Проф. Александър Грозев, кинокритик: Киното е феномен на съвременната цивилизация, в който се оглеждат положителните и отрицателните черти на времето ни

Проф. Александър Грозев – кинокритик, киновед, теоретик на киното, създател кинофестивала „Любовта е лудост“, в интервю за седмичното обзорно обществено-политическо предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“ във връзка с 13 януари – Ден на българското кино.

 

Водещ: И към един празник с печат 13 януари. Професионален празник имат работещите в киното. На 27 декември 2005 години Министерският съвет обявява датата 13 януари за професионален празник и официален Ден на българското кино. Как се променя през годините? За магията на това изкуство, което бива определяно като „жена“, „творец“, любовница“, дори и като „порок“ ще разговаряме с проф. Александър Грозев – кинокритик, киновед, теоретик на киното, създател на кинофестивала “Любовта е лудост“ и какво ли още не.

Честит празника.

Александър Грозев: Благодаря. Нека още нещо да добавя. Моя е идеята за този професионален празник. Тогава бях изпълнителен директор на Националния филмов център. И предложих на Министерския съвет да утвърди тази дата, която е много важна в историята на българското кино, защото на нея се е състояла премиерата на първия български игрален филм. Смятам, че това е наистина добър повод хората, които работят в това трудно изкуство, да се огледат, да направят равносметка на това, което са направили, а тези, които обичат да гледат кино, да си спомнят за успехите на българското кино и да се радват на това, което в момента нашите кинематографици предлагат като филми.

Водещ: Споменахте за първия български филм. От 1925 година до ден днешен текат спорове. Така или и иначе ще се върнем назад в историята на българското кино, така че още тук започвам с щекотливия въпрос – „Българан е галант“ първият български филм ли е?

Александър Грозев: Така се предполага и е установено почти на 100%. Не са намерени следи за други филми, макар че в онези години в пресата се говори, че отделни автори са имали намерения да снимат филми, но няма никакви материални следи за тях. Имаше спорове по отношение на датата на премиерата на българския игрален филм „Българан е галант“, защото дълги години човекът, който се е снимал в главната роля – Васил Гендов – твърдеше, че филмът е правен през 1910 година, но напоследък фактите и документалните свидетелства допълнително доказаха, че премиерата се е състояла през 1915 година и именно на тази дата – 13 януари.

Водещ: Но не е запазен до ден днешен?

Александър Грозев: За съжаление не е запазен. Такава е трудната съдба, но това се случва и на други кинематографии. На много места тези филми са изгубени по една проста причина, че в онези години никой не гледа сериозно на киното, че самите филми са се изработвали в едно копие. То след десетина, двадесет прожекции се износва и после неговите следи се губят. Интересът към архивиране на филми се ражда значително по-късно – към средата на 30-те години във Франция, когато започват да колекционират филми. Тогава вече хората започват да се връщат в  миналото, да търсят материални среди и по този начин да създават филмотеките като хранилище на тази визуална памет на човечеството.

Водещ: Проф. Грозев, как се промени киното у нас през тези години – от 1915 до днес?

Александър Грозев: То извървя гигантски крачки. Ако направим сравнение с най-ранно правения български филм, това е на Васил Гендов „Любовта е лудост“, ще видим огромния скок в художествено отношение, защото филмът е една примитивно заснета комедия с много лошо качество на картината, с елементарно актьорско изпълнение, самият сюжет е много беден. Така че за тези десетилетия българското кино се превърна в сериозно изкуство и то има своите върхове, то създаде своята публика. Наложи се като част от българската национална култура и затова като се връщаме назад във времето си спомняме за пионерите с едно умиление най-вече, защото те са първите, те са хората, които са проправили пътеката за развитието на киното. Иначе това е сложен процес на овладяване на професията, на израните средства и ако щете – налагането на киното като филмова индустрия, защото то не е просто снимане на филми, а е сложна индустрия, която има своите закономерности, закони,  особености. Затова в наши дни ние говорим за филмова индустрия. В този смисъл еволюцията наистина е респектираща и ние не може без гордост да гледаме на това наше историческо наследство.

Водещ: Споменавайки за филмовата индустрия, как се прави българско кино у нас и кой подкрепя българската филмова индустрия?

