Проф. Александър Маринов: Ше има нова ситуация и в управлението, вероятно и наесен може да се поразместят доста властите

Проф. Александър Маринов в интервю за обзора на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Защо вицепремиерите Каракачанов и Симеонов търсят законодателна подкрепа в опозицията, която дори не скрива, че иска оставките им – на правителството и на тях включително. Очертава ли се нова политическа ситуация? Следва анализът на професор Александър Маринов.

Професор Маринов, фактор за стабилността на управлението ли е лидерът на опозицията в българския парламент или посредник за отправяне на послания?

Александър Маринов: Интересен въпрос. Изненадващ. Трябва да видим как по-нататък ще се развие тази совалка или тези совалки. Аз лично смятам, че от една страна има някакво желание на госпожа Нинова, предполагам, че нея визирате…

Водещ: Да, разбира се.

Александър Маринов: … да проявява политическа активност от по-сериозен мащаб. От друга страна, което е по-важно, вече се забелязват симптоми, че всички в парламента започват да се готвят за някакво пренареждане. Това малко ми прилича на пасажа от „Златният телец“, където, след като няколко души казват, че тази къща сигурно ще се запали, и тя на вечерта наистина се подпалва. Мисълта ми е, че според мен всички съставни части на управляващата коалиция започват да си мислят, какво ще стане след това, след края на председателството при едно по-нататъшно дестабилизиране на парламента и евентуални предсрочни избори. Така че започва вече да си личи, че се оглеждат всички във всички посоки. Виждате и последните акции на Марешки. Тепърва ще се нагледаме на интересни случки.

Водещ: Очертава ли се нова политическа ситуация?

Александър Маринов: Очертава се в един смисъл и ние сме го обсъждали с вас отдавна. Когато свърши председателството, ще отпадне основанието да се занимаваме с други неща, освен най-належащите проблеми на страната. Сега някак си имаше определено психическо оправдание, че министър-председателят, правителството, обществото в известен смисъл гледат навън и очакват някакви събития да се случат. След 30 юни това няма да го има и тогава ще трябва да се подхващат проблеми, които са премълчавани, подценявани, игнорирани, а те са се натрупвали. И по тази причина според мен новата ситуация, за която вие говорите, ще се породи от едно неизбежно, ярко изостряне на напрежението и това ще доведе до необходимост да се дават отговори, да се вземат решения, да се търси изход от ситуацията. Така че да, ще има нова ситуация и в управлението. Вероятно и наесен може да се поразместят доста властите.

Водещ: Много любопитна конфигурация се нарисува тези дни в резултат на срещите на двамата вицепремиери в парламента. Оказа се, че и госпожа Нинова ще бъде посредник в ДПС на очакванията на господин Симеонов. Това е някакъв нов ход в българската политика. Досега не сме виждали подобно нещо – опозиция посредничи на управляващи пред друга, също заявила се опозиция.

Александър Маринов: Аз не съм убеден, че това е наистина добре премислен и подготвен ход. Не ми се виждат солидни основанията да се подхване такава нова линия, въпреки че виждате сега покрай някои конкретни законопроекти се получават такива ситуационни партньорства да ги наречем, но аз казах преди малко, че когато на дневен ред бъдат извадени дълго време премълчаваните проблеми, ще трябва да се споделя отговорността. Според мен Обединените патриоти като част от управляващата коалиция мислят по-трескаво за това да споделят или да прехвърлят част от отговорността или в известен смисъл да изглеждат много по-диалогични и склонни на различни видове диалози, споразумения с опозицията. В известен смисъл това вероятно е някаква предохранителна мярка, защото те си дават сметка, какво се случи и те самите бяха потърпевши от това, което се случи в миналия парламент, и може би по този начин предупреждават ГЕРБ да внимават с някои по-резки движения.

Водещ: Хващам се за вашата съпоставка, аналогия със „Златния телец“ и ще я продължа с две крилати фрази на неговия главен герой. Първата е: „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се“. Кой се дави и кой спасява?

Александър Маринов: Сега всички ще започнат да се оглеждат за сламката, за която да се хванат, тъй като проблемите не са в една или друга конкретна партия или управленска конфигурация. Много дълго време тези проблеми се прехвърлят от едно на друго правителство, от един на друг парламент и бедата или лошото е, че давещите се всъщност са българската нация и българският народ. Тя чака от тези, които ги е избрала, някак си разумни управленски решения, а не хвалби, колко всичко е добро, пък как хората не могат да го забележат и оценят. Политиците също са в положение на давещи се и те трябва да се спасяват, защото, както знаете, когато приключи без време, аз съм убеден, че и този парламент ще приключи преждевременно, някой трябва да бъде виновен. Някой трябва да бъде лошият, другите ще се оправдават с него. В този смисъл очаквам, че в един момент ГЕРБ ще сменят плочите. Ще започнат да се оплакват от това, че в тази коалиция не получават нужното съдействие, че са имали някакво съперничество или противодействие и всеки ще започне да се оглежда за спасение и ще бъде готов да пожертва всички останали, естествено. Това сме го виждали много пъти. Пак давам пример с предишния парламент. Спомнете си последните седмици от дейността му. Там беше всеки срещу всеки.

