Проф. Анна Кръстева, политолог: България трябва да влезе в ядрото на европейските страни и да утвърди в Източна Европа една проактивна и проевропейска политика по време на председателството на Съвета на ЕС

 

 

Очаквано, следващият политически сезон ще премине под знака на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Показват го и първите няколко дни от старта на сезона. Окончателният вариант на програмата ще стане ясен в началото на месец декември. Дотогава обаче предстоят редица обществени обсъждания и обобщаване приоритетите на страната ни. Ще успеем ли да постигнем заложените си цели и на какво поведение трябва да акцентираме, за да изведем държавата като водещ играч на международната сцена? Тестът на българското управление или огромен шанс за страната ни ще бъде предстоящото председателство? Тези и още въпроси коментираме с политолога, експерт по европейските политики, проф. Анна Кръстева в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Проф. Кръстева, като най-важен приоритет за Българското председателство беше изведена европейската интеграция на страните от Западните Балкани. Сериозна заявка, но доколко ще успеем да се справим с обещаното и ще намерим ли всъщност правилния път за това?

Анна Кръстева: Най-същественото е способността да се идентифицира ключов приоритет. Фактът, че пулсиращите, бих казала, приоритети, които назоваваме, които нашият политическият елит определя от няколко месеца, вече биват превеждани в по-конкретна стъпка напред. Първоначално бяха обявени три приоритета – консенсус, конкурентоспособност, кохезия. В последните дни се оказва, че трите приоритета са четири, защото в последните изявления на министър Павлова се добавя и култура. Самият консенсус беше разтълкуван възможно най-широко, като в него бяха включени и Западните Балкани, и миграция и сигурност, и правосъдие, и Дунавска и Черноморска стратегия. Нищо от това експлицитно не се включва в понятието „консенсус“, което е едно технологично понятие, понятие от преговорите – постигане на консенсус. То не е политическа визия. Това беше и продължава да бъде един от най-слабите, най-проблематичните моменти в подготовката на председателството – невъзможността или трудността да се вземе политическо решение. Защото включването на толкова много теми под една шапка, която нищо не говори, която е абсолютно празна, като „консенсус“, показва трудността да се премине от експертното към политическото. Толкова много теми бяха събрани на кръгли маси, тип фокус групи, мозъчни атаки и т.н. Те изразяват комплексната природа на европейската интеграция, но политиката е способността в една комплексна ситуация да вземеш решение, да кажеш от много важни въпроси ключови, приоритетни са един или два. Тези пулсиращи приоритети е крайно време да кристализират в нещо, което има наистина смисъл, нещо, което е ключово важно, и нещо, което изразява визията на България за Европейския съюз и за нашето място в Европейския съюз. Същата пулсация има и по отношение на втория приоритет, конкурентоспособност. Тук – парадоксално бих казала – страни като Германия, които са изключително конкурентоспособни, не го поставят като приоритет. То си е просто начин, ефикасен мениджмънт на всички равнища – от конкретната фирма до държавата, така че не извеждат на европейско равнище това, което си постигат със собствени цели. Това е единият момент. Но вторият е, че там отново изключително широки тълкувания, като това от единен пазар, от една страна, до цифровизация, от друга, която тази цифровизация все повече отпада, дори заради това, че тече Естонското председателство, което по много по-логичен начин и Естония, една електронна Естония, която се брандира по този ярък, запомнящ се, убедителен, ориентиран към бъдещето начин, постави като един от своите четири приоритета – именно дигиталната сфера. Този експертен етап е крайно време да бъде преодолян и да се фиксират основните приоритети. Като такива истински, ключови приоритети бих откроила два. Единият е кохезионната политика. За България, като най-бедна страна в Европейския съюз, е изключително важен този инструмент за преодоляване на неравенствата, каквито са кохезионните фондове. Още повече, че календарът на Европейския съюз е подходящ за тази тема, защото май 2018 г. ще се разглежда първия проектобюджет за следващия финансов период 2020-2027 г. и този бюджет ще изразява схващането на Европейския съюз кои са ключовите политики и какви трябва да бъдат те. С други думи, ще я бъде ли или няма да я бъде кохезионната политика е нещо, което ние имаме интерес, ние и други страни. Целият Европейски съюз има интерес да бъде част от политическата картография и за новия бюджетен период. От тук пряко влизам в изключително съществения ви въпрос за Западните Балкани. Огромният шанс на България в европейското председателство е да се превърне в един авторитетен политически лидер за Балканите, да предефинира отношението на самите балкански страни, на Западните Балкани от политики, ориентирани към миналото, от неразрешимите спорове на политиките на паметта към политики, ориентирани към бъдещето; от политики на идентичности, национализми, сложна историческа памет към икономическа интеграция, развитие, просперитет. Това би било огромна политическа промяна в климата и в ориентацията, в типа дефиниране отношението на Балканите и това, бих казала, може да бъде мисията, може да бъде огромната политическа отговорност на България. В тази насока, по отношение на Западните Балкани чуваме наистина съвсем смислени неща. Първо – предвижда се среща на върха за Западните Балкани преди края на нашето председателство – май 2018 г., с три по-ясно, непулсиращо, а фиксирано формулирани приоритета. Единият е свързаност. В редица отношения първият, най-важният е транспорта. Вторият, също толкова съществен – енергийната сигурност. И трето, ориентирано към бъдещето – дигиталната свързаност. Втори приоритет е сигурността – нарастваща актуалност за всички. И разбира се, европейската перспектива, възможността за интеграция.

