Проф. Александър Маринов: И в дясно, и в ляво тече борба не толкова за консолидация, колкото за налагане на някаква хегемония

Политологът проф. Александър Маринов в интервю за Радио „Фокус“

 

Водещ: 13 партии, 9 коалиции, 21 инициативни комитата за издигане на независими народни представители са регистрирани за предстоящите избори. Каква картина се очертава? Две коалиции в ляво, партия и 3 коалиции в дясно  няма ли да разпилеят вота?

Александър Маринов: Най-вероятно така ще се случи особено в дясно. В ляво, условно казано ляво, защото доскоро Татяна Дончева не се разпознаваше в това пространство, но явно, че там сдружаването с АБВ е на чисто прагматична основа и идеята е да имат по-голям шанс да прескочат бариерата. Иначе коалицията около БСП, всъщност, това трудно може да се нарече коалиция – това си е старата формула БСП плюс без ромските партии. Общо взето, очаквам в ляво гласовете да се концентрират в БСП и може би при добра кампания, вероятно ще има значение и състава на листите, коалицията на АБВ и „Движение 21“ имат известен шанс да прескочи бариерата. Тогава вече ще се създаде нова ситуация в парламента, защото ще има два леви, ляво-центристки субекта и по-голяма възможност. В дясно ситуацията е доста странна, бих казал, защото е ясно, че 3-те коалиции поотделно взети, имат нисък шанс да преминат. В най-добрия случай, ако избирателите реагират рационално и се насочат към една от тях, ще влезе една, но двете, особено трите е невъзможно. Просто е невъзможно. И наистина дори самият този факт, особено, пак казвам в дясно, самият факт на това раздробяване без много ясни причини за раздробяването, това демотивира една част от избирателите – това е доказано вече. Да кажем, ако Реформаторският блок 2 има ясни различия с другите десни коалиции, никой не може смислено да обясни на избирателите защо не се обединиха „Нова република“ и „Да, България“. Това е неясно за много от избирателите. Аз чувам такива коментари, хората се вълнуват, пишат – дали са само личностни различия – трудно може да се каже. Смятам, че вашето допускане е вярно – най-вероятно ще има такова разпиляване на гласовете.

Водещ: Проф. Маринов, на какво се дължи една такава фрагментация? В ляво има, в дясно вече е очевадна. При ДПС, където обикновено са монолитни в пространството си, също има партия и коалиция.

Александър Маринов: Според мен тече един процес, нещата са малко парадоксални – доскоро течеше процес на роене, сега явно тече борба не толкова за консолидация, колкото за налагане на някаква хегемония. Това беше например видимата линия на новото ръководство на БСП, който възприе твърд курс към АБВ, към другите ляво-центристки формации с цел да покаже кой командва парада. И в случая, ако тези формации прескочат бариерата, ще имаме един голям и един малък субект и там нещата ще бъдат подредени. Според мен в дясно също се правят усилия за налагане. Изключвам ГЕРБ, те са по-специален случай – даже и с много големи условности могат да бъдат определени като десни извън членството им в ЕНП. Но явно, че си премерват силите – Реформаторския блок 2 с „Нова република“ и с „Да, България“ дето се казва – кой е по-по-най. Що се отнася до този интересен феномен в етническия  сектор, очевидно това е битка, за да се докаже кой има право на съществуване и кой не. И ДПС, както забелязвате, те са много въздържани, много тиха са – явно са решили на този етап да хвърлят всичките си усилия, да се оправят със своите вътрешноетнически опоненти. Така поне ми изглеждат нещата. И много по-малко ще говорят на останалата част от обществото.

Водещ: Много е любопитно те как ще си разпределят вота в Турция?

Александър Маринов: Знаете ли, не очаквам там голяма драма. Смятам, че ДОСТ и партията на Касим Дал мисля, че в Турция ще имат преимущество. Още повече, че ДОСТ досега се ползваше с нескрита подкрепа от страна на турските власти. Важно е обаче как ще се разпределят гласовете в България, защото това е показател за влиянието на тези партии в политическото пространство. В Турция може да идват много гласове, те дават някаква електорална тежест, но реалната политическа тежест е тук, в България. И ще видим какво ще се получи на практика. Но там също ще бъде жестока битка – тук не бива да има съмнение.

