Проф. Александър Маринов: Очакването, че след избора Иван Гешев непременно ще бъде послушен изпълнител на чужда воля, може да се окаже наивно

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Зрелищни протести, контрапротести, жандармерия, телевизионни камери, скандали, фалшиви новини – събитийната палитра би била по-подходяща за екшън епос, нежели за събития от работата на съдебната система. А как ще се отрази изборът на главен прокурор на местните избори – по така нахвърляните размисли ще разсъждаваме и чрез анализа на проф. Александър Маринов. Проф. Маринов, как оценявате избора на главен прокурор в необичайната десетчасова продължителност и събитийна натовареност?

Александър Маринов: Меко казано, цялата тази процедура предизвика бурни страсти, обсъждания, полярни позиции. В определен смисъл можем да говорим за хиперактивност. Създаде се усещането за някакъв особен залог на тази процедура, която би трябвало да бъде съвсем нормална демократична и в същото време професионална процедура. Обикновено се обръща внимание на обстоятелството, че има един единствен кандидат. Но ние добре знаем от нашия си опит, че наличието на двама кандидати не е достатъчна гаранция за добра възможност за избор и за добър резултат от избора. Според мен по-големият проблем е друг – някак си има свръхочаквания от избора на една личност да последва решаване на поредица много сериозни проблеми, които са се натрупали, както в самата прокуратура, в системата на правораздаването, а дори бих казал в цялото общество. Можем да твърдим, че по различни причини и с различни намерения днес към прокуратурата и към фигурата на главния прокурор, която е свръх овластена в България, се правят колосални очаквания. До такава степен, че ние понякога се чудим, дали България е парламентарна или прокурорска република. От прокуратурата се очаква да решава едва ли не всички проблеми. Та аз смятам, че личността, разбира се, е важна, въпреки че тя не решава основните въпроси. Основните въпроси са системни въпроси – въпроси за структурата и балансите в институциите. А това нито един персонален избор не може да реши. Ако системата е сбъркана, то дори един безупречен кандидат да спечели, най-вероятно ще бъде тласнат към действия, които не сме допускали, че може да извърши. Освен това има впечатление, че има много енергична намеса в тази процедура от фактори, външни на прокуратурата, на магистратската общност. Създава се усещането за някакъв особен залог, за някакви особени очаквания или намерения, свързани с този човек, който през следващите 7 години, по сегашната система, ще има много сериозно влияние, не само върху правораздаването, но и върху други области на живота. Всичко това създава нездрава обстановка. Колкото и да е важен главният прокурор, той просто е една от институционалните фигури и не бива да се натоварва с такива очаквания. Разбира се, не трябва да се натоварва и с такива огромни правомощия. Големият въпрос е в това, че всяка институция, която има власт, още повече репресивна власт, трябва да подлежи на контрол и да имаме системна гаранция, не лична гаранция, че с нея няма да бъде злоупотребено.

Водещ: Дали недосегаемостта на главния прокурор – такава, каквато съществува в момента, е причина за избуялите страсти? Сякаш не избираме главен прокурор, а папа. Извинявам се за сравнението.

Александър Маринов: Папата няма такава голяма власт, като българския главен прокурор. И със сигурност не е недосегаем до такава степен. Изключвам морално-религиозната недосегаемост. Но това със сигурност е проблем, защото недосегаемостта е практическата невъзможност да бъде потърсена отговорност. Ние се шегуваме понякога с колеги, че единственият начин да бъде отстранен от власт главният прокурор, изключвам някакъв естествен ход на събитията, е да бъде хванат с окървавен нож над труп на току що заклан човек. Голяма част от хипотезите, при които той може да бъде по някакъв начин заставен да носи отговорност, трябва да бъдат инициирани от самия него. Тоест към недосегаемостта, която е факт, се прибавят и изключително големите правомощия в една строго йерархична система, каквато е прокуратурата. И комбинацията на тези два фактора – недосегаемост плюс голяма власт, наистина създава предпоставки за опасения, меко казано.

Водещ: Дали президентът ще върне избора? Дали няма да подпише указа за главния прокурор?