Водещ: Проф. Кръстева, искам да обърна внимание на нещо, което вие споменахте – изключително важната роля на страната ни, която ще имаме, имайки предвид и периода, в който ще се случи нашето председателство, периода, в който се намира Европа и светът като цяло. Интересно впечатление обаче направи изказване на г-жа Павлова през вчерашния ден, а именно, че ние трябва да търсим консенсуса и да бъдем една неутрална страна. Ще успеем ли да постигнем всички тези амбициозни цели, които сме си поставили, чрез подобно поведение, според вас?

Анна Кръстева: Неутралността е едно от измеренията на председателството. България, като всички страни, бих казала, инвестират изключително много в една ярка лидерска роля, а страната председател трябва да успее да балансира между множеството различни интереси в Европейския съюз, защото примерно много ярки, но не консултирани предварително инициативи могат да се превърнта или конкретно предложение в глас в пустиня. Само добре предварително консултирани и подготвени инициативи имат шанс да влязат в европейския дневен ред. Нека тук да кажем, че има две и дори три може би големи предизвикателства пред България. Първото и най-същественото е България да влезе на скоростната писта. Лятото беше доминирано от дебата на колко скорости се движи Европейският съюз. Политическата реалност е, че всяка страна се движи на скоростта, която сама си определя. Унгария е избрала да се движи на задна скорост и все по-мощно се движи натам. България има шанс с една проактивна и проевропейска политика да влезе в ядрото на страни, които определят този конструктивен глас на България. Второто е България да работи за преодоляване на кливиджите в Европейския съюз. Гръцката криза, кризата на еврото бяха очертали едно разделение, един дълбок кливидж между Севера и Юга с опасността Гърция да бъде поканена да напусне Еврозоната и евентуално Европейския съюз. Беше преодоляна тази криза. Но в момента сме в една също много дълбока криза – това е кризата между Изтока и Запада вътре в Европейския съюз, с ярък говорител Орбан, който превръща миграцията този път, не еврокризата, в този разделителен камък между Изтока и Запада, с ескалиращи конфронтационни изказвания. След като Европейският съд не призна позицията на Унгария, той каза: „От правната битка влизаме в политическата битка“. В тази изключително конфронтационна ситуация, където източноевропейските страни все повече затвърждават имиджа на „непослушните деца“, и не просто деца, а на едни консуматори в Европейския съюз, които считат съюза като супермаркет, както образно го описа и Макрон: влизат в супермаркета на Европейския съюз, взимат от там, каквото трябва – кохезионни фондове, пари иска Унгария за оградата, и в същото време не дават нищо, не споделят фундаменталните ценности на този съюз, работят срещу неговите основополагащи принципи. Ето в тази сложна конфронтационна ситуация днес България има шанса да утвърди един конструктивен образ, отново да търси едно политическо лидерство, един друг глас на Източна Европа в Европейския съюз. Изключително, изключително отговорна задача. Нека тука само вмъкнем един друг елемент. Съвсем естествено, когато говорим за председателство на Съвета на Европейския съюз, погледите ни са обърнати навън, но