Полк. Румен Попов: Големите световни сили не са заинтересовани от война в Близкия Изток

снимка: pixabay.com

Полк. Румен Попов, бивш аташе по отбраната в Турция и Иран, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Убийството на една от най-мистериозните фигури в света на дипломатите, военните и разузнавачите – Касем Сюлеймани отприщи поредната криза в Близкия Изток и накара наблюдателите да спекулират около евентуален военен конфликт като вариант на възмездие. Обърнах се за анализ към полковник Румен Попов, бивш аташе по отбраната в Турция и Иран. Защо и с каква цел главнокомандващият специалното подразделение „Ал Кудс“ на Иранския гвардейски корпус ген. Касем Сюлеймани е бил следен с години и ликвидиран по заповед на американския президент Доналд Тръмп?

Румен Попов: За да отговорим на този въпрос, трябва да знаем, че корпусът „Стражи на ислямската революция“, това е най-доверената организация на режима. Това е неговият крепител, това е източникът на сила, на власт, на икономически и военни резултати, които са постигнати. Под ръководството на корпуса са осъществяват всички основни програми, военни, например по ракетостроене, ядрената програма, всички мероприятия по преодоляване на ембаргото, по придобиване на собственост в чужбина. Например, малко хора си дават сметка, че фактически Дубай е иранска собственост. Той е станал така с помощта на корпуса „Стражи“. Иран напоследък доби твърде голямо влияние в Ирак, както в парламента, така и в правителството, а не на последно място и чрез паравоенните шиитски милиции. Подобно е влиянието му в Сирия, макар и не до такава степен. Корпусът, това е оръжието на режима за външни операции, както военни, така и паравоенни, разузнавателни, специални, включително и терористични. Ген. Касем, като командир на корпуса, беше изключително силна фигура. Включително той беше обсъждан и като кандидат за президент, макар и той да не е много публично известен в страната. Лошото в цялата история е, че неговият наследник може да бъде още по-радикален, още по-непредвидим и още по-неизвестен за нас като действия и като личност.

Водещ: Но защо е бил ликвидиран от американците?

Румен Попов: Така работи централизираната система. Спомнете си, че преди няколко години с убийството на лидера на Ал Кайда казахме, че тя е ликвидирана, независимо че беше избран неин наследник. По същия начин действа и Израел в Ивицата Газа спрямо Хизбулла или палестинските групировки. Обезглавяването на такава централизирана система дава огромни предимства на другата страна.

Водещ: Защо убийството на ген. Сюлеймани предизвика поредната в Близкия Изток криза? Тази криза очаквана ли е била при замисъла за убийството, и ако да, за какво е била необходима?

Румен Попов: При всички случаи американската страна е била наясно с това, че ще предизвика огромен проблем, защото е наясно какво представлява самата фигура. Но са се надявали по всяка вероятност да получат повече предимства, отколкото недостатъци.

Водещ: А всъщност какво получават – предимства или недостатъци?

Румен Попов: На този етап е трудно да се отговори. Има много варианти, по които би могъл да отговори както Иран, така и САЩ да продължат по-нататъшните действия. На този етап аз не бих казал, че която и да е страна има някакво предимство в противоборството, противостоенето.

Водещ: А какви са сценариите за излизането от тази криза в Близкия Изток, полк. Попов?

Румен Попов: Сценариите за излизане много зависят от сценариите за ответни действия. Наскоро беше показано по телевизията, че над купола на джамията Джамкаран в свещения град Кум беше издигнато свещеното знаме. Това е знамето на похода срещу неверниците. Има едни вярвания в Иран, че в тази джамия се е молил имам Махди, това е скритият, 13-тият имам, който като се върне, ще поведе армиите на исляма срещу всички неверници. А пътят на армията на исляма минава през свещените места в Ирак, в Южна Турция и отива на Балканите. Има един такъв интересен факт – в джамията има един кладенец, в който се хвърлят писма до имама. И бившият президент Махмуд Ахмадинеджад накара цялото правителство да подпише едни писма до имама, с които го уверява, че когато той се завърне, те ще предадат властта в ръцете му. Защото все пак Иран е парламентарна република. Тоест големият проблем е, че персите, аз винаги съм го подчертавал това нещо – персите познават нашия начин на мислене, но ние не познаваме техния, и не се и стремим да го направим. Иран може би подготвя оттегляне от ядреното споразумение, но това ще повлече след себе си надпревара в региона, може би ядрена надпревара, най-вече в Саудитска Арабия и Турция говоря. Но, ако прочетем внимателно иранското заявление, то показва и готовност за преговори, защото се запазва сътрудничеството с Международната агенция за контрол на атомната енергия. И по този начин Иран дори да бъде принуден да продължи работата си по ядреното въоръжаване, той няма да бъде виновен, ще излезе чист от цялата игра.

