Полковник доц. д-р Мирослав Димитров: За органите по въоръжението годините 1879-1918 г. са години на непосилен труд

Полковник доц. д-р Мирослав Димитров, Военната академия „Г. Ст. Раковски” в интервю за предаването „За славната 2-ра Тракийска дивизия – за честта на България”, на Радио „Фокус” Пловдив за първите складове за въоръжение и бойни припаси в българската армия и организация на  снабдяването на войските с оръжие през войните за национално обединение.

 

Фокус: Полковник Димитров, кога са създадени първите складовете за въоръжение и бойни припаси в българската армия?
Полковник доц. д-р Мирослав Димитров: Историческите корени на създаването на складовете за въоръжение и бойни припаси  в БА водят началото си от 1878 г., когато на 18 ноември  императорският комисар в България генерал-адютант княз Дондуков-Корсаков след внесените поправки утвърждава представеното му “Временно положение за артилерийските складове в българската войска”  за управление на складовете на артилерийското ведомство и на парковете за българската артилерия.
Според временното положение за артилерийските складове в българската войска те се създават за съхранение на цялото артилерийско имущество, което постъпва в тях от различни места – доставки, войскови части и частни лица.
За по-оперативна работа при воденето на отчета и съхранението на имуществото то се подразделя на три подразделения – артилерийски,  оръжеен и отдел за огнестрелни бойни припаси.
Към първия отдел се отнасят всички оръдия, лафети, ракли към тях, ЗИП (запасни части, инструменти и принадлежности) за артилерийската материална част, впрегната и товарна амуниция, паркови повозки, инструменти и материали за поддържането на това имущество. Към оръжейния отдел се отнасят огнестрелното пехотно и хладното оръжие. Към третия отдел се числят всички съставни елементи на бойните припаси: барут, патрони, заряди, запалки (взриватели), гилзи, капсули и други пиротехнически изделия и материали за тяхното поддържане и за работа с тях.
Складът се ръководи от началник-склад с право и доволствие на батареен командир. Той е и командир на охранително-поддържащата рота. За негов помощник е назначен взводен командир.
Фокус: Разкажете, каква е била организацията на снабдяване на войските с оръжие и бойни припаси през Сръбско-българската война?
Полковник доц. д-р Мирослав Димитров: На 6 септември 1885 г. в Пловдив е обявено Съединението между Княжество България и Румелия. Този дълго подготвян акт за българския народ е естествено и справедливо историческо дело, но то провокира избухването на Сръбско-Българската война. При обявяването на войната българската войска има на  въоръжение 87-мм далекобойни оръдия “Круп”-48 броя, 75-мм – 20 броя; 9-см (87 мм) не далекобойни оръдия “Круп” – 38 броя, 9-фунтови стоманени и бронзови оръдия-4 броя; 4-фунтови  – 16 броя, 5-мм планински оръдия -16 броя,  20-мм крепостни оръдия – 2 броя, 24-фунтови -12 броя, 6-дюймови мортири – 8 броя, всичко артилерийски системи около 217 броя.  Разполагала е със стрелково оръжие различни модификации, като основните са 10,66-мм картечници “Нобел” (10-стволни,цевни), (6-сволни, цевни)- 9 броя;10,66-мм пушки “Бердана” №2 -52 547 броя;10,66-мм карабини – 2 347 броя; 16,24-мм пушки “Кринка” – 81 656 броя, около 136 550 броя, 10,06-мм револвери “Смит-Весон”  -1 612 броя,саби и шашки. За различните системи и калибри оръдия били  осигурени по 80 до 340 снаряда. Пушечните патрони са средно за “Бердана №2” по 350 броя, а за “Кринка”- по 450 броя на цев.
Фокус: Къде са се съхранявали оръжията и боеприпасите?
