Проф. Александър Маринов: Българската политическа класа предизвиква презрение заради разминаването между нейните внушения и реалността

Доц.-Александър-Маринов

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”. 

 

Водещ: Реалистични или рекламни са очакванията на политиците от обръщенията им за началото на Шестата сесия на 44 парламент? Поканих за анализ проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, промени ли се подходът към този тип декларации, които чухме в петък в Народното събрание или и при старта на тази сесия в политическите си изяви лидерите на парламентарните групи следваха утвърдилите се драматургични щампи и наложилите се клишета?

Александър Маринов: Нищо ново не чухме на старта и на тази сесия на парламента. Нищо ново не само от гледна точка на утвърдилите се клишета, както се изразихте. Нищо ново с оглед на това, което партиите и техните представители говориха през последните месеци. Всеки държи на своето, но според мен има една, както се изразихте вие, една пропагандна пушилка, едно настроение, което се опитват да вдъхнат на своите привърженици партиите. Но, за съжаление, то е далеч от реализма. Всъщност макар и в различна степен, тези изказвания при откриването на сесията, показаха липса на реализъм. Това че те са си наумили да говорят нещо, не означава, че то отразява реалностите и в този смисъл не е толкова полезно от гледна точка на мобилизирането на електората.

Водещ: На какво обърнаха внимание и какво пропуснаха?

Александър Маринов: Според мен най-близо до реализма беше изказването или по-точно смисълът на изказването на Корнелия Нинова, тъй като наистина начинът, по който се управлява държавата, състоянието на управлението е изключително нестабилно, непродуктивно и направо вредно. Вече става дума не за обикновени скандали, вижте какви  изрази използваме, в смисъл някой казал нещо непремерено или някоя глупост, тук става дума за големи афери, които избухват буквално всекидневно, свързани с основателни съмнения за корупция, за злоупотреба с власт и т.н. Поредният случай е тол-системата, задава се нов скандал пак от същото министерство във връзка с информационната система на водния сектор. Т.е. всичко това показва, че наистина е време да се сменя, не просто да се сменя, а да се промени управлението и това беше реалистично. Сега, в поведението на БСП има един втори пласт, който създава впечатление, че те като че ли не искат толкова много предсрочни избори, като че ли ги е страх от предсрочни избори, като че ли не се чувстват особено подготвени, ако не за самите избори, то какво ще настъпи след тяхното евентуално спечелване. Иначе, ако става дума за ГЕРБ, сюжетът е абсолютно познат: Цветанов всеки път говори едно и също нещо. Това особена полза за ГЕРБ няма, но всъщност там какво ли бихме могли да очакваме. ДПС също повториха своето послание за програмно управление, което обаче също е нереалистично. Не че по принцип би било зле, че по принцип е невъзможно. Но в този парламент, тези партии с тези отношения между тях, тези проблеми и грешки, това е неосъществимо. Нататък няма смисъл да коментираме. Т.е. едни думи, които нищо не дават на обществото от гледна точка на готовността на партиите да се захванат с реалните проблеми в една реална, а не пропагандно украсена или изопачена действителност.

Водещ: Имат ли хастар тези изказвания? Т.е. зад тях какво се крие? Политическият хастар какъв е? Винаги съм се замисляла за него.

Александър Маринов: Интересни метафори използвате. Но аз се сетих за един друг наш разговор преди известно време, когато вие ме питахте за страховете на българските политици. Аз мисля, че в тези изказвания прозира понякога съвсем неосъзнато, неконтролирано, страхът от различни неща. Ето, вижте – страхът, ужасът на ГЕРБ – това е президентът. Те за нищо друго не говорят, само за него говорят. Разбира се, начинът, по който говорят, само му помага, не му пречи. БСП говорят за избори. Аз казах, според мен има там някакъв страх от тези предсрочни избори, което е странно за една опозиция, основна, водеща опозиция. ДПС говорят за програмно управление не за друго, а защото се опасяват, че съвсем не е изключен вариант, при който могат съвсем да бъдат изолирани от властта. Т.е. всеки говори за неща, които го е страх да не се случат, а той по някакъв начин се опитва да ги преобърне, да ги представи в своя полза, да представи, че не го е страх от тези неща, а всъщност страхът прозира.

Водещ: Ако съдим по съдържанието на обръщенията или политическите декларации, можем ли да добием представа за парламентарния дневен ред занапред? Изобщо сблъскаха ли се различни гледни точки по предстоящи за обсъждане закони?

Александър Маринов: Не. Това рядко се е случвало в българския парламент. А всъщност според мен, ако говорим за някаква продуктивна, полезна насоченост на подобни изказвания, те би трябвало да засягат не толкова общата политическа ситуация, колкото именно този дневен ред или основните приоритети на парламента, така както си ги представят отделните политически сили. Всъщност по този въпрос, този път нищо не чухме. Имало е случаи, когато някои парламентарни групи са представяли някакви свои намерения, законодателни, свързани с обосноваването на някакви ключови политики и т.н., но това от известно време въобще не се коментира и вие може много добре да забележите как липсата на подобни аргументи, подобни намерения, идеално кореспондира с абсолютния хаос и мизерното качество на законодателната дейност. Този парламент ще влезе в историята вероятно с едни от най-големите прегрешения, да не кажа престъпления, към логиката и към каноните на законодателството, законотворчеството. Само си припомнете, колко ключови и колко важни закона бяха изменени с преходни и заключителни разпоредби на други закони с една единствена идея – да не се допусне едно сериозно обсъждане и най-вече една сериозна оценка на въздействието на тези законови промени. И така да се кара през просото.

Водещ: Водите ли си статистика колко са на брой тези законопроекти?