Водещ: Какви са вариантите за ответни удари на Иран и дали реално ще има такива?

Румен Попов: Отново един въпрос, който има много, много варианти, много отговори. Но аз все пак ще кажа така – аз не вярвам да има пряка конфронтация. Или пък, ако все пак има военен отговор, то той ще бъде чрез някакви прокси формирования, военни, чрез паравоенни структури, спящи клетки, отделни бойци. Иран има много сериозно влияние в страни, където има войски на САЩ или на наши съюзници, и в Ливан, и в Ирак, Йемен, Катар, Бахрейн. Да не забравяме влиянието в Англия, в самите Щати. Когато говорим за последователите на корпуса „Стражи“, никога не можем да бъдем сигурни, както в числеността, така и в решимостта им. Още един интересен факт ще ви кажа. През войната с Ирак тези последователи на корпуса на играели ролята на миночистачи на противотанкови мини. В редица са марширували чрез подскачане, така че да могат да взривяват мините. А колко терористи според вас са необходими в Европа? 5, 50, 500? Имайте предвид, че по мое време в Иран имаше записани 50 000 последователи на корпуса. Не бива да забравяме и икономическия аспект на един отговор, от едната или от другата страна говоря. Петролните икономически интереси, както на САЩ в Ирак, така и на Китай в Иран, на Русия в ядрената енергетика в Иран и продажбите на оръжие също, патовата ситуация, до която се стигна в Сирия, тази патова ситуация може отново да докара на дневен ред газопровода от Иран през Ирак до сирийското крайбрежие и по този начин да го конкурира с планирания газопровод от Източното Средиземноморие към Европа, за който наскоро беше подписано споразумение. Много е важно да се каже, че ако се стигне до някаква пряка конфронтация, то САЩ ще са принудени да предприемат непропорционални удари. И това може да ги докара до абсолютна пълна изолация. Докато иранското ръководство ще успее да консолидира населението около своята кауза. Една конфронтация може да довлече до непредсказуема ескалация и по отношение на Израел, на Саудитска Арабия. Всичко зависи от желанието на страните, замесени или наблюдаващи конфликта, да не допуснат разширение. Те разполагат с всички политически и икономически лостове, въпросът е: доколко ще ги използват, доколко ще търсят собствения си интерес.

Водещ: Въпросът е, полк. Попов, дали последователите на „Ал Кудс“ няма да замесят в терористични акции тези на „Ислямска държава“ в Европа и света?

Румен Попов: Едва ли. „Ислямска държава“, както и Ал Кайда, е структура, която е противник на Иран. Реално започвайки от 2000 година насам, всички наши действия, казвам наши, защото и ние сме съюзници в цялата тази история, всички наши действия доведоха до това, че противниците на Иран, имам предвид Афганистан, когато там бяха талибаните с Ал Кайда, и Ирак, когато там беше Саддам Хюсеин, тези два противника бяха унищожени. Иран реално остана с развързани ръце. Той няма нужда да подкрепя „“Ислямска държава“, защото това е противникова на него и на неговата идеология.

Водещ: Не да я подкрепя, а от гледна точка на тероризма последователите на Ал Кудс да бъдат бъдещите терористи?

Румен Попов: Аз не мисля, че Иран е склонен към такива глобални и непрекъснати терористични действия, както „Ислямска държава“ или Ал Кайда. Иран би ги използвал, ако е засегнат, с цел защита. Той няма идеология да провежда тероризма като държавна политика. Не мисля.

Водещ: Какви варианти на поведение може да се очакват от НАТО?

