Полк. Мишо Йорданов: От мощта на артилерийския огън при Одрин турските войници са изпадали в ужас

 

 Полк. Мишо Йорданов – специалист по военна история от Шуменския гарнизон, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Днес ще ви разкажем за артилерията и ракетните войски на армията ни. На 11 март те отбелязват своя професионален празник. В чест на превземането на Одринската крепост в хода на Балканската война. От щурма на крепостта зависи изходът на войната. Падането на Одрин предрешава победата на българския войник над пет вековния  поробител. Сега казвам добър ден на полк. Мишо Йорданов – специалист по военна история от Шуменския гарнизон. Мишо Йорданов:

Мишо Йорданов:Добър ден на вас и на вашите слушатели.

Водещ: Полковник Йорданов, защо щурмът на Одринската крепост се превръща в триумф на артилерията, както вие самият го определяте?

Мишо Йорданов: Щурмът на Одринската крепост е триумф на българската артилерия защото зад бляскавата победа на българската пехота, на българската авиация, на българските инженерни войски, стои, разбира се, блясъкът на артилерията. Това го признават не само нашите противници в тази война – турците, но това го признават и всички европейски специалисти, които веднага след победата при Одрин идват, за да се запознаят с опита на Българската армия, как с открит щурм е била превзета тази крепост. И в това проучване, в това изследване става ясно, че за успеха на този щурм действително голяма заслуга се пада на българската артилерия. А защо това е така и защо тогава полк. Пантелей Ценов, който е един много известен артилерист, казва, че 11 март  трябва да стане ден, в който да се почита и слави българската артилерия, още тогава, след победата при Одрин. Затова, защото българската артилерия при Одрин показва чудеса, както в планирането, така във формите, в способите на водене на огън, така и в маневрите на българската артилерия, но показва и голяма опитност, голям талант на българското артилерийско командване. Щурмът на Одрин е предшестван от артилерийска подготовка, която започва на 11 март, както вие казахте, а самият Одрин е превзет на 13 март.

Водещ: Много дълго е продължил този артилерийски обстрел.