Полковник доц. д-р Мирослав Димитров: До започването на войната складовете за бойни припаси са в Разград, Русе, София, а в пехотните дружини запасите са само толкова, колкото могат да носят бойците и дружинният обоз. При обявяването на войната бойните припаси, подвозени за източния корпус, остават в зоната на съсредоточаването им, а тези на западния корпус – в Кюстендил и Дупница. Едновременно с това снабдителите (офицери и подофицери) с помощта на населението за пръв път създават и прилагат перманентен (непрекъснат) подвоз. Той се състои в това, че транспортните средства (волски коли и конски каруци) вървят непрекъснато. Преминават 1-2 прехода (25-50 км), разпрягат се и остават на място за почивка. В колите се запряга реквизиран впрегатен добитък от местното население и ешелоните продължават движението си напред до София и дори до бойните позиции. В отделни случаи се практикува претоварване на транспортните ешелони (коли).
В началото на декември в град Орхание е разкрит базисен склад. В него са стоварени пристигналите от Русия бойни патрони за пушки “Бердана”.
В хода на военните действия ремонтът на въоръжението се извършва в създадената от коменданта на Сливница подръчна оръжейна работилница. Освен това към районите на боевете е изпратена специална подвижна оръжейна работилница, организирана на базата на софийската оръжейна работилница и попълнена с инструменти, материали и ЗИП (запасни части, инструменти и принадлежности) от русенския артилерийски арсенал.
Във връзка със снабдяването на войските с въоръжение през Сръбско-българската война от 1885 г. може да се направят следните най-общи изводи. До започването на войната проблемът за снабдяването на войските с въоръжение, бойни припаси и за техния подвоз не е теоретически и практически решен. Организацията и дислокацията (ешелонирането) на източниците за снабдяване са заимствани от  руската армия, но без нейното материално осигуряване. Мобилизационно не са планирани за развръщане различните снабдителни складове. За тях липсват коли, патронни сандъци, повозки, самари, коне и др. съоръжения, необходими за доставяне на бойните припаси до ротните и дружинните снабдителни пунктове. Тези пунктове се снабдяват сами на ръка. Целият подвоз на бойните припаси (с изключение на носимите запаси) се организира чрез реквизиране на товарни коли (каруци) и добитък от населението в местните участъци, където минава пътят от централните към базисните и разходните складове. Поради това при встъпването на армията на сръбска територия този способ се оказва неизпълним и подвоза е спрял (полосата на настъплението се оказва разграбена, а населението е избягло). По отношение на ремонта трябва да се каже, че той е организиран в хода на бойните действия от самите войски. До пристигането на софийската подвижна оръжейна работилница край Сливница работи оръжейна работилница, набързо създадена от коменданта на селото за прекомплектуване на стрелково оръжие. С пристигането на работилницата полевият и войсковият ремонт са организирани сравнително добре.
Снабдителните органи, макар и без опит, без материално осигуряване и особено без необходимата предварителна подготовка, се стремят да осигурят войските с бойни припаси. В това отношение особено се проявяват началникът на местните артилерийски учреждения капитан Симеон Ванков, завеждащ оръжието във войската капитан  Георги Попов и самите обозници, които решават по своему трудния въпрос – непрекъснатото движение на транспортните средства.
Фокус: Как се развиват артилерийските и огнестрелните складове в българската войска до Балканската война?
Полковник доц. д-р Мирослав Димитров: След края на сръбско-българската война се извършват редица промени в организацията на артилерийските складове, като по- мащабни са тези от 1887 – 1888 година  Така например с указ № 176 от 1887 година са закрити пловдивската и софийаката оръжейна работилница, а на тяхно място се разкриват Софийския и Разградския артилерийски склад. Новосъздаденият Софийски артилерийски склад започва да функционира от 1 януари 1888 г. За негов пръв началник от същата дата е назначен капитан Велизар Пеев. По същото време е разкрит и Разградският артилерийски склад. В началото на годината (указ № 3 от 1888 г.) русенската артилерийска лаборатория е закрита, а нейната материална база е придадена към Разградския артилерийски склад. Една година по-късно със заповед № 109 е закрит и временният оръжеен склад в Плевен. Неговото имущество и съхраняващото се пехотно оръжие също са придадени към Разградския артилерийски склад.
