Политологът Даниел Смилов: Преди разширяване на ЕС е нужно затягане на интеграционните процеси в Общността

Защо Париж спря Скопие и Тирана на входа на Европейския съюз? Дали френският президент Еманюел Макрон не преосмисли ветото си, след като стана ясно, че той ще посети двете балкански държави през ноември преди следващата среща на върха на Европейския съюз през месец декември? За действията на Съюза и политиката на България спрямо Западните Балкани разговаряме в сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ с политолога Даниел Смилов

Водещ: Г-н Смилов, защо Европейският съюз или по-конкретно Франция, Холандия и Дания спряха Северна Македония и Албания за членство в Общността? Какви са, според вас, съображенията на Съюза да не предприеме на този етап разширяване?

Даниел Смилов: Можем да кажем, че Франция изигра ключовата роля за блокиране на това решение и до голяма степен Франция остана изолирана. Да, тя получи някаква подкрепа на самото гласуване, но всъщност, без френското решение Македония и Албания най-вероятно щяха да получат желаната от тях покана за започване на преговори. Сега, първо да кажа, че от моя гледна точка това решение е лошо както за Европейския съюз като цяло, така и за самата Македония. Струва ми се, че в Македония наистина ще има политическа дестабилизация. Вече се стигна до предсрочните избори. Процесите там текат. Но според мен, това е лошо решение и за Европейския съюз, защото на практика не спомага на нашия район. България има пряк интерес на Балканите, и Гърция и т.н. В този смисъл ние трябва да работим доста активно да убедим нашите френски партньори да преосмислят по един или друг начин това решение. Какви са аргументите на Франция?

Водещ: Силни или слаби са аргументите, които Франция изложи за отпора, който даде?

Даниел Смилов: Трябва, разбира се, да се вслушаме внимателно в тези аргументи, защото и в тях има тежест, въпреки тази обща оценка, която казах. Франция би искала преди да започне сериозно следващото разширение Европейският съюз да задълбочи интеграцията между сега съществуващите членове, да се стигне до един по-тесен, по-интегриран съюз, в който решения да се вземат и по-лесно и общностният интерес да бъде по-добре защитен. Това, според мен, е валиден аргумент, наистина трябва да бъде чут. И според мен, и в интерес на България е една по-задълбочена интеграция, особено в области като Банков съюз – на нас ни предстои интегриране в Еврозоната. Така че тук има какво да се прави. Въпросът е, че даването на зелена светлина на Македония и Албания просто да започнат преговорите не противоречи на тази идея за задълбочаване на интеграцията вътре, в рамките на Европейския съюз. Тези процеси спокойно могат да вървят паралелно. И това, което изглежда недобре защитено във френската позиция е поставянето на тези два процеса в ситуация на или-или – или избираме едното, или другото, когато както казвам, те биха могли да протичат едновременно. Другият аргумент, който Франция има, е че и тук ми се струва, че ние има доста какво да направим по този аргумент. Френският аргумент е, че част от държавите от Източна Европа или са влезли неподготвени, както случаят с България и Румъния, за добро или зло имаме тази слава в Европейския съюз, или пък държави като Унгария и Полша, които уж влязоха подготвени, след това се оказа, че не са съвсем подготвени, и така започнаха да създават проблеми, като поставят под въпрос дори фундаментални принципи на Европейския съюз. Има основания и тук френският президент да иска гаранции, че нещо такова в бъдеще няма да се случи. Да речем една от гаранциите, които сега предприеха, е въвеждането на нещо като общ мониторинг по въпросите на правовата държава, върховенството на правото за всички държави и вече общ мониторинг, който няма да е свързан само с писане на доклади и тяхното обявяване, а може да бъде по-тясно обвързан с разпределението на бюджетните средства от страна на Европейския съюз.

Водещ: Нека да припомним на нашите слушатели, че такъв мониторинг страната ни има още 2007 година заедно с Румъния. Сега вероятно се очаква да падне.

Даниел Смилов: Да падне не, но да бъде заменен

Водещ: С всеобхватния.

Даниел Смилов: Да, с всеобхватния.

Водещ: Не смятате ли обаче, г-н Смилов, че подобна мярка е неефективна?

Даниел Смилов: Точно за това наблегнах на новия елемент. Тези доклади ще бъдат по-тясно свързани с бюджета на Европейския съюз. Тоест, при негативен доклад ще има по-сериозни мерки, включително свързани с финансирането. Досегашният мониторинг беше на принципа на взаимодействието между Брюксел и националните правителства на добрата воля между тях. Това, което се очаква от новия механизъм, е да има малко по-действащи механизми по неговото приложение вече.

Водещ: И да се върнем обаче сега към основната ни тема – може ли да тълкуваме отлагането за членство на Северна Македония и Албания като необходимост от още реформи в тези балкански държави. Френският президент каза: „Ние не работим добре 27 страни, 28, а какво ще бъде, ако бъде повече 30 или 31?“.

