Проф. Анна Кръстева: Най-голямата политическа драма на Германия е, че никой не се чувства победител, намерил работещ компромис, за очакваното коалиционно правителство

снимка: pixabay.com

Проф. Анна Кръстева, политолог и експерт по европейски политики, в обзорното публицистично предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“.

 

Водещ: Дали Германия може да се похвали с почти сформирано ново правителство? Преговорите през тази седмица навлязоха на финалната си права. Това става близо четири месеца и половина след изборите за федерален парламент. Затова какво да очакваме от евентуално сега ново правителство на най-развитата икономика в света, за разпределението на министерствата, дали ще се обединят във вижданията си по отношение на външна и вътрешна политика? В следващите минути ще разговаряме с политолога и експерт по европейски политики проф. Анна Кръстева. Добър ден, професоре. От Вас очакваме анализ на тази предизвикваща интерес и у нас тема – ситуацията е динамична?

Анна Кръстева: Здравейте. Следим с почти спрял дъх случващото се в Германия. Очаквахме хепиенд, който почти се случи тази седмица преди вчера германската политическа драма да започне да изглежда като гръцка трагедия с неочаквани, абсолютно драматични обрати. Вчера Мартин Шулц подаде оставка и като лидер на своята партия и се оттегли от поста външен министър, какъвто беше приел и какъвто му беше предложен в рамките на това ново коалиционно правителство. Така че в момента ситуацията е абсолютно драматична. Виждаме бунта на най-различни нива. Този на младите срещу политическите елити, срещу собствените им лидери. Виждаме бунт на политическия елит срещу лидерите, нарастващо разочарование от публиката, криза на политическото лидерство и от ляво, и от дясно. Малко по-подробно ще разгърна всички тези аспекти. Наистина са изключително съществени. Социалдемократическата партия изживява една вътрешна драма, която има няколко измерения. Първо, огромно поляризиране между младите и политическия елит. Младите са категорично против коалиционно споразумение. Лидерът на младежката организация 28-годишен кръстосва Германия да убеждава социалистите да гласуват против това споразумение. Второто, виждаме как все по-малко политическите представители представляват гражданите. Как все повече гражданите се чувстват непредставени от своите политически представители. Това, че цялата членска маса, която е впечатляваща – около половин милион, 450 хиляди са членовете на Социалдемократическата партия, ще дадат гласа си „за“ или „против“ коалиционното споразумение, представлява една дълбока ревизия на представителната демокрация и излизането напред, заменянето й с пряка демокрация. В големите демокрации, каквато е германската, ние избираме народни представители, които след това да решават вместо своите граждани за периода на своя мандат. Виждаме тотално отхвърляне на този принцип, че не народните представители ще решат дали да го има това правителство, а цялата маса, пряката демокрация, всички партийни членове да се произнесат. Това е изключително съществена политическа промяна, която надхвърля рамките на функционирането,  на Социалдемократическата партия. Чакаме резултатът на този вот да бъде обявен на 4 март, така че до тогава не може да се говори за ново коалиционно споразумение, защото то трябва да бъде валидирано. Виждаме на следващо място, нарастващо противоречие между политическия елит, партийния и лидера. В случая Мартин Шулц взима това драматично решение да се оттегли под силния натиск на партийния елит на своята партия. Да резюмираме тази трагична година на Мартин Шулц, която един вестник, престижният немски вестник „Билд“ резюмира от 100% до 0. Само преди малко повече от година той беше избран с безпрецедентните 100% като лидер на Социалдемократическата партия. Никога друг не е избиран с това абсолютно мнозинство. Беше звездата, която се очакваше да дръпне тази партия напред. В кампанията имаше негови постери като Исус, имаше една шулцомания сред социалистите. Говорим за период преди една година. Колко бързо, колко драматично е политическото време. Знаем, че той дойде от Европейския парламент, където беше уважаван председател на Европейския парламент, за да динамизира лявото в Германия и за да предложи по-радикална европейска версия, чиито лидер да бъде Германия. Една година след това той излиза наистина изключително унизен от недоверието на своята партия, от ярката опозиция на младите, от отхвърлянето на собствените си колеги от партийното лидерство. Не по-благоприятна е ситуацията вдясно. Много сходни паралели в партията на Меркел, която винаги я е подкрепяла доста безрезервно. Тя е считана дълго време като имунизирана срещу вътрешнопартийна критика. Такава в момента има, отново водещи са младежите, младото крило. Младежката организация на Християндемократите също е много резервирана, първо, към коалиционното споразумение. Счита, че са направени прекалено много отстъпки, че се губи десният профил и силното лидерство на Християндемократите в правителството. Вторият натиск, по който се върви, това е по-бързо да се ускори процесът на встъпване в длъжност на нов лидер, по-свеж, който да освежи партията с нов талант и по-свеж порив. Така че и от ляво, и от дясно, младежите натискат много мощно своите лидери. Представляват една вътрешна опозиция на партийното си лидерство. Изключително драматична, изключително сложна ситуация, в която вчерашни приятели се превръщат в днешни врагове. Бих казала, че е доста некрасива история, персонален конфликт между Зигмар Габриел и Мартин Шулц – и двамата политици от голяма класа. Зигмар Габриел, да припомним, е досегашният външен министър от Социалистическата партия в предишния коалиционен кабинет на Меркел, който се ползва с уважението на германската общественост и който е силно разочарован. И публично обвини Шулц за неспазване на неформални договорки, които са били в духа, когато Шулц се връща обратно в Германия. Зигмар Габриел се оттегля от кандидатурата, не кандидатства, да не е конкурент за /…/ партията срещу това да получи дипломацията, външната политика. Сега преживява като лична обида това, че Шулц му я отнема, което пак казвам е некрасиво, неудържано его на лидери, които се ползват с уважение преди тези бих казала изблици и сблъсъци. Персонализирането на политиката, което е друга мощна критика и която Шулц със своя все пак отговорен политически жест се опита да тушира, пращайки посланието към членовете на своята партия, когато гласуват да не мислят за персони, да не мислят за личности, а да мислят за политиките, да не мислят кой ще бъде външен министър Шулц или Габриел. Шулц вече се оттегли. А да мислят за това каква външна политика биха искали да предложат на новото коалиционно правителство.