Образуваните в 1888 г. в Разград и София огнестрелни складове са функционирали като самостоятелни учреждения с точно определени задачи – да запазят оръжието, бойните припаси и други предмети по въоръжението, които не са били дадени за употреба в частите, да извършват всички лабораторни работи за поддържането в бойна годност и изправност всички видове барути и бойни припаси, които са им били предадени за пазене, да подготвят необходимия кадър за формиране на нужните за време на война базисни, разходни и други складове в армията.
Освен това в тези огнестрелни складове са изработвани и разни осветителни ракети и всевъзможни фойерверки, бенгалски огньове и други светлинни ефекти за някои празненства.
Понеже през този период в София  е съсредоточена по-голямата част от бойния запас на армията от оръжие, боеприпаси и други предмети по въоръжението, Софийският огнестрелен склад е бил всякога развит в значително по-голям мащаб от Разградския такъв.
По-късно, Разградският огнестрелен склад постепенно е бил пренесен в Шумен и добил името „Шуменски огнестрелен склад”, а през 1812 г. е формиран и един нов огнестрелен склад наречен „Търновски огнестрелен склад”, който просъществува до 1914 г., когато е закрит и пренесен временно една част в Плевен, а друга в София. Щабът на Софийския огнестрелен склад се е намирал в един и същ район и в непосредствено съседство с управлението на Софийския артилерийски арсенал. За съхранение на оръжието и бойните припаси този огнестрелен склад е разполагал с две групи хранилища. Едната група е разположена в югозападната част на района на Арсенала, а другата – в югоизточната страна на квартал  „КуруБаглар” (Лозенец, между шосето за с. Драгалевци и  Духовната семинария). Групата в района на Арсенала се състояла от единадесет отделни солидни постройки (хранилища), два големи дървени навеса, една артилерийска лаборатория, една пиротехническа лаборатория и едно караулно помещение. Групата Драгалевско шосе – Семинарията се състояла от двадесет и осем отделни солидни склада, две лаборатории, едно помещение за канцелария, една дървена барака за амбалаж и две караулни помещения. Повечето от складовете били почти под нивото на терена, с околовръстни ровове и странични насипи. Постройките имали отделни гръмоотводи и дренажи.
В Софийския огнестрелен склад се изпълняват дейности като снаредяване на непълно снаредени артилерийски снаряди (пълнене с разпръскателен заряд и поставяне на запалки), приготвяне на бойни заряди и шиене на торбички за тях, както и направа на платнени изолаторни платки за снарядните сандъци, съединяване на снарядите и гилзите на унитарните 7,5 см. патрони и 10,5 см. Снаряди, пресушаване на барутите, почистване на снарядите, гилзите и опаковане на разните бойни припаси и складирането им в определени хранилища. При мобилизация склада е имал задача да развърне и формира разходни и други огнестрелни складове при отделните армии. За извършване на горните дейности към Софийския огнестрелен склад е предадена една Лабораторна батарея със съответния команден и учебен кадър. В Пиротехническата лаборатория са работели предимно жени.
Вероятно във връзка с настъпили изменения, произтичащи от нарасналото значение на арсенала, с указ № 10 от 1896 г. софийският артилерийски склад и арсенал се преименувал на Софийски артилерийски арсенал и огнестрелен склад. През следващите години софийският артилерийски огнестрелен склад е бил преименуван още два-три пъти в завизимост от устройството и предназначението си. В Балканската и Първата световна война този склад е бил главен източник за снабдяване на българската армия с бойни припаси.
Фокус: И сега да ни разкажете как са снабдявaли българската армия с оръжие и бойни припаси през Балканската и Първата световна война.
