Проф. Александър Маринов: От ДПС правят заявката за способност да водят политическата игра и да принуждават другите да следват логиката на тази игра

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Предизвиканият от ГЕРБ ход за промяната на партийните субсидии постави партията в поредна скандална ситуация и предизвика серия турбуленции: ДПС изпрати писмо до премиера да реши коалиционните си проблеми и спазва поетите ангажименти; БСП огласи в декларация, че българите са били употребени в политическата игра на Бойко Борисов; според Валери Симеонов политиката на ГЕРБ е подмазване на простолюдието; а от Брюксел самият Борисов отправи реверанс към Слави Трифонов и обеща да не отстъпва от единия лев на глас. Поредна буря в чаша вода ли са вълненията от седмицата за партийните пари? Поканих за анализ проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, какви проблеми оголи сиромахомилското наддаване за най-евтини партийни пари?

Александър Маринов: Аз не мисля, че това е сиромахомилство. Защото тези, които се заиграват с темата, въобще не ги е еня за сиромасите. Това е нескопосан опит, ако говорим за ГЕРБ, да се извлече някаква евтина изгода от създалата се ситуация. С вас сме коментирали, че почти веднага след уж победните избори, ГЕРБ се оказаха в трудно положение в много отношения. Така че от страна на ГЕРБ наистина това е нещо, което вероятно попада в народната поговорка „Хитрата сврака с двата крака“. Вече оттам нататък, разбира се, трябва да навържем всички други обстоятелства, защото виждаме как тази поговорка важи за почти всички български партии и политици. Всеки си прави някакви сметки да извлече облага на гърба на другите, и забележете, със замисъла и с надеждата, че това, което предлага, няма да се случи. Аз съм абсолютно убеден, че ГЕРБ и лично Бойко Борисов сега играят тази игра, защото смятат, че другите ще се противопоставят, няма да мине, а за него лично ще остане само ореолът на борец срещу лошите партии, които харчат народни пари. Между другото, БСП, които сега правят драматични декларации, също се заиграваха по тази тема. Всички други някак си се опитаха да си играят с една неприятна или по-точно опасна тема с надеждата, че ще могат да извлекат полза, а няма да плащат цена. Тук любопитна за мен е позицията на ДПС. Лично аз смятам, че ДПС вкара  ГЕРБ в капан, предвиждайки или по-точно калкулирайки поредното усложнение на взаимоотношенията между ГЕРБ и коалиционните им партньори. А може би има и други някакви съображения. Но стана една каша, ние с вас си говорим много пъти за това как от проблеми, които не са много важни за обществото, не са от драматично значение за голямото мнозинство от хората, се получават политически кризи. Това е поредният пример. Защото аз смятам, че ако бяха подходили разумно, в това число с оглед на необходимостта да се изразходват почтено публичните пари, можеха много лесно да намерят решение. Ясно е, че партийната субсидия трябва да бъде намалена, тя в този размер е ненужна, и оттам нататък се договарят примерно, правят някакви разчети, поставят на масата някакви аргументи, които обясняват на обществото защо, какво, как се харчи, взимат мерки това да подлежи на контрол и най-вече да е публично, да е прозрачно. Те са много прости неща, те не са трудни. И тук според мен има една много популярна версия, която на мен не ми се връзва, това е версията, че ГЕРБ и Бойко Борисов лично правят този ход, за да уморят финансово конкурентите си. Аз не мисля, че в случая това е замисълът. И ще ви кажа защо. Откриването на всякакви възможности за финансиране не е от полза само и главно на управляващите, в това число и на ГЕРБ. Има много хора, много фактори, и това не е за подценяване, които хич не обичат ГЕРБ и които биха се ангажирали, независимо от рисковете да скачаш срещу управляващите, биха се ангажирали да финансират противниците на ГЕРБ. Не твърдя, че те така дълбоко разсъждават, подробно анализират, но е много погрешно да се смята, понеже ГЕРБ са спастрили сега някакви пари и понеже сега са на власт, че това работи само в тяхна полза. Аз не смятам, че такава е сметката, смятам, че сметката е още по-плитка – дайте сега тук да си направим някаква игричка, да извлечем полза, да излезем пред хората. Предполагам, че има заиграване със Слави Трифонов по различни причини. Просто Борисов вече си мисли, след като Патриотите са употребени и ще бъдат изхвърлени, с кого по-нататък би могъл да се заиграе. Това са според мен историите. Лошото е, че така се употребява една сериозна тема. Темата е сериозна не толкова заради голямото значение на парите в политиката, то наистина е голямо, темата е сериозна, защото въпросът за партиите, за състоянието на партиите, за тяхното отношение с обществото е въпрос за състоянието и перспективите на демокрацията. Ако партиите са до такава степен дискредитирани, каква либерална многопартийна демокрация очакваме ние?

