Политологът Димитър Димитров: Предизброните кампании започват все повече да си приличат, като се губи чувството за уникалност

Официално стартира предизборната кампания. Ще запази ли кампанията острия си тон, както и ще видим ли реални дебати между водачите на листи и борба за политически идеи, далеч от популизма? Темата коментираме с политолога и експерт по изборно законодателство Димитър Димитров в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

„Фокус“: Господин Димитров, официално стартира кампания с видимо остър тон и обвинения между основните претенденти, но като че ли това, което всички нас като избиратели ни вълнува, именно дебатът, няма някаква конкретика по него. Припомням само, че лидерът на БСП Корнелия Нинова покани председателя на ГЕРБ Бойко Борисов на публичен дебат. Той от своя страна изрази готовност, но до момента се чуват единствено обвинения от двамата. Няма яснота за това кога можем да ги видим двамата в публична дискусия. Как можем да коментираме поведението на основните претенденти?
Димитър Димитров: Сравнително отдалечени са все още, на около 4 седмици и малко, разбира се, от изборния ден. По тази причина не бива да очаква дебат едва ли не всеки ден, той и без това тече доста усърдно в повечето медии, но във формат двойки водачи на листи, обичайно. В частност към това се ориентираха телевизиите и тъй като са няколко и вървят паралелни програми на практика всички, които са основно водачи на основните партии, даже не само на БСП и ГЕРБ ще се срещнат в някакъв вид дебат, разговор, ако искате, по теми, които касаят конкретните им райони. Колкото до евентуални сблъсък между Корнелия Нинова и Бойко Борисов можем да го очакваме в края или достатъчно близо до изборния ден. Този сблъсък би бил полезен, не само за избирателите, тъй като обикновено това е гледна точка, която се представя и от която се коментира дали е добре или не толкова добре те да се срещнат, а би бил добре и за двете партии, разбира се, за да подчертаят своята привилегирована позиция. В края на краищата на такъв дебат ще се отдели по принцип малко повече време и малко повече внимание, а това е от значение, тъй като по-скоро съществуваше известна вероятност да има голяма мобилизация за листите след първите две, но като че ли тази вероятност малко по малко, според мен, губи почва.
„Фокус“: Освен междупартийните борби, които ще видим, преференциалният вот предполага и вътрешнопартийни такива, може ли да очакваме трусове и вътре в самите партии?
Димитър Димитров: Някои от партиите, по-скоро от коалициите разчитат много на преференциалния вот, тъй като той ще покаже относителната тежест между кандидатите на различните партии и така като цяло ще успее да натрупа повече гласове, в частност коалициите, разбира се, те са няколко, които са регистрирани, и мисля, че там няма да има проблем с това да се насърчава използването на преференциалния вот. Друга е гледната точка на основните партии, където като че ли, на първите две, за които говорихме, по-скоро предпочитат много да не се разместват листите, тъй като те имат някаква предварителна идея за това какви ще бъдат управленските екипи, кого ще подбират за изпълнителна власт, ако се стигне до това, по тази причина биха предпочели по-скоро преференциалният вот по-скоро да не е решаващ. Условията, при които ще бъдат преференциите не са толкова достъпни за всички, не могат да засегнат всички кандидати, освен тези, които направят специална кампания. Има, разбира се, и партия ДПС, която, ако си спомняте в миналия мандат наказа двамата кандидати с преференции, дори ги извади от своята парламентарна група. Така че зависи от нагласата на партиите, които евентуално, водейки кампания принасят тази своя нагласа и в избирателите. Има тенденция на разширяване на преференциалното гласуване, и тя ще бъде, както обичайно по-голяма вдясно, в дясно-центристките партии, по-малка вляво, най-малка, разбира се, в ДПС.
„Фокус“: До колко преференциалният вот е добър за избирателя?
