Пламен Събев, Исторически музей – Попово: „Портрет имаш, жена нямаш” показва трагедията сред българската емиграция в миналото

Директорът на Исторически музей – Попово Пламен Събев, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

 

 

Фокус: Господин Събев, Исторически музей – Попово гостува със своя изложба в Кюстендил, която е подредена в къща-музей „Димитър Пешев”, от къде идва името на изложбата – „Портрет имаш, жена нямаш”?

Пламен Събев: Изложбата се роди от текста на една снимка, която ни попадна във фонда на музея. Тази снимка ни беше предадена и текстът на нея беше много дълъг, но едно изречение гласеше така: „Ти бързаше да ме направиш жена и да заминеш” и това изречение породи коментари сред колегите и в последствие стана идея за тази изложба. Фокус: Каква е тази снимка?

Пламен Събев: Това е една снимка, която е пращана до Южна Америка, и когато се е върнал емигрантът, си е върнал и част от документите, които е бил съхранил и съответно снимката на жена си и макар, че предизвика в началото доста усмивки и иронични подхвърляния, после се замислихме за този трагизъм именно, защото за емиграцията говорим все за успелите хора сред емигрантите. Тези, които са създавали ракетни двигатели, които са постигнали много в науката или са станали богаташи. А десетки хилядите български емигранти, които не са успели, а са пропилели живота си, не само собствения, а и на семействата си, за тях почти не се говори. България дава в началото на ХХ век огромна емиграция към Северна и Южна Америка и това ни накара да влезем в темата за трагизма на емигранта.

Фокус: Какво показва самата изложба?

Пламен Събев: Изложбата е в 18 табла и предмети. Показва нерадостната съдба на емигрантите. Тя не показва великите и успелите, тя показва емигранта, който е подлъган още докато е в България от всякакъв тип застрахователни и параходни агенции, които набират пасажери за своите кораби. Сипят се много лъжи от техните агенти, които обикалят България, за да набират такива пасажери. И като се започне от това – заминаването, пътуването, то трае доста дълго с презокеанските кораби.  В началото на века е свързано дори и с летален изход за част от емигрантите. Продължаваме с посрещането в непознатата земя, изведнъж илюзиите свършват още на брега. Всичко показва изложбата. После трагизма, търсенето на работа, безработицата, опити да се върнат, липсата на пари, сърцераздирателните писма от семействата. В  едно писмо, което наскоро ни показаха жената пише на мъжа си, тя била неграмотна, но успял някой да я научи да напише само три думи и тя във всички писма му пише: „Молим те Пене, върни се, върни се Пене, молим те”. И това в продължение на 8 години. Това показва изложбата и в последните серии сме показали една статистика, колкото и да има някои отклонения, защото официална статистика няма, на сегашните емигранти по света, т.е на заминалите българи по света. Показваме снимки, документи, предмети, но те не са толкова много. Дадохме си сметка за това когато окомплектовахме изложбата, оказа се, че именно този елемент, който ние търсехме на трагизма, на трагедията сред емигрантите, се показа и през вещите, защото няма ги скъпите вещи, няма ги многото вещи, останали са писмата, снимките, някоя друга кутийка , почти нищо скъпо не са донесли. Затова е много трудно в семейство на емигранти да се намерят скъпи вещи. Това показваме и мисля, че го показваме по начин, който е разбираем, слушайки коментарите от хората, които досега са видели изложбата.

Фокус: Как се приема от хората, усещат ли този трагизъм?

Пламен Събев: Мисля, че да от това, което чуваме. Тя е била досега само в музея в Трявна, след това лятото в Самоков, но това, което колегите, включително от Кюстендил вчера, които разопаковаха изложбата и погледнаха таблата, това е отзива, че сме се успели. Не само, че изложбата е оригинална с името и заглавието, но мисля, че сме успели.

Венцеслав ИЛЧЕВ