председателството трябва да работи на две писти – външна и вътрешна писта. На вътрешната писта народните ни елити трябва да ни убедят нас, гражданите, в европейското настояще и в неговата значимост за обикновения гражданин, с което да коригират изключително много евроскептични дискурси, които доминираха политическата кампания съвсем неотдавна. Нека да не заравяме, и това трябва да бъде ясно казвано на нашите елити, че част от днешното управление са евроскептични формации, които дойдоха на власт, яхнали едни евроскептични дискурси. Те трябва да намерят начин да намерят начин да направят прехода от един доста необоснован или доста ярък евроскептицизъм към едни разумни дискурси, които могат, разбира се, да бъдат и критични, но които във всеки случай трябва да бъдат конструктивни. Това е нещо, което родните елити дължат на нас, българските граждани. Във вътрешното измерение на европейската програма на България темата за консенсуса придобива истинското си значение. Този слоган, който се прилага, който е една от находките – „Обединението прави силата“, който връзва българската история с нейните върхове и я проектира в бъдещето на Европейския съюз, именно по отношение на вътрешната мобилизация добива истинско и дълбоко значение да се постигне един консенсус за това България да се утвърди като един политически лидер. След като политическото време тече бързо, няма време за „след“, има време за „паралелно“ и „заедно“, но след като се убедят българските граждани в значимостта на Българското председателство, това е най-подходящата почва за реализиране на и външни, и комуникационни приоритети. Външните отново са така разделени. Регионалният е изключително важен, като концентрацията върху Западните Балкани, което е наистина ключовият, най-важен приоритет – това, с което ние ще допринесем за бъдещето на собствения ни регион – не трябва да пренебрегва другите важни региони, към които принадлежим – Дунавски, от една страна, Черноморски, от друга страна. На трето място са комуникационните приоритети. Това ще бъдат шест месеца, в които България ще бъде в центъра на европейския информационен поток, така че изключително съществено какъв е имиджът, с който България ще се утвърди. И този имидж бих го разпределила между двата полюса. Единият – „НДК гейт“, дали ще продължим скандали, корупционни схеми и т.н. Или другият – ефикасна, работеща и европейски действаща администрация. Когато говорим за председателството, изключително много мислим върху визии, върху стратегии, върху приоритети, което е напълно легитимно, и в същото време забравяме, че ключов индикатор за успешното осъществяване на председателството и за европейски имидж на страната домакин, е администрацията – нейната експертиза, нейната ефикасност, нейната безупречна работа.

Водещ: Проф. Кръстева, за финал можем да обобщим, че ни чака една доста сериозна отговорност, но преди това е добре ясно да очертаем приоритетите на страната си. Можем ли да направим такъв финал на нашия разговор?

Анна Кръстева: Безспорно, ясно и категорично – България трябва да влезе в ядрото на европейските страни, да тръгне по тази скоростна писта и да утвърди в Източна Европа една проактивна и проевропейска политика, за да бъде модел и лидер и на балканските си съседи.

Виктория МЕСРОБОВИЧ