Проф. Анна Кръстева, политолог: Твърдост и устояване единството на нацията са предизвикателствата пред испанския премиер Мариано Рахой

Проф. Анна Кръстева, политолог и експерт по европейска и международна политика

Водещ: След своята реч вчера пред регионалния парламент в Барселона лидерът на Каталония Карлес Пучдемон заяви, че автономния регион си е спечелил правото да бъде самостоятелна държава, но поиска отлагане на декларацията за независимост, за да започнат преговори. Минути след речта на каталунския лидер, Мадрид отхвърли мълчаливото обявяване на каталунска независимост. Какво да очакваме от тези преговори, може ли тази ситуация да поиска отцепване и на други части в Европа? Анализ по темата ще направим с проф. Анна Кръстева – политолог и експерт по европейска и международна политика. Проф. Кръстева, лидерът на Каталуния, както споменах току-що, призова за отлагане на декларацията за независимост и започване на преговори до постигане на решение, което да удовлетвори всички. Какво да очакваме от тези преговори и какви са вариантите за излизане от напрегнатата ситуация, според вас?
Анна Кръстева: Изключително парадоксална ситуация, която много ярко демонстрира именно същността, посланието на вчерашния огромен демократичен урок, който е политическата безпътица на национализма. Национализмът е силен, за да разпали страстите, да ги нажежи до червено, да взриви каталунското общество, да го поляризира максимално и да изкара стотици хиляди на улицата, както в подкрепа, така и против. Но когато се стигне до политика, какво да се направи с тези нажежени страсти, реално този ярък национализъм няма никакви решения. Вие няколко пъти употребихте – и това са очакванията на международната общественост – „преговори“, но за момента няма друга страна на преговорите. От дългите си предизвикателства, че първо ще се обяви независимост, а след това ще се разговаря, които са като ултиматуми към останалите политически лидери, вчера Пучдемон направи абсолютно завой на 180 градуса, като каза: „Първо преговори, след това независимост“. Вече от другата страна на масата за преговори няма кой да седне. Първият, който отказа да седне, това е правителството на Рахой, което категорично каза, че няма да води преговори. Дълго време Пучдемон искаше, вярваше и накара многобройните си симпатизанти да повярват, че този посредник ще бъде Европейският съюз. От Европейския съюз позицията беше неочаквана за националистите и напълно очаквана и за гражданите, и за правителствата – че те няма да бъдат този партньор на Каталуния, защото това би легитимирало индепендистите, привържениците за независимостта, а позицията на Европейския съюз е да подкрепя суверенитета. Най-ярко, в реторичния френски гласовит стил, тази позиция беше заявена от Макрон – че той няма да признае независимостта и че няма да бъде посредник. Германският канцлер Ангела Меркел – в нейния по-дипломатичен и по-мек стил, но абсолютно по същия начин категорично каза, че това е вътрешен въпрос на Испания и че не би се ангажирала и по никакъв начин не би подкрепила такава посредническа функция. Това категорично беше позицията и на Жан-Клод Юнкер вчера. Да кажем, че европейските институции, в лицето на Доналд Туск, смениха тона, без да сменят позицията. Позицията е абсолютно същата, но тонът беше сменен – едно неочаквано и много силно изказване имаше от страна на Доналд Туск. Много персонализирано той каза, че като човек, който лично познава усещането на полицейските палки, който лично познава малцинствените идентичности и като политик, който много добре разбира и аргументите, но и емоциите на двете страни, призовава за разум и умереност, като това беше изключително силно послание. Така че Европейският съюз също не сяда на масата на преговорите, защото дори този символен акт вече би бил признание на каталунските сепаратисти, като легитимен партньор – нещо, което Европа по никакъв начин не иска да признае. В първоначалния ви въпрос се съдържаше и питането за това, което тревожи европейските граждани и институции. Тази сепаратистка линия, която отстоява Пучдемон, дали няма да отприщи такива вълни и в други части на Европа. Нека да кажем, че отговорът е комплексен и в никакъв случай не е категорично „да“. Първото, което трябва да се подчертае в кризата Испания – Каталуния, е че и двете страни двете политически сили, правителството на Рахой, индепендистите на Пучдемон, и едните, и другите се кълнат и то искрено, в европейската си идентичност. Парадоксът с Каталуния е, че тя иска да се отдели от Испания, което едновременно с това автоматично я отделя от Европейския съюз. Въжделенията на индепендистите, че те ще се отделят от Испания, но ще останат в Европейския съюз, е една илюзия, която дълго време беше поддържана от Пучдемон и останалите лидери. Няма такава процедура. Трябва да се кандидатства наново, а това кандидатстване по никакъв начин не би било подкрепено. Така че тук трябва да разберем – това е дълбока криза в сърцето на Европа, но тя не е антиевропейска криза, няма антиевропейски дискурси у нито един от участниците, а точно обратното – има клетви за вярност, любов и желание за принадлежност към Европейския съюз. Друго, сравнение е че всички казваме „баските си водят записки“, но два факта трябва да бъдат откроени. Баският сепаратизъм, който имаше по-драматични форми, защото имаше военна част, жертви в резултат на баския тероризъм, в последните години не просто навлезе в мирна форма, а до голяма степен укроти страстите и последните проучвания на общественото мнение показват, че желанието за сепаратизъм е много по-ниско, въобще недоближаващо половината от населението, и дори желанието за референдум, който да попита гражданите, също не е високо. Така че особено след безпътицата, пред която е изправена в момента Каталуния, малко други сепаратисти, струва ми се, ще тръгнат, защото се вижда, че няма политическо решение. Тук бих желала наистина да откроя и да подчертая колко разделящ е национализмът, защото той се базира на една идентичност, която винаги е красиво да бъде развита – хора, които искат да се идентифицират със своята култура, със специфична история, които искат да бъдат различни, като това само по себе си няма нищо лошо. Когато една регионална идентичност иска да прерасне в политическа, тогава тя става разделяща и изключваща. Първото нещо е, че не всички се идентифицират с каталунската идентичност. Второто е, че голямото мнозинство, съвместяват тези идентичности. Те казват: „Ние сме едновременно каталунци и испанци, така че няма нужда да избираме между едното и другото, защото харесваме този европейски призив за единство в разнообразието и го съчетаваме на личностно, идентичностно и на политическо ниво“. Така че животът на каталунците в Испания е вид на тези комплексни идентичности. Докато сепаратистите казват „или-или“ – „или си каталунец, или си испанец“. И затова е много важно да разберем по-широкия, по-дълбокия политически урок от това, което се случва в Каталуния – че всеки национализъм води до разделение и до изключване.