Александър Маринов: Не знам. Не мога да гадая. При всяко положение ще му се наложи сериозно да обмисли хода си, с оглед на цяла поредица вътрешни и международни аспекти на въпроса. Така че аз не виждам, тук чета някакви становища на хора, които минават за експерти, които казват, че президентът бил длъжен едва ли не, още преди да е изсъхнало мастилото от писмото на решението на Висшия съдебен съвет, веднага да подпише с „да“ или „не“. Няма такова нещо. Причината е не само, че Конституцията не го обвързва с някакъв срок, причината е, че трябва да се преценят внимателно всякакви възможни аспекти и последици. Това е смисълът на тази възможност, която е дадена на президента да решава. Това не е някаква самоцелна власт, която той трябва да упражнява за свое удоволствие. И знаете, през годините и други президенти са обмисляли продължително време подобни решения. Ако не се лъжа, президентът Стоянов постъпи по този начин.

Водещ: Какви са последиците в една или друга посока при подписване? При „да“ и при „не“?

Александър Маринов: Последици за избора или за окончателното решение очевидно няма да има. Изключвам някакви неочаквани, неподозирани промени, за които сега не можем да гадаем. Ясно е, че дори да откаже да подпише първия път президентът, но Висшият съдебен съвет има, разбира се, достатъчно мнозинство, което да повтори своя избор. И тогава президентът просто трябва да подпише, няма друг ход. Ако президентът подпише веднага, също решението е ясно. Така че за това какво ще стане в края на краищата, особени варианти няма. Друг е въпросът, какви ще са последиците първо за самия главен прокурор, защото не е без значение позицията на президента, той все пак е не просто най-високорейтинговата политическа личност, а институцията, която се ползва с голяма доверие. Второ, няма да е все едно за президента, тъй като президентът ще поеме по един или друг път и в една или друга степен ще бъде съотговорен с последиците, както положителни, така и отрицателни. Тоест неговата позиция ще го обвърже в една или друга степен с последващите събития. Именно поради тази причина решението на президента, предвид създалите се доста разнопосочни обществени очаквания, мнения, предложения, становища, няма да е толкова лесно и няма да е толкова бързо да вземе окончателно решение. Разбира се, това е моята гледна точка. А какво ще направи президентът, това ще реши самият той.

Водещ: Очаквате ли някакви по-сериозни събития, нагнетяване на обществените реакции след избора на господин Гешев? Мнозина го виждат като доста зловеща фигура, която ще започне репресии върху неудобни нему.

Александър Маринов: Аз не познавам лично господин Гешев. Създал съм си някакви впечатления и трябва да признаем, че редица негови думи и постъпки създават такива страхове и опасения, за които вие говорите. Но на мен ми се струва, че той не е глупав човек. Такива репресии, за които се говорят, трябва да се има предвид едно нещо – те не могат да продължат дълго и не могат да останат без последици. Така че, ако някой реши да тръгне по този път, ще поеме много голяма отговорност и съответно ще носи риск. Аз смятам, че нещата в България са се влошили до там, от гледна точка на епидемичната корупция и злоупотреба с власт, че наистина трябват много решителни усилия. Важно е те да бъдат насочени във вярната посока, тоест към истинските закононарушители, истинските обществени врагове, така да се каже. Освен това, все пак каквато и ще да е властта на главния прокурор, ние сме едно така или иначе функциониращо отворено общество. Има реален плурализъм в българското общество, макар че той не личи толкова много в политиката. Но мисля, че всеки нормален човек си дава сметка, че не този път на злоупотреба с репресивната власт може да доведе до решаване на проблемите. В това число и хората, които може би се изкушават за своя политическа или икономическа облага да се стремят да използват този лост, те би трябвало да си дават сметка, че това е късогледо виждане и в края на краищата подобна линия на поведение ще се върне като бумеранг. Да не говорим, че с мониторинг или без мониторинг, ние сме част от Европейския съюз. И тук също има определени ограничения, ако щете дори поради факта, че България е обвързана с Европейския съюз, с граждани на европейския съюз и с европейски бизнес, и нарушаването на определени принципи и правила, които биха засегнали такива външни интереси, ще бъде посрещнато доста сериозно. Може би това е един от контекстите, в които трябва да гледаме на зачестилите международни контакти, международен интерес към тази процедура.

Водещ: Какво отражение върху местните избори ще даде изборът на главен прокурор? Ето, буквално в този момент се получава новина от Агенция „Фокус“, че се увеличава броят на протестиращите срещу кандидатурата на Иван Гешев.