Александър Грозев: Това е един интересен въпрос, защото в годините начинът на продуциране на български филми е бил различен. Преди промените от 1989 година държавата редовно заделяше сума от своя бюджет за създаване на филми, на голяма поредица от филмови заглавия, които задоволяваха филмовия репертоар. В онези години два пъти в месеца имаше премиера на български филм. След това с промените се измени и начинът на производство, защото държавата като гарант за правенето на филми се оттегли. В наши дни средствата, които са необходими за заснемането на един филм, се отделят от държавния бюджет, а знаем, че той не е  бездънен. И поради тази причина в момента ние правим средно по 7 игрални филма годишно, което е безкрайно незадоволителна цифра. Не само защото не удовлетворява нуждите на българския зрител, тези филми не могат да достигнат до масовия такъв, но най-вече за това, че не дават възможност на млади хора да навлязат в изкуството. В наши дни младите, за да дебютират, трябва да чакат години, за да получат тези скромни средства, за да реализират своите проекти. В този смисъл нещата са много различни и за съжаление те не се решават в положителна насока, защото години наред се дискутира проблемът именно с финансирането. Разумните предложения, които от десетилетия се въртят в публичното пространство, обсъждат се на най-различни нива, са да се създаде един филмов фонд, който да набира средства от постъпленията след прожекцията на филми, отчисления от рекламите по телевизията, от продажбите на аудио-визуални продукти така, че да се гарантира стабилна финансова основа за българските филми, а не да се чака наготово от бюджета. Работи се в тази насока и аз съм оптимист, че в следващите две-три години ще се преодолее това препятствие и най-сетне ще бъде създаден Фонд „Българско кино“, по този начин производството на филми ще живне и ще даде възможност на повече хора да се изявяват.

Водещ: Бюджетът за кинопроизводство за предстоящата  година бе увеличен за първи път от няколко години насам с 2 милиона лева. Достатъчни ли са?

Александър Грозев: Това е една смешно малка сума. Един нормален в производствено отношение филм, неговата стойност е някъде от порядъка на 2-2,5 милиона, така че тези два милиона така да се каже са капка в морето. Но слава Богу, че тези пари идват, защото може да се финансират продукции на млади хора, които нямат претенции към сложни в постановъчно отношение филми. Но така или иначе средствата са крайно нищожни по отношение на това, от което се нуждае българското кино. Имайте предвид, че в Европа, когато наши филми кандидатстват за финансиране, първото нещо, което хората, които одобряват проектите правят, е да гледат бюджета на филма. И когато видят пред себе си един разчет с бюджет примерно милион, милион и половина или два, те изобщо не му обръщат внимание. За тях е нормално един среднотруден постановъчен филм да има бюджет от порядъка на 4-5 милиона евро. Виждате, че разликите са космически. А всъщност производството на филм в България в никакъв случай не е по-евтино от правенето на такъв, в която и да е друга държава. Разликата е единствено в хонорарите на актьорите.

Водещ: Гледате ли нова продукция, новите български филми?

Александър Грозев: Естествено, че гледам. Аз съм пристрастен. И професията ме задължава да следя всичко онова, което излиза на екран.

Водещ: В последно време, всъщност не знам, вие ще кажете дали е така, все повече нови български продукции виждат бял свят, предизвикват интерес. През 2017-а излязоха няколко кинопродукции, през 2018-а отново наши филми спечелиха международни отличия. Къде днес е българското кино, ако трябва да направим съпоставка с други европейски страни, а и не само?

Александър Грозев: Вижте, поначало, по даден род съпоставки са доста условни по една проста причина, че филмовата индустрия в цяла Европа и по фестивалите непрекъснато показват все нови филми, на преден план излизат имената на нови автори и конкуренцията е много голяма. В този смисъл успехите на българското кино трябва да ни карат да вярваме в неговото бъдеще, защото българското кино след един продължителен период най-после намери място на европейския екран. Това е едно положително постижение. Ако трябва да говорим със сравнение, обикновено ние търсим съпоставката с най-успешните европейски кинематографи и ако щете с близките нам. Няколко години поред ние сравняваме българското кино с това, което румънците успяха да постигнат. Сега вече може да кажем, че донякъде изравнихме резултата и българските филми все по-често се появяват в конкурсите и програмите на големите фестивали. Да не забравяме, че миналата година един такъв авторитетен фестивал като този в Берлин беше закрит с българската продукция „Ага“. Ние имаме награди на такива авторитетни европейски фестивали като фестивала в Локарно, в Москва, в Карлови Вари, дори в Кан се появиха български филми, което е отличен атестат затова какво може българското кино, с какъв творчески потенциал то разполага. Това в никакъв случай не бива да ни кара да изпадаме в еуфория и да смятаме, че сме постигнали върховете на филмовото изкуство. Твърде много има да се учим, твърде много има да се търси, защото правенето на филми е един сложен процес и са важни идеите, които филмите внушават.

Водещ: Колко време отнема правенето на един качествен хубав филм?