Водещ: И още една крилата мисъл на Остап Бендер: „Идеите от нас, бензинът от вас“. Кой дава идеите, кой дава парите и кой бензина? „Златният телец“ е роман много благодатен за метафори и паралели.

Александър Маринов: Да, изключително. Това се случва непрекъснато. Идеите – това са заслугите. Заслугите, които си приписват нашите партии и политици. Те искат да се изкарат много добри в управлението, обаче бензина го даваме ние. Техните идеи са на наш гръб и ние ги плащаме и това е съвсем естествено. При демокрацията, дори да е незряла, е така. Все пак те управляват от името на народа, получили са мандата. Аз ще дам един по-конкретен пример. Нали тези дни изтече първата година на дейността на правителството – чуха се различни мнения, оценки, но има една единствена система от критерии, която е обективна и дава основание да се направи оценка, и това е изпълнението на програмата на правителството. Аз не чух нито министър-председателя, нито Министерския съвет, нито конкретните министри да представят някакъв отчет след първата година на програмата какво е свършено. Не чух опозицията, което е още по-абсурдно, да поиска отчет и евентуално да отправи критики за изпълнението на тази програма. Нали това са техните идеи? Те управляват на основата на програма. А бензинът е наш – нашите пари, нашите усилия, нашите лишения, нашите проблеми, които  възникват заради неизпълнението на тази програма, дори и в нейния несъвършен вид. Ето ви, идеи колкото искате, хвалби, а бензинът го плащаме ние, че освен всичко останало, както знаем, той взе и да поскъпва.

Водещ: Проф. Маринов, с какво си обяснявате, че нито парламентарната, нито извън парламентарната опозиция поискаха отчет от правителството за едната година? Никой.

Александър Маринов: Не мога да си го обясня. Няма разумно обяснение. Така да са в някакъв трогателен сговор, не са. Както виждате разменят си реплики.

Водещ: А в трогателна некомпетентност или дефицит?

Александър Маринов: А, да. Тя обаче не е трогателна, а е трагична. Защото управляващите имат мнозинство, управляват. Обаче нали опозицията претендира, че е по-добра от тях и иска да заеме тяхното място. Как, какво ни предлага тя, след като тя не може дори да направи един сериозен анализ на тази година управление, отново повтарям – на основата на изпълнението на един официален документ, какъвто е правителствената програма. Вместо това чуваме най-различни глупости и наблюдаваме тези совалки, за които вие ме питахте в началото, които са абсолютно безсмислени. За какво се срещат да си обменят мисли? За какво е това? Какво имат да си разясняват? Министърът на отбраната иска подкрепата на БСП за неговите програми, за въоръжаване ли, какво ли, не мога да разбера? Въобще не виждам смисъла. Или пък срещата със Симеонов. Какво имат да обсъждат? Едните са управляващи, другите са опозиция. Ако има нещо, то трябва да е конкретно обявено, конкретно решение публично. А иначе опозицията трябва, това е нейната отговорност пред обществото, тя трябва да направи критичен анализ и да посочи недостатъците в изпълнението на ангажиментите на правителството. Това е толкова ясно, че аз не знам дали е въпрос на некомпетентност или трябва да използваме някаква по-силна дума? Не знам, просто. Все пак ние сме европейска държава. Все пак, не знам, тези хора би трябвало да са що-годе грамотни политически, да ползват някаква експертиза и т.н. Наистина, това което се случва в България не подлежи на разумно обяснение, повярвайте ми.

Водещ: Остана минутка да ви попитам за съвсем кратък коментар – парламентарната комисия за ЧЕЗ  завърши безрезултатно. Не стана ясно нито кой плаща, нито кой купува, нито кой ще управлява ЧЕЗ. Какво можете да кажете?

Александър Маринов: Това е много важен въпрос. Аз бих предпочел да се запозная с автентичния доклад или поне проект на доклад, да видим какво пише в него, защото имам някакви странични сведения, че вътре има интересни заключения. Защо тези констатации не се превърнаха в решения, не са превърнати, можем да гадаем. Явно, от една страна, естествено, управляващите не искат да позволят такова развитие. Но имам чувството, че опозицията  в лицето на БСП някак си позагуби хъса по този въпрос и това е просто пореден пример. Вдига се един голям шум за нещо и след това всичко потъва или се заменя с нещо друго. Само дето Жельо Бойчев ще опере пешкира, в смисъл той е председател на комисията и сега към него ще бъдат насочени всички критики. А той не е виновният за това, което се случва.

Цоня Събчева