Димитър Димитров: Това е много ясен знак за това на кого точно избирателят дава своето доверие или отделният избирател, или групите от избиратели, като очевидно е заместваща формула, виждам, че отново се разгорява спорът какво е мажоритарен избор. От гледна точка на избирателя това е мажоритарен избор, вие, когато гласувате, гласувате за определен кандидат, вярно, че той е в листа и след себе си това не води изкривяване на изборния резултат и не дава предимства от партиите, тоест общите пропорции от партиите се запазват такива, каквито са между гласовете подадени за листите, но в самите листи, разбира се, ако се използва масово би трябвало да изчезне темата за анонимниците. Няма как да бъдат анонимни хора, които са получили, де да знам, 10 хиляди, 15 хиляди гласа преференции в този случай и да ги наричаме анонимници също не е много коректно.
„Фокус“: Като че ли основното в тази надпревара е и вкарването на нови лица в редиците на партиите, може ли да очакваме някаква реална промяна с новите имена, каквато всъщност и ние се обещава?
Димитър Димитров: Тя винаги се обещава някаква промяна преди избори. Ние много трудно можем да съдим по лицата каква точно ще бъде промяната, още повече, че се говори в бъдеще време в приблизително сходни параметри, силно насърчени от добрата икономическа конюнктура в последните 2 години. Основните, пък и не само основните, партии, започнаха нещо като наддаване, в което се обърнаха към параметрите на доходите, най-вече, разбира се, основни параметрите на пенсиите и някакви по-скоро очаквания свои оптимистични за ръста на икономиката и съответно на БВП, това са макро параметрите. Това може да се случи, може и да не се случи по една много елементарна причина, повечето от факторите, които имаха изключително благоприятно въздействие с икономическия ръст са свързани с външни обстоятелства, да кажем голямото усвояване на европейски средства, свързано с края на предходния период, програмен период имам предвид, цените на горивата, благоприятната конюнктура на оръжейните пазари и т.н., някои от тях просто няма как да се появяват всяка година и в еднаква степен и това ще е най-напред с горивата, разбира се, виждам, че по бензиностанциите е започнало ръст нагоре.
„Фокус“: Това ли, като че ли се обособява като разграничителна линия между платформите на отделните партии, увеличение на доходи, заплати?
Димитър Димитров: Това е по-скоро общо, само че някои от изкарват в заглавието на своите програми, ако искате, или близко до основните послания, други са малко по-умерени и го поставят в икономическата част на управленските си програми, тъй като, разбира се, за да се получават по-високи възнаграждения и пенсии и т.н., просто една икономиката трябва да работи.
„Фокус“: Според вас може ли да очакваме, да наблюдаваме една по-различна предизборна кампания от тези, на които сме ставали свидетели преди?
Димитър Димитров: Ние гласуваме всяка година и вече започваме да губим чувството за уникалност на едно гласуване или на една кампания. Обръщаме внимание, че наистина в последните години гласуваме всяка година и по тази причина кампаниите започват и много да си приличат, това е неестествено. Има цвят ще вкара в говоренията, ако искате, листата на, не би трябвало да споменавам партии, но това е на четвъртия кандидат на президентските избори, да избегнем персонифицирането. Там говоренето ще бъде малко по-различно, въпреки че темите ги познаваме, но и то по принцип е малко по-лично и е свързано с един биографичен разказ. Трудно може да се получи биографичен разказ или опит за биографичен разказ с политик, който примерно е бил 10-15, някои и много повече години, в парламента или по принцип сред елита, който е вземал решение.
„Фокус“: Конституционният съд отмени санкциите за негласувалите, два поредни пъти, при избор на един и също орган, можем ли да очакваме това решение да окаже влияние върху избирателната активност?
