Проф. Александър Маринов: Това, което постигна БСП, е, че даде лостове в ръцете и на ДПС, и на Марешки да изнудват ГЕРБ

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”. 

 

Водещ: Евтин цирк или етикетиран като отговорно поведение публично деклариран рекет демонстрира парламентарната група на „Воля – Българските родолюбци“? Това е темата, която избрахме като предложение и повод за размисъл за срещата ни с проф. Александър Маринов. Добър вечер.

Александър Маринов: Здравейте.

Водещ: Проф. Маринов, в изминалите 2 дни лидерът на „Воля“ Веселин Марешки направи признания, които трудно могат да се окачествят на разумен политологичен език. Той казва: „Не сме политически комарджии, предстоят разговори с големия коалиционен партньор” – от кога ГЕРБ е голям коалиционен партньор за „Воля“? „Рекетираме ГЕРБ, защото това е национално отговорно поведение. Правим го в полза на българския народ”. Откога рекетът влиза в политиката под благовидна кауза? Какво всъщност се случва? Какво иска „Воля“? За какво се бори „Воля“? И какво наблюдаваме през последните дни?

Александър Маринов: „Воля“, както знаете, е виртуална партия, в смисъл, че волята на „Воля“ – това е волята на Марешки. Известно е, как беше съставена и парламентарната група, така че в случая въпросът е: какво иска Марешки. Ясно е, че прави опит за някакъв рекет или шантаж. На каква тема – аз лично дълбоко се съмнявам, че има нещо общо с програмата на правителството. Между другото дори и Марешки вероятно си дава сметка, че следващия парламент той ще го гледа отвън. Така че аз не смятам, че са прави някои колеги, които казват, че това е някакво предизборно вдигане на рейтинга. По-скоро това е някакъв пазарлък като за последно, защото никой не знае, кога ще приключи агонията на този парламент. Явно Марешки се опитва, докато е времето, докато има наистина лостове в ръцете си в тази специфична ситуация да се възползва от тях. Моето лично мнение е, че най-вероятно става дума за нещо, което е свързано с бизнеса на Марешки, Знаем, че започнаха проверки на неговите бензиностанции, ясно е, че правителството има лостове да упражнява натиск върху него и вероятно той сега се опитва да уравновеси този натиск и да накара да охлабят примката. Това е моята интерпретация. Естествено, не ми се влиза в подробности, защото вие основателно отбелязахте, какво е нивото тук. Наистина е трудно да се прави политологически анализ.

Водещ: За първи път в българската политика имаме признание, че една партия упражнява спрямо друга рекет и то малка партия спрямо управляваща – голяма, най-голямата партия. Какво показва тази демонстрация и какво илюстрира за българския политически живот?

Александър Маринов: Илюстрира добре известни печални истини. Първо, че е възможно въобще такава партия да попадне в парламента, която не се свени дори да заявява открито подобни неща. Второ, показва какво е качеството, нивото и реалната мощ на голямата партия. Тук проблемът не е в това, че има някакви технически временни организационни проблеми. Голямата партия, която е голяма не в смисъл на брой на депутати, а на авторитет, принципи и политики, тя не се поддава на такъв шантаж. Защото най-лесният начин да се отървеш от рекетьора е като го изриташ през вратата. При едни предсрочни избори това ще се случи. Това би трябвало да се случи с всеки, който се опитва да рекетира независимо когото и да било от другите представени в парламента партии по такъв начин, бих казал мутренски начин. След като това се допуска, след като се приема и се обявява – тук вече цитирам и изказванията на Цветан Цветанов – след като това се обявява за нещо нормално, едва ли не позитивно.

Водещ: За отговорно поведение, ако трябва да сме точни в цитата.

Александър Маринов: Точно това имах предвид. Това е за представите на г-н Цветанов за отговорното политическо поведение. И общо взето каквото повикало, такова се обадило. И не бива да се чудим, че в края на краищата се получава тази агония. Това е имплозия. Парламентът се свива, свива, свива до не просто до аритметичния минимум, а до политически и морален минимум, който вече клони към отрицателни величини. Ясно е, че това дълго няма да продължи, колкото и ще да мислят обратното някои по-обезверени български граждани.

Водещ: Проф. Маринов, кой управлява в момента парламента?

Александър Маринов: Цветан Цветанов. Това е очевидно.

Водещ: Да де, но като ГЕРБ не си събира мнозинството, какво се случва?

