Политологът Първан Симеонов: Субсидиите на партиите трябва да се оптимизират, но резките движения като намаляване от 11 на 1 лв. не излъчват позитивен сигнал за качеството на демокрацията у нас

Политологът Първан Симеонов в интервю за седмичното публицистично предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Правителството предложи държавната субсидия за партиите да бъде намалена от 11 на 1 лев за действителен глас. Новината обяви през седмицата премиерът Борисов в Народното събрание след среща с членовете на парламентарната група на ГЕРБ в Парламента. Колко реалистично е да се случи, как се постига справедливо финансиране на партиите? Тези и други въпроси отправяме към политолога Първан Симеонов – директор на „Галъп Интернешънъл“. Няма как да не го питаме и за новите стари трусове в „Обединените патриоти“. Добър ден на г-н Първанов и добре дошли в ефира на „Фокус“ в събота.

Първан Симеонов: Здравейте.

Водещ: Чуха се определения като популизъм, като кризисен пиар, но какво всъщност се крие зад този ход на Борисов по отношение на държавната субсидия за партиите?

Първан Симеонов: Естествено, че е популизъм. Във всички тези предложения се съдържа презункцията, че партиите са изначално нещо лошо. Но аз искам да напомня от гледната точка на политолог, а и на гражданин, че ние живеем в либерална демокрация на състезаващи се партии. Те са организации на гражданското слово. Връзка са между властта и гражданите. Тяхната роля е да изявяват и да събират волята на народа или на различни негови групи. В този ред на мисли нашата работа е не да атакуваме партиите, а да ги лекуваме, когато те имат нужда от това. Във връзка с това хиляди пъти по-добре е партиите да имат ясно прозрачно обществено финансиране и да се препятства финансирането от неясни икономически субекти, откровения или прикрит лобизъм, или пък чистата корупция. Субсидиите на партиите може би трябва да се оптимизират, но подобни резки движения не излъчват никакъв позитивен сигнал по отношение на качеството на демокрацията у нас. И това е казано много пъти от много анализатори, политолози, социолози, от много хора, които се занимават с тези проблеми от научна гледна точка, имат опит, изследват какви решения са били намерени в западните демокрации, от които обикновено се учим. Честно казано такива решения не бива да се вземат прибързано и емоционално и не бива да се търсят конюнктурни икономически ползи от това. А кои ще бъдат губещите от такова рязко намаляване – разбира се, че губещи ще бъдат всички, защото се намали възможността за прозрачност прозрачно финансиране. После ще бъдат губещи нововлизащите, малките формации, което донякъде може би ще ограничи и личнохаризматични проекти, което може би ще подейства донякъде и оздравително, защото ще стабилизира системата, ще укрепнат съществуващите формации. Но тук идва и другото голямо „но“ – когато укрепнат съществуващите формации, ние пък няма да можем да отговорим на едно друго желание на хората, което постоянно виждаме, и то е да се освежава системата, да влизат нови. Те по-трудно ще влизат при това положение, а както виждате – това е желанието и на българите. Показа се и  на последните избори, където имаше не малък вот за нови екзотични малки опции – независими кандидати и т.н. И не на последно място ще го отнесат именно по-малките формации, онези, които се борят за съществуването си и нямат възможност да вземат пари от различни икономически субекти, защото няма каква работа да им свършат. Те в общи линии ще го отнесат. С две думи – такова едно предложение не може да се прави по такъв емоционален, конюнктурен и необмислен начин.

Водещ: Защо идва сега това предложение?

