Пламен Събев, Исторически музей– Попово: Цялата ни дейност през годината беше посветена на 90-годишнината на музея

Пламен Събев, директор на Историческия музей в Попово, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус: Г-н Събев, каква е равносметката в годината, в която музеят в Попово отбеляза своята 90-та годишнина?

Пламен Събев:Цялата ни дейност през годината наистина беше посветена на 90-годишнината, с цел реклама и популяризирането на музея и неговата достолепна възраст. Ние наистина сме създадени през 1927 година и имаме пълна приемственост- и документална, и експозиционна, музеят е създаден в същата сграда, в която се намира и днес. Част от експонатите, които са събирани още тогава, се намират и сега в експозициите му.Това бяха важни неща за нас, защото в един малък град понякога има и недоверие от големите, за това кои сме ние. Мисля че успяхме, имайки предвид юбилея, тържеството, което направихме, уважиха ни много хора, много директори на големи музеи в страната, уважавани музейни дейци. Вниманието към нашия музей не е било никога такова, каквото е сега. Успяваме с работа. Хората, които работят са седем на щат, тази година с малко редуциран състав, защото ни напуснаха хора, други излязоха в дългосрочен отпуск, но въпреки това се справихме. Наситена беше годината, особено с изложби. Имаме три пътуващи експозиции, които не спират, обикалят странната, засичат се. Всичко това е движение на хора, на вещи, пренасяне. И всичко това има смисъл не само, защото правим реклама на града и на музея, а защото показваме едно културно- историческо наследство, което едва ли повечето от хората ще дойдат до Попово, за да го видят. Няма да го видят и поради друга причина- защото то стои основно във фондохранилищата на музея, а по този начин го направихме достъпно за широката общественост- и колекцията от играчки, и реквизита от филма „Капитан Петко воевода“, както и последната ни изложба за нерадостната съдба на икономическата емиграция от първата половина на 20 век. Това си струва, според мен, а не защото от тези изложби, имаме някакъв финансов дивидент. Друга част от нашата работа беше насочена към издаване на книги, организиране на конференции, археологически разкопки, които продължават на кънсноантичната крепост на Ковачевско кале. Успоредно с това и не изостава и вътрешномузейната работа, която е скрита от хората, но която е доста като обем- идентификация, подреждане, работа с архивите с експонатите, с реставрацията и опазването им. Работихме в много посоки, но мисля, че успяхме.

Фокус: Колко вещи от фонда на музея показвате в рамките на пътуващите изложби и как успявате да провокирате хората към дарителство?

Пламен Събев:Нещата са свързани, няма как да говорим за дарения, без да говорим за една активна музейна дейност, включително и изложбена. Ако ние нямаме тази активна дейност и не сме спечелили доверието на хората,т.е. не са видели какво правим и как го правим, те няма да ни се доверят, да отворят домовете си и да ни предадат семейните реликви, документи и други вещи. Бях направил списък на градовете, които е обиколила изложбата с реквизита за капитан Петко воевода. Покрай всичко, което е сторено, за да се извади от забвение един български национал-революционер, забравен допреди книгата  на Николай Хайтов и филма, след които  наистина става един от първостепенните национални герои, нашата изложба продължава макар и в по-скромен формат да поддържа жив споменът за този български национален герой. Само паметници, имена на улици и училища не са достатъчни, принос има и  една атрактивна изложба, каквато ние направихме. Тя е посетила близо 15 български града, 10  от сред най- големите, като изложбата продължава да пътува и в момента е в Полски Тръмбеш. От една страна тези пътуващи изложби разширяват познанието по темите, които ние представяме, от друга страна ни носят едно добро име, което в даден момент започва да работи в наша полза.Така е и с дарителството.Търсим всякакви начини, за да популяризираме нашата дейност. Нямаме нужда само от реклама на местно ниво- тук  всички ни познават и ние познаваме хората и можем да почукаме на всяка врата, но нашите дарения в голяма степен, нещо. Това, за което винаги съм правил усилия и това вече дава видим резултат, е да излезем извън града. Голяма част от поповското гражданство е разпиляно из цялата ни държава, включително и по света. Тези хора са изнесли в някаква степен тръгвайки си от града, изселвайки се, са преместели семейните архиви, реликви и спомени  и много от тях днес се обръщат към нас. Дори пред няколко дни ни известиха, че ще получим архива и то доста сериозен  архив на един от старите поповски кметове. Очакваме интересни документи за историята на града. В този смисъл усилията ни наистина са да излезем извън града, направихме го и успяхме. Ние не сме търсили например съпругата на доц. Младен Цонев, един от създателите на Националния политехнически музей, един от пионерите на изследването на българската наука и техника.  Неговата съпруга ни потърси сама, за да ни предаде библиотеката и архива му, който докарахме с цял камион в Попово. Практика стана хората сами да ни търсят, защото виждат, че музеят е добро място за съхранението. Ние обръщаме внимание на всички дарители, не забравяме тези хора, поддържаме контакти с тях, те от своя страна допълват даренията си, информациите, които ни дават. Ние сме деликатни и внимателни към всичките ни дарители. Музеите нямаме шанс да правим сериозни откупки. Дори когато някога си позволим нещо, то е единично, инцидентно, за малко пари. Не можем да си позволим поради липса на средства и разчитаме на тези дарения.

Фокус:Обявихте вече и поредната си дарителска кампания, сега събирате вещи, свързани с шивашкия занаят.

Пламен Събев: Шивашката промишленост има своите традиции в Попово и днес в района работят две големи фирми. Нашата идея е в експозицията да включим шевни машини и всякакви пособия, свързани с шивачеството, реклами, списания, кройки и т.н., които музеят съхранява и това, което тепърва ще съберем с помощта на хората. Изложбата „От губерката на дядо до Сингера на мама“ е планирана за есента на 2018 година.

Ивелина ИВАНОВА