Полк. Мишо Йорданов, военен историк: Целият живот на генерал Владимир Вазов е пример за чест, отдаденост и достойнство

Целият живот на генерал Владимир Вазов е пример за чест, отдаденост и достойнство. Това каза в предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ военният историк полк. Мишо Йорданов, по повод кончината на генерала на 20 май, 1945 г. Владимир Минчев Вазов е български офицер, ръководил българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война. Владимир Вазов е осмото дете в семейството на Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова. Негови братя са писателят Иван Вазов и генералът Георги Вазов. Брат му генерал Георги Вазов също влияе върху избора на неговата жизнена позиция, обясни военният историк. Когато се води Руско-турската война, Владимир Вазов е едва 9-годишен. Тогава се случва събитие, което определя и жизнения му избор – съсичането на баща му от турците. Избира военната професия и се насочва към артилерията. Есента на 1885 година е обявено Съединението, а по-късно избухва и Сръбско – българската война, Владимир Вазов, едва седемнадесетгодишен, се явява пред наборна комисия, за да бъде записан като войник. Комисията го изслушва, но поради малката му възраст и факта, че четирима от неговите по-големи братя са записани вече в редовете на войската, не е приет. След като завършва шести гимназиален клас през 1886 година Владимир Вазов издържа успешно приемния изпит и постъпва във Военното училище в София. Така на 14 януари 1886 година юнкел Владимир Вазов е зачислен в първия специален клас. След петнадесетмесечно обучение, на 27 април 1887 година старши портупей юнкер Вазов завършва с осмия випуск и е произведен в чин подпоручик. След производството си е зачислен във Втори артилерийски полк в Шумен.  През 1894 година е произведен в чин капитан, след което през ноември същата година е приведен като старши офицер в батарея от Четвърто артилерийско отделение в София. През Балканската война полковник Вазов командва Четвърти скорострелен артилерийски полк в Първа пехотна софийска дивизия. Участва в боевете при Гечкинли, Люлебургас и Чаталджа. През Междусъюзническата война отново като командир на Четвърти скорострелен артилерийски полк участва в боевете между Цариброд и Пирот, при Бубляк, Дренова глава и Градоман. Най-големите успехи на Владимир Вазов са по време на Първата световна война, когато за първи път се използват бойно отворно вещество . На 20 май 1917 Владимир Вазов е произведен в чин генерал – майор. Боевете, които се провеждат на 16, 17 и 18 септември 1918 година, са известни още като Дойранската епопея, когато срещу дивизията на Вазов се изправят английски и френски дивизии. Превъзходството в полза на противника е многократно, припомни Мишо Йорданов. „Доблестните защитници са изтърпели невероятно силния унищожителен огън, но те дават само 9 жертви, което означава, че Вазов ги е подготвил така за тази битка, че когато англичаните тръгват на вълни самоуверено, плевенци излизат от окопите си готови, за да защитят позициите си и нанасят огромни поражения на английските дивизии“, каза военният историк. Полк. Мишо Йорданов заяви, че битката при Дойран е триумфът на генерал Владимир Вазов. „И до днес английските курсанти изучават като пример тази битка“, подчерта военният историк.

Евелина БРАНИМИРОВА