Проф. Александър Маринов, политолог: Ако оставките се разглежда като инвестиция в доверие, няма да доведат до търсения резултат

 

Поредното шествие в Габрово снощи е минало без инциденти и груби хулигански прояви, стана ясно от думите на директора на Дирекция „Жандармерия“ ст. комисар Красимир Добрев. Кметът на Габрово пък призова за спокойствие и ред в града. Но изпуснат ли е духът от бутилката? По темата разговаряме с политолога проф. Александър Маринов в предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Проф. Маринов, излезе ли случаят в Габрово от рамките на чисто криминалния случай?

Александър Маринов: Ние много често сме свидетели как криминални престъпления предизвикват остра и масова реакция в обществото. Причината е, разбира се в по-широкия контекст на причините в тези условия, които обуславят постоянното настъпване на такива тежки и все по-тежки събития, без да има знаци, че институциите, че държавата полага що-годе ефективни усилия те да бъдат решени, Това е в основата на бурните реакции. Не толкова конкретният акт на престъпление, колкото впечатлението, че има безпомощност, незаинтересованост на държавата, водещи до безнаказаност.

Водещ: Има мнения, че случаят е инсцениран, режисиран. Факт е, че сме ставали свидетели именно на криминални случаи, в които са замесени граждани от ромски произход, непосредствено преди избори. Това дава ли основание да се смята, че наистина има режисиране на всичко, което се случва?

Александър Маринов: Това аз не мога да твърдя, без да имам необходимата информация. Надявам се, че компетентните, отговорните институции ще проучат и тази версия. Според мен, обикновено се случва нещо друго. Не става дума за режисирани събития, става дума за опити на различни среди, фактори, групи, партии да се възползват от ситуацията. Ние имахме много такива примери. Спомнете си случая във Войводиново наскоро. Това също, включително една от управляващите партии и нейният лидер силни думи каза – там действаха булдозери и т.н. В края на краищата виждаме, че тези спорадични, по-скоро пиар акции нямат резултат. Естествено, че големият въпрос е за сериозната добре обоснована последователно прилагана политика на държавата спрямо ромското малцинство, спрямо особени негови характеристики, каквато е престъпността, можем да добавим неграмотността, изключването, бедността. Това със спорадични мерки не се решава. Ние имаме поне десет такива примера през последните 10-15 години. Виждаме, че напротив – положението се влошава, а не се подобрява.

Водещ: Твърди се, че напрежението в Габрово е начин умишлено да се замъгли темата с апартаментите. Възможно ли е по този начин да разглеждаме напрежението в Габрово?

Александър Маринов: Вижте, не е изключено да се опитат най-пострадалите страни да се възползват. Чак да го режисират не ми се вярва, защото това е много рисковано. Нали си давате сметка, ако стане ясно, а то сигурно ще стане ясно, ако има такава режисура, как ще се завърне като бумеранг. По-скоро има нещо друго. Ние наблюдаваме един опит да бъде банализирана темата, или по-точно да бъде разширена до абсурд. Едва ли не, че проблемът с апартаментите на хора на високи позиции във властта, всъщност е проблем на цялото общество. А не е така, тъй като проблемът съвсем не е в това, че много хора си изповядват сделките на данъчна оценка. Между другото, ако тръгнем по тази логика, ние всички сме закононарушители или най-малкото неморални хора, защото плащаме данъци на жилищата си върху данъчните оценки. Въпросът е друг. Въпросът е съвършено ясен и тези опити наистина са нескопосани да бъде изместена темата. Въпросът е дали хора, които имат власт, са злоупотребили с тази власт и поради това са получили особени възможности да си купуват или да не плащат – това също е въпрос. А също така, ако имат големи финансови възможности, много висок стандарт, необяснимо висок стандарт за техния статут, откъде са парите? Това е същността на проблема. Няма нужда той да се превръща в някакъв масов проблем  на цялото общество. Това е проблем на една много тясна група от властта най-вече, които имат огромни възможности – властови,  и използват нарушения на закона и морала. Това е, ако мога да се изразя най-точно.

Водещ: Станахме свидетели през последните седмици на множество оставки, включително и вчера заради случая в Габрово на директора на ОДМВР. Въпросът е обаче доколко тези оставки изиграват ролята да успокоят общественото мнение, да върнат усещането за справедливост?