Водещ: Проф. Маринов, не бихте ли приели още една причина за повод на подобна буря в чаша вода, а именно продажбата на ЧЕЗ? Интересно е, че за тази продажба доста остро поставиха въпроса и от БСП, и от ДПС. От БСП в декларация, че докато се вихрят партийните субсидии, ЧЕЗ бе продаден, а от ДПС директно заявиха, че сделката се осъществява в тежка корупционна тишина. Тоест едните атакуват за корупция, а вторите говорят за втора Гинка.

Александър Маринов: Ако става дума за начин за отвличане на вниманието, да, аз казах, че това е един от вариантите – сега, не знам дали точно това са имали предвид. Сигурно, сигурно. Въпреки че продажбата на ЧЕЗ е достатъчно сериозен въпрос и би било много наивно да се смята, че ако временно се отвлече вниманието и се пробута някакъв вариант, след това, виждате ли, никой няма да може да попречи. Аз смятам, че имаше такива опити и макар че в началото всичко ужким вървеше гладко, накрая си спомняте, че се разтури. Така че, ако по този начин са решили да го прикрият, не е много разумно. Временно ще има отвличане на вниманието, но след това обществото и различните заинтересовани фактори ще се върнат към темата. Но да, хипотезата ви е разумна. Нищо чудно, да кажем, можем да прибавим и други неща – сделката с изтребителите, този ни в клин, ни в ръкав, поискан нов заем и т.н. Има много неща, които са крайно нелицеприятни в работата на правителството и които някак си тези хора се изкушават да направят нещо друго, че ужким хората да не гледат в тази посока, та ако може да мине по-безболезнено. Но аз смятам, че това е глупава, наивна политика. Тези неща не могат да минат метър, те се плащат, рано или късно.

Водещ: Това е едната, финансовата завеса около шумотевицата. А другата, която също е не по-малко важна, е политическата. И ако перифразираме класика Антон Павлович, ГЕРБ се озовава с ДПС на шия и Патриоти на петлиците. Знаете пиесата на Чехов – „Анна на шия“

Александър Маринов: Да, много сложно се оплетоха нещата там.

Водещ: Как ще продължи обаче?

Александър Маринов: Вижте, според мен, аз разбира се не съм привърженик на митологиите, на крайните митове, които приписват някак си едва ли не свръхестествени способности на ДПС и тези, които го ръководят, но ДПС проведе една много интересна акция и продължава да провежда в този период. Аз не мога да твърдя, че съм наясно с всички елементи, не мога да им чета мислите, но в тази ситуация аз забелязвам, че ДПС взима политическата инициатива с няколко неща, които прави. Другите партии се занимават със себе си, или се джафкат помежду си, или са притиснати от други обстоятелства, коалиционни и т.н., а ДПС изведнъж започна да диктува играта, да определя играта, да определя с кого ще говори, с кого няма да говори, в коя посока ще тласне събитията и т.н. Това е много интересно обстоятелство, защото дълго време ДПС играеше ролята на заспалата лисица. Обаче виждате, че ситуацията се променя и никой не може нищо да противопостави на това като политика, политическа инициатива. Най-вероятно това е стъпка, това е курс, който е взет предвид на преценката, че вероятно в скоро време ще трябва да се съставя нова управляваща коалиция и ДПС си подготвят позициите в това отношение.

Водещ: Това е заявката за нова управляваща коалиция?

Александър Маринов: Заявката за способност да се води политическата игра и да се принуждават другите да следват логиката на тази игра. В момента другите не проявяват способност да отговорят с нещо сериозно, да отговарят с… не казвам, че всичко, което предлага ДПС, е сериозно, но все пак те правят политика. Те не се карат помежду си, не правят такива нелепи изявления, както Борисов непрекъснато прави отвсякъде, където пътува, по летищата и по офисите, хвърля бомби такива. Аз смятам, че трябва по-внимателно да следим събитията, защото ако наистина, както вие предполагате, управляващите искат да прокарат още няколко последни сделки, разбирайки, че времето им изтича, може да платят много скъпа цена.

Водещ: Да не би много да липсва Цветан Цветанов на господин Борисов, че чак от Брюксел проплака за него?

Александър Маринов: Да, осиротелият Борисов.

Водещ: Е, няма си семейство човекът, така каза.

Александър Маринов: Не е случайно това, което каза Борисов. Аз имам своето обяснение. Много пъти сме говорили за прословутия политически инстинкт на Борисов. Това е инстинкт, който усеща заплахите. И според мен Борисов разбира, че оскърбеният, низвергнатият, обвиненият за всичко без да е виновен за всичко Цветанов, е много опасен за него, защото е човек с все още голямо влияние в ГЕРБ и човек с много информация. Той е бил свидетел на много неща.

Водещ: Заговори се в различни публикации в интернет за някакви флашки.

