Пламен Събев, РИМ: Уникалната акустика на църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил“ я прави своеобразен мост между минало и настояще

Църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил” е една от гордостите на село Арбанаси, на Велико Търново и на Регионалния исторически музей. Храмът е строен през XVI век, а в днешния си вид е запазен чак от XVII век. Църквата е сред най-интересните за туристите обекти както заради своята архитектура, така също заради интересните стенописи – емблема за християнското църковно изкуство и не на последно място – заради акустиката. Какво пази днес храма и какво го прави толкова привлекателен за всички посетители на Велико Търново, прочетете в интервю на Луиза Транчева от Радио „Фокус“ – Велико Търново с уредника от РИМ Пламен Събев.

Фокус: Г-н Събев, нека разкажем на нашите читатели какво пази днес храма „Св. Архангели Михаил и Гавраил“?

Пламен Събев: Църквата „Събор на св. Архангели Михаил и Гавраил“ е  изключително интересна, поради това, че в нея се съхраняват изключително ценни стенописи от периода на 1760 година. В храма се пазят и много ценен иконостас, интересен полилей, който е разположен в центъра на наоса и разбира се много интересни икони, които са изписани от ръцете на опитни тревненски майстори.

Фокус: Каква е историята на храма?

Пламен Събев:  Църквата е разположена в югоизточната част на село Арбанаси. Тя е съществувала и функционирала като енорийски паметник още през 16-ти век. Доказателство за това са разкритите фрагменти от стенописи в наоса и нартекса на храма. Всеизвестно е, че мащабно обновяване е правено още през 1760 година. През този период олтара, наоса и нартекса са били изцяло преизписани. Надпис от северната страна на нартекса, над входа, свързващ галерията с нартекса разкрива кои са майсторите на тези прекрасни, но по-късни стенописи. Това са майстори от Солун и Букурещ. Годината е 1760, а датата – 1-ви август. Има и друг надпис, който е разположен над източната врата на притвора. Той гласи: „Този божествен и всепочитан притвор на светия манастир на архангелите Михаил и Гавраил се изписа и украси с иждивението и средствата на почтенейшия господин хаджи Никос Култукли и съпругата му Кириаки за техен помен в лето 1760, 11 август”. Тоест, ние имаме два надписа, които доказват, че именно в тази година, месец август, е било завършено това обновяване. Тогава са направени и стенописите, за които днес говорим. Те разкриват уникалният талант на зографите от този период. Стенописите се разпределят съобразно каноните и същевременно отразяват времето на модерните интерпретации. Така например Разпятие Христово е представено по необичаен начин – чрез асиметрично подреждане на жените. Традиционни остават светците в цял ръст, Господни празници, новозаветната троица в купола, обкръжена с цялото ангелско войнство. Не по-малко интересни са и орнаментите в наоса. Там има шишарковидни детайли и ситна зелена украса. Разбира се, възможностите на този зограф не са толкова големи, особено ако се сравняват с тези на неговите съвременници, работещи във Влашко и Молдовия. Но все пак църквата е наистина изписана по един изключително интересен и съществен начин, който отразява възможностите и средствата на самите дарители. Ореолите на светците са покрити с  листове злато, които блестят уникално. Особено силно впечатление прави образа на Св. Богородица в центъра на свода на нартекса, както и следващите медальони с образите на Христос Емануил и Христос Вседържател. Съзнателно, заради присъстващото съсловие на жените, представителите на местната аристократична общност, са наредили стенописите да са наситени с образите на всевъзможни светици – Св. Ана, Св. Елисавета. Всеки, който влезе в наркетса, има възможност да им се наслади. И ето тук вече достигаме до самата акустика, която също е уникална.

Фокус: Да, освен това е изключително известна. Нека представим и нейната сила и символика.

Пламен Събев:  Именно пак през периода на 1760 година в този храм се е направило някаква архитектурна реконструкция. При нея двете конхи, от северната и южната страна, допълват пространството. Те създават една прекрасна акустична атмосфера в целия храм и всеки, който има възможност и прекрасен глас може да опита това, след като лично посети църквата. Звукът се завърта в целия храм и достига до ушите на хората по един много специфичен начин. Всичко това е направено с желанието на местните жители от Арбанаси църквата да изглежда прекрасна.

Фокус: Това ли е бил най-почитаният храм в Арбанаси в миналото?

Пламен Събев:  Това е една от църквите в Арбанаси, на която е отделено  особено внимание, и в която са вложени много средства. Но, вижте, на практика Арбанаси, макар и условно, се разделя на отделни енории. Във всяка една махала е имало църква, която съответно е била обгрижвана и жителите са били особено внимателни към поддържането и обновяването им. В този случай църквата „Св. Архангели Гавраил и Михаил“ е била обект на особено внимание от жителите, които са живеели съвсем на близо до нея.

Фокус: В последните няколко години Регионалният исторически музей, съвместно с Община Велико Търново, организират различни музикални събития в самата църква, именно заради акустиката. Можем ли да обобщим, че това я прави своеобразен мост между минало и съвремие?

Пламен Събев:  Да, много точно е това, което казвате, защото това място, в което сякаш времето е спряло, то наистина по някакъв начин оживява с тези събития. Самата акустика е изключително благоприятна и създава уникална атмосфера за изпълнението на различни музикални инструменти, а и за хорови изпълнения. Църквата действително е мост между миналото и настоящето. Всъщност това, което се прави в този храм, е достатъчно добро доказателство за това, че традициите са живи. Защото, в края на краищата, е място, в което хората се събират, за да отдадат почитта си към божественото. А в този смисъл музиката е нещо изключително съществено, което води всички посетители към Бога.

Луиза ТРАНЧЕВА