Полк. Мишо Йорданов, военен историк: Целият живот на генерал Владимир Вазов е пример за чест, отдаденост и достойнство

Полк. Мишо Йорданов, военен историк, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“, по повод кончината на генерал Владимир Вазов на 20 май 1945 г.

 

Водещ: Време е за първия гост в предаването ни. Чест и почитания към военния историк полк. Мишо Йорданов. Полк. Йорданов, как се случва така, че Владимир Вазов поема военното поприще? Може би е бил донякъде повлиян от своя по-голям брат Георги Вазов или не е това причината? Ще ни разкажете ли?

Мишо Йорданов: Разбира се, че е бил повлиян от това, но и не само брат му влияе върху избора на неговата жизнена позиция за това защото Владимир,  когато се води Руско-турската война е едва девет годишен. При него се случва едно събитие, което определя може би и жизнения му избор. Това е съсичането на баща му. Станал е свидетел при бягството на сопотчани от нередовната турска войска, която влиза в Сопот, опожарява града до основи, а населението бяга на север към Троян, тогава баща му Минчо Вазов е доста болен и не може да се движи толкова бързо. Настигат ги башибозуците. Бабата на Владимир и той като невръстно дете още са принудени да се върнат обратно, но бащата Минчо е съсечен от турците и малкият Владимир става свидетел на това зверство. Това докрай определя неговото отношение към турците. Той казва, че никога няма да изпитва друго, освен омраза към турците. И когато се връщат, и когато България е освободена през 1878 г. , и когато Кирил, най-големият подава ръка на семейството, връщат се в Сопот, строят нова къща, след това отива при брат си Иван в Пловдив, завършва гимназиално образование. В Пловдив Вазов, Владимир Вазов завършва прогимназиалното си образование и там го сварва Съединението. Небивал ентусиазъм от всичките участия във войната и в защита на Съединението. Там хваща и душата на Владимир Вазов, но той е все още не е привикан за служба за това защото е 17-годишен. И когато се явява, комисията го отхвърля. Въпреки всичко, освен че го отхвърля, тя не го отхвърля само заради възрастта, знаем че има ученически доброволни батальони и т.н., но тя го отхвърля и затова защото 4 от неговите братя вече са в армията. Един от тях е поручик Георги Вазов, който завършва като инженер и който настоява младият Владимир да остане, за да бъде и опора на семейството, да бъде запазен и брат му, който е в това време Иван Вазов знаете в Пловдив. Владимир обаче не слуша брат си. Владимир дори открадва неговия кон и настига войската при Драгоман. Той участва в Сръбско-българската война като доброволец и даже без разрешението на приемните комисии, участва в сражението при Сливница. Веднага след това, това му участие вече е насочило неговият път или неговият избор към влизането във Военното училище. Постъпва във Военното училище през 1886 г. В някои извори, че намерите че е постъпил през 1885 г., но няма как да е постъпил, тъй като войната завършва ноември месец, знаете, декември имаме примирие, 1886 г. постъпва, а завършва училището през 1887 г., източниците са категорични че завършва през 1887 г. Обучението трае една година, т.е. действително през 1886 г. е влязъл. Но оттук нататък, той във Военното училище показва изключителни дарби, талант, любов към науката, защото е отличник. И по тогавашните закони, правила, наредби му се полага да си избере гарнизон. Разбира се младият тогава   юнкер, кандидат-подпоручик е желаел да се върне в Пловдив, там където са роднините му. Поради участието пък на брат му, тогава вече капитан Георги Вазов в преврата срещу Александър Батенберг през 1886 г., това е невъзможно. И изборът на Владимир Вазов е да отиде на служба или да бъде преведен на служба във Втори артилерийски полк, т.