Александър Маринов: Цветан Цветанов прави сделки ден за ден. Това се случва в момента. За мен е по-любопитно, дали някой го контролира, защото все пак това не е някакво ЕООД на Цветанов, това е най-голямата българска парламентарно представена партия, която има избиратели, която има лидер, има министър-председател. Както виждате, той има картбланш или смята, че има картбланш, или действа по този начин. Можем да се чудим, кое от всичко е вярно. Парламентът иначе е в състояние на свободно падане, както сме говорили няколко пъти с вас напоследък. Вие виждате, че всеки парламентарен ден може да се превърне в много интересен предмет на големите английски букмейкъри. Не знам дали знаете – в Англия са широко разпространени различни видове залози на политически събития. И ако това беше представлявало интерес за големите английски букмейкъри, сигурно щеше да има залози ден за ден: ще започне ли парламента, ще заработи ли, ще има ли кворум, кой ще се изкаже първи, какво ще каже Марешки и т.н. И сигурно щеше да бъде интересно. Естествено това е в рамките на шегата, а иначе наистина липсата на елементарна предвидимост, в която всъщност едно нещо е предвидимо – този парламент не може да свърши нито едно сериозно и необходимо дело. И така ще бъде още известно време. Колко още – ще проличи.

Водещ: Има ли парламентарно задкулисие? И коя е явната, коя задкулисната сила?

Александър Маринов: Има една особеност на българския политически абсурд. Какво наричаме задкулисие? Наричаме задкулисие някакви взаимоотношения, някакви договорки, които са неблаговидни, да не кажа неприлични, за да бъдат предкулисие. Затова се крият. А вижте, че в нашия парламент в българската политика вече нищо не се крие. Няма задкулусие, то всичко е явно. Вече започват да го наричат открито с истинските им имена. Това е хубавото, бих казал, в изявленията на г-н Марешки през последните дни. То вече се казва. Дори няма задкулисие. То е на сцената.

Водещ: То е на аванссцената?

Александър Маринов: Да. Не се прикрива, няма някакъв дори лицемерен срам от това, което се случва. И това е падение, пълно падение.

Водещ: Задавам си въпроса, защо в тази ситуация ГЕРБ не премине към по-радикални ходове и не предприеме, например, управление с ДПС? Където нещата биха били по-ясно. Поне ще бъдат по-явни, по-конкретни и няма да има битка за кворум с малки партньори.

Александър Маринов: Да, това е интересен въпрос. ГЕРБ изглеждат в ступор, вцепенение. ГЕРБ имат различни възможности за действие. Вероятно най-лошата е да продължават това, което се случва в момента, тази безпомощност, унизителна безпомощност, това нелепо разминаваме между думите на Цветанов и действителността, която се вижда от цялото българско общество. Както и ще да ги наричаш нещата, те са такива, каквито са и вече са пределно ясни. И това е възможно най-голямата загуба на ГЕРБ. Каквото и друго да направи ГЕРБ, вероятно ще е по-добро. Дадохте примера с коалиция с ДПС – те и сега са във фактическа коалиция, тематична – по някои въпроси, по някои не са, но по някои са. Иначе поне би било открито и може да се каже: „Да, ние влизаме в една коалиция заради този, този и този въпрос“ – открито, явно. В края на краищата имат право на това. Но те не правят това. Те нищо не правят. С „Воля“ не сядат да кажат решаваме еди-какво си да направим срещу техните гласове за кворум. Това е все едно – даже не бих казал примера с щрауса, може и други примери да се дадат – ГЕРБ си завира главата под тънкия слой парламентарен пясък, а всичко останало стърчи навън и е много уязвимо. Наистина това аз го наричам ступор – пълна неспособност на партията и на нейното ръководство да действат адекватно в тази ситуация.

Водещ: След като по много въпроси на практика работят коалиционно с ДПС, защо все избягват темата за явна коалиция с Движението? Защо се срамуват? От какво се срамуват?

Александър Маринов: Защото досега винаги са говорили срещу ДПС, срещу – нападали са БСП, че са били в коалиция с ДПС, нападали са ДПС по някои въпроси, заявявали са не веднъж и два пъти, че никога с ДПС няма да бъдат заедно. Но ето – вие виждате, че ситуацията е друга. За мен е интересен друг въпрос. Защо си мислят, че от това положение те не инкасират същите, а може би и по-тежки минуси,отколкото ако бяха подкрепили коалицията с ДПС? Но вече е изключително трудно да анализираш, какво мислят ГЕРБ. Това е непосилна задача – поне за нашите науки. Може би има други науки, където могат да отговорят на тези въпроси. Но вече няма никаква логика, няма рационалност.

Водещ: На фона на ирационалността в парламента рационална ли изглежда позицията на БСП вън от него?

Александър Маринов: Аз четох тези дни, дали не беше и вчера, едно изказване на Румен Овчаров, който казва, че стратегията за напускане на парламента е била успешна.

Водещ: Да, затова ви попитах.