Димитър Димитров: Най-вероятно ще укаже малко влияние, въпреки че като цяло повтарянето на гласуванията, задължителното гласуване, имаше своя ефект на президентските избори и той не е съвсем малък, нещо от порядъка на 300 хиляди гласа. Докато обаче продължава да върви заставката, която от повечето екрани ни съобщава, че гласуването е задължително, говоря за официалния клип, който е изработил ЦИК, и зад който стои ЦИК, хората, които са, ако искате, са се хванали на уловката за задължителността, е много вероятно отново да го направят, тъй като знаете, че и в предишния текст задължителното беше наречено задължително, но след него не идваха санкции, пък тези санкции бяха толкова абстрактни, да речем и във времето, че не си заслужава такова обсъждане. Сега вече Конституционният съд не е отмахнал, той не може да заличи изречението „задължително“, но е заличил членовете в Изборния кодекс, които определяха какви биха били последствията, това може да направи КС, той не може да напише закон и задачата ще остане за следващия състав на парламента, какъвто и да е той.
„Фокус“: Стана ясно, че и машинно гласуване на тези избори няма да има, припомням, че минути преди да изтече крайният срок на обществената поръчка се появи желаеща фирма, по-късно обаче от ЦИК отстраниха фирмата, с довода, че предложените от тях технически условия неотговарят на параметрите, които те са посочили. Беше ли ясно, че опцията за машинен вот няма да е актуална на тези избори според вас?
Димитър Димитров: За кръга експерти, които имаха статично отношение към идеята да се гласува с машини и във всяка секция, повтарям, говорим за такъв тип план общ, ако искате, оперативен, беше от самото начало ясно, че това е неизпълнима задача или поне неизпълнима в такъв обем. Аз съм част от тези скептични експерти, говорители или както искате. Моето съображение остава едно и също, всички предимства на машинното гласуване се отнасят само за тези, които са гласували с машина и ще ви дам елементарен пример, все пак сме в ефир и не можем да обсъждаме много подробно числа, ако 1 милион са гласовете подадени като такъв цифров запис, останалите 2,5 милиона ще бъдат хартии, така че не си струва заради този 1 милион, да бъдат похарчени 15 милиона лева, защото едно е да се въведе машинно гласуване и всички да го правят еднакво, друго е разбира се едни да правят едно, други да правят второ, с което тогава, когато се използват за 70% от гласовете хартиени бюлетини на практика нищо не се променя, нито е възможно да бъде направен толкова сигурен резултатът, колкото биха го произвели устройства, нито ще забърза кой знае колко процеса, ще ускори имам предвид процеса, по една причина, в края на деня числата, особено сега с преференциите трябва да бъдат пренесени в общ протокол и това по-скоро може да се превърне в източник на повече грешки, отколкото, ако се работи само с числа от броенето. Трябва на практика да се напише един протокол, който ще съдържа в себе си и протокола излязъл от устройството. Най-важното, не във всички секции, действително не във всички секции е необходимо да има машина, просто защото имаме много малки секции. Те са 1500 или такива, които са с двуцифрено число гласоподаватели и непредставляват, какъвто и да е проблем, в една такава секция, резултатът да бъде изброен напълно надеждно. Аз много пъти задавам въпроса от къде на къде ще изпращаме и ще командироваме, разбира се, оператор в посолство в Сеул, където на президентските избори са гласували 31 избиратели. Там дори и да се появят 5-6 човека повече изброяването ще бъде просто елементарна задача, както и попълването на протокола, още повече, че в чужбина не се използват преференции. Там бюлетината е универсална, върху нея има само имена на партии. Може би още веднъж ще се върнем към машините, това че имаме няколко или да кажем две дузини секции, които са много големи и те са главно в чужбина, говоря за Лондон, Берлин, секциите в Турция и там самото ускоряване на процеса е възможно, във всички останали, в които имате 50, 100, 200, де да знам, 300, 400, 500, над 500 избиратели имат не повече от 10% от секциите. Там нещо би се ускорило, във всички останали случаи да, ще преброи точно машина гласовете, които са подадени чрез нея, но ще създаде проблеми на комисията, която трябва да изработи общ протокол.
Виктория МЕСРОБОВИЧ