Проф. Александър Маринов: Трябва да се дефинира не само българска, но и европейска политика, която да неутрализира рисковете от юг-югоизток

Доц.-Александър-Маринов

Проф. Александър Маринов, политолог, в интервю за седмичния обзор на Радио „Фокус“ „Метроном“

Водещ: Политологът проф. Александър Маринов ще направи политически анализ на отиващата си седмица. Кое събитие откроявате?

Александър Маринов: Ако става дума за България, отхвърлянето на законопроекта на ГЕРБ за този вариант на мажоритарното гласуване. Уточнявам, че той все още този факт не е намерил достатъчно задълбочени и ползотворни коментари и не е породил дискусии, но сам по себе си това е факт, който се надявам да бъде една, ако не отправна точка, то поне ориентир в по-нататъшните усилия по темата.

Водещ: Защо?

Александър Маринов: Защото тук въпросът не е единствено в това, че даден законопроект, внесен от част от управляващото мнозинство е отхвърлен. Важно е да се направи и разумният извод, не толкова защо е бил отхвърлен, а какви са аргументите, които сочат, че това решение на парламента е правилно. Нашият парламент не взима толкова много правилни решения, но този път взе правилно решение. И това е важното да разберем, от една страна, че са нужни промени и то промени в посоката на засилване на мажоритарния елемент, но не в такъв краен вид и не в такъв необмислен, нескопосан вариант, който щеше да донесе много повече неприятности и проблеми, отколкото да реши.

Водещ: В това решение какво е преобладаващо – прагматизмът в ходовете ли или стремежът да се извлекат политически ползи?

Александър Маринов: За съжаление, второто определено. И от страна на вносителите, и дори бих казал от страна на тези, които спориха с тях и които ги в края на краищата победиха, ако мога така да се изразя. Но за съжаление, аз затова казах, че все още нямаме достатъчно солидна дискусия, за да се разбере, включително самите вносители, може би като мине малко време и те смятат, че са изконсумирали краткосрочните политически ефекти, самите вносители да погледнат по-сериозно на темата. Аз бих искал да подчертая, че една от всеобщите грешки е, че българските партии и политици гледат на тази тема като на някаква територия за извличане на ползи за прокарване на някакви техни специфични интереси. Иначе казано, такъв вариант на избирателната система коя партия или кои партии ще имат интерес. Аз бих казал, че не е толкова лесно да се прецени това нещо. Нашите партии и политици не са много добри в това да си разберат и да си формулират интересите. Но все пак има много по-важни неща, които засягат политическото развитие, а и въобще развитието на страната, които са свързани с изборите, начинът по който се провеждат изборите, начинът по който се районира страната и т.н.  И е много късогледо, много е елементарно да се разсъждава само от гледна точка коя партия би спечелила повече места, ако системата е такава, такава или такава.

Водещ: Проф. Маринов, защо левицата пак остана някак си в слаба позиция в своята опозиционност и решаваща беше именно ролята на ДПС? Пак ДПС наклони везната.

Александър Маринов: Левицата игра една тактика, че ще обяви своите виждания, след като приключи това гласуване. От чисто процедурна гледна точка, това може би е право, защото ако бяха внесени два различни законопроекта за обсъждане на първо четене, щеше да има друг тип конкуренция между двата проекта, чисто партийно-политическа. Но аз не мога да разбера, защо в хода на дебатите вместо най-общи такива да ги наречем заклинания или предупреждения, левицата пък и другите партии в парламента не изразиха някак си малко по-конкретни свои виждания, за да се разбере, защо този проект не става и в каква посока по-нататък би трябвало да се търси решения. И тези становища биха били полезни на обществото, което чрез медиите би получило тези възгледи, един път, за да разбере по-добре какво трябва да се търси и второ, за да се види каква партия какви позиции отстоява и в този смисъл как се съобразяват с преобладаващото решение или преобладаващата воля на народа.

Водещ: Много странно е, че извън парламентарните партии също не проявиха никакъв интерес към това, което се случва в залата, по темата нямаше никакви съществени коментари, защо?

Александър Маринов: Да, вие отбелязвате съвършено точно едно трудно обяснимо обстоятелство. Според мен такъв тип реформа на изборното законодателство, на изборната практика е едно от най-важните политически събития в едно общество. Тя би трябвало да се коментира от най-различни гледни точки. Вероятно нито една гледна точка няма да е абсолютно правилната и правата, но нали трябва да се чуят различни мнения. А сега някак си се създава впечатление, че на повърхността нещо тече формално, процедурно, а някъде под повърхността някой нещо прави. И това се и казва, и се намеква, че някой, група тук или там, готви някакъв проект, но защо трябва да бъде в такава потайност?

Водещ: Конспирация?

Александър Маринов: Да, да. Защо? Това е точно обратното на потребностите на обществото.

Водещ: Изненадахте ме, че не посочихте като водещо събитие посещението на премиера в Турция и разговорът с Ердоган?

Александър Маринов: Ще ви кажа защо не го посочих. Защото не смятам, че от това посещение могат да произтекат значими последици. Първо, не смятам че България може да играе ролята на посредник в същинския смисъл на думата, на политически посредник, на нещо повече от политически пощальон. Не е по силите това нито на България, нито на българския премиер по много причини. Второ, аз не виждам въобще в тази роля, в този подход към отношенията с Турция какво е наистина трайно положителното за българския национален интерес. Това  навъртане, увъртане около Ердоган е много наивно, ако някой предполага, че с това ще си постелем, както се казва, добре. Други са посоките, в които трябва да разсъждава българската държава и нейните ръководители.

Водещ: Кои? Кои посоки, кои са другите посоки?

Александър Маринов: Въпросът е да се дефинира една политика не само българска, но и политика на ЕС, която по най-добрия начин да неутрализира в допустимата, във възможната степен рисковете и заплахите, които идват от юг-югоизток. Това не може да стане с такива инцидентни прехвърчания по някакъв конкретен повод. Това е въпрос на последователна, дългосрочна линия. Давам ви пример. Ясно е, че няма да има стопляне на отношенията между ЕС и Турция. Ще има може би някакви такива маневри, някакви взаимни поклони или жестове, за да се спре най-непосредствената заплаха, но Турция и ЕС се движат в различни посоки. И аз смятам, че това е съвършено ясно. При това положение големият въпрос е, къде е политиката на ЕС и на България като част от ЕС по отношение на това бъдещо перспективно, дългосрочно развитие? Аз смятам, че няма такъв ориентир. ЕС или по-точно отделните държави сега се отнасят към Турция с оглед на своите текущи интереси и страхове. България как би трябвало да въздейства, да се опитва да въздейства върху формирането на една по-дългосрочна политика на ЕС, отколкото хоризонтът примерно след седмица или месец да няма бежанци. Смятам, че ние нямаме яснота и не виждам да работим в това отношение. Има някакви общи думи и заклинания, които нищо не вършат.

Водещ: Отпадането на мажоритарната система ли ще остане събитието, което ще даде отражение и по-нататък?

Александър Маринов: Не мога да гарантирам, че така ще стане. Но ако се подходи разумно и се започне пълноценна дискусия – да, това може да бъде жалон на отрезвяването.

Цоня Събчева