Проф. Александър Джеров: Има и морално наказание, ако правото е безсилно

Проф. Александър Джеров, народен представител в четири последователни състава на парламента, като   в първия – Великото народно събрание – е  председател на изработилата българската Конституция Законодателна комисия, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Главният прокурор Иван Гешев е възложил на ДАНС „извършването на пълна проверка на целия приватизационен процес“ и на последващия осъществяван от държавата контрол. Проверката трябва да обхване всички приватизационни сделки, извършването на плащания по тях, независимо от вида на платежните средства, както и всички предприети действия по осъществяването на следприватизационния надзор. Засега не е ясна целта на заданието и то предизвиква въпрос – дали сделки, случили се преди толкова много години, могат да бъдат преразглеждани. Задаваме го на юриста проф. Александър Джеров – народен представител в четири последователни състава на парламента, като и в първия – Великото народно събрание е председател на изработилата българската Конституция Законодателна комисия. Проф. Джеров, има ли законови положения, според които главният прокурор Иван Гешев да възлага на ДАНС извършването на пълна проверка на целия приватизационен процес?

Александър Джеров: Аз бих поздравил нашия главен прокурор за това му действие. Просто голямо поздравление, защото много отдавна по този въпрос трябваше да се пристъпи към действие. Действително много е труден въпросът, след толкова години какво може да се направи. Първо – нека да не забравяме, че има договори, които са разбира се престъпни, направо бих ги нарекъл. Но също така има и след това сключени договори, допълнения и т.н. Аз нямам представа, но е много умело действано. И затова хората, на които ще възложи главният прокурор тази дейност, ще трябва да почнат първо от откриване на документацията. Защото темата давност е налице. И затова дали от самите договори трябва да се почне да се брои или от други действия, други писмени документи, защото не е само договорът. Има много други допълнителни следприватизационни договори. Има по основните договори, къде е изпълнено, къде не е изпълнено плащане, което е много важно. Защото действително държавата тогава подари имотите на близки, да кажем, до нея определени хора. Аз имам много малка представа за извършваното. Но си спомням, че много се говореше, че Кремиковци е продаден за един долар. Дали е така, не знам. При мен беше договорът, с който беше продаден „Балкан“ на една еврейска фирма и то за 200 хил. долара или лева, не мога да си спомня, това е далечен спомен. Но нека да си помислим, че само този договор съдържа не знам колко апартаменти по цял свят за общо 200 хиляди. Това го давам като елементарен пример. И затова приветствам действието на главния прокурор. Сега, действително е трудно да се открият всички документи и да се види къде с кого какво е правено. Това е много важно. Защото тук не трябва да стигаме до приказки. Това е много сериозен въпрос и считам, че много отдавна, повтарям го, трябваше да се извърши тази проверка. Защото това е съдба на България, това беше все пак икономика, която наследихме от комунистическо време. Но в края на краищата това бяха имоти, имущества, които са направени с труда, с парите на българския народ. И затова трябва да се направи такава проверка, но пак ви казвам, аз разсъждавам като специалист. Много трудно е да се открият документите, договорите. Въпреки че съм много далеч от тези действия, имам представа, когато съвсем случайно в едно дело видях документ: един огромен комплекс беше продаден на лицето Х, не помня кого беше, за един милион долара, не беше левове. И след това върху този документ беше направена заверка – няма да е 1 млн., а ще е 500 хил. лв. или еди-какво си. И след това ми се струва, че въобще нищо не е платено. Това е конкретен случай, един елемент даден, но показва безобразния начин, по който е действано. И затова много правилно главният прокурор е насочил своите усилия към този въпрос. Той не е само въпрос за история на България. Той е въпрос за държавата, защото е посегнато върху целостта, както искате да го кажем, на България. Затова трябва да се разсъждава на тема давност, ще трябва да се потърси някакъв начин да се удари действително много сериозно по този въпрос. И това, което вече казах – може самият договор да е покрит с давност, но след него имаме плащания, имаме някакви следприватизационни задължения. Всичко това нещо ми се струва, че е в рамките на евентуално някаква давност.

Водещ: Проф. Джеров, възможно ли е при констатирани нарушения да се образуват досъдебни производства?

Александър Джеров: Вижте сега, досъдебно производство може. Но пак ви казвам, аз говоря малко наизуст, ако знаех тези договори и допълнения, анекси, бих могъл да бъдат много по-точен. Но в края на краищата главната прокуратура на България има големи възможности и трябва да открие възможности не само да има авансово наказателно производство, но да се стигне и до нечие осъждане. Защото не само отделни лица се възползваха, но както стана вече дума, и министри, и министър-председател – всички те трябва да бъдат обхванати без значение кой стои зад фирмата. Да се види кой е извършил действията. Защото това са престъпления и то престъпления срещу народа.

Водещ: Ще има ли осъдено знаково лице, след като приключи проверката?

Александър Джеров: Знаете ли, аз не съм от крайните хора. Но в случая бих се радвал, когато бих поне чул, че един човек е осъден. Но трябва просто в името на България да се направи. То не е частен случай, не е случаен случай. Това е нещо, което е много голямо престъпление.

Водещ: Проф. Джеров, могат ли да се приемат законодателни промени сега за отпадане на давността при разследване на приватизационни сделки?

Александър Джеров: Много трудно може да се задейства със законодателни промени. Но пак ви казвам, началото, като говорим за давността, това е един срок. Той почва да тече от даден момент. Този момент може да не бъде самият договор, ако е невъзможно, а от следващия – плащания, не плащания, анекси, допълнения и т.н. Когато изграден юрист иска да върши работа, той ще се задълбочи, за да намери този път, по който може да се стигне до резултат. Мисля, че целият български народ, не искам да говоря много пресилено, ще бъде доволен, когато бъдат осъдени някои хора, които отнеха народно имущество.

Водещ: А възможно ли е в някакъв нормален срок да се проверят 10 хиляди сделки? Това е огромна документация.

Александър Джеров: Това е огромна, да. Не е въпрос да се удари един или двама, защото това би било нередно. И затова и главният прокурор постави нещата на такава плоскост, че въобще цялостно трябва да се обхване тази престъпна дейност. И което означава, че не знам колко души трябва да работят, за да могат да открият документацията, основната, допълнителна, следваща и т.н. Огромна  дейност е. Но след като правим нещо, трябва да го направим така, че да бъде обективно, без оглед наличностите, без оглед на това кой каква длъжност е заемал. От най-високата, до най-ниската. Стига вече престъпления срещу нашата национална сигурност бих казал, срещу българския народ.

Водещ: С анализа на приватизационните сделки дали ще се постигне ефект или това е своего рода рекламен популизъм?

Александър Джеров: Не, това би било най-лошо. Аз съм против приказките, против рекламата. И затова ми хареса виждането на главната прокуратура. Че даже да не може да се стигне до наказателно преследване, до водене на наказателни дела, трябва да се обяви на хората, кой какво е вършил. В края на краищата има и морално наказание, ако правото е безсилно.

Цоня Събчева