Проф. Александър Маринов, политолог: Не изключвам да се случи, но е рано да се говори за война между институциите

Доц.-Александър-Маринов

Политологът проф. Александър Маринов в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Ако след интервю снощи на министър-председателя и отговора отново на президента през медиите се питахме има ли война между институциите, то след коментара на премиера от късния следобед, и употребения от него израз: „Изказването на президента Радев е вероломно нападение безпричинно срещу правителството“, няма никакво съмнение – война има. Въпросът е докъде ще стигне и до какво ще доведе?

Проф. Маринов, какви изводи можем да направим от премиерско-президентския дуел през последните 24 часа?

Александър Маринов: Няма основания за някакви нови изводи. Това се случва за пореден път. За пореден път причината е в първоначална атака, проява на враждебност, на най-малкото на недобро възпитание от страна на премиера. В отговор президентът не си премълчава. Това се случва вече 4-5 пъти през последната година. Така че аз коментирам това нещо, и преди съм го коментирал, припомням един важен факт, че президентът никога не е започвал пръв. Тоест, оттук нататък ако бъде нападан по този начин, според мен, Радев ще отговаря. Ще отговаря в този си свой стил – той е категоричен, ясен, не търси някакви увъртени формулировки. А иначе, дали има война в точния смисъл на думата между институциите, това е по-сложен въпрос, тъй като взаимоотношенията между президентството и изпълнителната власт не се изчерпват с личните взаимоотношения на хората, които ги оглавяват. Там има и институционални въпроси, които по определени въпроси изискват взаимодействие, изискват взаимен контрол или критика. Така че да се говори за война е, според мен, малко пресилено и преждевременно. Не изключвам, че може да се случи, но мисля че е рано или прекалено е пресилено да се прави такъв категоричен извод.

Водещ: Е да, но за първи път сме свидетели на толкова откровени нападки, ясно изразени, и то с проекция в политическия живот. Тоест, те не са абстрактни, те са съвсем конкретни.

Александър Маринов: Бих казал, те са били конкретни, но сега са по-сериозни. Да, така ще бъде общо взето. В такъв тип размяна на удари и на контраудари винаги има ескалация. Няма как да се задържи на едно и също ниво. Тук, между другото, една от причините за тази ескалация беше намесването на едно конкретно име. Според мен, малко необмислено постъпи премиерът, когато пръв повдигна, пръв спомена това име, не само защото конкретното твърдение не беше вярно, защото знаете, че има много такива мнения, даже твърдения в публичното пространство, че има между него и това друго лице някаква по-специална връзка. Така че намесването на такива други имена, и то чувствителни имена за българската политическа действителност, ще доведе до ескалация.

Водещ: За каква друга връзка казахте?

Александър Маринов: Президентът постави въпрос, той не твърди нищо. Той постави въпрос дали няма такива връзки между Борисов и Пеевски. Знаете добре, това се твърди и от други политически сили, от неправителствени организации, от медии, че такива връзки между двамата има. Да ги наречем делови, а оттам и политически. Дали е вярно или не е вярно, разбира се, това е друг въпрос. Но такива твърдения има в обществения живот. Самият Пеевски е човек, който очевидно е противоречива фигура.

Водещ: Да, това щях да ви попитам – защо плаши името на Делян Пеевски, та и президент, и премиер се надпреварват в дистанцията от него и във взаимни обвинения за бизнес, финансови и електорални интереси?

Александър Маринов: Значи, очевидно влиянието на Пеевски не е пренебрежимо, след като го наместват непрекъснато от най-различни посоки. Има и други причини. Разбира се, чисто обективно погледнато, това е човекът, който по официални данни е най-проспериращият в България през последните няколко години. Така че има открити въпроси, има открити въпроси от гледна точка на неговия статут на депутат, работа, която той, както виждаме, не върши. Това не пречи да си получава заплата в пълен размер. Както казах, това е една спорна фигура. Какво от изказванията по негов адрес е вярно и какво не е, това е друга тема, но няма как да го пренебрегнем все едно, че не съществува.

Водещ: Много е любопитна реакцията на г-н Пеевски, който казва: „Каквито и проблеми и премиерът, и президентът да имат помежду си – лични и институционални, да ги решават занапред като големи момчета-генерали“. Съзирате ли подигравката?

Александър Маринов: Аз не смятам, че Пеевски е човекът, който може да се подиграва с премиера и президента, освен ако не се е помислил за нещо по-голямо и по-силно от тях. Така че още малко масло в огъня.

Водещ: И какво ще стане?

Александър Маринов: Който както ще да гледа, дали е защото е заинтересуван, дали защото не иска да се забърква в тези истории, въпросите, споровете, съмненията около Пеевски съществуват. Може да се правим, че не съществуват, може да не желаем да ги коментираме, можем да ги отричаме, че съществуват – това е друг въпрос. Но всяко нещо на този свят има край. И когато една такава топка снежна се затъркаля, тя става все по-голяма, накрая става лавина, и знаете какво се случва. Няма да се случи за пръв път в българския обществен живот през последните 30 години. Това е сериозният въпрос. Защо го използват като някакво заклинание или като някакво плашило, е друга тема. Има други странни неща, примерно най-голямата опозиционна партия въобще упорито отказва да произнесе това име. Никога не го произнася.

Водещ: А защо? Какво е вашето обяснение?

Александър Маринов: И аз това се чудя защо. Не знам, може би да не го урочасат или пък сами да не се урочасат, или пък има някакви връзки там по върховете – не знам, нямам представа. Но не е ли странно, когато всички други говорят, опозиционни партии говорят, критикуват, атакуват ГЕРБ за такива връзки, най-голямата опозиционна партия мълчи. Не го споменава името, все едно, че го няма. Странна работа, не знам.

Водещ: Проф. Маринов, от думите и на президента, и на премиера, излиза дългата ръка на ДПС. Защо Движението все още е такъв фактор, че прави подаръци и на единия и на другия? На единия – вот, на другия – избори, ако вярваме, а би трябвало да вярваме на думите и на държавния глава, и на министър-председателя?

Александър Маринов: Ако трябва да бъдем коректни, ролята на ДПС за победата на Радев не беше решаваща. Един бегъл прочит на резултатите от втория тур го показва. Резултатите от първия тур – още повече. Разбира се, те си прибавиха голяма част от техните гласове, колкото гласуваха – те не гласуват масово на тези избори, но все пак гласуваха – да, отидоха при Радев. Това, че ДПС играе ролята на скрит участник в управлението, е без съмнение вярно, тъй като те гласуват с ГЕРБ всички важни закони за ГЕРБ, включително тези, които са проблематични – без тях. Те се декларират като опозиция, но заявяват позицията си на опозиция само тогава, когато от тази позиция няма да има никакви реални, практически резултати. Това също е добре ясно. Аз се чудя, когато те твърдят, че се грижат за стабилността, а в същото време искат да демонтират това управление. Те изрично използват този израз – те искат да демонтират това правителство. Е, демонтажът според мен е нестабилност. Значи, всъщност те искат да махнат патриотите от властта, да заемат тяхното място, и тогава вече няма да има нужда да се демонтира правителството. Тази логика, според мен, е трудно да се оспори, че ДПС подкрепят Борисов лично, и ГЕРБ. Тук, според мен, трудно може да се възрази на тази теза. А дали са толкова силни ДПС, това вече е друг въпрос – колко са силни, какво е влиянието им. Освен това, не бива да се слага знак за равенство между ДПС и Пеевски. В никакъв случай не бива да се слага знак за равенство. Не бива да се преписват изцяло на ДПС всички деяния на Пеевски реални или мними, пак подчертавам, както и обратното. Така че друг е въпросът доколко може да продължава тази двойна игра със скритата подкрепа на ДПС. Тя вече не е особено скрита. Това няма как да продължава дълго време – или ще е така, или ще е иначе. Големият проблем пред Борисов и пред ГЕРБ е, че те сега имат друга заплаха непосредствено, и това са процеси в „Обединените патриоти“, тъй като те могат много внезапно да катурнат правителството. А с ДПС какво ще правят, това вече си е техен проблем какво ще решават. Не е лесен въпросът.

Водещ: Не преиграват малко и „Обединените патриоти“ в желанието си да договорят повече от Борисов?

Александър Маринов: Знаете ли, аз се затруднявам да преценя докъде свършва играта за изкопчване за повече и откъде започват едни такива вътрешни конфликти и противоречия, които имат много стара история. Вие си спомняте тези хора, които сега са в коалиция, те можеха да се търпят преди няколко години. Някои от тях влизаха дори във физически саморазправи. Така че там не всичко по мед и масло, и особено когато застават трудни въпроси – сега от една страна една част от „Обединените патриоти“ искат максимално да оползотворят участието си във властта, други обаче се замислят какво ще стане, ако примерно след 3 или 6, или 9 месеца има избори. И тази прегръдка с ГЕРБ, и тази подкрепа за ГЕРБ и за някои техни политики, които противоречат на техни многократно декларирани позиции каква цена ще има. И оттук едно разкъсване вътрешно, като прибавим и личните отношения, въобще ролята на личните отношения в българската политика, не знам. Не знам, сигурно се опитват да играят някакво театро, за да изкопчат повече от Борисов, но според мен не е само това, дори бих казал не е главното.

Водещ: А кое е главното?

Александър Маринов: Ами те са раздвоени, просто са раздвоени, не са нещо цялостно, последователно. Най-малкото пък можем да приемем, че е нещо, което е въпрос на ясен, предварително начертан план, изпълняван така да се каже стъпка по стъпка. Ние виждаме всеки ден такива избухвания, такива импровизации, такива непремерени бих казал реакции, квалификации едни към други. Чак пък да е толкова постановка, не ми се вярва. Такива талантливи режисьори в българската политика няма.

Водещ: И актьори.

Александър Маринов: И актьори няма.

Водещ: Проф. Маринов, докога обаче ще продължава този боксов мач между премиера и президента? Премиерът не го започна случайно снощи. Той, както и да изглежда, че е човек на импровизациите, не е.

Александър Маринов: Сега, тук има две хипотези. Борисов е склонен да говори без много да се замисля, извинете ме за този израз. Понякога той се увлича, и така в своето въодушевление, в своето вдъхновение казва повече неща, колкото трябва. Другата хипотеза е, че има нещо предвид. Но аз съм го казвал и друг път в нашите разговори – елементарният разум би трябвало да предпазва Борисов от такъв тип сблъсъци с президента, защото той от тях губи, той не печели. Сблъсъкът на Борисов с Радев, този челен сблъсък, винаги носи минуси за Борисов, просто, защото Радев е по-популярен и по-харесван от него. А освен всичко останало Радев няма на врата си воденичния камък на управлението на държавата, което не решава проблеми, а създава проблеми. Така че защо му е на Борисов да започва точно сега такава схватка? Наред с всички други проблеми в управляващата коалиция, бремето на председателството, други проблеми – не мога да разбера. Може и да е така, аз не е така, но не мога да намеря логичен отговор.

Водещ: Дали не можем да потърсим логиката зад този отговор в казаното от Борисов изречение – предупреждение за президентска партия, което едва ли толкова го плаши, но за това, което не казва, е опасението от стремеж към президентска република?

Александър Маринов: Президентска република в България няма как да се случи. Трябва да сме наясно с това нещо. За да стане президентска република, трябва да има Велико народно събрание. Такова, както добре знаем, е почти невъзможно да бъде свикано в България. Трябва да се случи нещо извънредно, за да стане. Президентска партия – да, би могло да се притеснява Борисов.

Водещ: ГЕРБ е толкова силен, има толкова ресурси, лостове.