Водещ: Проф. Кръстева, бих искала да задълбочим малко повече разговора ни с още един въпрос. След като споменахте за дълбоката криза в сърцето на Европа, още в началото на седмицата нито правителството в Мадрид, нито регионалните власти в Барселона показаха склонност към компромис, за да бъде преодоляна кризата. Междувременно испанският премиер Мариано Рахой излезе с изявление, като бе категоричен, че битка за Каталуния ще има и тя ще бъде спечелена. Смятате ли, според Вас, че премиерът е в основата на това напрежение, което е достигнато?
Анна Кръстева: Карлес Пучдемон категорично носи основната отговорност за напрежението, която е сложна за разрешаване. Но нека да кажем, че Рахой също има немалко грешки, за да ескалира кризата. Първата е употребата на сила и на насилие по време на референдума. Насилието не е демократично средство. И независимо, че в очите на Мадрид и според Конституцията този референдум беше незаконен, полицията не трябваше да достига до тези крайни мерки. Това е най-голямата, най-видимата и критикуваната грешка на Рахой, но има грешки и на Мадрид. Политиката по отношение на независимостта на Каталуния е малко на вълни и няма последователност. Примерно, и вчера реакциите на една от участничките на митинга от тези силни привърженици на независимостта, които на площада пред парламента чакаха изявлението на Пучдемон и вярваха и се надяваха, че то ще бъде декларация за независимост, а не нейното суспендиране, казва: „Ами, ние седем години се борим вече“, – а тя е млад човек, явно целия си съзнателен граждански път е прекарала в тази борба. Какво е станало в тези седем години? Ами, това е 2010 г., когато автономният статут на Каталуния бива понижен. Това са едни аспекти, които за хора със силна регионална идентичност представляват едно предизвикателство, ограничаване на тяхната идентичност и на автономния статут на областта, срещу което те се мобилизират. Така че политиката на Мадрид първо в своята непоследователност, а второ – в тези крайни мерки, също не е образцовата демократична политика. Така че голямото предизвикателство пред Рахой е сега дали ще успее да прояви от една страна твърдост, както казва той, за устояване на единството на нацията. От друга страна, да покаже, че чува тези 2 милиона, които казаха „Да“ на независимостта. Защото това са граждани на Каталуния, това са граждани на Испания. За момента по-зрелите политици са тези, които са по-близо до управлението, не тези, които са на върха на политиката. Най-зрялото и най-умереното послание дойде от кметицата на Мадрид, която призова за умереност и разумност и за диалог. Представете си какво трябва да прави тя за момента – Рахой и Пучдемон представляват различни групи граждани. Пучдемон – тези, да кажем около 2 милиона, които подкрепиха независимостта на референдума, които са по-малко от половината на населението на Каталуния и Рахой – разбира се, огромното мнозинство испански граждани и граждани на Каталуния, които се идентифицират с испанката си идентичност и испанската държава. Кметът на Барселона трябва да управлява и едните, и другите. И едните, и другите живеят в този прекрасен град – един от най-очарователните, един от най-атрактивните, един от най-прекрасните градове в Европа и света. Трябва да се намерят мостове, които този взривен от политиците – в случая наистина основно от сепаратистите – народ да може да започне да живее заедно.
Деница УЗУНОВА