Водещ: Проф. Кръстева, правейки обзор на изтичащата седмица, в началото и германския канцлер Ангела Меркел каза, че нейните консерватори са готови да направят болезнени компромиси, за да постигнат коалиционно споразумение със Социалдемократите, което да изведе Германия от политическата безизходица. Според нея трябва да се направят такива и тя самата е готова. Какви са?

Анна Кръстева: Да, те направиха много компромиси и наистина много болезнени компромиси. На първо място, министерските постове в този проектокабинет са по равен брой между християндемократи и социалдемократи, което противоречи на изборните резултати, където християндемократите взеха много повече от социалдемократите. На второ място, отдават на социалдемократите абсолютно ключови министерства. Това е Министерството на финансите – това е огромен бюджет, който се управлява, и не просто в размера и ключовото място на това министерство, колкото в типа политика. Досегашният финансов министър, който беше от християндемократите, беше европейското лице на политиката на финансова дисциплина. Социалдемократите искат да се сложи край на политиката на остеритет. Искат радикална промяна – беше им дадено това министерство. На второ място – външните работи, и на трето – Министерството на труда, което също е абсолютно ключово. Освен това дълбоката неудовлетвореност в партийната маса на християндемократите, че самите преговори отслабиха лидерската позиция на Меркел, която пада доста драматично в рейтингите и 2/3 от германските избиратели считат, че тя е с отслабени позиции в резултат на тези преговори. Ясно е, че като е голяма коалиция, правителството ще бъде компромисно, но парадоксът е, че всички негови участници не се чувстват победители, че са намерили работещ компромис, а се чувстват загубили, „лузърс“. Това е най-голямата политическа драма на Германия, която иначе сме свикнали да излъчва стабилност, оптимизъм, да бъде скалата на Европа. Тази, която нищо да не може да разклати, а сега виждаме нарастваща неудовлетвореност, че християндемократите считат, че са направили твърде много концесии, твърде много отстъпки на социалдемократите. Последните считат, че не цялата им програма е вкарана в новото правителство, което е искане до голяма степен на младите, но което политически не е възможно, когато става въпрос за коалиционно правителство, но и при тях тази висока степен на неудовлетвореност. И да не забравяме, че има един трети, баварски партньор, който при мощния натиск на социалдемократите, се чувства силно също застрашен в своята много ясна консервативна идентичност. Още повече им предстоят съвсем скоро регионални избори, където ще бъдат под мощната атака на „Алтернатива за Германия“. Всички се чувстват загубили. Единствените, които се чувстват спечелили – и те действително печелят от тази ситуация по всички линии, са „Алтернатива за Германия“. Първо, колкото повече нараства разочарованието от мейнстрийм партиите, толкова повече се отлива подкрепата за крайната „Алтернатива за Германия“. Второто – има едни невидими промени, които вървят, които са абсолютно безпрецедентни за Германия. За първи път официална опозиция, ако разбира се стане или наистина се формира това коалиционно правителство – за първи път официална опозиция ще бъде крайнодясна партия. А в страната с огромна демократична култура, каквато е Германия, официалната парламентарна опозиция има