Пламена Кирова, РИМ-Бургас: Традициите на Бъдни вечер са едни от най-трайните за българина

За традициите на Бъдни вечер, за обреда „коледуване“ и за това как бургазлии посрещат християнския празник Рождество Христово, Радио „Фокус“-Бургас разговаря с гл.уредник в Етнографската експозиция в Регионален исторически музей–Бургас.

Фокус: Г-жо Кирова, какви са традициите, които хората трябва да спазват на Бъдни вечер?

Пламена Кирова: Традициите на Бъдни вечер са едни от най-трайните за българина. Като празник, който е преди всичко семеен – празник, в който се събира цялото семейство, може да се приеме като българския Ден на благодарността, защото всички се събират заедно и са благодарни за това, че са живи и здрави. На Бъдни вечер фолклорният човек нарежда празнична трапеза, като напоследък се наблюдава една тенденция да се отрича нечетният брой на храните, които се слагат на трапезата. Въпреки това фолклорният човек спазва традицията и поставя нечетен брой постни ястия на празничната трапеза, които могат да бъдат 3, 7, 9, 11 според сръчността на домакинята. Трапезата в този ден е тържествена, но и постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост. В това число влизат и орехите и чесънът, и плодовете, които домакинята е приготвила, като всичко това е обвързано със сезонните храни. Други български традиционни ястия за трапезата за Бъдни вечер са сарми, бобена салата, печен боб или яхния, пълнени чушки, орехови разядки, туршии, жито, ошав, тиквеник. Освен това се слагат и мед, ядки (най-често орехите), разнообразие от плодове, вино, чесън. Някога хората са брояли всичко в стремежа си броят на ястията да бъде нечетен, а в това число е влизал и обредният хляб, който се слага на трапезата.  Задължително присъства и питка с пара за късмет, а празничната трапеза трябва да се прикадява и да се остави през цялата нощ, без да се раздига. Огнището не бива да загасва, а трябва да се поддържа според християнките вярвания. Интересно е, че дървото, което се слага в огнището, се казва бъдник. Той се оставя цяла вечер там, за да е „видело“ на Света Богородица. В този смисъл огънят се приема за земния аналог на слънцето.

Фокус: Каква е ролята на коледарите в дните преди и след Рождество Христово?

Пламена Кирова: В каноните на фолклорната традиция коледарите обикалят домовете на Бъдни вечер – на 24-ти срещу 25 декември. На 25 декември също минават коледари, но  това са рпедимно по-малките момченца, защото коелдуването се приема от обществото като една стъпка от ергените. След като едно момче е станало коледар, то вече получава разрешение от обществото да се „задява“ с момите, да ходи по седенки и да се хващат на хората – тоест това е тяхната инициация в обществото. Могат да коледуват както големи така и малки момци. Те ходят от къща на къща и пожелават на стопаните здраве, щастие и имане.

Фокус: Как се въприема коледуването в наши дни?

Пламена Кирова: Така както децата на съвремието очакват Дядо Коледа с нетърпение да остави подаръци под елхата в празничната нощ, по същия начин и с трепетно вълнение прадедите ни са очаквали коледарите на Бъдни вечер. Нашите прадядовци и прабаби  не са лягали да спят, преди да коледарите да минат през дома им, тъй като именно те носят благата вест, че Спасителят се е родил. По-характерното за самото коледуване се крие в това, че коледарските дружини могат да бъдат много големи, в зависимост от големината на селището. В наречения дом влизат певците от коледарската дружина и водачът на дружината. Изпяват се песните и всеки един от коледарите се стреми да мине през дома на девойката, която си е харесал. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер, а според народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества, които биват прогонени чрез песните на коледарите. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор: песни, наричания, пословици и гатанки.  Специфичните коледарските песни се изпълняват при коледуването – на Бъдни вечер дружини от коледари, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на стопанина, овчаря, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче. В наши дни това все още се прави, но предимно по селата, докато в града се среща по-рядко.

Силвия ДОНЧЕВА