Проучването на раннохриситянската базилика край село Червен брег е дало отговор за името на селището в миналото

Радио "Фокус" - Кюстендил

Кюстендил. Проучването на раннохриситянската базилика край село Червен брег е дало отговор за името на селището в миналото. Това каза пред Радио „Фокус” – Кюстендил д-р Светла Петрова, научен ръководител на археологическото проучване на базиликата край църквата „Свети Спас” в село Червен брег. „Самата базилика е един изключително интересен археологически обект, защото е част от един комплекс, в който през Средновековието нашите предци, непосредствено след освобождението от византийско иго, решават да построят върху останките от раннохристиянския храм църква. Там се получава едно наслагване на култово строителство близо 2 000 години”, каза д-р Петрова. Приема се, че базиликата е построена около 330 година, каквито са нумизматичните и археологически податки. Това култово място съществува повече от 17 века. В резултат на всички натрупани данни от добитите археологически културни ценности, е дадена възможност за изграждане на хипотезата, че е открито и името на селището. То индиректно се свързва с настоящото име на селото. В турските регистри селото фигурира като Цървени брег. Думата брег не изчезва от името повече от 600 години. Самата дума индиректно се свързва и с релефа, който изгражда населеното място. Там е локализирано едно периодично свличане на терена. „В нашата летописна памет, говоря за епиграфските паметници от античната епоха, има едно посвещение на селяните от Болбабрия. Това посвещение е направено през 2 век именно от селяните от Болбабрия на широко почитания тракийски бог в района на Пауталия. Този надпис е поставен от селяните от Болбабрия. Преведено от тракийски език, думата „брия” отговаря на съвременната българска дума бряг. А „болба” се тълкува от езиковедите с бълбука, нещо предизвикващо застрашаващ шум. Болбабрите са селяните от онова място, където има бряг и непрекъснато бълбука”, каза д-р Петрова.

Венцеслав ИЛЧЕВ