Протойерей Спас Веселински: Църквата „Рождество Богородично“ в Симитли е построена като храм-паметник за загиналите войници от 7-ма пехотна Рилска дивизия

Протойерей Спас Веселински, свещено служител в храм „Рождество Богородично“ – Симитли, в интервю за предаването „Симитли – минало, настояще и бъдеще“ по Радио „Фокус“ – Пирин.

Фокус:  Отец Спас, ще ни разкажете ли малко повече за храм „Рождество Богородично“ или „Света Богородица в Симитли“?

Протойерей Спас Веселински: Храмът „Рождество Богородично“ в град Симитли е построен през 20-те години на миналия век. Това е времето когато Симитли е село заселено с мохамеданско население. Но през 1912 година когато се освобождаваме от турско робство започва заселването на християни от съседните села. Към 1922 година населението започва да изпитва остра нужда от храм, който да удовлетворява духовните потребности на местното население. Тогава благочестиви християни подемат инициатива за построяването на храма. Същият е изграден през 1929 година, тогава е и осветен. От тогава до днес, вече близо 90 – 100 години, храмът е действащи и се ползва за нуждите на миряните от град Симитли.

Фокус: За църквата се казва, че е храм-паметник за загиналите войници от  7-ма пехотна Рилска дивизия в боя при Симитли. Има ли нещо с което това е обозначено и в самата църква?

Протойерей Спас Веселински: Ще започна с това, че самият храм е построен именно по тази причина, но в него няма нищо специално, което да напомня или да показва, че е за това. Този спомен е по-скоро съхранен в знанието и съзнанието на хората.

Фокус: А какво е актуалното му състояние към днешна дата? Имате ли нужда от някакъв ремонт след тежката зима, която имахме?

Протойерей Спас Веселински:  В църквата не може да се оплачем, че нещо не ни е наред. Църковното настоятелство се грижи много добре за храма. В църквата и отоплението е осигурено, и покрива е в добро състояние. Разбира се винаги има какво да се желае, но това е по-скоро за благоукрасяване, а не за ремонтни или възстановителни работи. Имаме новопостроен параклис в чест на Св. Стилян, който се полазва за извършване на свето кръщение в него. На него миналата година се постави иконостаса с иконите, сега предстои изографисване. Притвора трябва да се оформи, като ще отбележа, че той е построен някъде преди десетина години и има нуждата да се изрисува, да се направят места за свещниците с отдушници, за да не се нарушава целостта на храма и той да се запази. Всичко това предстои, но църковното настоятелство, съгласно бюджета си, едно след едно се грижи нещата да бъдат изпълнени.

Фокус: А размерите на църквата достатъчни ли са, за да поберат всички миряни от Симитли?

Протойерей Спас Веселински: Може да кажем, че в обикновена неделя и през седмицата е достатъчен, но за големите християнски празници които са, храмът е малък, за да побере всички желаещи. Винаги се създават опашки, хората чакат, негодуват. Оказва се, че имаме потребност от доста по-голям храм и може би се знае, че от една – две години има инициатива и се работи по отреждане на имот в площадното пространство на град Симитли. Също така Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Серафим има предварителни разговори с архитекти относно проектите и плановете за изграждането на нов храм в Симитли. Надяваме се, че с Божията помощ, в най-скоро време ще започнем неговото изграждане и отново с Божията помощ ще се и завърши.

Фокус: За никого не е тайна, че Община Симитли е наричана „Малката света гора на Пирина“ заради многото храмове и свещени места. Знак ли е това, че симитличани са вярващи хора?

Протойерей Спас Веселински: Да, симитличани за вярващи хора. Но според мен това е знак повече за нашите предци, които са оставили по нещо на всяко едно свято място – ако не друго, то поне спомена. И наше задължение е да се погрижим, до колкото можем, както църквата, така и общината, а и самите хора, защото винаги казваме, че църквата са самите хора, както и общината са хората с управителите, които сме си избрали, та наше задължение е да се грижим и преди всичко да запазваме това, което е оставено от нашите предци. Също така до колкото ни позволяват силите трябва да надграждаме  и да доизграждаме, за да може да отдаваме дължимата почит на всички тези светии, защото мястото като място ако не е наречено на даден светия или дадено събитие от живота на църквата, не е нещото на което трябва да отдаваме почит, защото ще изпаднем в идолопоклонство, но това е светията, чието име се носи от мястото или от храма, или от параклиса, или може да се каже и от една икона, поставена на дърво или някъде в скалата – всичко това е светостта, и именно това почитат нашите хора.

Фокус: С оглед на бурните времена, в които живеем каква е ролята на религията и с какво може тя да помогне, за да се запазим като народ?