Първан Симеонов: Подозирам, че причините са няколко. Едната и струва ми се основната е новият подход, който Борисов търси. Той се връща в партията и си я връща – нещо, което ние много отдавна казахме. Мнозина други нещо противоречаха, оказа се разбира се, че сме прави – г-н Борисов си взема партията от г-н Цветанов и е длъжен да прави невъзможни ярки ходове, с които да рестартира партията. Не на последно място тя има нужда от това кръвопускане, ако щете, което е живително за нея. А втората причина – струва ми се, че имаше лоши новини по отношение на Шенген. Знаете, че се очакваше в България да има добри новини точно преди Европейските избори. Очакваше се това да е един от резултатите от безусловно успешното Българско европредседателство на Съвета на Европейския съюз. Обаче не се случи и може би наистина беше нужна такава стъпка. Провокация бяха и действията и на ДПС, и на БСП, които започнаха да се надпреварват в  стъпки за намаляване на данъците, а и постоянният натиск, който „Шоуто на Слави Трифонов“ оказва върху българската партийна система. Знаете, че то стои някак си на тъч линията на българската политика и от време на време правят доста сериозни критики и дори напътствия. Всички тези фактори в комбинация подействаха, настана – част от медиите го нарекоха „популистка надпревара“. Във всеки случай политическият процес в България печели от такъв тип дебат, от такова освежаване, външен граждански натиск, от такава опозиционна надпревара, но пак казвам – дебатът трябва да е по-продължителен, по-задълбочен и такива резки конюнктурни ходове не могат да се правят, защото после ще трябва да ги поправяме наново. Не на последно място, ако искаме да отговорим на обществените настроения, има и доста по-спокойни, обмислени, работливи и интелигентни начини това да се прави. Партийната субсидия трябва да бъде реализирана, но във всеки случай това рязко намаляване едва ли е правилният ход.

Водещ: Какъв дебат очаквате вътре между самите политически субекти по отношение на субсидията?

Първан Симеонов: С оглед на приближаващите местни избори, които са и по-важни за политическите сили в сравнение с изминалите европейски, дебатът ще бъде на практика част от предизборната кампания, което не обещава конструктивност.

Водещ: Ще бъдат ли намалени негативите към ГЕРБ? Бяха се самоопределили като боксова круша.

Първан Симеонов: Струва ми се, че да. Това се и търси, в тази посока беше и волята на милиони българи, изразена на референдум преди 3 години – разбира се, че волята на народа трябва да се уважава. Пак казвам – референдумът не постигна активността, която направи решението му задължително и затова топката е в полето на политиците. На  тях е дадена тази отговорност. Те не могат да се разтоварват от нея за сметка на народа, не могат да казват „Народът така каза“. Народът показа посоката. Работа на експертния политически елит в страната е да формира размера, механизма и въобще механиката на цялото събитие. Нужно е повече обяснение, повече управленска мъдрост, защото в пъти по-добре е да има ясно обществено достатъчно финансиране за политическите партии, които в крайна сметка са структури на гражданското общество. Те не са някакво изначално зло, което ние трябва да чуваме. А иначе ако се питаме за имиджа на ГЕРБ – да, той ще получи позитиви от един такъв ход, пак казвам популистки.

Водещ: За какво плащат партиите?

Първан Симеонов: Партиите плащат, за да функционират. Те все пак трябва да поддържат известен апарат, свое присъствие в населените места, своята информационна роля. Трябва да имат свои издания, трябва да имат свои медии, ако щете, защото партиите в едно либерално-демократично общество, имат и образователна роля. Тук е редно да напомним, че политиката става все по-професионална, нуждае се от все повече експерти, така че партиите трябва да имат достатъчен достъп до експертиза и той има пряко касателство с качеството си на законотворчеството. Виждате – правенето на качествена политика не е евтино и е хиляди пъти по-добре това да се плаща от обществото, защото е в обществен интерес да има качествена политика, а не да се плаща от бизнесмен Х, бизнесмен Y, за да има директен лобизъм. Не че лобизъм сега няма, но ако вдигнем ръце и кажем: „Партиите и без друго са зло, те и без друго са лобисти, така че да не даваме пари, следователно да няма възможност държавата да контролира – следователно да им позволим каквото и да било“ – това е грешна стъпка. Нека не забравяме, че голямото харчене за подобряване на имиджа – такова, каквото видяхме в хода на предизборната кампания, не тече през партийните субсидии, а директно през републиканския бюджет. Ние видяхме как се раздават средства абсолютно по личната волята на един човек и с предизборна цел и това няма никаква връзка с партийната субсидия. Тоест, ако ще си говорим как да оздравим публичните финанси тогава, когато става дума за тяхната политическа употреба, виждате, че нещата за злоупотреба са много по-различни от партийната субсидия. Да, аз също намирам за странно някакви партии да поддържат депозити, да трупат лихви буквално и преносно, понякога да ги даряват, защото те са за качествена политика, а не за дарения. Вероятно е необходима някаква ревизия, вероятно е необходимо намаляване. Но не е хубаво това да се прави с толкова конюнктурни и толкова прозрачни цели.