е. на гарнизон в Шумен. В този полк, между другото това е първият артилерийски полк  формиран в Шумен, първата полкова единица формирана в Българската армия и тук са служили доста от офицерите, които вече имат опит във военните действия. Като негов началник или командир на батареята, към която е зачислен Вазов е небезизвестният Панталей Ценов. Под негово ръководство подпоручик Вазов доусъвършенства подготовката си и по стрелба, и по езда, и по конно обучение, по обучение на новобранци в действията на оръдията и още в края на първата си командирска година той става истински близък помощник на своя батареен началник Панталей Ценов. Тук обаче става и нещо друго, което е малко известно, но което аз скоро научих – младият артилерийски офицер е любимец и приятел не само на колегите си в артилерийския полк. Той е любимец и на другите офицери, които по това време са в Шумен, офицерите от 7 полк, тогава все още дружина, но тук се сприятелява с един бъдещ генерал, това е Атанас Добрев. По-късно Владимир Вазов вследствие на това приятелство, завързано между него и Атанас Добрев, ще стане кръстник на шуменеца Атанас Добрев, всъщност той е роден в Тулча, но свързва съдбата си с Шумен така или иначе, и неговият гроб на ген. Добрев е в Шумен. За това казвам, че това е една малка подробност, която има следа в Шумен, защото внукът на ген. Добрев е жив и той се казва Владимир. Не знам дали има връзка между името Владимир Вазов и Владимир Добрев, но най-вероятно синовете и дъщерята на ген. Добрев имат и отношение към ген. Владимир Вазов. Но тук говори за неговата служба. Тук в Шумен първата му командирска година преминава или началниците го забелязват, той е един талантлив офицер, за това те го изпращат в русенския Артилерийски арсенал през 1888 г., където Вазов изучава материалната част в лабораторното дело. Тази командировка трае 3 месеца. През 1890 г. той вече е повишен в чин поручик и е назначен за адютант на Втори артилерийски полк. Не всички офицери минават през тази длъжност адютант на артилерийския полк или на командира. След около 6 месеца, когато се връща в този полк или в тази полкова единица е формирана една нова планинска полубатарея, която е въоръжена с току-що доставено ново въоръжение, каквото е 7,5 мм оръдия система Круп. Поверяват тази батарея, полубатарея именно на поручик Владимир Вазов, защото той е един от най-подготвените в полка. След това го командироват в германския град Есен, където пък участва заедно с тогавашния специалист полк. Бояров. За нашите слушатели може би не е ясно, но полк. Бояров също е шуменец, също участва и той по времето на службата на ген. Владимир Вазов в  Шумен, така разбира за неговия талант, за неговата дарба и го взема в комисията, която избира оръжия за Българската армия. В поредно офицерско звание капитан Владимир Вазов е произведен на  2 август, на Илинден през 1894 г. Ноември същата година пък е произведен в старши офицер на батарея в 4 артилерийски полк. този полк е на Негово царско величество и там служат хора изключително талантливи, изключително верни, изключително съвестни, отговорни. За това след последователни години той стои в 3 батарея от този полк като командир на батареята. Ходи и в Царское село в Русия е пращан няколко пъти, в Поатие във Франция, където се учи да доусъвършенства подготовката си. През 1902 г. ген. Вазов е изпратен да следва в курс на Руската артилерийска академия. След завършването си той е произведен и на всички випускници тогава на тази академия се дава един месец отпуск, безплатен билет за движение по руските железници, но в България пламва Илинденското въстание и Вазов е принуден не, а доброволно се връща, за да отдаде силите си в това въстание.