Александър Маринов: 20-тина са само важните, в смисъл скандално важните, за които е абсолютно неприемливо да се изменят по този начин. Например, не можете да обърнете наопаки хастара, използвам вашия израз, в системата на митниците с едни промени в преходни и заключителни разпоредби на друг закон. Това е прекалено важна система, за да бъде така по допирателната отворена, преобразувана, т.е. да бъде отворена вратата там да се правят произволни по нечие усмотрение промени. Такива примери колкото искате има.

Водещ: Проф. Маринов, излезе сондаж, първият сондаж преди евроизборите на „Алфа рисърч“. Страшната цифра в него е 8% доверие в българския парламент. Цифрата бе огласена, данните от изследването, разбира се и цифрата с тях, бяха огласени на 10-ти януари, т.е. вчера, 22 г. след щурма в парламента по времето на управлението на Жан Виденов. Тогава вие бяхте народен представител. Вие бяхте от другата страна. И тогава парламентът имаше точно толкова рейтинг – 8%. Каква е разликата, виждате ли я?

Александър Маринов: Разликата е, че тогава имаше една сериозна криза. Кризата тогава беше явна. В най-буквалния, най-грубия смисъл на думата. Какви бяха нейните причини, нейните механизми – това е тема за друг разговор. Сега, поне на пръв поглед, няма такъв срив, няма такъв катаклизъм. Ние сме уж пълноправни, пълноценни членове на ЕС, на НАТО. Има зърно, има валутен борд, няма никакви катастрофални процеси на пръв поглед. А в същото време се оказва, че парламентът е паднал до едни нива, които са наистина потресаващи. Между другото 17% одобрение за правителството не е много по-добро постижение. Но хайде да кажем, то малко по-така може да мине. Но 8%, под 10% одобрение или доверие в парламента, това по принцип означава, че парламентарната демокрация е компрометирана.

Водещ: Виждате ли такива предпоставки за повторения на събитията?

Александър Маринов: Много бързо би могло да стане под една или друга форма. Имало е и други такива надигания на обществено негодувание. Само една искра може да бъде повод да възпламени обстановката, която сега изглежда леко успокоена. Но виждате, че непрекъснато се появяват нови и нови поводи за дразнения. Някой може да бъде прекалено брутален или прекалено шокиращ и тогава ще се възпламенят нещата много бързо. Факт е,. че има обстановка, има атмосфера, има взривоопасна атмосфера. В такава атмосфера рано или късно искрата щраква.

Водещ: Защо народните представители, изобщо политиците, зящо не виждат тази атмосфера или се правят, че не я виждат? А са се взрели в евроизборите?

Александър Маринов: Защото, както знаете, в политиката едно от най-важните неща е да наложиш своя дневен ред. Т.е. да наложиш да се обсъждат тези неща, от които имаш интерес. С отклоняването, с отсрочването на вниманието към май политиците искат да кажат или мнозинството иска да каже, че няма нищо драматично и нямаме други по-спешни теми за обсъждане. А не, защото разсъждават колко тези избори ще бъдат наистина важни. Европейските избори ще бъдат наистина много важни този път, но нашите не мислят за това. Нашите въобще не мислят за това. Т.е. това е внушението, че властта е стабилна, управлението е стабилно, институциите са стабилни, вършат си работите. И ние се движим по един предварително определен дневен ред кой каквото и ще да говори, колкото и ще да недоволства, хората да се възмущават, керванът си лае, си лае, кучето си върви, ако обърнем така наопаки, шеговито. Така че ние, керванът в наше лице, да си джафкаме колкото си искаме, кучето влачи рейс, диря няма хей, както казваше един хит от онези времена. Това е внушението, че всичко е нормално и е под контрол. Обаче, според мен, зад това привидно неглижиране или безразличие се крие сериозен страх по много причини, не само заради възмущението на българското общество, защото една непоследователна, неинтелигентна, страхлива, алчна линия на поведение, която имат нашите политици създава много проблеми в нашите външни отношения, международни отношения, зависимости, ангажименти и т.н. Така че аз много добре разбирам, с оглед на някои крайно деликатни, да не кажа болезнени въпроси, много добре разбирам защо на никой не му се ще точно сега да управлява България – защото трябва да върши или да откаже да свърши някои неща, които ще ядосат някои сериозни фактори, ако мога да се изразя така.

Водещ: Търкаляли се по улиците властта?

Александър Маринов: Къде ли е властта, и аз се чудя. Тя дори вече не се търкаля по улиците, в някое кошче е хвърлена. Ако разговаряме за властта като нещо, което не е самоцел и е важно и е всъщност един дълг, който се вменява на обществото на някакви излъчени от него хора, никой не иска да я поеме в истинския й вид. Не само като източник на облаги, а като отговорност, като някакъв стандарт за поведение, като ако искате дори като някакъв критерий кой може и кой не може да се занимава. Някъде са я увили в парцали и са я напъхали в някой склад, а ни представят един манекен. Представят ни  властта само като някакви регали, като някакви символи, лимузини, облаги, пари, международни връзки, посещения и т.н. Представят ни непрекъсната, нагла пропаганда на успехите, както се казваше едно време. Но това не е властта, властта означава да служиш на обществото. Това е нейният смисъл, истински смисъл. Другото е злоупотреба с власт или употреба.

Водещ: И така рекламата е далеч от реалността, сравнението, с което започнахме.

Александър Маринов: Поне всеки нормален човек го вижда и това е повод за нещо по-лошо от недоверие или гняв – презрение. За съжаление, българската политическа класа предизвиква презрение, отвращение. Това са някакви вече крайни форми в общественото отношение. И разминаването между реалност и това, което ни внушават, това, което непрекъснато говорят повечето политици, е причината.

Цоня Събчева