изключително много привилегии, защото тя изразява алтернатива на управляващите. В един момент политическо влияние, видимост на „Алтернатива за Германия“,  нейния импакт, въздействието й върху взиманите решения и върху дебатите върху тях ще нарасне непропорционално високо спрямо и без това добрия й резултат на изборите, където тя стана трета политическа сила. Всичкото това са промени, които следим с голям интерес. За първи път, може би, в многото си коментари за Германия, бих казала с известна тревога, че засега толкова утвърдени политически лидери, и като Шулц, и като Меркел не успяват да намерят печелившия ход. Шулц вече излезе от играта. Ще успее ли Меркел на този финален рунд? Парадоксът е, че отговорът на този въпрос е в ръцете не на християндемократите, а на социалдемократите. И тук малък щрих, един изключително интересен демократичен феномен е, че в тази суперкризисна ситуация за Социалдемократическата партия от началото на годината има 24 000 нови членове. Този поток е защото те искат да участват в това гласуване, което тече в момента, против коалиционното споразумение. Искат да дръпнат партията, на която до тоя момент са били избиратели, а сега вече членове – да я дръпнат от управленска близост с християндемократите. Все повече форми, в които гражданите казват, че не се чувстват представени от политиците и че искат те да са водещи във формирането и на политическите приоритети, и на правителствените стратегии.

Водещ: Проф. Кръстева, Вие изпреварихте моя въпрос кой е основният губещ и кой печели от цялата ситуация. Изключително напоителен обзор на темата, благодаря Ви за което. Съвсем в края на нашия разговор – какво да очакваме в близко бъдеще около ситуацията с германското правителство?

Анна Кръстева: 4 май е ключовата дата, която ще очертае три сценария. Единият е, макар и с малка подкрепа – въобще изключвам вероятността за висока такава, членовете на Социалдемократическата партия да подкрепят коалиционното правителство, което да се формира с ново предложение за министър на външните работи и то да почне да работи. Второто е: не подкрепят, оттегля се Социалдемократическата партия от правителството, формира се кабинет на малцинството. Много малко вероятен сценарии, защото Ангела Меркел още дори след изборите, когато беше несравнимо по-силна нейната позиция, отказваше такъв вариант. Сега, в отслабената си лидерска позиция, много трудно ще успее да наложи наистина ефективно действащо динамично правителство, каквото би искала да има, което за всяко свое решение да сглобява парламентарно мнозинство. И третият вариант са изборите. Вторият е най-малко вероятен. Другите два са с изравнени шансове. Изключително нестабилна германска ситуация.

Водещ: Чакаме с нетърпение.

Анна Кръстева: Да, чакаме 4 март – дали ще се върви към време на стабилност. Интересното е, че за Германия, която винаги има много дълъг хоризонт, сега политическото време се е скъсило до две години, защото самите християндемократи искат да има един временен период дори правителството да стане две години, да тръгне, съвсем да се смаже държавната машина. И в средата на мандата Меркел да се оттегли, по-меко да стане тази промяна, новият лидер да влезе веднага и в канцлерска позиция. С други думи, не просто да се даде мандат за четири години, а той да бъде две плюс две, с радикални промени, лидерски и политически, по средата.

Милослава АНГЕЛОВА