Мишо Йорданов: Разбира се, това е една първокласна крепост и тя трябва да бъде така добре обработена и така добре осигурена за атака на пехотата, че е било нужно доста време. Освен това, това е една мощна атака, която мощна атака изисква страшна подготовка в престрелката на целите, които се падат на българската артилерия. В 13 часа започва тази подготовка и продължава до 23 часа. Предварително Одринската крепост е разделена на сектори. Източният сектор, в който трябва да се проведе главният удар, започва обстрела си малко по-късно и го завършва малко по-рано. Някъде около 18:10 часа там артилерийската подготовка и интензивността на огъня намалява. Това е направено с цел да се заблуди противникът и да се заблуди турският генерал Шукри паша, който ръководи защитата на Одринската крепост, че българите ще нанасят главния си удар на южния сектор. Около 4 часа през нощта на 25 март, когато вече няма артилерийска подготовка, вече няма артилерийски канонади, започва приближаването на българската пехота и щурмовите отряди, забележете, формират се  за първи път щурмови отряди, които трябва да разкъсат неразрушените телени заграждения с лопатки, с ножици, с шинели дори. Те започват да се изнасят около 4 часа на 12 март и това става при пълна звукова маскировка, тоест не се издава никакъв звук, приближават се към вражеските позиции и дружините на 56-ти Пехотен полк започват сражението, но заедно с тях атаката започват и 23-ти Шипченски, 10-ти Родопски, 32-ри Загорски, 29-ти Ямболски, 57-ми, 58-ми пехотни полкове. Нахвърлят се с бяс, с такъв устрем върху телените заграждания и проходите, които са направени. Те са носили бели и червени фенери, което означава, че ако има бял фенер, артилерийският огън по фортовете трябва да продължава, за да осигури атаката на пехотата, а ако се вдигне червен фенер, това означава, че фортът вече е превзет и за да няма загуби от собствения огън, трябва този  огън да спре. До 9 часа сутринта на 12 март предната отбранителна позиция в източния сектор е превзета и османските части се изтеглят от тази позиция към главната. Генерал Георги Вазов, който е един талантлив офицер-инженер, братът на поета Иван Вазов, братът на генерал Владимир Вазов, който се прославя в битката при Дойран след това, та той нарежда тази атака да продължи без прекъсване, но настъплението е спряно от османската съпротива на главната позиция. Започва вече да става светло времето и става все по-трудно да се продължава тази атака, и българското командване се принуждава да спре атаката, за да прегрупира артилерията си. На южния сектор пък българските части успяват да се придвижат напред, заемат нова позиция на няколко стотин метра от фортовете. Нападението, въпреки ограничения успех на тези сектори, блокира османски сили, което пък подпомага атаката след това на източния сектор. Главнокомандващият генерал Михаил Савов е бил против атаката, той е смятал, че няма ефект от тази атака, но генерал Никола Иванов, който командва Втора армия при Одрин, заповядва срещу фортовия пояс в източния сектор да се предприеме нова атака през нощта на 12 март. Тази атака е планирано да започне по-рано, но поради трудности в изнасянето на части на изходна позиция тя е отложена и започва към 23 часа на 12 март. Половин час по-късно, след артилерийската подготовка ожесточен артилерийски огън обсипва фортовете. Дори турските войници в спомените си казват, че гейзери от пръст, части от тела, греди хвърчат във въздуха и е било нещо като ад, който се изсипва върху тях, върху техните окопи. Половин час по-късно пехотата настъпва и артилерията пренася огъня си напред. Това е прословутият огневи вал – пълзящ огън, който върви като защитна завеса на пехотата, която следва пък отблизо. Впоследствие тази тактика проучена, анализирана от армиите на европейските страни, се използва през Първата световна война от армиите на западните държави. Щурмът на укрепленията се води от 10-ти Родопски и 23-ти Шипченски полк на Осма тунджанска дивизия. Част от бодливата тел е пометена от артилерията, друга част е срязана от нашите сапьори и щурмови групи. Напредването на пехотата се подпомага и от конната батарея на майор Друмев, който пък е бил командир на отделение в Пети артилерийски полк, това е полкът на Преславската дивизия. Когато 10-ти и 23-ти полк напредват упорито, корпусните резерви на Шукри паша тръгват в атака. Малко е трябвало на родопци и на шипченци да започнат да изпитват паника от тези корпусни резерви, които се втурват срещу тях. Някои от войниците се връщат назад, докато през това време конната батарея на майор Друмев препуска през техните редове и пехотинците се опитват да я спрат. Артилерията за първи път през тази епоха или през тази война излиза пред пехотата. Почти от упор, с право мерене артилеристите на майор Друмев започват обстрел на корпусните резерви на турските войници, които пък са страшно изненадани от този огън, те не са виждали друг път артилерия пред пехота да излезе и с такъв устрем, и с такава точност на попаденията си, да разбива тези атакуващи корпусни резерви. Пехотата се обръща и засрамена от артилеристите предприема нов удар „на нож“, като двата форта попадат под пушечен шрапнелен огън на турските окопи. И към 2 часа 10-ти Родопски полк нахлува във форта Айджиолу, а малко по-късно над него се издига и червен фенер, което значи сигнал за нашата артилерия да спре огъня по този форт. Малко след 6 часа турският командир на форта Айвазбаба, срещу който също е насочен ударът на българските части, уведомява командира си чрез телеграфа, че оръдията му са унищожени, артилеристите му са мъртви, българите влизат във форта. След това той унищожава този телеграф и се самоубива. Българските части са вече в двата форта – Айвазбаба и Айджиолу. Три поредни групи турци, които са обслужвали батареите от тези фортове, лежат мъртви там, където ги е застигнал българският шрапнел. След близо 8 часов бой всички фортове на източния сектор са превзети. Това означава, че пътят към Одрин е вече открит. Сутринта на 13  март главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и българските части започват да навлизат в града, който пък е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд. Сред първите подразделения, навлезли в града, е 29-ти Ямболски полк. Това е триумф на българското военно изкуство. И аз ви казах, че почти 60% от загубите на турците са от артилерийския огън. Пехотата обаче е царицата на боя, докато артилерията е богът на войната. Сред тези пехотинци е и Михо Георгиев – войник от подразделението на 29-ти Ямболски полк, който пък се качва на Селим джамия и слага българското знаме. Малко хора знаят, че има още един герой – Иван също от 25-ти Ямболски полк, който пръв достига щабът на Шукри паша и го задържа до пристигането на ескадрон от гвардейския конен полк на Генко Мархолев, който пък пленява Шукри паша и го конвоира до щаба на ген.-майор Георги Вазов. Разбира се, тази победа, която ние с право считаме като триумф на българското военно изкуство, нямаше да бъде постигнато, ако в тази битка не бе блеснала мощта на българския артилерийски гений, затова защото и огневият валяк, и огневата завеса, подвижният и неподвижен заградителен огън и подготовката на артилерията – забелязваме, че за първи в Лозенградската операция се формират дивизионни артилерийски групи, а при Одрин имаме вече дивизионни полкови групи. Постига се такава плътност на артилерията на километър фронт, че от мощта на този огън турските войници са изпаднали в ужас.

Водещ: Нека кажем с няколко думи кои са наследниците на славните ни артилеристи от Одрин.

Мишо Йорданов: Наследниците на българските артилеристи са Стефан Славчев, който става и баща на артилерийската наука, и всички онези артилерийски офицери, които и през Първата световна война, и в периода между Първата и Втората световна война анализират и обобщават опита, както от двете Балкански войни, така и от Първата световна война. И във Втората световна война, макар че ние участваме в последната фаза на тази война, показват своето майсторство и доказват, че те ненапразно са синове на онези славни артилеристи от Одрин. В днешно време артилерийските командири също могат да се считат за наследници на тази славни традиции. И аз бих казал, че Шумен е един от гарнизоните, в които все още живее славата на българската артилерия. Шумен е градът, в който след 1948 година, когато в София създават артилерийско училище, този град приема артилерийското училище и това училище трайно свързва съдбата си с живота на град Шумен.

Евелина БРАНИМИРОВА