Водещ: Какви други подходи могат да се предприемат за дисциплинирането на партиите в това отношение? Дори ако направим съпоставка с други страни, нещо за което вие загатнахте в началото на разговора ни?

Първан Симеонов: Необходимо е винаги и в крайна сметка едно нещо – всички служители в страната, които се занимават с прозрачност, с ревизия, с мониторинг, да имат достатъчно добро заплащане. Извинявайте, че на толкова абстрактно ниво излязох от разговора и толкова се опитвам да го опростя, но всички онези, които трябва да прилагат закона в България, трябва да са в пъти по-добре платени. Защото корупцията се появява тогава, когато човек има интерес да вземе някой лев отгоре, а от другата страна корумпираният има интерес да даде някой лев отгоре, за да не се стига до присъди и т.н. Когато имате служител с ниска заплата, който се занимава със сметки, с мониторинг, с ревизии, той има на практика еднакъв интерес с корумпирания да прикрият тайната. Така че в цялата тази история основната крачка, лека-полека в годините напред, от обикновения катаджия на пътя до този, който се занимава в Сметната палата с харчовете на партиите, е тези хора да имат такъв финансов статус, който да прави ненужна корупцията. Съзнавам, че това са много стъпки, много време трябва да мине, но това е посоката, за да можем да имаме хора, които не се изкушават, а направят ли го, знаят, че ще бъде за последно. Наместо това ние понякога правим много глупава, според мен, стъпка – увеличаваме санкциите за каквото и да било. Вместо просто да насърчим тяхната събираемост, пък били те и по-малки, ние ги увеличаваме и така увеличаваме стимула за корупция. Защото същият този полицай на пътя е принуден да събира по-големи глоби без неговата собствена заплата да е по-голяма. Сиреч даваме му по-голям стимул за корупция заедно с онзи другия корумпиран. Същото според мен важи и по отношение на политическите сили. Тези, които се занимават с мониторинг, с ревизия на финансите, просто трябва да бъдат по-добре обезпечени и да си вършат много по-активно работата, с много по-голям щат, много по-голям разполагаем ресурс. А начините са измислени. Те са разписани в българското законодателство. Единственото, което остава е да се прилагат. Точно обратното възпитаваме с такива резки ходове. Ние възпитаваме хората, че правилата могат да се променят всеки път конюнктурно по волята на един човек. Обратно – правилата трябва да се спазват, да се обучаваме години наред, за да проработят.

Водещ: Господин Симеонов, един от акцентите на изтичащата седмица – трусове в „Обединени патриоти“. Според лидера на ВМРО Красимир Каракачанов не е много голям шансът „Обединени патриоти“ да продължи да съществува. Заговори се евентуално за какви са опциите, дали може да съществува малката коалиция без „Атака“. Според лидера на НФСБ Валери Симеонов няма промяна в отношенията  между коалиционните партньори. От „Атака“ в лицето на проф. Явор Нотев, заявиха че коалицията продължава да работи така, както е работила и досега. Какво се случва при Патриотите, виждаме ли някакви нови сюжети?

Първан Симеонов: При Патриотите се случи „двама се карат, третият печели“. Това се случва много отдавна и отдавна анализаторите на политическия процес предупреждаваме, че хората в България търсят по-скоро позитивни алтернативи, отколкото скандали. Тези, които произвеждаха скандали в общи линии намалиха своя вот. Но той не се купи, т.е. търси се нов стопанин и естествено е да го намира в онази опция, която излъчва най-малкото зло. Тази опция в патриотичния микс на последните избори беше Ангел Джамбазки. Това там е лична харизма. Като добавим и така да се каже позитивния тон с партия ГЕРБ, основната управляваща формация, някак си оказа се, че това е събирателното място за патриотичния вот. Оттук нататък  коалицията „Обединени патриоти“ трябва да търси някакъв нов вариант на съществувание, защото очевидно балансите вътре са променени. Но те ще загубят, ако продължат сега тази игра на натриване на носовете. Гледам, че от едната страна се разказва, че имало схеми, купен вот и т.н. От другата страна се мълчи. От трета – гледам едно натриване на носове. Ако искат да оцелеят и да запазят инерцията и едната, и другата, и третата страна, трябва да намерят някакъв по-позитивен подход, защото те направиха далеч по-трудни неща – събраха се заедно, спечелиха на президентските избори може би 600 хиляди гласа. Това пространство е доста голямо в българския политически процес и „Обединените патриоти“ ще загубят всички, ако продължат тази разпра. Повече от очевидно е, че позитивът в цялата тази история, поне за момента е във ВМРО. А то рискува да проиграе една немалка част от този позитив като продължи с такъв тип говорене в стил „видяхте ли сега“. Това обаче донякъде ми се струва неизбежно, след като на изборите се случи такъв резултат. Така да се каже полага му се на ВМРО вероятно да говори по този начин. Истината е, че и аз трудно виждам как ще продължат да работят заедно. Единственото, което оттук нататък има значение е как ще се представят тези формации на местните избори.

