Полк. проф. Димитър Недялков: Българската войска е основен инструмент за спасяването на българските евреи през Втората световна война

Снимка: Военна академия „Георги Стойков Раковски“

Полк. проф. Димитър Недялков, преподавател във Военната академия „Г.С. Раковски“, в интервю за предаването „Добър ден, България“ по Радио „Фокус“

 

Водещ: Има много какво да се говори по темата Втората световна война и участието на България в нея. Малко известен, обаче, е фактът какво прави Българската армия за спасяването на българските евреи. Изтъквани са заслуги на политици, на държавни мъже, но за българските офицери нито думичка по този въпрос. Полк. Недялков,  вие се занимавате с едно такова изследване.

Димитър Недялков: Стана ми интересно това изследване, защото се оказа от документите, които съм проучил  , че всъщност българската войска е инструментът, който е спасил българските евреи. Значи, спасяването на българските евреи е уникално, то има системен характер, то е продукт на нагласата на българското общество, българската администрация, участие на българските политици, разбира се, на църквата, но инструментът всъщност е българската войска. За какво става въпрос: става въпрос, че по закона от 1940-та година трудови войски са спомагателен род войска. И всъщност използването на евреите при минаването им в трудови войски, защото те са били във всички родове войски, но по настояване на външни фактори, на наши съюзници те са били изведени, и за да бъдат запазени са използвани точно в трудовите войски като сила, която е била нужна на България, за да може при своята отбрана, и не само отбрана, своите комуникации и т.н. Всъщност, прибирането им в трудовите войски е дало аргумента, който дава повод и на царя, и на българските политици от правителствата тогава, да кажат, че българските евреи са необходими и да не подлежат на репресия. Аз, наскоро тук я гледам в интернет и разбрах, че българската казарма, защото тези трудови станове, всъщност са част, това са изнесени казармени райони, наскоро разбрах, че българската казарма е холокост. Не ми беше известно до сега, но през българските казарми в трудова повинност, в трудови войски, строителни войски преминават към 1 милион български граждани, от тях към 80% са българи. И когато говорим за това усилие през втората световна война трябва да кажем, че в трудови войски, да кажем към 44-та г. са се числели близо 90 хил. човека от тях по това време в трудови войски служат малко над 8 хил. Тоест, основната част от тези трудови станове, на които сега гледам, че и паметници вдигат, са били на българи, да не говорим, че в  трудовите станове управляващите офицери, подофицери в голямата си част също са били евреи, тоест нямало е дискриминация по отношение на евреите. Има много интересни заповеди, които излизат през 41-ва – 42-ра г. и в следващите години, които са конкретни издадени за евреи, които до голяма степен се подчертава равенството, умишлено се подчертава, че те имат еднакви права и еднакви задължения с българите. Има една много интересна заповед на командира на трудови войски – Антон Генов, един изключителен човек, който можем да кажем, че е спасил 10 пъти повече евреи от Шиндлер, в която се казва следното, не цитирам точно: тъй като евреите не са свикнали на труд от тях да не се изисква изпълнение на минималните трудови норми, които са от 39-та г. от първият ден на постъпването си на обучение, защото в трудови войски всички са били, включително и евреите, са били викани на обучение. Изискването е първата седмица 50% от нормата, втората 66%, третата 75% и чак от четвъртата седмица тези хора е трябвало да изпълняват трудовите си норми. Разбира се, че в голямата си част в рамките на мобилизационните планове на Българската армия в този период са привличани голям процент от българските евреи, но пак казвам, те не са изключение, а те са правило. Както всички български граждани от онова време и те са отбивали войнската си служба. Да напомним, че Българската армия била към 500 хил. 44-та г., от които много малък процент са били евреи, а всъщност евреи са служили и в останалите родове войски, но там вече по законите е имало и правила, по които това се е случило. Така че, в целия този период той е бил аргумента, който ни позволява да кажем, че всъщност българската войска е основният инструмент. Между другото, чрез българската войска, и за това има документи са спасявани и много евреи от Беломорието и от други части на Балканският полуостров – тук ще спомена второ име, примерно на полк. Мунджиев, който умишлено изпраща 55 еврейчета от Беломорието във вътрешността на България и пуска в безсрочен отпуск, издавайки им съответните документи, с които те могат да се легитимират, за да ги спаси. И тези хора след това спасяват него от народния съд, идвайки от Израел, за да свидетелстват и да дадат показания за неговото оневиняване. И това е страхотен процес. В архивите се пазят документи за това как е организирано прехвърлянето, примерно на 1000 евреи от Румъния през България към Варна, осигуряването на ешелони, на храна, на вода, създаването на специален пристан в страни от варненското пристанище, където по тъмно те да се товарят на кораби и да бъдат извеждани в безопасните територии. Огромен е обемът от документи, които потвърждават факта на спасяването на българските евреи, пак подчертавам, и не само на българските. Там където е могло да бъдат спасени тези хора, и подчертавам, че всъщност българската войска е била основния инструмент за извършването на  тази дейност.

Водещ: Интересна тема, на която ще очакваме продължението

Димитър Недялков: Нещо много важно да отбележа защото в Македония се направи един музей на холокост и ако  трябва да съизмерваме числата, може би, там трябва да направят и мемориал и музей на унищожението на българите след 1945-та г. Защото наистина там са несъизмерими, общо-взето над 30 хил. българи са избити и над 100 хил. българи са репресирани в рамките на процеса на македонизация в Титова Югославия.

Водещ: Да и за това години наред не се говори отново по конюктурни съображения.

Димитър Недялков: Да

 

Евелина БРАНИМИРОВА