Полковник Румен Попов: От НАТО нямат полезни ходове, което реши Турция, това ще направи в региона

снимка: pixabay.com

Полковник Румен Попов, бивш военен аташе в Турция и в Иран, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Турският военен флот обкръжи Кипър с 20 кораба, включително фрегати и подводници, с което увеличи напрежението в Източното Средиземноморие. Действията на Анкара съвпадат с началото на проучването за въглеводороди на сондажния кораб „Явуз“ в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на средиземноморския остров, докато корабът „Барбарос“ също провежда сеизмографски проучвания във водите край Кипър. В същото време, в региона няма френски или американски военни сили. Едновременно и въпреки предупрежденията на САЩ, ЕС, Великобритания, Иран, Дамаск – Турция планира и започна военна операция срещу сирийската кюрдска милиция Сили за защита на народа, която определя като терористична организация, свързана с Кюрдската работническа партия – ПКК. Какво реално се случва в региона и защо президентът Ердоган предприема разгънати военни действия на такъв фронт, поканих за анализ полковник Румен Попов – бивш военен аташе по отбраната в Турция и в Иран.

Румен Попов: В региона се случва запълване на един вакуум. Вакуум, създаден от оттеглянето или от нежеланието за ангажиране на основни политически сили, които до скоро бяха там. Да припомним, че Турция обкръжи Кипър след като преди това прогони от същия район италианския изследователски кораб, за което да отбележим –  Европа много силно се възмути. Малко по-късно президентът Тръмп заяви, че САЩ ще участват само в конфликти, които ги засягат пряко. Тоест вакуумът е вече налице. Аз си спомням преди повече от 20 години ние развивахме теза, че Турция има възможността, бидейки член на НАТО и бъдещ член, разбира се, на ЕС, да се яви като някакъв притегателен център и пример за развитие на мюсюлманските и арабските страни от региона. И по този начин да повлияе на прозападната им ориентация. В изпълнение на такива разбирания, ЕС оказваше много силен натиск за демократизацията на Турция. Но за съжаление като резултат се получи ислямизация. Турция пак се опитва да бъде лидер не само военен, но и икономически, но използва разбираем за страните в региона език. А за съжаление този език включва  натиск, заплахи, военни интервенции. Ето това се случва, а това е нещото, в което Европа трудно се вмества. Тоест в региона, за съжаление, Европа и европейските ценности отидоха на заден план. Останаха икономически интереси и интересите на отделни страни. За съжаление, Кипър и Гърция са  напълно безсилни и не могат да наложат никаква позиция със сила. Първо поради размера си и второ, защото това са все пак две страни, имам предвид Турция и Гърция, страни-членки на НАТО, а те имат горчивия опит от предишни свои конфликти. Това е, което се случва.

Водещ: Полковник Попов, военните кризи, в които Турция се стреми да играе централна роля, какво място й отреждат?

Румен Попов: Аз споменах преди малко, че Турция има и силата, и авторитета както на член на НАТО, така и на сериозна икономическа сила в региона. В последните бих казал десетилетия тя добави и желанието да се яви наследник на Османската империя. Оказа се, че като демокрация, като демократична страна, защото все пак ние трябва да признаем, че в Турция има някаква степен на демокрация. Но тя има малка възможност да влияе и да управлява процесите в региона. Докато военната сила, това, което Турция притежава като военна сила – това е вече съвсем друг аргумент така да кажем. Ние, като казвам ние имам предвид и в България, а донякъде и в рамките на ЕС не си даваме сметката, по-скоро пропускаме, по-скоро забравяме, че Турция стана икономическа и военна сила, благодарение на членството си в НАТО. А тя стана член на блока там 1952-1953 година. А нека да си признаем – стана член на НАТО единствено поради наличието на Съветския съюз и Народна република България. А Турция никога не е, особено пък по онова време, не е отговаряла на критериите за членство в тази организация. Тя никога в този период не се е отказала от неоосманизма си – от намесата в други страни. Ние в момента говорим за Източно Средиземноморие-Кипър-Сирия, но може би най-показателния пример за това, каква роля се опитва да играе и до голяма степен играе Турция – това е кризата в Югославия. Макар че това е, пак казвам, малко по-различна тема. Турция е заета в момента с осигуряване на южната си граница. И с присъствието си в източната част на Средиземно море. Трябва да отбележим, че може би границата й с България да кажем е единствената й спокойна такава. Тоест Турция се опитва да реши много въпроси, които я заобикалят от всички страни.

Водещ: Защо Анкара тръгва към милитаризация на кризата в Източното Средиземноморие и по границите си със Сирия. Защо не може да намери друг вариант за решение, или този й е най-изгоден?