Водещ: Какви са вариантите, ако коалицията се разпадне?

Първан Симеонов: В създалата се ситуация просто ВМРО така да се каже монополизира този вот. Оттук нататък какво значи да се разпадне коалицията? И „Атака“, и НФСБ в момента отговарят за много малко гласове. Строго погледнато и да се разпадне, и да не не го направи, вече няма толкова голямо значение в електорален план. Второ, и без друго тази коалиция не съществува много, много, доколкото аз успявам да забележа. По-важното е, че и трите формации – и „Атака“, и НФСБ, и ВМРО имат своята добра или лоша връзка с управляващата формация. По-важният въпрос е дали голямата коалиция по някакъв начин ще пострада. По-скоро не виждам как на този етап. И тук идва третото и най-важното – господин Волен Сидеров отдавна е доказал, че има план, дори в най-трудните ситуации. Струва ми се, че той е в състояние да направи и по-резки движения, да увеличи своята яркост, ако щете да заеме по-скоро опозиционна роля или полуопозиционна, която да му донесе известен позитив, съживяване, особено на фона на традиционните проруски настроения в страната. Така че управляващият микс, не само ВМРО или ГЕРБ, има интерес някак си тези разпадни центробежни процеси да се възпират малко от малко, защото една освободена енергия на Волен Сидеров сме виждали, че може да прави политически изненади. Това е главният въпрос дали господин Сидеров ще заеме някаква по-революционна поза в тази ситуация. Поне за момента аз не виждам в него желание да застава срещу  управлението. Но и това не е изключено. Той много пъти е показвал, че има политически инстинкти. Господин Симеонов, както обикновено, вероятно ще търси някаква конкретика. Т.е. той вероятно ще иска да бъдат посочени първо, второ и трето места, за да мисли и по-нататък. Забелязахте, че той така построи и своята кампания – свърших това, свърших онова. Колко хора погледнаха на това с насмешка, но в интерес на истината това е реалистичен подход. А що се отнася до ВМРО най-голямото предизвикателство сега е да не сложат лъжица катран върху тази безспорна каца с мед, която събраха. За това струва ми се, че ВМРО трябва да намали малко този патос и по-великодушно да погледне към своите партньори, защото честно казано резултатите на НФСБ и на „Атака“ са достатъчен негатив за тези две формации, по-голям едва ли може да има.

Водещ: Националният съвет на БСП провежда редовно заседание. Как виждате бъдещето и въобще какво се случва в БСП?

Първан Симеонов: Корнелия Нинова търси вот на доверие. Ситуацията на практика е следната – тя разчита на това, че редовият социалист ще се огледа и няма да намери по-добри опции от нея. В интерес на истината това е вярно. Вътрешната опозиция в БСП няма да спре да действа. Но е на път някак си да нарани целия клон на партията, клон на който седи и самата Корнелия Нинова. От друга страна вътрешната опозиция в БСП става много важна за местните избори, така че и Нинова трябва да намери някаква мярка,  за да не заприлича прочистването в БСП на саморазправа. Както виждате целият ни разговор се върти около това да се намери мярката – в разговора за субсидиите, да се намери мярката в разприте в „Обединени патриоти“ и в разприте в БСП. Това е разковничето на успешната политика.

Милослава АНГЕЛОВА