Александър Маринов: Не знам дали има флашки, но това, че Цветанов се е подсигурил, не бива да се съмняваме. Освен това аз смятам, че независимо от неговите благи и смирени думи, той има желание за реванш, да не използвам по-силна дума. Така че Борисов инстинктивно усеща, че трябва някак си да замаже положението, да му даде някакви надежди, може би да му предложи, ако щете, илюзия за някакви нови бъдещи възможности. Така оценявам нещата. Още повече, че сега идва един нов период, наближават избори, тези избори, знаете, местните избори разбунват духовете, навсякъде по места има борба, състезание за това кой ще бъде номиниран, кой ще влезе в проектолистите. Има хора, които принадлежат към различни кръгове и лобита в ГЕРБ. И това ще бъде според мен един от пътищата, един от начините, по които Цветанов ще се стреми да се реваншира. Ще трябва да проследим как ще бъде решен този въпрос с номинациите в ГЕРБ. Това ще бъде за ГЕРБ един доста сериозен проблем, защото там всички се кълнат, разбира се, във вярност и любов към Борисов. Но какво носят в пазвата си, е трудно да се каже. Тепърва ще видим.

Водещ: Проф. Маринов, каква е вашата прогноза за политическата ситуация през следващите седмици? Какво да очакваме?

Александър Маринов: Не виждам засега някаква бърза и драматична развръзка. Агонията ще продължава. Най-важната причина е, че независимо от отслабването на ГЕРБ и на управлението, няма алтернатива, и то не само като способности, но и няма алтернатива като желание. Изглежда има едно такова позиционно изчакване, в което всички се надяват времето да работи за тях и против противниците им, при което противниците им сами да се унищожат, без да се налага да се води битка, извинявам се за тази войнствена терминология. И това води до логична последица, която изпива, унищожава последните капки търпение към системата, към партиите, днешните партии, за съжаление към институциите. Защото непрекъснатите скандали, обвинения, гафове, безочливи постъпки – всичко това се трупа. И наистина може на мнозина да им изглежда, че търпението на хората е безгранично, но няма безгранични неща на този свят. Само Космосът е безграничен.

Водещ: И човешката глупост, проф. Маринов.

Александър Маринов: И тя е гранична. Глупостта рано или късно стига до това да решиш да бръкнеш в контакта или да изядеш 12 зелника, след което краят идва. Така че тя има граница от гледна точка на последиците си. Наистина ние много пъти се чудим, как е възможно пък толкова да са глупави хората, че да направят такова нещо. Винаги може да ни изненада някой с нещо още по-невероятно като постижение, като рекорд на глупостта. Но в реалната политика това не е безкрайно. Има си натрупване, има си слагане, както старата притча за кожите, с които товарили магарето – 99-та кожа ще я издържи, стотната като я сложат на гърба му и ще се просне по очи. Така е и в политиката, всичко има своя край. Според мен някои хора от управляващите усещат, че този край наближава като поносимост, като търпимост, като възможност да се работи така, и започват да мислят за своето собствено оцеляване, спасяване, изнасяне, както искате го наречете. Но това в близките седмици не виждам как може да бъде предвидено, не може да бъде предвидено развитието – това исках да кажа. Иначе ситуацията е толкова скандална, че всеки момент може да настъпи нещо, което да я взриви.

Водещ: А дали е възможно в последния момент, някак изведнъж, премиерът да хвърли оставка?

Александър Маринов: Винаги е възможно. Според мен това е възможно, ако той постигне целта си. Аз съм дълбоко убеден, че Бойко Борисов в момента, в който осигури условията за личното си оцеляване и по негови представи благоденствие, той лично ще се оттегли от властта. А какво ще става след това с ГЕРБ, това е друга тема. Той самият вече се намира в много трудна ситуация не само защото вътре в страната нещата са зле, защото ГЕРБ вече видимо върви надолу, тоест няма нужда от много големи аргументи, но и защото ситуацията в Европа се променя. В Европа идват други фактори, не тези, на които той се кланяше, които прегръщаше и т.н. Ами след 1-2 месеца всички тези, дето той се хвалеше с тях, и се прегръщаш, и се целуваше, няма да ги има, по-точно няма да бъдат тези фактори, които бяха. Идват времена за нов тип политика. Същият тип поведение, правено от същите хора, няма как да мине. Това се усеща. Ето това е изчерпването на възможностите. Вероятно някои са си мислели, че докато свят светува с този начин – подмазване на Меркел, подмазване на Юнкер, подмазване на някой друг, който ни се струва важен, и така ще караме до безкрай. Ами няма, най-малкото защото се сменят. И сигурно пред Макрон този номер няма да върви, както вървеше пред Юнкер. Или представете си, ако стане председател на Европейската комисия един доста по-различен тип човек, да кажем като Мишел Барние…

Водещ: Мишел Барние не го виждам с прегръдки, целувки, потупване по главата – не.

Александър Маринов: Там прегръдки няма да има, мляскане няма да има, „моят приятел Бойко“ няма да има. Това е ясно, просто това е друга категория хора. И това нещо се усеща, разбира се, някои с инстинкт, други се опитват да разсъждават, трети си мислят, че така ще я карат до безкрайност. В този смисъл часовникът цъка и промените наближават. Те ще се случат първо извън нас, а предполагам, че това, което ще се промени в Брюксел, в европейските институции, в отношенията между водещите европейски държави, това веднага ще рефлектира и в България по най-различни начини.

Цоня Събчева