Пламена Кирова, етнограф РИМ-Бургас: Всеки един от нас може да намери поне един бежанец назад в рода си

За изложбата „Българските бежанци в нашата памет“ в етнографската експозиция на РИМ-Бургас и за съхранената култура и традиции на българите по време на миграционните процеси от края на 19-ти и началото на 20 век Радио „Фокус“ – Бургас разговаря с Пламена Кирова, главен уредник в етнографската експозиция на Регионален исторически музей /РИМ/ – Бургас.

Фокус: Г-жо Кирова, РИМ-Бургас издаде каталог на изложбата „Българските бежанци в нашата памет“. Какви са основните акценти, включени в каталога?

Пламена Кирова: Основните акценти, които са включени в каталога са най-вече историческият преглед на събитията. Опитахме се да направим т.нар. етнодемографска характеристика на хората, които са бежанци, защото изключително много се акцентира над тракийските бежанци. В нашия край освен тези, които идват от Източна Тракия идват и такива, които са от Западна Тракия, а има хора, които са избягали от Мала Азия. По-интересен е фактът за тези хора, че първоначално всичко започва като една миграция. Още в средата на 14 век разполагаме с данни от пътеписни материали, че в Мала Азия има изцяло български селища. Тази информация е важна за етнографи, етнолози и историци, защото в сърцето на поробителя могат да се открият чисто български села. Тези хора отиват там да търсят едно по-добро бъдеще за себе си. По същия начин хората от Малкотърновско, които можем да кажем, че е едно от разселническите огнища, навлизат на юг от Източна Тракия по чисто икономически причини. Селищата се разрастват, земята е малко, а те търсят свободна земя, за да изкарват прехрана си.  Посрещнати са добре, защото Османската империя по това време е изцяло военизирана, османците се занимават предимно с военно дело, пазят своите граници и затова им е необходима работна ръка, затова и българите са им добре дошли. Те започват работа там предимно в малките селища и земите, постепенно спестяват пари, закупуват земята, която до този момент се обработва и не е била тяхна. Постепенно те се разрастват, прогонват местното население и то става чисто българско до момента, в който се започват няколкото последователни войни, от които следват и гоненията. Българите са подложени на големи извращения и насилие и не само в Източна Тракия, но и в Западна и в Мала Азия. Интересно е да се отбележи фактът, че Западна Тракия се намира на територията на Османската империя, но в същото време българите, които живеят там, но дошли от Родопите и от вътрешността на България, са под власт на империята и под духовния гнет на гръцката патриаршия. Техните несгоди не са по-малки от онези, които преживяват останалите. Всичко това сме се опитали да покажем в изложбата „Българските бежанци в нашата памет“ в Етнографската експозиция в Бургас и това ни струваше много. Месеци наред аз и целият екип ходихме в Държавен архив – Бургас и се ровихме в архивни материали, прочетохме неимоверно много информация, за да можем да извлечем най-интересното и най-важното.

Фокус: Въпреки този гнет, как българите съумяват да запазят българската автентичност и дух?

Пламена Кирова: Признавам, че не знам как успяват тези хора, които са пропътували хиляди километри да намерят едно по-добро и безопасно място за живеене. Тези хора, които са преживели ужаса да изоставят домовете си, да захвърлят децата си, за да не бъдат издадени или убити на място. Това са хора, които са преминали границата с България и буквално са живели на самата граница с надеждата, че нещата ще се успокоят и ще се завърнат по родните си домове. Наистина не мога да дам отговор как са съумели да съхранят българския дух в себе си, но съм им безкрайно благодарна, защото са успели да съхранят историята си, песните и костюмите си и да ги предадат на идните поколения.

Фокус: Каква история е съхранена в българските носия костюм от тракийските миграционни процеси?

Пламена Кирова: В изложбата могат да се видят 6 женски костюма. Има ги снимани и в каталога. Разделили сме ги в 2 костюма, които са от Източна Тракия, два от Западна и два от Мала Азия. Това са едни прекрасни костюми, но колкото и да имат общо помежду си се оказва, че 2 съседни села имат разлика в костюмите. Както знаем всички женският костюм е записвал и разказвал историята на жената, на която го носи. По костюма можеш да разбереш дали притежателката на костюма е мома, млада булка или омъжена жена, колко деца има, от кой род е – всичко това тя е успявала да изпише на костюма си. Това се е запазил до ден днешен и се надявам да успеем да го съхраним и занапред и в нашия музей. Действително са донесли със себе си изключително малко неща, защото са бягали буквално само с дрехите на гърба си и ако са съумели да запазят някои накит, то те са го използвали тук като раменна монета за препитание и да започнат наново своя живот.

Фокус: Кое е най-характерното за тракийските бежанци, което оставя отпечатък и до днес?

Пламена Кирова: Историята, която носят със себе си оставя отпечатък, а това е най-важното, както казва всеки един от посетителите в музея, дошъл да разгледа изложбата. Хората буквално започват да разпознават села, започват да се заглеждат в лицата по снимките, опитват се дори да открият някои от своите роднини по фотосите. Има хора, които започват да разказват без ние да сме ги питали и се оказва, че са наследници на тракийските бежанци. Тракийци носят жар в себе си. Преди няколко години ни посети един възрастен човек, с който се разговорихме и от дума на дума той се разплака. Спомни си какво са му разказвали какво са преживели неговите баба, дядо, прабаба и прадядо, за да стигнат до свободното Отечество. Идеята на тази изложба е първо да почетем нашите предци, защото всеки един от нас, ако се обърне назад в своя род, ще намери поне един бежанец. Няма значение дали е от Източна или Западна Тракия, Македония или Мала Азия. Трябва да си спомним за тях и да запазим паметта им жива.

Силвия ДОНЧЕВА