Водещ: А ние всъщност знаем, че по време на въстанието официално България не е могла да помогне на въстаниците.

Мишо Йорданов: Не, но се е готвела и затова Вазов като се връща в България от Русия, той отива направо, поема пак шефската си батарея. С това го правят и командир на отделение. С това отделение той слиза до Кюстендил като очаква да му се даде задача, но така или иначе македонският въпрос е отложен, като започва подготовката си за Балканската война. Преди Балканската война обаче той става началник на отделение в Артилерийската инспекция. Нещо, което някои от нашите слушатели ще кажат не е от значение. Не. В тази инспекция се коват правилата за стрелба, в тази инспекция се вземат всички достижения на артилерията. Тогава и Вазов е един от хората, които систематизира опита във всички войни. За това службата му в тази Артилерийска инспекция е от голямо значение.

Водещ: Да, на теория и на практика, доколкото разбирам, доста добре е познавал артилерийското изкуство.

Мишо Йорданов: Казвам именно това, защото преди малко точно се изпълняваше песента „Изправи се гора от стомана“, това е артилерийския химн за нас. Но там най-добре се показва ролята на артилерията и ние знаем, че за да бъдеш успешен пехотен командир, общовойскови командир, иска много добре да познаваш и прикритието на тази пехота. Прикритието на тази пехота, железният юмрук на тази пехота е артилерията. За това много удобно е Вазов да бъде и общовойскови командир, защото той познава и ролята на артилерията, ролята на юмрука – това, което трябва да защити пехотата и това, което трябва да я води в атака. Ето, службата му в тези институции артилерийски – и в Артилерийската инспекция, и в бойните части, му дава онази основа на опита, която трябва да притежава всеки един командир. 1912 г. , на 5 април в навечерието на Балканската война, Вазов е произведен полковник. И в самото начало на тази война той застава начело на 4-ти артилерийски полк. Заедно с Първа софийска дивизия с този полк полк. Вазов достига турската граница и се насочва към линията, очертана от двете крепости – Одрин и Лозенград. Софийската дивизия тогава разбива центъра на турската армия и я принуждава а отстъпи по целия фронт. Знаменателни са сраженията и участието на 4 полк на полк. Вазов в срещните боеве при Лозенград, в Лозенградската операция въобще. Първото поражение на турската армия в тези отсрещни боеве, когато тя отстъпва и успява да се организира за второто решително сражение на  линията Люлебургас – Бунархисар, полк. Вазов заедно със своя полк и в състава на Първата софийска дивизия слиза при линията на Люлебургас. На 16 октомври, когато пламват боевете на тази линия, полк. Вазов забелязва между 1 и 6 дивизия един незащитен участък, към който се насочват турски полкове и благодарение на бързата му реакция и саможертва той изважда оръдията пред пехотата, тоест първата стрелба с право мерене срещу пехотата, която се получава на тази линия, е станала в 4 полк. Трябва да кажем още нещо, че по време на това сражение се наблюдават и първите дивизионни артилерийски групи, формирани в състава на 4-та Преславска дивизия, но Вазов, полк. Вазов по опита на своите колеги от 4-та Преславска дивизия успява да съсредоточи огъня на цялата артилерия на Първа дивизия, включително и с части от артилерията на Шеста дивизия, в един малък участък и да масира огъня така, че да попречи на турските резерви да влязат в този незащитен участък. Тук на него му става ясно и още нещо от действията на артилерията, че не е добро взаимодействието между пехота и артилерия, което пък ще бъде поправено по-късно в Одринската операция, но така или иначе полк. Вазов в тази война получава един безценен опит за управление на артилерията. През Междусъюзническата война той също участва с 4 полк като командир на полка в боевете срещу сърбите. И след войната остава да командва 4 полк. Но през 1915 година вече полк. Вазов постъпва на служба в Артилерийския инспекторат при Министерството на войната, а при обявяването на Световната война от България, или влизането на България в Световната война, защото тя пламва през 1914 година, Вазов получава назначение като командир на 5 Артилерийска бригада. Това е ново артилерийско формирование, което се налага от опита на Балканската и Междусъюзническата война. Във всяка една дивизия се формира една такава артилерийска бригада, която е от 2 или 3 артилерийски полка. 5 Дунавска дивизия, в състава на която влиза и 5 Артилерийска бригада, получава заповед да замине на македонския фронт тогава. Насочени са на юг през Куманово, Велес, Скопие и когато влизат в Прилеп, местните жители радостно посрещат войските, включително и артилеристите на полк. Вазов с поздрава „Христос Воскресе“, въпреки че е месец ноември и съвсем не е Великден, за да се каже. Това изразява признателността и чувствата на местното население към българските войници. На 21 ноември войските на полк. Вазов стигат до линията на Кавадарци, където пък съглашенските войски се опитват да дадат  отпор. Годината е 1915. И това, което прави впечатление на полк. Вазов, някогашен ученик на Френската артилерия, че французите използват едни куршуми газови, които тогава причиняват неизлечими рани.

