Политологът Първан Симеонов: Управлението на ГЕРБ и Патриотите може да бъде и по-дълготрайно от очакваното

  

 

Политологът Първан Симеонов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

 

Водещ: ГЕРБ и патриотите с крачка по-близо до съставянето на правителство. Двете формации се разбраха и за размера на пенсиите, без обаче да оповестят какъв той ще е той. Кой какви компромиси ще трябва да прави оттук нататък и колко устойчиво ще бъде следващото правителство? Темата коментираме в следващите минути с Първан Симеонов, директор на „Галъп интернешънъл“.  Помним, че неофициално пенсиите бяха препъни-камъка в предходното управление за отношенията им, могат ли ГЕРБ и патриотите да бъдат пълноценни дългосрочни партньори в този случай?

Първан Симеонов:  Предполагам, че ако измислят някаква схема за поетапно увеличение на пенсиите, индексиране, тяхното политическо партньорство може да се окаже по-дълготрайно от това, което се смята. Още повече че поне аз засега виждам в това, което излиза в медиите, някакво стъпаловидно повишаване. Тук големият проблем по-скоро е дали държавният бюджет ще може да поема това, защото очевидно е, че тежестта на всички това пада от осигурителната система във все по-голяма степен към бюджет, което означава, че това ще е товар за страната несъмнено. От друга страна, явно това правителство ще се научи да залага на политика по доходите. Тоест с идеята повишаването на доходите да стимулира потреблението и оттам да завърти икономиката. Искрено се надявам, че ще са им точни сметките, защото този социален елемент в крайна сметка идва от джоба на работещите и отива в джоба на пенсионерите. Което може да предизвика известно усещане за социална несправедливост. И второ, ако ще се увеличават минималните пенсии, тук трябва да се види повишаването и на останалите пенсии, защото и тук може да се породи въпрос за известна социална несправедливост. Ето ги препъни-камъните пред тези преговори, но поне засега аз виждам, че преговорите по-скоро гладко, поне отстрани погледнато.

Водещ: Доколко ще бъде важна и подкрепата на Веселин Марешки, лидерът на „Воля“, който вчера обяви, че ще даде подкрепата си за четиригодишен пълен мандат на правителство на Борисов, трето правителство? Колко ще бъде важен Марешки, дотолкова, доколкото може би да балансира патриотите по някакъв начин?

Първан Симеонов: Да, възможно е той да бъде използван като потенциален балансьор, като контрапункт на патриотите. В същото време по-скоро неговата роля от днешна гледна точка прилича на ролята на г-н Яне Янев навремето, или пък на „България без цензура“ или пък на Български демократичен център по-късно. По-скоро на патерица на управлението, по-скоро на резервоар от депутати, така да се каже.

Водещ: Колко засилени ще бъдат позициите на патриотите в това управление? В предходното те не бяха така отявлени, но днес вече са основният партньор. Ще извиват ли патриотите ръце, ще настояват ли за техни предложения и всъщност ще могат ли да ги получават по-лесно от преди?

Първан Симеонов:  Всъщност това, което имаме в момента, е различна ситуация от тази преди. Все пак трябва да си даваме сметка, че в предишния мандат патриотите подкрепяха това управление, докато в настоящата ситуация те ще бъдат част от него. По-различно е несъмнено. Второ и по-важно, патриотите сега са доста по-незаобиколим фактор. Защото виждате, че няма как да мине без тях. Трето и не на последно място, в настоящия момент като че ли се заличават притесненията за единството на патриотите, защото участието във властта по-скоро споява и ще ги спои като парламентарна група и въобще вътрешнокоалиционно взаимодействие. Четвърто, трябва да си даваме сметка, че Борисов все пак ще продължи да опитва да разделя и владее. Това е негов вроден политически инстинкт, така да се каже, за който обаче патриотите трябва да си дават сметка, понеже вече видяха съдбата на Реформаторския блок. И може би на пето място трябва да отбележим, че вероятно ще има някаква диференциация между патриотите. По-ярките, по-крещящите техни представители вероятно ще бъдат оставени на по-заден план, докато по-системно звучащите, по-умерените могат да заемат министерски кресла или други кресла в администрацията. Тоест ще имаме една такава сравнително сложна картина, нюансирана, стъпаловидна, но в същото време ми се вижда, че ако успеят да се разберат по тези няколко въпроса, за които говорихме, това управление може да бъде и по-дълготрайно от очакваното.

Водещ: Възможно ли е Патриототе да се разпаднат след това управление, заради участието си в него, ако твърдите, че ще последват съдбата на реформаторите?