Александър Маринов: Доколкото тази кандидатура се обвързва с определени политически сили или тенденции, доколкото има една активна енергична част от обществото, която се противопоставя на този избор, предполагам, че това ще има мобилизиращо въздействие, поне в част от България. За София ми се струва, че ще има значение. Най-малкото, ако не друго, може би тези политически фактори, които са свързани, наясно са ангажирани с протестите, вероятно ще придобият допълнителна подкрепа. Не казвам, че това е целта на протестите, но вие ме питате за последиците. А иначе не мисля, че ще има друго директно отражение. Все пак местните избори са твърде скоро.

Водещ: Задавам си въпроса, доколко този избор и кандидатурата на господин Гешев са обвързани с договорки със статуквото и как ще се материализират тези договорки? Както и каква би била реакцията на обществеността тогава?

Александър Маринов: Дори да има някакви договорки, не бива да се надценява тяхната обвързваща сила. Виждали сме много случаи, в които определени хора са били издигани по силата на някакви видими или предполагаеми договорки, а после са поемали своя курс на поведение. А иначе, ако разбираме под статукво сегашната конфигурация на властта, разбира се, че този избор и всеки друг избор, който би се състоял, е продукт на сегашната конфигурация на властта. То не може да бъде иначе. От това обаче съвсем не следва, че примерно, ако бъде избран сега господин Гешев, той непременно ще бъде послушен изпълнител на волята на хора, които примерно сега са играли особена роля в неговия избор. Това може да се окаже наивно очакване, може някой да бъде много неприятно разочарован от такива надежди. Имаме в миналото случаи, когато включително и някои бивши главни прокурори са поемали доста различна от очакваната линия на поведение.

Водещ: Да, един от тях наскоро изрази съжалението си, че не е успял да арестува този министър-председател, който застана зад неговия избор.

Александър Маринов: Ами да. Това е един пример. А пък вече някой може да успее да арестува някой, който е заставал зад него. Няма гаранция. Зависи от много други фактори, искам да кажа – вътрешни и външни.

Водещ: Проф. Маринов, какви проблеми може да произлязат след избора на главен прокурор? На този главен прокурор?

Александър Маринов: Аз бих казал първо, че независимо от избора, разбира се в дадената ситуация нямаме различни хипотези, имаме избор на един човек засега, но системните проблеми остават. Една част от тях не зависят от главния прокурор, който и да е той. Дори той да се придържа строго към закона, една част от проблемите съществуват и едва ли ще бъдат премахнати толкова лесно. А иначе може да има напрежение, може да има опити за използване на тази ситуация, може да има опити за използване на прокуратурата за определени политически или икономически цели. Възможно е. Възможно е в началото поне да имаме развитие по сценария, който някои привиждат в тази ситуация. Но, повтарям, това би било недалновидно и опасно намерение. Защото в края на краищата предназначението на прокуратурата е да се бори с истинските престъпници, а не с конкурентите или политическите опоненти.

Водещ: Ключов за бъдещето на страната ни като правова държава ли е изборът на Иван Гешев?

Александър Маринов: Ключов не бих казал. Важен момент е, но ключови са други решения, които трябва да се вземат на друго равнище, от други органи и институции, които трябва най-после да поставят началото на оправяне на цялостната институционална система на държавата, която е много болна. От тази гледна точка, не бива да се надценява чак толкова случващото се.

Водещ: Авторитарно-тоталитарен модел ли е прокуратурата като част от държавната структура?

Александър Маринов: Тоталитарен не бих казал, че е, ако използваме точната дума. Авторитарност има по силата на самата й конструкция. По силата на самата конструкция прокуратурата е йерархична система, на върха на която стои един човек. За съжаление другите механизми, които би трябвало да контролират и сдържат неговата власт, не съществуват в България или не работят, по-точно казано. Така че известна авторитарност има. Но авторитаризмът е силна черта на нашия обществен, в частност политически, живот. Ние много добре знаем, че много решения в България в момента се взимат от един човек.

Водещ: Тоест, каквато ни е държавата, такава ни е прокуратурата, така ли?

Александър Маринов: Да, разбира се. Или най-малкото, авторитарните тенденции, поставянето на множество обществени организации в зависимост от един човек и едно негово обкръжение, те пречат на въвеждането на работещи механизми, които да минимизират рисковете от неизбежно необходимата в някои ситуации еднолична власт или еднолично вземане на решения. Защото едноличното вземане на решения предполага отговорност. Тя е необходима. И това не е фатално. Важно е този, който има властта да взима решения, да носи отговорност за своите решения. У нас това е проблемът – че има хора, които вземат еднолични решения, разпореждат се с огромни ресурси, а не желаят и не могат да бъдат принудени да носят отговорност за това.

Цоня Събчева