Водещ: Аз прочетох някъде, че в Дойранската операция е използвано бойно отровно вещество. Доколко това отговаря на истината?

Мишо Йорданов: Да. Това се казват газови снаряди. Да, да, да – вярно е. Исках да кажа просто, че с тези куршуми той е ранен при Кавадарци, изпратен е в София да се лекува. След което му предлагат някаква длъжност в щаба в Министерството, но той отказва, иска да се върне на фронта и се връща на 20 февруари  на фронта. Става и командир на пехотна бригада вече. От артилерия минава в пехотна бригада. В негово подчинение влизат 2 полка – 49 и 5 Пехотен полк, които пък трябва да сменят германски и български полкове. На 2 март 1917 година Вазов е вече в състава на Плевенската дивизия и се залавя да проучи в детайли цялата поверена му позиция, която до този момент е отбранявана от Втора тракийска дивизия – той сменя фактически ген. Неразов, който пък става командващ на Първа армия. С приемането на новата длъжност Вазов отделя огромно внимание на оборудването на позициите, на подготовката за предстоящите бойни действия, а неговото педагогическо креди е, че да не очакваме помощ от други, а да мобилизираме всичките си сили е гаранцията за успеха ни. Дори и нещо повече, когато германците му предават 6 тежки батареи и казват да се пестят снарядите, да се пазят новата техника и оръдията, той казва „Не, аз трябва да икономисвам кръвта на българските войници“, а това, че сме повредили 2-3 оръдия при тренировките, за да им осигурим успеха на специалистите, когато започнат бойните действия, е нищо работа. Една голяма подготовка, даже войниците от 4 Троянски полк – този полк, който се прославя в Дойранската епопея, когато Вазов става командващ дивизията, започват да го намразват, защото той ги е карал да копаят под непрекъснатото въздействие на противника – да копаят окопи, да копаят блиндажи, укрития, бетонни укрития, да правят пътища за Канцелъ. Те са го намразвали, без да знаят, че само след месеци те ще му бъдат благодарни и ще се молят пред образа му за своето спасение. Изгрява и звездата на Вазов – на 20 май 1917 година на него му е присъден чин на генерал-майор.

Водещ: Да, много странна ирония на съдбата умира също на тази дата – 20 май.

Мишо Йорданов: Да, и на 20 май 1917 година му е присвоено това звание.

Водещ: Да, интересно съвпадение.

Мишо Йорданов: Решителните боеве обаче не се разиграват през май, когато той успява да отблъсне 4-дневен напор, 4-дневен натиск на съглашенските войски, а решителните боеве се разиграват на 16 до 19 септември 1918 година. Тогава на „Добро поле“ противникът си поставя за цел на всяка цена да овладее позициите на 9 Пехотна плевенска дивизия, без да обръща внимание, че тази позиция е отлично подготвена и тя може да издържи на натиска, макар и огромен натиск с артилерийски снаряди. Вие казахте, че позицията е засипвана и с газови снаряди, бойни отровни вещества.Войниците на Вазов са били така подготвени, че са имали и маски и не са били застигнати от тези снаряди. Доблестните защитници на Дойранската позиция от 9 Плевенска дивизия са изтърпели невероятно силния унищожителен огън, пометени са всички целени заграждения, разрушени са окопите, но те дават само 9 жертви. Което означава, че Вазов ги е подготвил така за тази битка, че когато англичаните, които са в много повече, съотношението на силите е много по-голямо в тяхна полза, дори и в картечници са в пъти повече, дори и в минохвъргачки са с пъти повече, с оръдията са в повече, когато тръгват на вълни и самоуверено, плевенци излизат от окопите съвършено готови, съвършено уверени в себе си да защитят позициите си с ножове, с ръчни бомби започват, защото пестят се снарядите, но и нанасят огромни поражения на английските дивизии. Това е триумфа на ген. Вазов. Това е нещо, което и до днес английските курсанти или онези, които учат във военни академии, военни колежи, изучават като битка пример, а целият живот на ген. Вазов е пример на чест, отдаден на себедостойнство.

Евелина БРАНИМИРОВА