Александър Маринов: Няма стратегия. Стратегията дори в най-елементарния си вид предполага да видиш някакво бъдещо състояние и да очертаеш възможните стъпки към него. Аз не мога да разбера, БСП как вижда бъдещото състояние. Добре, сега са навън, очевидно създават много големи проблеми на ГЕРБ с отсъствието си, принуждават ги да влизат в трудни ситуации – това е ясно. Но какво печели БСП от това? Какво иска да спечели? Да се стигне до разпускане на парламента и избори? Тогава кажете: „Ние няма да се върнем в парламента, докато не бъде взето решение за неговото разпускане.“ Кажи го и тогава може да се прецени. Защото утре или вдругиден, или след няколко дни ще приключи въпроса с промените в Кодекса. Тогава ще бъде напълно ясно, че исканията – то и сега е ясно, но тогава ще бъде окончателно ясно, че исканията на БСП, условията да се върнат в парламента са отхвърлени. Тогава какво прави БСП? И нови условия ли поставя? Нови цели ли си поставя? Какво прави? Според мен бойкотът без ясна цел и действия извън парламента започва да работи срещу БСП. Той работи естествено и срещу ГЕРБ, но в края на краищата, ако логиката е само „с каквото можем да навредим на ГЕРБ, нас кучета ни яли“, не я възприемам като много сериозна политическа логика. Така че аз не мога да разбера, какво иска да постигне БСП. Бойкот – той не може да е самоцел, той е средство. Аз така мисля поне. Тогава казваш: „Няма да се върнем в парламента, докато не бъде взето решение“ или „Ще се върнем, когато се постави на обсъждане решение за разпускане“.

Водещ: Съдейки по последните изявления на лидера на БСП Корнелия Нинова, тя казва следното: „С търговията с „Воля“ на всяка цена се крепи мнозинство. Така не се управлява държава. Това не е стабилност.“ Може би вече това е податка – ето, виждате ли докъде ни стигат възможностите – да търсим между редовете податки, податка за промяна на фокуса. Ако досега е Изборен кодекс, от сега нататък може би ще бъде Марешки и парламентарната търговия? А това, че парламента е в агония, г-жа Нинова се присъединява към Георги Марков.

Александър Маринов: То е ясно. То се вижда, че е така, но все пак и тази агония не може да е самоцелна. Аз отново повтарям въпроса си, аз си го задавам на себе си – какво иска БСП? Констатациите им са верни. Но всъщност това, което постигна БСП, е, че даде лостове в ръцете и на ДПС, и на Марешки да изнудват ГЕРБ. Това е реалният резултат до момента. Друг реален резултат особено по тези, които бяха обявени като условия от БСП, няма. Тоест, приемаме, че логиката – това не може да е стратегия, да кажем тактиката на БСП е до такова степен да стане непоносимо, нетърпимо положението вътре в парламента, че най-накрая на ГЕРБ да не им издържат нервите – на Бойко Борисов, и да каже: „По дяволите, разтурваме го, отиваме на избори.“ Само че ако това е така, защо не го кажеш? Какъв е аргументът, каква е причината да си навън, след като вече отмина епизодът с Изборното законодателство? В края на краищата БСП би трябвало да излъчва някакво послание не само към най-твърдите си избиратели, а към обществото. БСП има нужда от доста повече гласове от твърдото си ядро, за да спечели изборите и да управлява. Какво казва на тези стотици хиляди избиратели БСП със своето поведение в момента? Аз не разбирам. Може би хората го разбират по друг начин, но аз не го разбирам.

Водещ: Може би пече ГЕРБ на бавен огън чрез рекетирането на другите парламентарни партии?

Александър Маринов: Чудесно, добре. БСП казва на обществото: „Ние сме много добри в печенето на ГЕРБ на бавен огън.“ Обаче това достатъчно ли е за хората, които евентуално си мислят, дали да гласуват за БСП, или не? Те няма да гласуват за ГЕРБ – окей, това го разбирам. Но дали ще гласуват за БСП, дали ще отидат при БСП? С това, което БСП им показва с печенето на бавен огън. Може би, това е сметката, че някои ще кажат – сигурно има много хора, които не могат да понасят ГЕРБ и се радват от това, че сега ГЕРБ се пече на бавен огън, поради тактиката на БСП. Сигурно има такива. Но това, че те днес, сега се радват, ще доведе ли до това, че след 3 или 6 месеца, когато има предсрочни избори, те ще гласуват за БСП? Това е според мен въпросът, който трябва да си постави БСП. Ако иска да демонстрират сила и с това да впечатли избирателите, не с някакъв собствен алтернативен конкретен проект, ако иска да ги впечатли със сила, че може да принуди ГЕРБ и другите от управлението да се разпаднат, да се разбягат, тогава трябва да бъде достатъчно куражлия да формулира своята цел и да каже: „Сега, ние първо ги пекохме, а сега ще ги разфасоваме и ще ви ги сервираме за удоволствие“. Извинявам се за грубите изрази. Но общо взето би трябвало да има и някаква логика в политиката. Аз не мога да разбера тази логика в дадения случай. Някаква самоцелност има в различните стъпки. Отдавна сме говорили за това. Има импулсивност, припряност, неспособност да се артикулира ясна и убедителна за обществото логика на поведението, когато казваш „Правя това, това и това, за да постигна това, това и това, което е важно за обществото.“

Цоня Събчева