Полковник доц. д-р Мирослав Димитров: Пехотното оръжие през Балканската война 1912-1913 г. в качествено отношение е най-различно. Наред с манлихеровите магазинни пушки образец 1895 г. има остарели и снети от въоръжение системи “Кринка” и др. Освен това патроните на част от първите модификации пушки “Манлихер” образец 1888 г. са снарядени с черен барут, което затруднява стрелбата поради различното награфяване на мерника (за черен и бездимен барут) и различните начални скорости на куршума (образец 1895 е с 625 м/сек, а образец 1888-530 м/сек.).
Най-незадоволително е състоянието на обсадната артилерия. По количество тя е била недостатъчна. В нея преобладават стари, не скорострелни, изостанали в техническо отношение и от изискванията на времето образци оръдия. За основното пехотно оръжие пушки “Манлихер” образец 1895 г. са осигурени по 700 патрона на цев – недостатъчно за по-продължителна война.
Аналогично било положението и с артилерийските бойни припаси. Те се разпределят така, че на не скорострелно оръдие се падат по 530 снаряда, на скорострелно – по 723 снаряда и на обсадна цев – по 550 снаряда.
Постоянни общоармейски складове са софийският артилерийски огнестрелен склад и складовете в Шумен и в Търново. Тези складове развръщат временни подвижни филиали в посока към стратегическите направления на съсредоточаващите се войски. Много често това става преди тръгването на войските, като се прави с оглед да не се претоварят железниците, фронтовите и рокадните пътища. Подобно изнасяне на временните складове е извършено през 1912 г., преди мобилизацията под прикритието на проведените маневри.
Бойните припаси, заложени в главните базисни складове, са около 100-250 патрона на пушка и толкова снаряда на оръдие. В междинните складове тези количества са пушещи патрони на 50-100 броя и за снаряди по 30-50 броя на цев, а понякога и по малко.
Освен временните складове (базисни, междинни и разходни) има още така наречени подвижни източници. Те се състоят от дивизионен огнестрелен парк в състав. Той  се състои от паркова пехотна рота с по 3-4 паркови взвода (за всеки пехотен полк по един парков взвод) и едно парково отделение за пионерната рота на дивизията и паркова артилерийска батарея с артилерийски паркови взводове (за всеки дивизион по един парков взвод за планинска батарея. Общия състав е около 12-15 офицери, 4-6 чиновници, 30-35 подофицери, 700-800 войници, 450-500 коли (каруци) и 950-1000 волове и коне.
Дивизионният огнестрелен парк (ДОП) е изцяло на колела и в непрекъснато движение (подвижен). Той се движи на половин до един преход зад дивизията си, а при бойни действия се развръщал на 7 до 10 км зад бойния ред на дивизията.
Следващият подвижен източник бил полковият патронен обоз. Той се състои от 10 коли (каруци), по 2-3 на дружина. Командвал се от паркови офицер.
Освен полковия патронен обоз във всяка рота има по 4 товарни коня за доставяне на бойни припаси до ротния обменен пункт. Така че общо в пехотния полк има 1 офицер, 3-4 подофицери, 30-40 коларо-коняри, 10 коли (каруци), 20 вола и 64 товарни коня.
Последното звено от подвижните източници за снабдяване на бойците от бойния ред (взводовете) са самите войници, които пренасят патроните и бомбите на ръце (в сандъци, торби, патронни съндъчета с ленти и т.н.) от ротните обменни пунктове до позициите (окопите) си.
Попълването на бойния ред с бойни припаси се осъществява при изразходване на носимите (до 50-60 на сто) патрони от взводовете назад до ротните пунктове (обменни участъци) се изпращат подносвачи. Те на ръце занасят сандъци (торби), патронни ленти и др. до взводовете, където бойните припаси се разпределят между бойците. Средно ротните пунктове се намират на 400-500 м зад предните окопи (бойния ред).
