Пламен Събев: От 1990 година насам археологическите разкопки на „Коваческо кале“ край Попово не са спирали

Пламен Събев, директор на Исторически музей- Попово, пред Радио „Фокус“- Шумен

Фокус:Разкопките на територията на късноантичната крепост „Ковачевско кале“ край Попово започнаха през юни. Г-н Събев, на какъв етап е работата на терен?

Пламен Събев: Бихме могли да кажем, че разкопките са преполвени, работи се от вътрешната страна на крепостната стена, това е улицата между крепостната стена и хореума, който е изграден неподсредствено да входната врата.Работи се по разкриването на откритата през 2013 година баня. Ръководител на проучването е доц. Д-р Олег Александров. Разкопките се финансират от община Попово в размер на 20 000 лв. След разкриване на хореума, това огромно зърнохранилище през предходните две години, сега работим по банята, която е следващо по самата улица помещение след хореума. Той се явява първопричината да се създаде това голямо фортификационно съоръжение, с цел опазване на зърното. С идеята да разчистим цялата улица от вътрешната страна на крепостта, да установим всички структури, за да може туристът след време да се разходи по улицата и да види тези обекти, както и да се кандидатства с проекти за консервация и реставрация, така ние стигнахме до тези терми. Явно е имало голяма обществена баня. По всичко личи, че крепостта- вътрешното и формиране, както и самото и укрепване е доста солидно. Преди броени дни ние успяхме да открием официалния вход на банята, вероятно е била с колонада, т.е. говорим за представителна постройка. Оказва се, че термите са доста големи като размери, между 200-300 кв. м. по предварителни преценки от направени сондажи и хванати отделни зидове. Това говори за една мащабна обществена постройка, ще се окаже, че въобще в тази късноантична крепост всичко е било мащабно. Надяваме се до края на месец юли да успеем да разкрием голяма част от тази обществената баня, което ще ни даде по- голяма яснота, надяваме се да успеем да уловим откъде се е захранвало това съоръжение с вода и да проверим  нашите хипотези.

Фокус: Има ли вече интересни движими находки?

Пламен Събев: За  находки още е рано да говорим. Вероятно във втората половина на 4 век, вследствие на силни земетресения, които е преживял регионът, включително и крепостта, засвидетелствани и  от други градежи, банята се е самосрутила и не е била възстановявана повече. Първият месец, върху терена, на който работим успяхме да изчистим тези пластове на самосрутвания, а в последствие и от крепостната стена върху банята. Стигайки по подовите нива на банята вероятно находките ще станат повече, досега откриваме антични монети. Самото съоръжение е интересно за нас, откриването на официален вход с колони, който е бил доста помпозен и представителен, размерът на банята- това са важните неща в момента за нас, тази архитектура. И както вече споменах, идеята ни не е да правим разкопки тук и там из целия терен, който е 50 дка, а планомерно, разкривайки части от улици, сгради от двете страни на улиците, заради туристите. Археологията няма да е самоцелна в търсене на интересното, не за сензацията на момента,  а посетителите на късноантичната крепост „Ковачевско кале“ да имат реална възможност, влизайки в крепостта не само да гледат едни крепостни стени, а да видят няколко наистина помпозни обществени постройки, които са били причина за построяване на крепостта. Така атракцията ще бъде по- голяма, а това е и реклама за града. С други думи нашата идея е за консервация на цялата вътрешна стена на крепостта, както и новооткритите сгради и западната стена на хореума, това ще увеличи атрактивността на обекта.

Фокус: Г-н Събев, припомнете от кога има редовни разкопки на „Ковачевско кале“?

Пламен Събев: Късноантичната крепост „Ковачевско кале“ в последните години е един от най- атрактивните туристически обекти на територията на община Попово. От 1990 година насам археологическите разкопки не са спирали. Миналата година беше разкрита изцяло западната стена и беше установен размерът на хореума. Той е с 25 метра ширина и 51 метра дължина, като е бил на два етажа. Представете си колко хиляди тона зърно е събирало това хранилище. Както вече посочих,  съществуването на зърнохранилището е най- вероятната хипотеза за възникването на крепостта. Това може би е последната крепост, издигната в равнината през този период, след това заради варварските нашествия крепостите започват да се строят на естествено укрепени места, височини и т.н. Тази крепост може би е последната в равнина и тя е възникнала именно в тази връзка – построяването на хореума, който да прибира в радиус от около 30 км. около крепостта зърнената продукция на населението, и която периодично се е транспортирала към новата столица по него време- Константинопол. Това е един от малко проучените хореуми, подобен има в Разград, сега втори, мисля че има още един в Южна България. Проучването на този хореум, макар и не изцяло разкрит, но с установени размери, показва, че строежът на крепостта е следвал принципите на римското градоустройство и крепостно строителство, урбанистичните норми и вътрешния живот на всяка една крепост са били спазени и тук.

Ивелина ИВАНОВА