Румен Попов: НАТО като структура, като НАТО го няма в Ирак. Там са отделни страни от НАТО. И мисля, че НАТО е в много деликатна позиция, и тази позиция няма да се различава съществено от позицията на Европейския съюз в момента. Тоест ние ще протестираме, ще настояваме, ще призоваваме. Аз не виждам как в НАТО на този етап може да бъде постигнат консенсус за каквото и да е общо действие, освен ако този консенсус не бъде силово наложен. Европа е в същото положение. Тя призовава, настоява, защото знае, че в крайна сметка ние ще платим разходите, както и всички потенциални икономически загуби ще бъдат на наш гръб, по една единствена причина – че ще се принудим отново да търсим, респективно да заплатим за новата защита на САЩ, които имат намерение постепенно да се отдръпват от Европа. В тази връзка, аз не вярвам чуждите войски, имам предвид тези, които са дислоцирани в Ирак, освен американски, там например има немски, с цел обучение, не вярвам те да си тръгнат. Просто защото цената е прекалено висока и за едните, и за другите. Но всъщност, каквото и да се предприеме оттук нататък, Иран ще бъде печеливш, защото, както казах преди малко, западният му фланг ще бъде осигурен за много дълго време и Ирак практически няма как, а и не само от гледна точка на Ирак, една евентуална сухопътна операция срещу Иран просто няма откъде да бъде проведена, няма граница, от която да тръгнат сухопътни войски.

Водещ: Какви рискове за България крие напрежението в Близкия Изток?

Румен Попов: Аз бих отговорил много кратичко на този въпрос. Близкият Изток, разбира се, това е съседна на нас територия, тук можем да говорим за мигранти, тук можем да говорим за пропуснати икономически ползи, за политическо влияние, което едва ли някога ще успеем да си върнем и което имахме много сериозно в Близкия Изток. Но големият извод, който бих посочил за България, е да разберем най-после, че ако една държава не е в състояние да наложи външната си политика със сила, то тя е осъдена да няма външна политика. А по отношение на рисковете, да се молим да не ни постигнат възможните рискове, защото ние сме изключително мека цел, както във военна отношение, така и по отношение на възможностите на защита на вътрешния ред в страната.

Водещ: Полк. Попов, на фона на случващото се в Иран, Ирак и Сирия, как звучи новината, че Турция вече е започнала да праща военни в Либия?

Румен Попов: Аз бих започнал с това, че Турция не е в състояние да наклони везните на този военен конфликт. Поне не е в състояние с тези декларирани или изпратени към момента сили. Но Турция отново заявява много сериозни претенции сред мюсюлманските страни и в региона въобще на Източното Средиземноморие. Отново се опитва да действа като регионална сила, да отстоява политически и икономически интереси. Турция не иска да бъде заобиколена от газопровода, който се планира да бъде изграден от Източното Средиземно море, там участват Гърция, Израел, Кипър. По тази причина те подписаха с Либия споразумение за морските икономически зони – един въпрос, който те не можаха да разрешат в продължение на повече от 40 години с Гърция. И сега с това изпращане на войски, Турция просто вдига мизата. Ако Израел, Гърция и Кипър искат да построят този газопровод и да стигне до Европа, то те се изправят пред необходимостта да преминат през турската икономическа зона, призната вече от официалното правителство в Либия. Това е ход, който според мен е много трудно да бъде преодолян от тези страни, ако не са готови или на сериозни икономически отстъпки, тоест наистина да превърнат Турция в регионален газов център, или на военна или икономическа конфронтация.

Водещ: Възможно ли е да предизвика трета световна война високото напрежение между САЩ и Иран, допълнено с напрежението в Средиземноморието заради газовите и петролни находища около Кипър?

Румен Попов: Разбира се, ситуацията е много сериозна, но на този етап не мисля, че тя води към това, просто защото големи световни сили не са заинтересовани от това. Не е заинтересована цяла Европа, не е заинтересована Русия, Индия, Китай. Само Иран и местните съюзници, и САЩ, и Израел от друга страна, няма да бъдат в състояние да предизвикат. Да, дори да използват ядрено оръжие, за което напоследък доста за съжаление се говори, мисля, че ескалацията ще бъде овладяна, просто защото залозите и за двете страни са вече твърде високи. Оттук нататък въпросът е като в покера – кой ще успее по-дълго да задържи сериозната физиономия преди да се усмихне.

Цоня Събчева