Александър Маринов: Според мен, засега поне, а и не предвиждам те да играят роля. Някои представители на управляващите твърдят, че едва ли не било инвестиция в доверие. Ако се разглежда като инвестиция, това е една много лоша инвестиция, тъй като няма да доведе до търсения резултат. Първо, защото тези, които подават оставки, масово заемат позицията на невинни жертви, тоест оспорва се, отхвърля се самата същност на оставката като поемане на отговорност – морална най-вече и служебна. Второ, обществото знае много добре, че тези хора си подават оставките, но нищо не губят, не понасят никакви последици, остават на своите позиции с очакване да се забравят нещата и те да се върнат после или по друг начин да участват. В края на краищата въпросът не е само един човек да иска временно или привидно да бъде отстранен от някаква властова позиция, а да бъде разследван. Аз подчертавам тук – не бива да бъркаме нещата да бъде осъден и вкаран в затвора. Това, което обществото иска, е компетентно, безпристрастно разследване, без да има намеса на властови чадър над хората, които са заподозрени. Много е вероятно редица конкретни случаи да доведат до това, че съответните засегнати лица да не са виновни. Тогава те ще си останат наистина с оставката, която вие знаете добре – в политиката оставка се подава и заради съмнение. Когато обществото се съмнява в някого, той не може да продължи да заема позицията. Но ако става дума за по-сериозни последици, каквито обществото иска, и то не заради кръвожадност – подчертавам, а защото иска последиците да бъдат един възпиращ фактор на подобна злоупотреба с власт. Това иска обществото – да не се злоупотребява с властта. А за да не се злоупотребява, трябва да се покаже, че тези, които злоупотребяват, биват посочени, разкрити и наказани. Това е същността на проблема, според мен.

Водещ: Вчера стана ясно, че прокуратурата е прекратила проверката по случая „Ало, Банов съм“. Още в началото на имотните скандали ваши колеги прогнозираха, че това ще бъде финалът  по разследването на  сделките, тоест предизвестен край.

Александър Маринов: Научих за тази новина. Тя е достойна за съжаление. Но в този смисъл, ако така вървят нещата, много скоро проблемът ще дойде до главата на самите разследващи. Тъй като, повтарям, става дума за широко разпространени в обществото мнения, представи, оценки, че прокуратурата и други разследващи органи прикриват извършителите на други нередни неща. И тогава рано или късно, когато обществото се настрои срещу тези разследващи – прикриватели, така да ги наречем, тогава ще се стигне до последици и за тях. Вече виждаме, че имаме последици и за някои такива лица, какъвто е случаят с председателя на антикорупционната комисия. Може би, и в прокуратурата се е насадило това усещане за ненаказуемост, за недосегаемост. Това е въпрос на преценка. Аз лично обаче, смятам че главният прокурор, най-малкото, той според мен, е интелигентен човек, той си дава сметка за опасността, която крие подобна тенденция – прикриване или омаловажаване на конкретни деяния. Обществото много добре вижда за какво става въпрос. Сега винаги може да се намери някаква юридическа закачка да не се прави нищо. Но записите на Банов за скандални сами по себе си. Очевидно е, че с формална юридическа казуистика, този проблем няма да бъде решен, най-много да бъде отложен. Ще дойде време и този въпрос ще бъде изваден, и участниците в тази странна история ще получат заслуженото си.

Водещ: Очаквахме, че непосредствено преди кампанията за евродепутати ще има ожесточена битка, на полето сме свикнали основните противници да бъдат ГЕРБ и БСП. Събитията обаче, от последните дни, във всичките им нюанси включително и подаването на сигнали от коалиционни партньори за министри от кабинета, внася ли нов нюанс?

Александър Маринов: Ситуацията се променя, според мен. Повечето политици разбират, че тази тема не може да бъде скрита, не може да бъде игнорирана и се опитват да спечелят от нея. Не е много сполучливо, не много интелигентно, в повечето случаи. Ясно е, че това е темата на дена и то не е някаква мода, а тепърва ще се разрастват тези дискусии в обществото и настояването за мерки. Кампанията е жестока, не защото средствата са грозни и лоши, така е било винаги, въпросът е, че обществото вече има друг аршин, друг стандарт. И тук се сблъскват, вероятно, две тактики. Аз предполагам, че някои хора, които организират изборите си правят сметката, че тази лавина от скандали, от обвинения, от разкрития ще отблъсне хората и ще има ниска активност. Обаче, според мен, не по-малка е вероятността да се случи обратното, а именно активността да нарасне и тя да бъде с ясно изразен протестно-наказателен профил. Т.е. да бъде насочена срещу тези, които са смятани от обществото, доколко точно е друг въпрос, за виновници, за тези които трябва да бъдат наказани. Според мен, това е един нов елемент, ще видим дали съм прав, може и да бъркам, но мисля, че гласуването на предстоящите евроизбори ще бъде съпроводено от силен протестно-наказателен вот на фона на висок емоционален градус.