Протойерей Спас Веселински: Както през бурните времена, в които живеем, така и през всички други време, религията е била това, което предава преди всичко свещеното писание и свещеното предание, предава всички онези християнски добродетели, които сам Иисус Христо ни остави и завеща чрез светите апостоли, чрез епископите и чрез нас – свещениците. Когато имаме тези добродетели, когато ги носим в сърцата си, защото нашата вяра е жива вяра, ако ние само се наричаме християни, ходим един или два пъти в годината на църква, когато всички ходят, а не живеем с вярата, не участваме в светата евхаристия, не участваме в светата литургия, която на всяка неделя, на всеки празник и през други периоди определение от църквата се извършва – именно това е смисъла на нашата религия да участваме в светата служба, да носим тези добродетели, които са ни оставени чрез църквата и които се преподават и до ден днешен на подрастващи. Времената са такива, че дори тези, които са напреднали във възраст и те имат нужда от запознаване с тези добродетели и изучаване на нашата религия, за да може да се изпълни този смисъл, за който говоря, а това е да живеем с вярата си. Когато имаме любовта към ближния, когато имаме любовта и към враговете си, то само тогава ще изпълним нашата мисия тук на земята.

Фокус: В момента се намираме във времето на Великденските пости. Какво е важно да знаем за този период и всъщност какво искате да кажете на всички християни?

Протойерей Спас Веселински: Искам да кажа, че постът е времето когато човек, лишавайки се от материалното, не е само това, което ще консумираме – това е определила църквата, за да усетим ние това лишаване, защото когато ние се лишим от нещо, само тогава ще може да разберем как се чувства оня, който го няма това нещо през цялата година. Постът е времето определено от църквата, когато човек трябва да се замисли за своя духовен живот, трябва да осъзнае какво е извършил, трябва да осъзнае своите грехове. Това е времето, когато човек трябва да се разкае за греховете, които е извършил, време, когато трябва да отиде в храма пред свещеника, за да изповяда това, което е свършил като грях. Това е начина определен от църквата човек да се очисти от греховете си, защото въпреки, че мислим, че те са маловажни, те са многобройни и се натрупват в нас и нашите души. От всичко това боледува душата, а когато боледува тя, боледува и тялото. Именно постът е времето, когато ние трябва да осъзнаем всичко това. Това е животът в църквата, това е определила църквата да се извърши от всеки един от нас, за да можем да се приобщим, за да може да участваме в светата служба и да прием тялото и кръвта на Иисус Христос за освобождаване от греховете и вечен живот. Това е смисъла на нашето пребиваване тук на земята.

Фокус: А всъщност в Симитли, традиционно как отбелязвате големия празник Великден?

Протойерей Спас Веселински: Така наречения „Празник на празниците“ преди всичко го отбелязваме с богослуженията, определени от светата църква, които ежедневно се извършват в храма – това е започвайки от четвъртъка-сутрешните богослужения, вечерните богослужения. Особеността в град Симитли при отбелязването на празника е литията в събота срещу неделя, когато честване Възкресението, която се извършва. Обикаля се с лития, с песнопения, с иконата, с кръста, със запалени свещи, обикаляме голяма част от града, за да можем точно в 12 часа да застанем пред дверите на храма, където да се поздравим с христовото възкресение.

Фокус: Ако може отново да Ви върна на самия храм. Организирате ли в него някакъв вид дейности, като както е Крупник – неделното училище?

Протойерей Спас Веселински: Да, това е църковно – просветната дейност, с която църковното настоятелство се занимава. Ние също имаме неделно училище, което се посещава от децата. Те всяка неделя имат занимание, запознават се с вярата, с изработването на различни икони или пък други неща. Включват се в инициативи за подпомагане на болни и изоставени деца. Миналата година за Коледа имахме случай, когато децата проведоха базар-разпродажба, е средствата, които бяха събрани се изпратиха на дома за изоставени деца в Нови хан, който се ръководи от отец Иван. Повече от 10 години се занимаваме с децата и наистина имаме и плодовете, които трябва да имаме в църквата.

Фокус: А може ли да се каже, че има разлика между децата, които посещават неделното училище и другите?

Протойерей Спас Веселински: Има разлика да, защото децата, които идват при нас биват възпитавани в изконните християнски ценности. Всъщност смисъла на неделното училище е децата да се запознаят с добродетелите, за да може те да се отличават от всички други когато са навън, когато са в училището, когато са на улицата или семейството. Ние се стремим да им даваме всички християнски ценности, за да могат да се отличават от другите и да бъдат един пример пред другите, които да успеят да усетят нуждата и да дойдат при нас, за да се възпитават и те. Знаем, че в съвременното училище, църквата не може да преподава религия, затова са и тези неделни училища по места. Въпреки че взимаме по някакъв начин от деня на децата, който е даден за почивка, но най-важното е, че има желаещи и те ни посещават редовно.

Ливия НИНОВА