Пламен Славов, директор на АИМ- Преслав: Пресявана е над 400 кв.м. пръст със сита, за да бъдат открити и най- дребните детайли от Преславскто златно съкровище

Снимка:Археологически музей- Велики Преслав

Пламен Славов, директор на Археологическия музей във Велики Преслав, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:Днес жителите и гостите на Велики Преслав ще имат възможност да видят Преславското златно съкровище, което ще бъде показано за първи път след консервацията и реставрацията, на която беше подложено в последните месеци. Г-н Славов разкажете повече, какво всъщност беше направено по съкровището?

Пламен Славов: От 18.00 часа ние ще експонираме Преславското златно съкровище,на което през последните 15 месеца беше извършена – консервационна и реставрационна дейност. За първи път съкровището беше цялостно консервирано, до този момент имаше отделни консервации по част от находките. Тази консервация беше осъществена по проект, съвместно с Националния археологически институт с музей при БАН, Археологически музей- Велики Преслав и Римско- германския централен музей, Майнц, Германия, които са основен партньор. Проектът беше осъществен благодарение на тях, финансирането изцяло беше осигурено от тяхна страна. Това е един от големите европейски музеи, които се занимават с научно- изследователска работа, като би могло да се каже, че дейността им е почти изцяло насочена извън рамките на Германия, занимават се основно с международни проекти, какъвто и нашият. Осъществяването му отне близо 5 години, именно с цел набиране на средства за реализирането му, посредством фондация, по немски механизъм, и след като бяха набрани тези средства започна и същинската работа, която включва като основна част именно тази консервация и реставрация, т.е. цялостно почистване на находките от съкровището, тяхното консервиране, укрепване на елементи, които не са достатъчно добре укрепени, с цел тяхното подсигуряване при бъдещи пътувания на съкровището по изложби, както в страната, така и от чужбина. Друга част от този проект е научната работа. Цялостната консервация е съпътствана и с анализи на технологиите, използвани при направата на съкровището, анализ на използваните материали- злато, сребро, перли, полускъпоценни камъни, като аметист например. Тези анализи вече ще бъдат обработени и научно, за да изведе една по-категорична теза това къде са били изработени поне част от накитите, които будят възхищение. Всичко това, предстои да излезе като цялостна монография. В тази публикация съкровището ще бъде цялостно обхванато, от всички аспекти. Да направя едно уточнение- консервационната и реставрационна дейност на плочките от диадема, които са 5 на брой, единствени те от цялото съкровище,  беше извършена в София, в лабораторията на проф. Инкова, която също участва в този проект. Тя е работила по консервацията на съкровището в близкото минало. Мога да отбележа, че всички находки, които имат в себе си  византийската технология на клетъчния емайл изискват по- специално внимание, т.е. те са по- трудоемки, по- трудни за обработване, това се отнася главно за голямата двустранна огърлица. Нейното почистване, консервиране и анализиране е отнело най- много време в сравнение с останалите находки.

Фокус: Да припомним историята на Преславското златно съкровище. То е открито случайно.

Пламен Славов: За първи път се извършва дълбока оран през есентта на 1977 година на една нива в местността Кастана, която отстои на 3 км северозападно от старата столица. На практика плугът изравя част от съкровището и го разпръсква, не е било забелязано и през пролетта на 1978 година, когато жените от тогавашното ТКЗС отиват на полето откриват част от находките, включително и голямата огърлица. Находките, които са събрани, а екип от археолози, начело с покойния вече проф. Тотьо Тотев, започва обработка терена, където са открити находките. Пресявана е над 400 кв.м. пръст със сита, за да бъдат открити и най- дребните детайли от съкровището. Намерени са над 170 находки. Можем да кажем, че съкровището има сборен характер. То включва предимно дамски накити с висока художествена стойност, особено изработените с техниката клетъчен емайл, която за времето си е висше майсторство в ювелирното изкуство. Разбира се и останалите използвани техники не са лесни като филигран и гранулирането, още повече, че в част от находките се съчетават повече от две техники на изработка. С най- висока художествена стойност се явяват именно Голямата огърлица, плочките от диадема, но всяка една част от съкровището носи важна информация. За съжаление, няма такава конкретно за техния притежател. Техниката на изработка на част от накитите говори, че са притежание на знатна дама, която най- вероятно е била от самата владетелска фамилия. Не бива да забравяме, че и останалите четири находки, които са открити в Преслав с клетъчен емайл, са намерени именно във Вътрешния град, т.е. там където са били дворците, където е владетелската фамилия.

Фокус: Споменахте, че можем да наречем съкровището сборно?

Пламен Славов:  Освен златни накити, съкровището включва сребърни и бронзови украшения,има коланни гарнитури от сребро с позлата, лъжици, които също са  сребро с позлата, които са били част от църковното богослужение и са били използвани при даването на причастие, няколко вида апликации, които се пришиват към дрехи, специални церемониални дрехи, които владетелят и неговата съпруга са обличали. Две находки са по- ранни от 9-10 век, например пръстен от края на 3 век, който явно е бил притежание на фамилията, която е притежавала и накитите. Говоря сборно като фамилия, тъй като част от накитите могат да се отнесат както към дамата, така и към нейния съпруг. Вероятно този пръстен е бил закупен и е бил притежание на собственика и на останалите накити. Съкровището включва 15 византийски сребърни монети от византийските императори Константин VII и Роман II, които се отнасят към средата на 10 век, което най- точно дава и датировка на самото съкровище като цяло. Разбира се някои от накитите могат да бъдат в края на 9 век или в началото на 10 век, за тях няма как да се даде по- точна датировка, но благодарение именно на тези монетите се дава цялостна датировка на съкровището. Разбира се, имат се предвид и други вече научни факти. Безспорна е високата художествена стойност на находките. На мястото където са открити те са били разпръснати, но археолзите локализират, че са скрити в каменна пещ на една от землянките, където са открити, в сандъче.

Фокус:Преславското златно съкровище ще бъде показано в Лувъра.

Плавен Славов: Да, изложбата в Лувъра ще бъде по повод българското председателство на България на Съвета на Европа. Освен съкровището ще бъдат показан и други знакови находки от Втората българска столица.  Находки, които представят т.нар. Златен век в българската средновековна наука, говорим за надписи, каменна пластика, за    рисувана художествена керамика. Планува се да бъде открита на 27 юни в Париж и ще продължи до началото на ноември месец. В тази изложба, освен нашия музей, участват с находки и Националният археологически институт с музея и Националният исторически музей, под егидата на Министерството на културата. Само в рамките на времето, в което аз съм директор на Археологическия музей това ще бъде трета изложба на Преславското златно съкровището зад граница, а иначе над 30 пъти е било в чужбина, като е гостувало не само в Европа, но и в Ню Йорк. Мога да кажа друго, че в рамките на съвместната работа с Лувъра, посвен нашето гостуване там, предстои и тяхн гостуване при нас, с по-малко на брой находки, но също свързани с Византия и византийското изкуство, ще има находки също  с използвана техника клетъчен емайл. Така, че посетителите на нашия музей ще имат възможност да видят и експонати от Лувъра в Преслав. Очакваме това да се случи през месец юни.

Ивелина ИВАНОВА