Пламен Атанасов, Рето „Надежда“ – Бургас: Най-уязвимата към наркотици група са 12-13-годишните деца

По повод Международния ден за борбата срещу употребата и трафика на наркотици Радио „Фокус“ – Бургас разговаря с Пламен Атанасов, отговорник на  Рето „Надежда“ – Бургас.

Фокус: Г-н Атанасов, разкажете ни за Рето „Надежда – Бургас. Каква е историята?

Пламен Атанасов: Това е място, в което се помага на нуждаещите се  с различни проблеми, предимно младежи, зависими от амфетамини и други модерни дроги, трева от билки, която много размътва мозъка и имат психични проблеми. Всички са от различни прослойки. Идват и други, които са с проблеми с алкохола. Нямам статистика точно колко човека се възползват от нашите услуги, но поне 100 човека годишно се обръщат към нас за помощ/

Фокус: В какво се изразява вашата помощ?

Пламен Атанасов: Правим за тях всичко, от което имат нужда и то напълно безплатно.

Има хора, които вече са спрели дрогата и се грижат за тези, които в момента имат нужда от помощ да преминат през кризите и да си стъпят на краката. Това са хора, които са преминали през това изпитание.

Организацията ни е християнска и се опитваме да живеем по начина, описан в Библията.

Фокус: Кои са най-уязвимите групи?

Пламен Атанасов: 12-13-годишните. Това наблюдавам през последните години, защото ходим и по училища и общуваме с тях в определени часове, посветени на темата за наркотиците. Ние им разказваме какъв е животът с дрога, защото много от нас са преминали през това и можем да разкажем от първо лице.

Възрастовата граница на лицата, които използват наркотици много падна.

Фокус: Децата ли ви търсят за помощ или техните родители и роднини?

Пламен Атанасов: Децата в тази възраст не търсят помощ. Те искат да живеят, да ходят, да обикалят. Искат от всичко по много. Обаче се стига до грешките с пробването на наркотични вещества. И почти винаги за помощ към нас се обръщат родителите или някой роднина. Всеки случай е различен, няма някакъв калъп, по който да се случва всичко.

Виждал съм например по училищата много деца, които имат проблем, но не го осъзнават. И аз не съм осъзнавал, че дрогата е мой проблем, когато тя беше такъв. Приемал съм я като удоволствие. Но идва момент, в който започват да умират твои приятели или както  е в момента – започват да полудяват.

Фокус: Успявате ли да помогнете?

Пламен Атанасов:  Има хора, които излизат от това състояние, има и такива, които не успяват. Зависи от мотивацията, но и аз няма точен отговор защо някои успяват. А други не.

Фокус: А колко време трае престоят при вас?

Пламен Атанасов: Всъщност той е напълно безплатен и зависи от човека.

Имаме офис на ул. „Цар Калоян“ 33, където продаваме мебели и вещи втора употреба и така се самоиздържаме. Хората ни даряват определени неща, ние ги поправяме и ги продаваме в магазина.

Всъщност имаме къща в местността Отманли и там живеем около 20 човека. Хората, които идват на лечение при нас вече са в тежка зависимост от наркотици или алкохол. Това е начин на живот и е много трудно.

Това е нещо като наркокомуна и много хора го приемат, че попадайки на такова нещо е истинско падение. Аз също лично съм пробвал различни методи на лечение, психиатри и други методи.

Имаме отделна организация за жени и за мъже, понякога идват и майки.

Родителите също са уморени от безкрайните манипулации на децата и от това, че все се надяват да се случи нещо в добро в живота на децата им.

Има комуни, които струват по 1000 лева на месец и един престои от 6 месеца им коства много пари.

Веселина НИКОЛОВА