Полк. Димитър Кацаров, 101-ви Алпийски полк: Някои жени в армията се справят по-добре от мъжете и това не е фатално и учудващо, защото е плод на сериозна подготовка

Полковник Димитър Кацаров Източник: Министерство на отбраната

Интервю на Радио „Фокус“ – Смолян с командирът на 101-ви Алпийски полк в Смолян за жените в армията, участието им в учения и причината да се реализират в една типично мъжка професия.

 

„Фокус“: Полковник Кацаров, в 101-ви Алпийски полк има доста дами-военнослужещи, колко са те и как се справят в считаната за мъжка професия на войника?

Полк. Димитър Кацаров: Жените при нас са до 5 % от състава на полка. Няма по-особено отношение към тях, защото те равноправно участват във всички наши дейности и длъжности. Нямаме никакви ограничения относно заемане на наши длъжности за жените. Абсолютно нормално и наравно изпълняват своите задължения с мъжете. По отношение на битовите условия, нормални за живот, както във всяко учреждение има отделни помещения и бани за тях. При функционалните задължения при нас няма ограничения, жените изпълняват наравно с мъжете всички задължения, участия по лагери и т. н. Те дават въоръжен наряд като мъжете, имаме и т. нар. женски караул, когато застъпват само жени. Те се справят много добре и нямам забележки към тяхната работа.

„Фокус“: Има ли случаи, в които жените-военнослужещи да се справят по-добре от мъжете?

Полк. Димитър Кацаров: Има такива случаи и може да кажем, че това е нормално. Не можем под един знаменател да слагаме всички мъже и жени. Нормално е някои жени да се справят по-добре от мъжете, бих казал, че в това няма нищо фатално или учудващо. Това е плод на много сериозна подготовка и занятия, в които са участвали, за да се постигне този резултат. Тук не става въпрос за физика и природни дадености, всичко се дължи на сериозна система и подготовка, която с течение на времето започва да дава такива добри резултати.

„Фокус“: Как техните колеги се отнасят към дамите, уважават ли ги, подценяват ли ги или се отнасят с тях като с равни?

Полк. Димитър Кацаров: Законово погледнато, има Закон за дискриминацията, който има двупосочно действие. Той действа както за мъжете, така и за жените, за да го спазваме и да бъдем в толерас с тези законови разпоредби, ние не трябва да правим разделение между тях. Аз във всяко едно отношение се мъча това да го спазвам и във всички наши мероприятия при международни учения и лагери, дори и в чужбина, където е възможно включвам жени. Казвам, където е възможно, защото домакините поставят условия за определеното учение и казват дали е възможно и участието на жени. За тях трябва да има по-големи изисквания за самото настаняване, но винаги сме включвали жени при ученията си в Италия, Австрия, Румъния, винаги са участвали наравно с мъжете. Нито жените там се чувстват неудобно, нито мъжете. Напротив, аз имам чувството, че мъжете точно когато участват жени, те са един стимул за тях, защото би било обидно за тях, една жена да се справи с една задача, а едно младо момче да не може да се справи. Не виждам нищо лошо в това да бъдат жените в армията. Важно е, както мъжете, така и жените да не бъдат поставяни под един знаменател. За мен е много важно на всеки един човек и това е мой принцип като командир на това формирование, да се намери точното време и да се извлекат най-добрите негови способност и заложби, които има за определените професии, които има при нас. А на нас ни трябват всякакви специалисти – физически здрави хора, алпинисти, скиори, хора, които разбират от икономика и компютри. Затова за мен е много важно на момчетата и на момичетата да се намери точното място, където те са  най-силни, защото тогава се създава един здрав и силен колектив, който е боеспособен.

„Фокус“: Какво споделят дамите-военнослужещи, какво ги е вдъхновило и ги е накарало да изберат тази професия?

Полк. Димитър Кацаров: Може би в началото имат някакъв елемент на себедоказване, може бе да попаднат в по-различен свят, който е по-екстремален и динамичен. Те искат да докажат на близките си и семействата си, че могат да бъдат полезни в някакво начинание, което е нетрадиционно за жена. Това е това, което ги стимулира. Мога да кажа съвсем отговорно, че не си спомням за последните 10 години жена да е напуснала доброволно армията при нас. Нямам случай жена да дойде при мен и да каже, че не може да се справи, че работата й е тежка и иска да напусне армията. Това според мен е достатъчен показател, за това че те наистина са намерили някаква полезна среда за изява и се чувстват добре в полка.

Нели ГЕРГЬОВСКА