Александър Грозев: Ако ви кажа, ще се уплашите. Има филмови проекти, които отлежават 4, 5, 6, 7 години, защото това е труден процес. Първо, написването на сценария – това като че ли е най-лесно. После започват трудностите, защото този проект трябва да кандидатства за финансиране. В един момент печели една сума, но тя е недостатъчна за реализацията. Започват преговори, търсене на копродуценти. Това отнема време. И когато се затвори бюджетът, тоест когато се осигурят средствата, започва самото снимане на филм, което не отнема кой знае колко време. Снимачният период е някъде от порядъка на максимум 3-4 седмици. След това има период на озвучаване, всички технически подробности по изготвянето на копие, но предварителната подготовка отнема много време. И за съжаление, когато липсва редовно и солидно финансиране, този период се забавя изключително много, защото трябва да се търсят средства, отвън да се търсят копродуценти. Това винаги удължава процеса на правенето, от една страна. А от друга – предпоставка за творчески компромиси.

Водещ: Коя е най-сладката част от целия процес?

Александър Грозев: Трябва да питате авторите. Вероятно най-сладката част е тогава, когато те успеят да получат финансиране и така да се каже завъртят камерата, първият снимачен ден. После вероятно сладостта е от премиерата и това трепетно очакване как публиката ще възприеме техния филм. Това са много сложни емоции, които са част от всекидневието на всеки творец.

Водещ: Стигайки до аудиторията, как бихте определили българската публика?

Александър Грозев: Българската аудитория – като всяка друга е много шарена. Българският зрител изключително много еволюира в годините. Зрителят в наши дни се различава от този в миналия век или от преди 10 години поради една проста причина, че всяко едно поколение се възпитава върху филми с определени качества и стилистика. Това не може да не се отрази на интереса към киното. И друго нещо, което трябва да имаме предвид, че самата еволюция на технологиите, навлизането на компютрите, на всичките модерни средства за комуникация промениха и отношението към филмите. Преди години, да не говоря преди десетилетия, беше немислимо човек да гледа филми на екрана на своя телефон. Кината бяха тези места, където се осъществяваше комуникацията между зрителя и филма. В наши дни всеки може да гледа на компютъра си, на лаптопа си, на телефона. Така че това коренно променя начина на общуване със самите филми. А от своя страна, предизвиква промяна в изразните средства, защото съвременният зрител изисква динамика, изисква едно по-различно развитие на сюжета. И това по някакъв начин и в определени случаи се оказва фатално за хората, които мислят киното с естетиката от миналите години, а не се съобразяват с тези промени в психологията на възприятията на съвременния зрител.

Водещ: Салоните се опразниха точно заради това, което и вие казвате – всички възможности през телефона.

Александър Грозев: Естествено. Ако се проследи кризата на посещаемостта, тя катастрофално спада. Но това не означава, че хората не гледат филми, просто няма такива средства за проследяване колко души какво гледат на малките екрани, на лаптопите си, на компютрите си и на телефоните. Преди години, говоря в миналия век, посещаемостта на филмите в България се измерваше с милиони зрители, а сега има филми с няколко хиляди закупени билета в киносалона. Това в никакъв случай не говори, че тези филми не са гледани от повече хора. Така че нещата са много относителни.

Водещ: Как сега на фона на целия си професионализъм, знания и опит бихте продължили изречението „Киното е…“? Аз започнах интервюто с различни определения.

Александър Грозев: Киното е един феномен на съвременната цивилизация, в който се оглеждат всички онези положителни и отрицателни черти на нашето време. От една страна, киното е развлечение, дъвка за очите. От друга страна, киното може да се разглежда като проводник на идеи, на философия. От една страна, може да разказва забавни истории, от друга страна, то може да тревожи нашето съзнание. Киното е изкуство в истинския смисъл на думата. Затова какъвто и епитет да приложим към него, той ще бъде справедлив. Защото киното е част от всекидневието на хората. То е начин на вглеждане на съвременния човек в света. И неслучайно интересът към старите филми се поддържа и от това, че хората са любопитни да разберат как са живели тези преди тях, да се огледат във времето. Неслучайно за киното казват, че това една капсула, която унифицира времето. И независимо как ще еволюира, какви нови технологии ще навлязат, то ще дава едно познание за човека, ще бъде средство за улавяне на преходното време, защото това е вечният стремеж на човека, който е осъзнал, че времето тече необратимо и трябва по някакъв начин то, така да се каже, да се събере в нещо трайно и да се запази за бъдещите поколения.

Водещ: Необятна тема. Със сигурност ще продължим отново на честотите на „Фокус“. Благодарим ви за това включване. За нас беше удоволствие.

Александър Грозев: И за мен беше удоволствие. Благодаря ви.

Милослава АНГЕЛОВА