Първан Симеонов: Не, по-скоро това, което казах, е, че те първо, са наясно какво се случва с реформаторите, и трябва да са наясно за тази опасност, тоест трябва да са измислили противоотрова навреме. Второ, участието им във властта по-скоро ще ги държи заедно, това е логиката. Те няма смисъл да се разпадат, докато са във властта. Ако бяха по средата или бяха мост между БСП и ГЕРБ в някакви големи коалиции, или пък се беше наложило да балансират в един по-уравновесен парламент,  разбирам. Но сега има сравнително  ясен мандат, той е ГЕРБ плюс патриотите. Ясен мандат от обществото имам предвид. И не на последно място патриотите в крайна сметка със сигурност ясно разбират, че основното тяхно предимство в момента е единството. Те губят друго свое предимство, да са протестни, да са острие, да са коректив. Именно тогава такива партии като патриотите са силни и плуват в свои води. Когато са във властта, не се чувстват много комфортно. Те губят това предимство да са протест, но пък им остава другото им голямо предимство и основното им предимство да са единни. Всичко това ме кара да мисля, че по-скоро патриотите поне в първите месеци, години няма да проявят симптоми на разделение.

Водещ: Твърда опозиция обаче остава БСП, поне това обяви вчера лидерът на партията Корнелия Нинова. Правилен ли беше според вас ходът й да отхвърли председателския пост в парламент, който й предложи Борисов?

Първан Симеонов: Несъмнено, да, от политическа гледна точка това е правилен ход по няколко причини. Първо, БСП печели от това, че е ярка опозиция на ГЕРБ. БСП се стяга от това. В интерес на истината лагерът на ГЕРБ също може да спечели от това най-после да има истинска достойна опозиция, нещо, което нямаше напоследък. Всички се въртяха около ГЕРБ в насипно състояние. Точно това се опита да избегне и госпожа Корнелия Нинова, усещането, че и БСП се завърта около ГЕРБ в насипно състояние, че БСП по някакъв начин е ангажирана в управленската конфигурация, носи отговорността за нея и я легитимира. Това щеше да се случи, ако госпожа Нинова беше председател на Народното събрание. Затова от тактическа, пък и от стратегическа гледна точка в политиката госпожа Нинова постъпи правилно.

Водещ: Искам да насоча вниманието ви в последните ни минути, които ни остават, към вчерашното изявление, обръщение към нацията на президента Радев. Не получихме открито признание, че е двигател на спорните промени в изборното законодателство в Закона за гражданството, но пък правосъдното министерство получи похвала. А знаем, че самото то уволни свой служител, за когото се твърди, че на своя глава бил публикувал промените. Можем ли да гадаем с днешна дата къде е истината и всъщност сгреши ли някъде Радев във всичко това, което се създаде?

Първан Симеонов: Ако има грешки Радев, това са грешки на политическия растеж. Те са нормални за началото на един мандат и според мен бързо ще се заличат. Президентът и неговият екип със сигурност трябва да знаят, че основно качество, особено на президентската институция това са здравите политически нерви. Умението да си мълчиш, дори когато те удрят. Защото президентът е тежка категория политик, от него се очаква да каже малко неща, но важни. Да посочи посоката. Във връзка с това аз мисля, че Радев по-скоро печели от това, което се случва, по няколко причини. Първо, голяма част от българите съзнават ясно опасността от вота в Турция и биха били готови на всичко, за да се ограничи този вот. Включително и на ограничаване на правата на част от сънародниците в Западна Европа и Северна Америка и в историческите български общности. Второ, ако попитате българите дали външните българи имат моралното основание да гласуват, няма да са малко онези, които ще ви кажат не. И не на последно място президентът все пак започва един дебат, който е важен. Да може би този дебат започна с едно комуникационно недоразумение, да, може би някой се опитва дори да направи кал на президента Радев, възползвайки се от това, че той е нов в политиката. Но все пак дебатът започва и това е много, много важно. Разбира се,  вариантът, който се застъпва от правосъдното министерство и струва ми се беше възприет от президента Радев, е в известна степен краен. Той изключва и възможността нашите сънародници в историческите общности като Македония, Западните покрайнини, Беломорието, сънародниците от Западна Европа, Северна Америка, новата ни емиграция да гласуват. Това по-скоро не бива да се случва. Напротив, България трябва да приобщава тези хора и обратно, България трябва да намали влиянието на външни сили в своя политически процес, не за да ограничи демократичното право на българските граждани в Турция да гласуват, а в името на демокрацията. Защото за съжаление ние не можем да получим ясни гаранции, че настоящото управление в Република Турция е демократично по своята същност, въпреки че приятелската турска държава продължава да е приятелска турска държава и турският народ е наш приятелски народ. Но изборният процес там първо не е със сигурност демократичен и второ, не е сигурно, че българската държава може да го контролира. Всичко това ме кара да мисля, че именно на демократичността на изборния процес България е длъжна да ограничи възможността за външно влияние. Било то през духовната сфера, било то през политическата сфера, било то през изборите. Но в същото време България не бива да се лишава от своята стара и нова диаспора на Запад или още по на Запад. С две думи, трябва да се измисля някакъв много сложен вариант, в който и вълкът да е сит, и агнето да е цяло. Хубавое , че президентът Радев започва този дебат. Той дава едната крайност – уседналост, а прозападните либерални кръгове и медии дават другата крайност.  Искрено се надявам, че в резултат на този спор и всъщност на обществен дебат истината ще се намери, както обикновено, някъде по средата.

Евелин ЦАНЕВА