръжението. Виждаме напрежение в Черно море до нашите граници. И може би тази тема малко или много се възражда. И това е хубаво, защото тези договори, които се подписват за края на Студената война да се прекрати, те са именно под натиска на такива граждански движения, които настояват за мир. И мислим, че изложбата е начин да повдигнем тази тема и в обществото да се поставят тези въпроси отново на дневен ред. Защото не може да се говори за нови оръжия, дори за ядрени оръжия на територията и при нас в България.

Водещ: Това ли са конкретно целите, с които Световно движение за мир се ангажира в периода си на съществуване, целите които изброихте?

Пламена Заячка: То стана световно в рамките на по-малко от месец, което показва че темата за мира наистина е в дневния ред в световната политика. Ние имаме посланици на мира в 10 държави на 4 континента. Разбира се, какво ни обединява? Първата ни международна стъпка беше на форум на страните от БРИКС в Делхи и се обединихме срещу милитаризацията, срещу навлизането в чужди територии и участието в чужди конфликти на суверени държави. И това е една обща рамка, която обединява всички, които се борят за мир. Например в Индия и в Пакистан тази година се случи най-тежката атака в историята на техния конфликт. Това беше окачествено и от западните медии включително. Имаме сега конфликти във Венецуела. Срещи тези неща са общите цели, общата рамка- НЕ на милитаризацията, НЕ на нападението и участието в чужди конфликти, НЕ и в разрез на международното право.

Водещ: Върху какво по-конкретно се фокусира Световното движение за мир в България, нашите предизвикателства, разбира се нашите цели и притеснения?

Пламена Заячка: Фокусираме се, разбира се и върху страната ни, все пак движението стартира от България. То е по инициатива на АБВ-Младежи, но то е надпартийно, гражданско. В него влизат представители на академичните среди, на лекарските, имаме и граждани, които се включиха много активно и се вълнуват от темата. Започна именно от България и то в един период, в който ние ставаме свидетели на нарастващо напрежение и включително около нас и нашите граници. Стартирахме движението от Варна. За България то има три цели. Първото е да не се разполага ядрено оръжие на територията на България. Такова в историята ни никога не е имало. И не смятаме, че сега е и моментът. Това е първата  и основна цел – на територията на България да е без ядрено оръжие. Второто нещо, което сме си поставили е тези военни бази и контингенти, които съществуват на нашата територия от отбранителни да не си променят статута на нападателни, след прекратяването на договора за ракети със среден и малък обсег от страна на САЩ , които излязоха и Русия, която взе огледални мерки. Най-вероятно ще има натиск, включително и върху България на територията си да приеме такива бази, те да се превърнат от отбранителни в нападателни,  както и да се приемат ядрени оръжия на територията ни. През 1987 г. се подписва този договор и от Европа се изтеглят близо 3000 ракети, включително и неконвенционални. И най-големият потърпевш от прекратяването на този договор между двете големи сили САЩ и Русия ще е Европа. Както беше преди, това е и сега. И за това третата цел на движението ни е актуализиране и разширяване на този договор, който да включи всички държави, които имат геополитически амбиции и са ядрени държави. Това значи и Китай, и Индия, и Пакистан. Защото вече, когато всичките държави, които разполагат с такова ядрено оръжие и такава мощ, когато те са в рамките на един договор и той има някакви ограничения или таван, или налага въздържане, тогава вече се гарантира световната архитектура на сигурност, включително и европейската.

Водещ: Конкретно формулирани цели, получихте подкрепата и на различни чуждестранни посланици, общественици. Предстои ли обаче обществен дебат по тези теми или все още обществото не ги припознава като толкова близки до неговите проблеми?

Пламена Заячка: Все повече организации и хора ни търсят, включително в световен мащаб. Вие казахте посланици – да,  представихме движението съвместно със Съюза на българските журналисти, което е достатъчно показателно, че журналистиката също се вълнува от тази тема. И аз благодаря на председателя на Съюза на българските журналисти госпожа Снежана Тодорова за това представяне, което направихме пред дипломатическия корпус у нас. Получихме подкрепата на Сирия, на Египет, на Куба. Държави, които самите те казаха, че се нуждаят от мир и тази тема е актуална. Получихме уверението, че ще ни свържат с други организации и хора, които  също работят по темата, за да можем да си взаимодействаме. Така че да, темата наистина започва да се прокрадва в публичното пространство. Ние и в ЕС ще се борим също за това – за мир, за сигурност, за нов процес Хелзинки-2, което да гарантира общата европейска система за сигурност. От Тракийските дружества, от различни организации, те заявяват желание за подкрепа и включване в движението.

Водещ: Изложбата се открива днес.  Докога ще бъде достъпна тя за посещение?

Пламена Заячка: Предполагаме, няма да е достъпна за много дълго време, тъй като планираме да я представим и на други места. Но със сигурност днес и утре ще е там.

Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА