Проф. Александър Маринов: С ветото по Изборния кодекс президентът постъпи логично и постави партиите в положение да определят политическата си линия на поведение и да я обосноват

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

 

Водещ: Къде отново се разминаха политическите страсти по Изборния кодекс? Президентът призова с ветото си БСП да се върне в парламента. От ГЕРБ провидяха в него опит за осигуряване на авариен изход. От БСП отказаха хепиенд. Следва анализът на професор Александър Маринов. Дано вечерта за вас, проф. Маринов да е по-добра, защото за нас тя не е.

Александър Маринов: Искам да ви изразя моите съболезнования, на вас и на цели екип на Радио“Фокус“, на Агенция „Фокус“. Това наистина е тежка загуба. Поднасям съболезнованията си и на близките на г-н Узунов. В края на краищата всички сме смъртни, разбира се, но трябва да признаем, че отвъд тленността на тялото остават делата. В този смисъл наред с покрусата, че един човек с принос, роля, позиция си е отишъл, все пак делата остават, сътвореното остава и това, което той заедно със своите съратници направи, говоря най-вече за радиото, за веригата радиостанции и за агенцията, е важен фактор в българската обществена действителност. Разбира се, не подценявам неговата лична работа, книгите, които е написал. Така че, Бог да го прости, да му дава светлина. Да се надяваме, че се е преселил в един по-добър свят от нашия със сигурност.

Водещ: И остави много незавършени дела на този свят.

Александър Маринов: Така е винаги. Този тип хора винаги оставят незавършени дела. Така е, но Бог решава.

Водещ: Светла му памет.

Александър Маринов: Светла му памет.

Водещ: Професор Маринов, да преминем към темата за нашата среща тази вечер. Къде отново се разминаха политическите страсти по Изборния кодекс?

Александър Маринов: Как да ви кажа – страсти ли са или просто някаква вече пълна неспособност за що годе разумно политическо мислене и действие. Не би трябвало тук, аз не виждам необходимост да има страсти. Има разбира се ситуации, в които емоциите са силни, страстите надделяват, градусът е висок. Но тук нещата би трябвало да са ясни и би трябвало всички участници в процеса да имат своята подготвена позиция. Ветото на президента не беше неочаквано. То беше съвсем резонно също – както вероятно по-сериозните наблюдатели са очаквали той да оспори по-широк кръг от текстове в закона, отколкото бяха изведени на преден план във фокуса на общественото внимание. Така че това не би трябвало да е изненада. Нещо повече – президентът доста бързо наложи своето вето при положение, че и отсъстваше от страната няколко дни. Второ – позицията на ГЕРБ е глупава позиция. Те сега са против ветото на президента, а след това казват, че ще си правят нов закон, с който фактически ще признаят правотата му поне по една част от въпросите. Глупава е тяхната интерпретация на неговото поведение, защото много неинтелигентен човек може да провиди в неговата стъпка желание да помогне на БСП. Тук не става дума за алиби БСП да се върне въобще в парламента. И тук стигаме до самото БСП. Аз, откровено казано, не мога да разбера първоначалната им реакция, въпреки че там имаше различни мнения. Ще видим, какво ще се случи, в края на краищата. БСП имат, получават възможност при това вето не да се прибират тихомълком в парламента, а да изявят позиция по проблем, който беше причина за тяхното напускане. Тоест влизат, гласуват по ветото, излизат, а не се прибират окончателно и безвъзвратно. При положение, аз твърдя, че тяхната позиция е най-неразбираема, защото те на практика няма какво да загубят от такава ситуация. Знаем, че има сериозно различие в редиците на управляващата коалиция. При това положение, каквото и да се случи, БСП имат възможност да излязат след участие след гласуването на това вето в по-силна позиция. Дори ветото да бъде отхвърлено срещу гласовете на БСП, ВМРО, „Атака“ и още може би още някой, това ще доведе до фактическо разцепление в средите на управляващата коалиция, а БСП ще имат аргумента, още един аргумент да кажат: „Ето, виждате ли, ние правилно напуснахме, защото вие не сте способни да се поправите, дори когато сами признавате, че сте грешили“. И обратното – ако ветото мине, тоест ГЕРБ не успее да събере необходимия брой гласове, това е гръмка победа срещу основния противник. И тогава вече ситуацията се променя и тогава вече може да се мисли, какво ще се прави в по-нататъшен план при подготовката за обсъждането на закона отново и така нататък. Това, което ме учудва, е, че тези реакции, които наблюдаваме, които вие наричате „страсти“, те подсказват липсата на каквато и да е способност за малко по-дългосрочно виждане, особеност да се планира и да се предвиждат няколко стъпки напред. И вкопчване в едни клишета, които са дотегнали, втръснали са на огромната част от българските граждани. Според мен са втръснали дори на една част от твърдите привърженици на партията. Просто ситуацията винаги, колкото и да изглежда трудна, неприятна, за добрия политик ситуацията винаги предлага и възможност. Тоест ако ти знаеш как да настроиш поведението си, да го обясниш, да построиш поредицата от стъпки, дори от трудна ситуация можеш да излезеш с тактическа, а може би не само с тактическа печалба. Но аз точно това не мога да видя. Виждам някакви опърничави, изнервени, истерични политици, които подсказват, че въобще не знаят, какво правят, не знаят защо са там, не знаят смисъла на думите, които се използват.

Водещ: Не реагира ли БСП толкова остро именно заради критиките за единомислие между тях и президента?

Александър Маринов: Един вид, че спасяват репутацията на президента?

Водещ: Да. Може би и да покажат: „Не, ние не играем заедно, така се получава. И, ето, от тази гледна точка ние няма да влезем, няма да се върнем“.

Александър Маринов: Те по-скоро би трябвало да мислят за себе си, защото президентът много пъти е казвал, че не се притеснява от обстоятелството, че понякога действията му с БСП съвпадат. А БСП може би, може би някой от БСП иска да покаже, че не се влияе от президента, че прави това, което иска, и няма да слуша президента. Разбира се, това си е право на преценка на БСП. Само че отслабва тяхната позиция. Президентът вече консумира своите активи. Той наложи ветото, обоснова се. Още повече той е в печеливша позиция, защото всички са признали, включително и авторите на закона, че трябва да се поправи тази грешка. В този смисъл той е в печеливша позиция, защото тези, които примерно вдругиден или там, когато гласуват, ще отхвърлят ветото, изпадат в някакво шизофренично политическо положение. Хем са признали, че не е правилно, хем отхвърлят ветото на инат, само защото е ветото на президента. Така че президентът действа съвсем ясно и последователно и той нищо не губи в тази ситуация. Обаче ГЕРБ не можаха да го разберат това нещо и нападнаха президента за това, че предлага спасителен изход за БСП да се прибере в парламента. Президентът наистина извърши политически ход, който дава възможност на БСП за добра политическа реакция, но не като се прибере, с извинение, на препиканите круши, а като разгърне своето поведение, като го мотивира и евентуално, ако има нещо предвид за по-нататък, защото аз съм задавал този въпрос и мисля, че и с вас го обсъждахме – има ли яснота БСП, какво прави през следващите седмици и месеци в зависимост не само от този закон, а в зависимост и от други обстоятелства?

Водещ: Тя какво прави като излезе, като сега е вън от парламента? Как ще продължи това си действие?

Александър Маринов: Какво прави там? Какво прави извън парламента? Някъде по кюшетата мърмори. Като си излязъл от парламента, ако имаш куража и силите, иди на улицата, не по залите, иди на улицата и виж дали наистина хората ще те последват, ако ти вярват. Така че според мен президентът постъпи логично, предвидимо и постави политическите сили в сложно положение в следния смисъл – той ги постави в положение, при което те трябва да определят една политическа линия на поведение и да я обосноват, което те все по-трудно правят, дори и в сравнително лесни ситуации. В този смисъл хем им помага, хем ги затруднява. Всяка една от политическите сили с малки изключения можеше да отиграе ситуацията по-добре. Тук парадоксално обаче най-чисто отиграха топката ВМРО. Те казаха: „Ние бяхме против. Поискахме вето от президента и ще гласуваме в полза на това вето“. Чисто, последователно, ясно. Колкото и преди това по други въпроси да са правили лупинги, сега в случая те са най-точни, защото няма никаква капчица противоречие в тяхното поведение. Докато в поведението, в заявените позиции на останалите, има. Дори когато претендират да са последователни. Така че това е нещото, което ние с вас сме обсъждали много пъти. То става все по-натрапчиво, неспособност да се прави политика и да се взимат решения, които изглеждат правдоподобни, обосновани и разумни в очите на обществото. Това е инат, дребно заяждане, дребно репчене, политика от махленски тип, ако въобще това може да се нарече политика.

Водещ: Не сме ли свидетели и на задълбочаване на различията на разделението между президент и БСП?

Александър Маринов: По този въпрос, мисля, ние сме говорили много пъти.

Водещ: Много пъти вече се събраха данни.

Александър Маринов: Те са различни субекти. Опитите да се внуши, че едва ли не тайно се договарят заедно какво да правят, са несъстоятелни. Има съвпадения на оценки и постъпки. Това е вярно. Обаче оценките на президента за управлението и за неговите недъзи съвпадат не само с тези на БСП, а и на други парламентарни и извънпарламентарни партии и най-вече на мнозинството от граждани. Но иначе президентът си е президент като институция, като позиция. Като политически стил БСП си е БСП. Те не са обречени да бъдат в една вечна, тясна страстна политическа прегръдка. И е нормално понякога тези различия да стават видими. Тоест да бъдат вербализирани, да бъдат концептуализирани. Така беше и преди няколко месеца, когато президентът каза, че предсрочните избори няма да променят нищо в онзи момент, за който ставаше дума. Така също президентът казва: „Според мен би било добре вие , които радикално протестирате срещу закона, да се върнете вътре и да гласувате. Подтекстът е не за да ми помогнете на мен, защото аз съм си свършил работата, а за да помогнете за решаването на проблема с това калпаво изборно законодателство“. Предполагам, че такива различия ще има още и още. Така че това не е никаква изненада. Няма да има крамола, надявам се, такава неприлична махленска свада, но различия ще има и в това няма нищо драматично.

Водещ: Прави впечатление мълчанието на ДПС, въздържането. И е любопитно, как ще се развият събитията в пленарна зала, ако ДПС не се регистрира за кворум.

Александър Маринов: ДПС – това е другата партия, която действа разумно и хитро. Те не казват, какво ще правят. Според мен маневрират, преговарят и действат по-обстоятелствено. Тоест могат да постъпят по различен начин, включително и по този, който вие подсказвате. Защото ако ДПС не се регистрират, не участват в това гласуване, тогава БСП, ако не влязат, ще инкасират много тежък минус, защото ще се окаже, че ако бяха влезли и гласували с достатъчно добро представителство, щяха да подкрепят ветото на президента и то да мине. Така че ДПС играе във всички посоки. Те са царе на тези игри в подобни ситуации. Предполагам, че имат оферта към ГЕРБ, предполагам, че имат оферта към БСП – ако не открита, достатъчно ясна, макар и с намеци и завоалирана.

Водещ: Какви политически знаци разчитаме от тези маньоври на различни политически партии?

Александър Маринов: Някои от сметките са ясни. Някои от сметките са мътни, а трети от сметките са без кръчмаря, така да кажа. Общо взето равнището на българската политическа аритметика, не говоря за нещо повече, е много ниско, много ниско, защото сметките са едностранни, къси, ограничени, с видима неспособност да се разбере, че в политиката 2 плюс 2 невинаги прави 4 и така нататък. Някои действат по-добре в дадената ситуация, но други не мога да ги разбера. Аз мога да гадая, разбира се, какво се случва в главите им или там на обсъжданията им. Но лично аз не бих постъпвал така. Ето, давам ви един пример: какво пречи на ГЕРБ да каже, че: да, ние ще разгледаме внимателно мотивите на президента, ще преценим какво от тях да приемем, какво не. И този начин, дори в края на краищата да отхвърлят ветото, да си създадат образ на партия, която все пак е  способна да разсъждава по същество и на основата на аргументи. Ясно е, че за някои от нещата по същество ще приемат от ветото на президента. Само че няма да е по негово желание, а по тяхно желание, което е глупаво и едва ли допринася с нещо.

Водещ: Парламентаризъм на инат?

Александър Маринов: Ами, да. То дали въобще това е парламентаризъм да ви кажа, е много спорно. Някой беше казал, мисля, че от БСП, че това поведението на БСП убива парламентаризма. Българският парламентаризъм е умряло куче вече. Какво да го убиваш повече? Това са едни изпразнени от съдържание структури, сгради и най-вече хора, които с нищо не напомнят за принципите и ценностите на парламентаризма, нищо че се наричат народни представители. И вие знаете много добре,  как обществото оценява този „парламентаризъм“. Трябва да е ясно, че ако много бързо, без отлагане не се предприемат сериозни мерки да се реабилитира българският парламентаризъм, той ще пропадне окончателно в очите на мнозинството от хората като неспособен да произведе отговарящо на публичния интерес добро управление.

Цоня Събчева