Александър Маринов: Значи, ГЕРБ е силен, вярно е, но ГЕРБ вече не е първа младост, ГЕРБ е преминал пик си и върви надолу. Това е ясно и се вижда по всички резултати. Освен това, ако ГЕРБ се изправи, ако става дума за такава партия, която не е въпрос за ден или два, или за месец, ще се изправи срещу съвършено различен противник и спомена за президентските избори е все още пресен, раната още не е заздравяла. Но защо да го прави, тук си задавам въпроса? Президентът засега не дава никакви поводи да бъде подозиран, че иска да прави нещо такова. Той дори не дава поводи за някакви подозрения чрез някаква инициатива, която би била съвсем нормална и необходима, да кажем балансиране на някаква идея за национална стратегия, за обсъждане, за обществени дебати и т.н. Да кажете сега, че  той покрай дискусията иска да направи основата за една бъдеща формация – няма нищо такова. Според мен, тези изсмукани от пръстите обвинения работят срещу тези, които ги измислят. Аз съм далеч от мисълта, че президента няма грешки, но тогава да бъдат критикувани неговите грешки реални, а не измислени грехове. Кой печели от това? Според мен, какво печели Борисов от тази хвърлена в пространството теза? Намеква, че президента ще прави партия. И какво печели? Не печели, той няма доказателства. Няма никакви аргументи. Според мен, Борисов действа много по-разумно, когато се опитва да не напада президента, да търси някакво разбирателство такова работно, текущо, да прикрива иначе ясното недоброжелание към президента и някакво мирно съвместно съществуване, така да се изразя. Но виждате, че периодично Борисов понякога, вероятно не само той, а и други фактори в ГЕРБ, отправят атаки към президента и тук аз не мога да разбера как не се усетиха вече цяла година, че нито една такава атака няма да им бъде простена. За разлика от други президенти, от други политически лидери те би трябвало да разберат, че Радев е друг тип човек. Той няма начин да пропусне такава атака. Какво печели ГЕРБ от това?

Водещ: Нападателен тип.

Александър Маринов: Той е генерал. Истински генерал. Той е офицер, той има чувство за достойнство, за чест. Той отговаря. Посегнат ли му, отговаря. Такъв е. Мъж. Оттук нататък вече защо го правят периодично, пробват ли го дали ще се огъне, дали ще се поколебае, дали му търсят някакво слабо място? Възможно е някой примерно да е нашепнал на Борисов, че началникът на президентски кабинет е уязвимата брънка в цялата конструкция. И са решили сега да го атакуват него. Да го атакуват, да видим какво ще излезе там за допуска на информация. И според мен това е недомислена дребна игра, която …

Водещ: Заядлива. Не й прави чест.

Александър Маринов: Да, заядлива. Има си други начини. Има си други начини правителството и министър-председателят да покажат своето превъзходство, така да го наречем.

Водещ: Най-малкото не е коректно да се атакуват чрез администрациите си, защото там хората са всякакви, те не са избирани, те са назначавани за конкретна работа.

Александър Маринов: Разбира се, това е проява на лош вкус. Защо се бъркаш на друг човек в администрацията? Той си е назначил своя екип. Президентът или който да било друг не се занимава с администрацията на Борисов. Например никой не е повдигнал въпроса за г-жа Бъчварова. Значи, има си неща, ако ще се критикуват, ако ще се нападат, един друг да бъде, един срещу друг, един за друг. Премиерът ще говори за президента, а не за администрацията му и обратно – президентът ще говори за премира. Ако толкова е нужно това нещо и не може да се изтрае, такива преки и лични атаки. Но според мен заради тези силно персонифицирани отношения, на заден план остават по-важни неща.

Водещ: Този политически спектакъл, който ни се изигра през последните денонощия, от какво ни отклонява вниманието?

Александър Маринов: Не знам, не мога да твърдя, че това е направено умишлено, за да ни отклони вниманието от нещо. Но обективният резултат е такъв, че обществото, медиите, ако искате, които са все пак трибуната за обществените дискусии, не се занимава с важните въпроси на управлението на страната, за външната политика например, с най-големите трудности, които срещат хората и с които трябва да се занимава управлението. Политиката се свежда до някакви лични взаимоотношения от да не кажа дребен, но мимолетен характер. И това, разбира се, е загуба. Защото във всяка съвременна, нормална държава, особено демократична държава, общественото внимание, обществените дискусии, обществената инициатива е в основата на доброто управление. И това е доказан факт. Когато обществото се занимава с нещо друго, не му остава време и усилия да се занимава със сериозните неща, което е по-важното – това принизява значението на политиката и кара хората да отвращават от политиката. Това е истината.

Цоня СЪБЧЕВА