Румен Попов: По две причини. Първо, защото авторитарните режими, а в Турция имаме в момента такъв, авторитарните режими това могат. Това е техният способ, това е техният начин на действие. На второ място, защото няма кой да им се противопостави. Ние, като казвам ние – това е ЕС, ние нямаме единна позиция. Дори да допуснем, че по някои въпроси имаме, ние нямаме как да я наложим тази позиция външнополитическа. За Турция външните турци и кюрдския въпрос са много сериозна тема и никой не знае кой и как ще разиграе тази карта, като това се отнася и до Русия, и до САЩ. Турция решава този въпрос по начина, по който го е решавала много пъти преди това. 48-ма година в Антакия. Да не забравяме, че област Антакия и в момента Сирия не я признава като турска територия, и между другото и свалянето на руския самолет преди известно време беше заради едни обърквания на картите топографски. 74-та година по същия начин. Това могат авторитарните режими. По тази причина и Източното Средиземноморие, всички намеси в конфликтите в Либия, в Египет, сега и в Сирия, въпреки че за Либия и Египет има малко и религиозни причини, но те мисля, че са малко друг въпрос, и има и по-други специалисти за това.

Водещ: Защо Турция се оказва замесена в почти всички конфликти в Близкия Изток?

Румен Попов: Турция, пак казах, в началото, че се опитва да бъде лидер, пример на мюсюлманските страни. Да, те имат проблем с Египет за мюсюлмански братя, с Либия заради Палестина и т.н., но така или иначе да не забравяме, че това са бивши османски територии, мюсюлмански страни, в които Турция се опитва да влияе, и прочитът, който тя направи, Турция имам предвид, който направи за това, че тя се явява стълб на НАТО и на демокрацията в Близкия Изток. Ето този прочит я замести практически във всички тези конфликти.

Водещ: Как ще реагират съюзниците на Ердоган от НАТО за предприетите му милитаристични хорове?

Румен Попов: О, никак, няма как. Никой няма полезен ход, просто няма механизъм. Ако Сирия беше нападнала Турция, това е едно, но ако Турция напада, да кажем, Гърция, никак. Няма механизъм, по който да реагират съюзниците от НАТО. НАТО просто няма полезен ход. Е да, ще има възмущение, ще заплашваме, но военно няма как да се реагира, и разбира се, Ердоган оценява това много добре и  действа напълно спокойно. Той го заяви няколко месеци преди това – такава операция не се планира за ден-два. Заяви, че го прави и както виждате, го прави. Него може да го спрат единствено икономическите санкции, макар че не виждам и те как биха могли да се приложат. Тоест мисля, че по-силната реакция може да бъде не от страна на НАТО, а от страна на ЕС. Все пак Турция има, мисля, над 60% стокооборот с ЕС. Но ето, ние говорим за милитаристични ходове, а пък „Фолксваген“ отива в Маниса. За каква реакция въобще може да става дума. И между другото, в този ред на мисли, трябва да оценим и получаването на зенитните комплекси С-400 от Русия, доколкото са известни плановете, разбира се, но разположени, тези комплекси в района на Адана те напълно изолират Кипър от самолети на НАТО. Така че какви реакции? Просто никакви полезни ходове, това, което реши Турция, това ще направи в района.

Водещ: Как ще реагират съюзниците от процеса в Астана – Русия, Сирия и Иран? И те ли ще гледат безучастно?

Румен Попов: Ами тук е може би малко по-сложно. Ако говорим специално за Сирия, аз смятам, че всяка намеса предварително се договаря, обсъжда, до голяма степен се провежда съгласувано, военните централи знаят, управлението на въздушното пространство е разпределено и т.н. Иран има сериозни интереси кюрдите да бъдат под контрол. И те имат кюрди на своя територия, и една автономност или независимост и т.н. може да им създаде и на тях сериозен проблем. Руският интерес, да кажем съвсем накратко с две думи, включва: излаз на Средиземно море и запазване на приятелския режим на Асад, защото излазът на Средиземно море, това е свободно водно пространство за Русия. Черно море, дори и с анексията на Крим, Черно море, от военна гледна точка, е един голям леген, там нищо не може да се направи. Босфора, Дарданелите преграждат изхода. По отношение на Кипър и Русия, там има и други неща. Западните страни оказват силен натиск на Кипър да откаже достъп на руските кораби, да контролира повече руските инвестиции, финансите, които се влагат, но засега в замяна Кипър получава само обещания, тоест Русия отново има една, бих казал, силна позиция, дори и по отношение на Кипър.