Даниел Смилов: Да, това е пак друга формулировка на аргумента, който споменах, че преди да се престъпи към разширяване, е нужно просто затягане на интеграционните процеси вътре, в рамките на Европейския съюз. Добронамереният прочит е този, че повече реформи, повече усилия са необходими в държавите-кандидатки, в случая Македония и Албания. Сега трябва да кажем и другата гледна точка, която беше споделена от Доналд Туск, че в случая не става дума за някаква неподготвеност на двете държави за започване на преговори, а по-скоро за позиции на сегашните страни-членки. За да бъде решен този проблем ми се струва, че ще трябва да има много интензивни преговори, в които и България може да участва по много смислен начин. Аз мисля, че трябва да се опитаме наистина дипломатично с такт да убедим френските ни партньори в Европейския съюз, че започването на преговорите е важен акт за целия регион. Той дава перспектива и стабилизира отношенията между държавите в региона. Това е българската политика по този въпрос. Така че според мен, в този опит да убедим Франция ние просто по най-ярък начин ще защитаваме и прекия си национален интерес.

Водещ: Вчера стана ясно, че френският президент Еманюел Макрон ще посети Скопие и Тирана. Изненада ли ви новината за негова визита, която се планира за ноември месец. Какво очаквате да направи Макрон на това посещение? Защо, според вас, той взе това решение преди срещата на върха на Европейския съюз през декември?

Даниел Смилов: Франция до голяма степен остана в изолация по въпроса с Македония и Албания. Вярно е, че беше подкрепена така формално от две други държави, но всъщност тя беше водеща в налагане на това решение. Това решение получи доста негативен отзвук от страна на голямата част от останалите държави. В този смисъл очевидно президентът Макрон ще иска с тази визита да неутрализира тези негативи, които Франция натрупа. Сега, какви ще бъдат конкретните му ходове, просто нямаме достатъчна информация отсега да спекулираме, но най-малкото което е, той ще се опита да успокои и все пак да даде някаква перспектива предполагам на тези държави. Най-добрият вариант, поне от българска гледна точка, би било да открехне вратата поне за следващите съвети, да речем на срещата в Загреб, която ще бъде през пролетта този въпрос да бъде решен. Но пак казвам, за момента нямаме информация и това са само спекулации. По-скоро тази визита към този момент изглежда като опит да се заличат негативите и щетите, които Франция понесе от реакцията на другите държави за нейното решение.

Водещ: Казахте, че България има една изключителна роля тук, в убеждаването на Франция и Съюза за значимостта от разширението. А що се отнася за политиката на страната ни спрямо Западните Балкани, нека да припомним това, което направихме и по време на председателството ни, и с немалкото разговори на високо ниво за ускорената евроинтеграция на Западните Балкани. Имаме ли някакви пропуски? Какво друго трябва да направим? Каква е отсега нататък ролята ни спрямо тези страни?

Даниел Смилов: По време на европредседателството ни България наистина направи много за интеграцията на Западните Балкани. Отключиха се важни процеси. И сега е ключово тези процеси да не бъдат блокирани. Но трябва и честно да си кажем, че България има двояка роля в тези процеси. От една страна като инициатор, като страна, която защитава своите интереси, но и друга роля, като пример – държава, която е членка на Европейския съюз от региона, и за съжаление като пример не сме много убедителен аргумент за бързо разширяване. Защото самият факт, че 10-11 години след влизането ни в Европейския съюз този мониторинг, който беше въведен с идея да продължи година, най-много 3 години, остана, показва, че или по-скоро затвърждава това впечатление, които имат, че сме биле зле, неподготвени. В този смисъл отговорността на България е изключително голяма да покаже в крайна сметка, че наистина се е справила с проблеми, като корупция, организирана престъпност, реформа в съдебната система, а не просто сме отметнали някакви квадратчета и тиренца в списъци, които са ни спуснати отвън. Ако успеем наистина и като пример да действаме в положителна посока, приносът на България за интеграцията на Балканите в Европейския съюз ще нарасне още повече.

Водещ: И понеже няколко пъти с вас засягаме темата за мониторинга, днес ще се гледа този доклад. Надявате ли се, че това ще бъде последният мониторинг за страната ни след 12 години?

Даниел Смилов: Има такива индикации. Но пак казвам, трябва да поставим нещата в контекст. Сега, безспорно ще бъде за нас добра стъпка, ако този специален мониторинг за България и Румъния отпадне, и това би ни помогнало по пътя към Еврозоната, Шенген евентуално. От друга страна, не трябва да стигнем до заключението, че сме решили съдържателните проблеми, които стояха зад този мониторинг. Защото както казах, той просто ще бъде заменен с друга форма на отчитане на процесите, които се случват в страните-членки. Този по-всеобхватен мониторинг ще се отнася и до държави, като Полша, Унгария, които напоследък като че ли успяха да ни изпреварят с проблемите, които създават. Но ние не трябва да се успокоявам, че някак си в тяхната сянка нашите проблеми ще изглеждат по-малки, няма да правят впечатление. Нещо повече, казах, че новият механизъм вероятно ще бъде, не вероятно, а със сигурност ще бъде обвързан с евросредствата. Тоест, при неизпълнение на определени изисквания, може да се очаква и директна материална загуба за страната-нарушител.

 Йоланда ПЕЛОВА