Водещ: Това означава ли, че БСП разчита в тази кампания, именно на наказателния вот?

Александър Маринов: БСП по принцип разчита на наказателния вот, не само в тази кампания. Разчита много повече на наказателния вот, отколкото на набирането на собствена, убедителна позиция сред обществото. Това според мен, може да донесе тактически резултат, но стратегически е погрешно. Защото БСП, или който друг иска да бъде наистина алтернатива, трябва да покаже, не само като разобличава днес управляващите, че може и иска, и предлага конкретни начини да се промени модела на управление, начинът на управление на държавата. Тогава обществото ще даде една устойчива подкрепа, ще даде доверие в аванс за такъв политически субект. Ако само се разобличават безобразията, те са реални и предполагам, че още по-страшни безобразия ще се изяснят, това ще има временен ефект. Предполагам, че ще има някакъв отлив от ГЕРБ и ще има някакъв прилив към БСП. Да допуснем, че БСП ще спечели тези избори, да допуснем, че БСП ще спечели и следващите, най-вероятно предсрочни парламентарни избори, а после? Какво после ще промени БСП, да кажем  цялата уредба да стане такава, че да не позволява подобна масова злоупотреба с власт? Сега има общи декларации, ще посменим закона, ще посменим ръководителите….. Конкретно, не само ръководителите на антикорупционната комисия. Това е болест, която е засегнала цялата държава и тя се нуждае от комплексно, радикално хирургично лечение.

Водещ: Ако най-голямата опозиционна партия в лицето на БСП, не е готова да направи тази радикална промяна, не е готова за нов тип управление, къде тогава да видим потенциала?

Александър Маринов: Ние в момента може да не го виждаме. Аз смятам, това е моето дълбоко убеждение, че все по-голяма част от обществото не иска да живее повече така, не иска повече България да бъде управлявана така. Когато има такава обществена енергия, нагласа, дори тя да е относително разпиляна, да не е фокусирана върху вече наличен субект, той ще се появи рано или късно. Винаги историята го показва, съвременността го показва, когато е нужна промяна, когато обществото иска промяна, обществото си намира кой да бъде пионер и двигател на тази промяна.

Водещ: Колко реалистични изглеждат предсрочните парламентарни избори на фона на събитията с днешна дата и на очакванията за предизборната кампания следващия месец?

Александър Маринов: Неотскоро предсрочните избори изглеждат неизбежни. Аз лично смятах и беше грешка, не познах, така да се каже, че тези предсрочни избори ще бъдат направени заедно с европейските, поради една причина, тъй като сривът на доверието в управлението се задълбочава. Смятах, че ще им стигне умът в главата на управляващите да разберат, че трябва да изтеглят предсрочните избори, защото колкото повече време минава, толкова по-тежки ще бъдат резултатите за тях. Но те по различни причини, както казва народът, „са се вкопчили като рак на бързей“ и печелят време,  искат да се държат до последно, което според мен, ще доведе до по-тежки последици за тях. Но за всички е ясно, че това управление не може да продължава: вижте отношенията вътре в малката коалиция, която фактически се е разпаднала: вижте отношенията с големия партньор: вижте състоянието на парламента:  вижте бездействието на правителството и ще разберете, че това е въпрос на време, най-вероятно кратко време.

Водещ: Имаме само минутка, но съм провокирана от последните ви думи, за да ви попитам, виждате ли разклатено доверие между двамата първи в ГЕРБ, след апартаментгейт, след това назначаването на Цветанов за консултант на ГЕРБ в парламента на договор. Това сигнали ли са за дистанциране между премиера и заместник-председателя на ГЕРБ?

Александър Маринов: Вие се изразявате много меко, много дипломатично, аз бих използвал друга дума – има между тях разрив. Този разрив не се е появил днес, той е стар, дълго време се твърдеше, че това са инсинуации, интриги. Сега виждаме по редица реакции на Борисов, по редица конкретни действия, че той е решил силно да ограничи, а може би и да отстрани Цветанов от ключови позиции. Това се вижда от всеки обективен наблюдател. Цветанов се бори с всички сили да се задържи, но според мен, ще видим как ще се развие, най-вече какви ще са последиците от този конфликт.

Росица АНГЕЛОВА