Пламена Кирова, етнограф: Тронкската носия, характерна за село Факия, е сред най-красивите женски носии в странджанско

  

Пламена Кирова, етнограф, главен уредник в РИМ-Бургас в интервю за предаването „Магията на Странджа“ на Радио „Фокус“

 

 Водещ: Продължава разходката ни из Странджанската фолклорна област. Тя се простира на запад до селата Факия, Желязово и Горно Ябълково, днес част от Община Средец, на север до Царево и селата Визица и Индже войвода, а на изток до Черно море и на юг до турската граница. Какво обаче издават облеклата и накитите, характерни за тази област и как те преплитат в себе си бита, традициите и вярванията на хората, живели по тези места в миналото? С какво се открояват Тронкската етнографска група, характера за днешното село Факия? За това и още разказва в следващите минути етнографът Пламена Кирова. 

Пламена Кирова: Облеклото в Странджа спада към сукманния тип. Тоест, откликът или разликата в странджанското облекло идва не толкова от типа и кройката на сукмана и на дрехите, които е носела жената, колкото до декоративните елементи по самия сукман, украсата, която се е правила по него. Разликата идва и от другия декоративен елемент – престилката, женският пояс и забраждането. Това, което е обличала жената преди, така да кажем нашите прабаби, първо е била ризата. Облича се риза, която се е възприемала като бельо, не е имало такова, каквото го познаваме днес в съвремието, ризата е изпълнявала тази функция. Материалът, от който са се правили ризите, е бил съобразен разбира се и с това какво са отглеждали хората. Ризите са били памучни в най-основния си вид  и ленени. Върху ризата се облича сукман. Кройката е А-образна, прави се от един плат в повечето случаи с разрез за главната. Под мишниците се слагат клинове, които са съобразени с фигурата на съответната жена. Върху сукмана се слага пояс, върху пояса – престилка и в зависимост от времето навън дали е топло или студено, се слага връхна дреха, която може да бъде без ръкави, 3/4 ръкави или с дълъг ръкав. При жените и при момите, при годениците по-скоро или вече когато жената се омъжи, се появява и забраждането. Съвсем спокойно можем да кажем, че когато погледнем една жена в носия в пълния й вид, който описах досега плюс забраждането, ние можем да разгадаем историята на жената – дали жената е годеница, дали е млада булка, дали има деца, в кой род е омъжена, в кое семейство, от кое семейство произхожда, от кое село е. Това са основните разлики и неща, по които може да се разпознае. В Странджа, в нашия регион битуват три етнографски групи. Основната етнографска група са рупците – най-старото местно население. Другата етнографска група, това са загорците, които населяват село Зидарово и околните села, те са в по-близък ареал до Бургас. Третата етнографска група е тронкската етнографска група. Те са характерни и можем да ги открием в село Факия и в селата около това селище. Лично за мен, една от най-красивите и богато орнаментирани женски носии е носията на тронките. Тронкската жена е доста сръчна, разбира се, не само тя, и от другите етнографски групи, но при нея преобладават по-ярките цветове. Прави разлика и се набива на очи използването на цветове като цикламено, като оранжево, като жълто. Тези цветове се слагат на престилката, която е първият елемент от облеклото, която привлича погледа на един страничен наблюдател. Много е характерна и носията на рупската етнографска група, може би една от най-известните, която е празничната носия от село Българи, която може да се срещне и в Малко Търново, с яркочервените огнени кръгове по полите на сукманите, с оранжевите линии на престилката, с жълтите линии, които също се слагат на престилката. Както казах и в началото, разликата е в престилките и в това как ще бъде изтъкана и украсена самата престилка. Разбира се, не можем да пропуснем и мъжкото облекло, което за разлика от дамското или женското, не е чак толкова вариативно. Мъжкото облекло в нашия край спада към чернодрешното по този делитбен показател в цяла България – белодрешно и чернодрешно, което ще рече, че мъжете са носили по-тъмни цветове и характерни цветове в техните костюми са тъмносиньо, вишновото, тъмния нюанс на вишневото, кафяво, черно. Не можем да пропуснем и тук, че мъжете може да са мъже, но и те са суетни, и това се отразява в богатата гайтанена украса по потурите, по долната част на потулите, по джобовете на потурите, по елеците.

Водещ: Г-жо Кирова, както описахте, а и може би нашите слушатели, ако са виждали странджанска носия, знаят колко цветна е тя, колко е шарена, колко е богата, особено дамската, на която обърнахме много голямо внимание. Можем ли да кажем, че по някакъв начин това е отражение на характерните и традиции, и обичаи, изобщо занаяти и поминък в региона, на светоусещането на тогавашните хора, които са живели по тези места?

Пламена Кирова: Разбира се, че можем да кажем това твърдение и да застанем зад думите си, защото ако един страничен наблюдател погледне носията на местното население най-старото – рупското, веднага ще види едни наистина огнено червени кръгове, които казах и в началото, че се намират в долната част на сукмана. Това веднага прави една препратка към обичая, който е характерна а тези хора, те са носители на този обичай, а именно нестинарството, тяхната почит към слънцето. Това се забелязва не само в тази везбена украса в долната част на сукмана, тя се наблюдава и в престилката. Цветовете, които се използват, са отново огнени – жълтото, оранжевото. По този начин те показват първо своята принадлежност към етнографската група, второ – така се обозначават и като носители на този, бих казала уникален обичай нестинарството.

Евелин ЦАНЕВА