Водещ: Още един парадокс, проф. Маринов, като че ли Обединените патриоти успяха да запазят единството, но пък са изместени от запазената си мярка патриотичното говорене – сега всички кандидати говорят патриотично. На какво се дължи този нов и водещ акцент в предизборната реторика?

Александър Маринов: Смятам, че се дължи на това, че всички го възприемат като печеливш. Между другото, това национал-патриотично говорене е модата на годината навсякъде по света. Виждаме, че навсякъде и в Европа, и по света, това се смята за пътя, ключа към успеха. В България това наистина е така, и неслучайно патриотите се възмущават, че са им отмъкнали това-онова от програмата. Но тук не е въпросът само толкова на програмата, колкото за емоционалната същност на това послание. Просто те вече не са единствените. И парадоксът е тук, аз съм съгласен, че има парадокс, че неща, за които ги обвиняваха и анатемосваха дори, сега вече са възприети на въоръжение от всички. Все пак искам да кажа, че според мен при патриотите има сериозни вътрешни проблеми. Те са достатъчно разумни сега да не се скарат преди изборите – поне така ми се струва, още има време.

Водещ: Така успяха да задържат ситуацията.

Александър Маринов: Да, засега я задържат. Но аз смятам, че след изборите в парламента, там ще се проявят съществени различия, включително и при преговорите и маневрите за съставяне на правителство.

Водещ: За коалициите.

Александър Маринов: Да, точно, съгласен съм.

Водещ: Проф. Маринов, както обикновено подреждането на листите не мина без напрежение. То продължава. Откъде идват конфликтите?

Александър Маринов: Според мен, има една фундаментална причина, че подреждането на листите вътре винаги е въпрос на налагането на някакви гледни точки, най-вече на лидерите на партиите и на доминиращите лобита в тях. Докато подходът би трябвало да бъде друг – да се оценяват всички парламентаристи – досегашни и кандидати въз основа на ясни критерии, какви са техните приноси и възможности за бъдещи  приноси. Защото има такива примери. Например в БСП има хора, които отпаднаха, като бургаския депутат Атанас Зафиров, ако не се лъжа, който беше много активен в парламента, и от трибуната, и в комисиите, и въобще изнесе доста сериозна роля в тези последни няколко години, а сега въобще е шкартиран от бургаската листа. Скандалът във Варана също –  там враждата между Янков и Гуцанов е известна. Само че това не са политически решения, които стъпват на аргументи, на доказателства. Иначе всеки с всеки може да си разчисти сметките, ако има превъзходство в сили, което създава едно объркване, и създава една вътрешна горчивина, защото там, където листите са доста странни, това непременно ще се отрази на мотивацията на избирателите и на мотивацията на активистите да работят за предизборната кампания.

Водещ: Не са публикували още БСП листите, но въз основа на изтеклата информация, има доста наследници на стари фамилии червени в тези листи, и това допълнително ще нажежи страстите.

Александър Маринов: Ами да, честно да ви кажа, аз не мога да разбера защо Янаки Стоилов и Мишо Миков са стари и изхабени, а Пиринска и Таков са нови и надеждни.

Водещ: Пиринска и Таков – са новите лица, надеждите. И не са само те, те са към 15 човека.

Александър Маринов: Честно да ви кажа, не съм ги проследил всичките, но ако наистина са 15, това вече е дразнещо. Аз не знам защо това е нужно и смятам, че е неразумно, ако действително е така. Защото все пак децата не бива да страдат за родителите си, но в дадения случай ние имаме обратна парадоксална ситуация, че децата просперират заради името на родителите си без да имат някакъв собствен, съществен принос. Не искам да ги обиждам разбира се, но за мен тези имена нищо не говорят като политическо присъствие. Ако тепърва влизаш в политиката, никой не е казал, че трябва да започнеш от едни високи позиции в изборните листи. Има много други начини да се докажеш, докато стигнеш до изборните листи. Това е въпросът, който е важен – защо е там, какво са направили, какъв е приносът им? Такива големи надежди ли са, таланти ли са? Не знам.

Водещ: Съвсем кратък отговор, проф. Маринов, какво ще търсят хората най-много на тези избори?

Александър Маринов: Ново, по-различно. Явно, че са чувствителни на патриотичната вълна. По-силен социален акцент ще бъде абсолютно задължителен, и ще бъде чут, защото противно на всички приказки, голяма част от хората в България живеят много трудно и искат нещо да бъде направено по въпроса.

 Цоня СЪБЧЕВА