Пламен Славов, Археологически музей „Велики Преслав“: Съвременниците на цар Симеон определят Велики Преслав за съперник на перлата на цивилизования свят – Константинопол

Пламен Славов, директор на Археологически музей „Велики Преслав“ в интервю за предаването „Легенди за България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Трудно е да се опише великолепието на втората столица на Първото българско царство Велики Преслав. Според някои проучвания този град е достоен за сравнение с тогавашната Византийска столица – Константинопол. Какво още трябва да си спомним за годините, в които Велики Преслав е духовен, икономически и културен център на българската държава?

Пламен Славов: Неслучайно дори съвременниците на цар Симеон пишат, че Преслав е съперничил на перлата на цивилизования свят тогава – Константинопол. Една от целите и на българския владетел е била да надмине по блясък и слава самата столица на Византия. Именно затова и след едни бурни събития Преслав става столица след като известно време съществува като здравоукрепен и разрастващ се град. Това е време на гонения на християните, но с възкачването на цар Симеон, който тогава все още е княз, както и с определянето на Преслав за столица – българската държава поема по един курс на християнизация, на укрепване на държавността, на обединение, имайки предвид все още валидното разделение между славяни и българи.

Водещ: Имайки предвид, че изворите от онова време са малко, можем ли все пак да си представим как е изглеждал Велики Преслав, който е бил равен съперник на редица добре уредени, красиви и богати градове?

Пламен Славов: Трудно можем да видим Преслав в онзи средновековен вид, тъй като изворите, стигнали до нас, са твърде малко, а и вековете са оставили своя отпечатък върху останките. Дори и малкото информация обаче красноречиво разказва за блясъка и славата на тази българска столица. Произведението на Йоан Екзарх „Шестоднев“ частично, но толкова красиво описва Велики Преслав – така разбираме за богато украсените сгради от мед. Днес обаче само можем да си представим всичко това. В най-силните му години, самите византийци са го наричали Велики Преслав. Не трябва да забравяме за изключителното управление не само на цар Симеон, а и на неговия наследник – цар Петър, който малко или много остава исторически в сянката на своя велик баща. Именно при управлението на цар Петър обаче Преслав като столица достига до своя най-голям разцвет. Затова когато описваме този период от българската история като „златен век“, не трябва да забравяме управлението както на Симеон, така и на неговия син. В резултат на това българската държава успява да оцелее и в следващите векове. Не минава много след като Преслав престава да бъде столица, когато българската държава попада под византийско владичество. Това, което Симеон и Петър са успели да изградят като народ с българско самосъзнание дава основите за запазване на българската държава в следващите векове.

Водещ: Определението „златен век“ касае както териториалното разширение, така говорим и за културен и духовен възход. Тук е редно да споменем и Златната църква, която е и единственият паметник на старобългарското църковно строителство, за който до нас достига писмен извор. А Вие вече споменахте колко малко е тази информация днес що се касае за онези времена.

Пламен Славов: Това определение „златен“ характеризира всички сфери на българската държава – духовно, книжовно, дори военно развитие. Всичко това е свързано – когато едно управление е стабилно и е във възход, то всичко останало, включително и културата, също бележи ръст. Тази дума не се появява случайно – много книжовници я свързват с управлението на цар Симеон във всякакъв аспект: сборниците, в които той нарежда да се съберат слова на раннохристиянски книжовници, се нарича „Златоструй“; тронът и препасаният му меч също срещаме в литературата като златни. Всеки аспект от неговото управление по този начин се свързва с възхода.

Водещ: Нека се върнем към настоящето – да опишем на слушателите ни накратко, за да могат да се уверят в подробностите с очите си – как изглежда Велики Преслав днес, 1126 години след като е обявен за столица на Първото българско царство?

Пламен Славов: Дори и да не са запазени в своя пълен блясък, чувството по време на разходка сред тези сгради от Втората българска столица е неописуемо. Местата, на които се е творила българската история, изпълват с изключителни емоции всеки ценител – Дворците, Тронната палата, резиденцията на българските владетели и шедьовърът в архитектурно отношение – Златната църква, наречена още Симеонова – където Симеон е събирал майстори от всички краища на тогавашния свят. В Преслав може да се види символика, идваща и от персийската, и от гръцката митология, от Близкия и Далечния Изток, от Византия, преплетена в каменната пластика и рисуваната керамика, а дори и в Преславското златно съкровище. Това е изключително богат книжовен период – книжовниците сравняват Симеоновата библиотека с най-голямата известна в историята Александрийска библиотека, а самия Симеон – с един нов Птоломей, което – искам да отбележа – не са мои думи. За съжаление, нищо не достига до наши дни, а само по-късни частично запазени преписи. Ако в оригинал нещо беше достигнало до нас – наистина би било неописуемо и би потвърдило още по-категорично значението на Преслав в историята на българската държава.

Водещ: Всичко това, за което говорим с Вас – останките от църкви, манастири, ателиета, дворци, самото Преславско златно съкровище и редица други артефакти могат да бъдат видени именно в Историческия във Велики Преслав, чийто директор сте Вие. Предлагам на нашите слушатели музеят да е отправна точка на пътуването им. Интересно би било да разкажем и за едно събитие, което предизвиква много голям интерес и за пореден път ще се проведе през месец май – събор на средновековното културно наследство „Преславни дни“. Какво предлага това събитие на своите посетители?

Пламен Славов: Както името на Велики Преслав, така и това на събора идва от славянското „преславен“. Посетителите могат да се докоснат най-пълно до историята, да се разходят сред автентични занаятчии и да разгледат стоката им – неслучайно мястото на събора е при Южната порта, където са били търговските помещения. Там ще могат да бъдат видени и войниците, които са охранявали тази порта. Музеят полага усилия по този начин да получат най-пълна представа за тогавашния Велики Преслав. Всички посетители ще имат възможност и да се включат в някои от дейностите на участниците. Те ще могат и да се запознаят не само с бита и занаятите, но и с облеклото, храната и керамиката от онова време. Каня всички на 4 и 5 май тази година – неслучайно избрахме дните около Гергьовден, за да могат хората да използват почивните дни и да разгледат музея и дворците във Велики Преслав.

Анна АНГЕЛОВА