От постоянния склад до последния временен разходен склад подвоза става главно чрез железопътен транспорт по принципа отзад напред (от горе на долу).
Един пълен цикъл на колите от парковата рота (батарея) на дивизионния огнестрелен парк, отиване назад до разходния склад, товарене и връщане (60-100 км) става за 20-30 часа – 6 часа товарене и почивка и 14-16 часа движение в двете посоки.
Ремонтът на въоръжението по време на Балканската война се провежда в трите основни звена: във войските в щатните оръжейни (артилерийски) работилници; 2) в подвижните армейски работилници и 3) в арсенала.
От изнесените факти се налагат следните изводи:
По време на Балканската война 1912-1913 г. количеството и качеството на българското оръжие е недостатъчно и под изискванията на тогавашното време. Към 23 % от пехотното оръжие и повече от 50 % от артилерийската материална част са стари не скорострелни системи и неотговарящи на условията за водене на войната. Недостатъчни са и бойните припаси за едно по-продължително водене на война. През годините, предшестващи войната, много въпроси, отнасящи се до снабдяването на войските с оръжие и бойни припаси, до мирновременната подготовка и военновременното развръщане на складовете, до ешелонирането и подвоза на материалните средства, са теоретически добре разработени и практически осъществени. Заимстваната от руските освободителни войски организация на източниците за снабдяване и подвоз е допълнена в съответствие с българския бит и с изискванията за водене на войната в условията на балканския театър на военните действия.
За разлика от Сръбско-българската война през 1885 г. в периода на войната от 1912/1913 г. са създадени и предварително изработени наред с народния тип волски коли и други специални разновидности, особено едноосни и двуосни колесарки, каруци, товарни сандъци и други средства за пренасяне на патрони, снаряди и снаряжение. Още преди войната мобилизационно са решени, а в нейния ход организационно създадени армейските артилерийски работилници. Едновременно с тях пълно решение и приложение намира полевият войскови ремонт, осъществен от добре комплектуваните полкови оръжейни работилници. За органите от въоръжението (промишлеността снабдяването, съхранението и ремонта) войната е тежък и суров изпит. За чест и слава на хората от тези органи те успешно се справят с отговорната им задача.
Подвозът на бойните припаси през Първата световна война се осъществява по същия начин, както през 1912-1913 г..
Българската армия започва войната с осигурени 630 патрона на пушка и 500 изстрела (снаряда) на оръдие. Тези бойни припаси са разставени във всички огнестрелни източници, разкрити в районите за съсредоточаване на войските. Самите войскови поделения и съединения са попълнени с носимите си и возими запаси.
За  снабдяване на българската армия с оръжие и бойни припаси през Първата световна война се налагат някои  изводи. Въоръжението на българската армия е недостатъчно. Поради това в поделенията има оръжие, пушки и карабини от всички модификации и образци “Манлихер”. Някои части са въоръжени със 7,62-мм пушки “Мосин”, други със 7,92-мм пушки “Маузер”. Тиловите и другите подразделения имат пушки “Бердана №2”.
Основният и главен недостатък е крайно незадоволителното количество на бойните припаси, особено на артилерийските снаряди.
Принципът и организацията на подвоза на бойните припаси е същият, както през Балканската война. Формират се като новост армейските паркови колони.
Ремонтът е по-добре степенуван, а по изпълнение е като през 1912 г. Поради липса на работна ръка и на специалисти в артилерийските складове и дори в арсенала се използват големи групи военнопленници. Техният брой през април 1916 г. в арсенала в София достига 50 души, а през май същата година – 150.
За органите по въоръжението годините 1879-1918 г. са години на непосилен труд. Те полагат усилия да  приведат наличното въоръжение и бойни припаси в ред. Това се постига с усилията на хората от службите във войските, както и на личния състав от артилерийските и огнестрелните складове в българската армия.
Цветана ТОНЧЕВА