Водещ: Ще ескалират ли конфликтите с участието на Турция или президентът Ердоган ги използва за плашило в региона? Тоест, до колко те могат да бъдат ефективни и доколко ефикасни?

Румен Попов: Аз мисля, че независимо от милитаристичната риторика никой няма интерес тези конфликти да ескалират. Сегашното им състояние, ограничени в дадения регион, ограничени до дадени по-ниски цели, мисля, че задоволява всички. Даже нещо еретично ще кажа – мисля, че и ЕС има интерес от предстоящата военна операция в Северна Сирия. Това ще държи донякъде под контрол бежанците, това ще развърже ръцете на Турция да ги изнесе от собствена територия. Все пак тези конфликти не бива да ги гледаме като плашило, въпреки че не трябва и да забавяме, че понякога голям конфликт може да започне от много незначителен проблем. Да си спомним как арабската пролет започна от сергията на един дребен продавач на зеленчуци, нали? Освен това Източното Средиземноморие е изключително важен регион за ЕС, за САЩ, за Русия, и мисля, че няма да се допусне разрастване и получаване на един сериозен конфликт. Дето има една алегория за пушката в първо действие, аз мисля, че няма да гръмне в третото, поне се надявам да не гръмне.

Водещ: Значи, ако ви разбирам правилно, заглавията от медиите, които малко ни плашат: „Започва войната“, не са точни?

Румен Попов: Да. Първо, Турция декларира ограничени цели. Това не е война. Второ, дори водена на територията на Сирия, тя не се води срещу сирийските въоръжени сили. Мисля, че това е операция с ограничени цели. Тя не е и първата в Турция, и не е първата в северната част в Сирия, която предприема Турция. Не мисля, да.

Водещ: Тези развиващите се недалеч от границата ни кризи какво отражение ще имат върху България и какво поведение трябва да има страната ни, за да се ориентира адекватно в пъзела от военни действия?

Румен Попов: Аз ще ви отговоря малко в по-друга насока – тези кризи за нас са показателни, че международната общност, в лицето на НАТО и ЕС не разполагат с много механизми за регулиране на кризи между съюзнически страни. Имам предвид, визирам в момента основно Кипър, Гърция  и Турция. Оказва се, че членството в НАТО е гаранция за външни заплахи – от страни извън блока, но при вътрешен конфликт като този в Кипър членството е безпомощно. Ние като страна, все пак, малка, освен това като страна, която вложи огромни усилия да направи въоръжените си сили до това дередже, до което са, ние трябва да си дадем сметка, че членството ни в ЕС може да ни даде солидарност единствено от типа на „Шарли Ебдо“.

Водещ: В смисъл?

Румен Попов: Да, „Шарли ебдо“. Ще направим една демонстрация, това е, хванати за ръце. Има едно заявление, мисля, че беше на бившия американски посланик в Москва, който казва, че един самолетоносач, изпратен в който и да е регион, е 100 хиляди тона дипломация. Ето това е нещото, от което регионът разбира. Ще ви дам един пример. Бил съм в Техеран, когато пристигна, ако не се лъжа 2006 г., Хавиер Солана. Него на аерогарата го посрещна един директор на дирекция. По онова време Солана беше външният министър на ЕС. Няколко седмици по-късно пристигна немският външен министър. На летището го посрещна иранският външен министър. Ето ви пример за дипломация, ето ви пример за оценка на роля на една или друга структура. Мисля, че България трябва да си направи сериозен извод и да търси и да настоява за друг вид солидарност в ЕС – военна солидарност, външнополитическа солидарност, да настоява за промяна в договора на ЕС, където да се фиксира тази солидарност. Още повече, че и Щатите, както виждаме, намаляват ангажиментите си в Европа, настояват за увеличаване на нашите финансови ангажименти към НАТО и т.н. Модерните  въоръжени сили, към които ние се стремим, са много скъпо, но необходимо удоволствие, и липсата им може сериозно да накърни всякакъв вид национална политика, сигурността на страната и т.н. Аз винаги давам един много елементарен пример, бих го нарекъл, но все пак. Нали когато си купим къща, като вземем да я пообзаведем и като се замогнем малко, отделим някой лев и т.н., се замисляме за това да сменим ключалката на входната врата, да си сложим СОТ за охрана. Това е армията, която трябва да направим. Това е нещото, което трябва да търсим и като членове на ЕС и НАТО. Съчетавайки националните си интереси с конюнктурата, която е в региона. Това е мястото ни в този един, как да го нарека, пъзел. Сложна е обстановката в Близкия Изток и Източното Средиземноморие, и ние трябва да намерим баланса между националните ни  интереси и тази моментна конюнктура, която определя интересите на големите блокове, на които ние сме членове.

Цоня Събчева