Проф. Антоанета Христова: Избирателят има много силна интуиция, кой може да предложи нещо реалистично, смислено и прагматично

Проф. Антоанета Христова, социален психолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Протестен или утвърждаващ беше вота на първи тур? Поканихме за анализ политическия психолог проф. Антоанета Христова. В какво психично здраве са партиите? Какво показа кампанията и получените за тях резултати?

Антоанета Христова: В различно. Различно е психичното здраве по степента на скала „здраве“. Какво имам предвид – определено избирателите усещат, когато една политическа партия не е в кондиция. На тези избори БСП имаше страх да издигне собствен кандидат в София, защото, естествено, няма шанс като самостоятелна политическа партия. Но това не е достатъчно, за да кажем, че те не са в кондиция. Проблемът на БСП е това, че тя има относително здрава софийска структура, но за съжаление общонационален проблем, говоря за структурите в цялата страна на партията, проблеми, свързвани с вътрешния сблъсък и вътрешното конфронтиране на отделни лобита. Все повече и повече се доказва, с всеки изминат избор се доказва, че в това състояние партията не може да се появи като алтернатива. Причините за това са много, може някой друг път да ги анализираме, защото и без нагласи, без негативни стереотипи, напротив – чисто и просто теоретично на базата на това кога една партия е в кондиция. Но тази партия се намира в криза, която все още не е преодоляна, и тя е многопланова – организационна, лидерска, структурна, институционална, местна, централна и т.н. Когато, затова и резултатът е това, който виждаме. От друга страна, другата голяма партия, която управлява в момента – ГЕРБ, показва, че излиза от доста сериозна криза. Не твърдя, че те докрай да се справили с устойчивостта на своето състояние, тоест да кажем, че те са абсолютно здрави. Защо? Защото на много места в България видяхме, че все пак бяха разрешили да оставят някои хора, може и на по-малки населени места, които определено показват, че не могат да бъдат избираеми поради грешки, направени по време на тяхното управление, по време на мандата им като кметове. Това, че ГЕРБ си разреши все пак да остави такива хора и съответно да претърпи загуба на тези места, показва, че тя още системата им за вътрешна оценка, както се казва за изтласкване на болестотворния вирус, не е заработила напълно. Но сравнението между БСП и тях, разбира се, че ГЕРБ се намира в много по-добра кондиция. Като прибавим това, че те още веднъж трябваше да се докажат, че се справят без техния организационен гуру Цветан Цветанов, наистина ми се струва, че са в процес на пренареждане и най-добра форма в сравнение с всички останали политически единици в България, които са видими. Така че, казвам различно състояние, всички преодоляват вътрешни микроби, вируси и всякакви други болести на развитието, но естествено, че избирателят има много силна интуиция за това кой може да предложи нещо реалистично, смислено и прагматично, и видяхме, че залага на него.

Водещ: Защо ГЕРБ печели само в 8 областни града?

Антоанета Христова: Част от отговора го дадох: защото са от дълго време във властта вече, и защото тази мащабност, мегасила, която заявиха на последните местни избори през 2015 г., беше реализирана тази мегасила с много човешки фактор. Този разнообразен човешки фактор даде сериозни бъгове на някои места, и тези бъгове не могат да не се отразят на оценката на самата партия, и разбира се, на отношението към предложените от нея кандидати. Факт е обаче, че те са водещи в момента, даже нека обърнем въпроса така: защото така е по-честно. След толкова години във властта, и то в мегавластта, след толкова време на удържане на хора, които нямат нито достатъчно политическа, нито морална култура, тъй като са влезли поради голямата магнитна енергия на ГЕРБ през последните години вътре, за да се облагодетелстват, въпреки тези хора, които ги има, има ги навсякъде, има ги във всички политически партии, но просто в ГЕРБ ги има, защото те са на власти  те са видими. Въпреки атаките, които бяха и измислени, и реални, ГЕРБ в момента задържа нещо, което аз не очаквах да се държи толкова силно на тези избори. Разбира се, обаче като казвам това последно изречение, много ясно осъзнавам, че, за да бъдем коректни в оценката, трябва задължително да изчакаме балотаж.

Водещ: Проф. Христова, избирателната активност е около 40%. Ако, грубо казано, ГЕРБ печели около 20%, то каква е пропорцията? Оказва се, че в страната все пак не доминира доверието към ГЕРБ.

Антоанета Христова: Нека не се получава по този начин.

Водещ: Не се ли получава? А как е?

Антоанета Христова: Не, не, сметката е различна. Сметката ще бъде ясна на балотажа, защото вие знаете, че всеки избор е на практика избор между алтернативи. Никога една алтернатива не е на 100% предпочитана – това е в рамките на математическото моделиране. Винаги имаме „за“ и „против“ дадена алтернатива. Въпросът е кое доминира в дадено сравнение. В момента минахме многопластовото сравнение – тогава, когато имаш много кандидати за една позиция ,много политически партии в различна формула появяващи се. Тогава процентът на взимане на решение, алтернативите са многообразни и избирателят е представен пред една ситуация на взимане на решение. Следващата е много по-трудна. Защо? Защото се стесняват алтернативите, от една страна, и на второ място се принуждава избирателят да направи т.нар. forced choice, нали, в системата на процеса на взимане на решение, в анализа, когато ти си принуден да вземе решение, което е с висока степен на компромис. Процесът на взимане на решение, при компромис, е много важен, защото той показва, че обикновено компромисът се организира около едни, значи, в момента лекционно малко го разказвам, но това е за да го разберете, се организира по едни ценностни, да не кажа на опорни точки, на говорим език, около които човек, даже без да осъзнава, в един момент пренарежда собственото си поведение, ако иска все пак и се чувства принуден да вземе решение. На тази база, като казах думата „принуден“, подчертавам, че в новата ситуация много хора могат да не се чувстват принудени да вземат решение, поради което можем да очакваме спад на активността на гражданите.

Водещ: Кои ще отидат да гласуват на втория тур?

Антоанета Христова: Но тези, които имат навика да взимат решения, навикът да участват на избори стереотипът да отиват до урните в деня на изборите, да имат отговорност към това, което се случва ще бъдат принудени компромисно да се ориентират в ситуацията. И тогава ще зависи от това кой е стигнал до тях, какви са били посланията, дали по време на тази седмица е била продължена активността на изборната кампания на съответният кандидат, до каква степен са били убедени за смисъла, ценността на своето разхождане до урните. И тогава компромисът ще бъде даден за един или друг в по-голяма степен направен и съответно взето решение. Така че аз смятам, че това взимане на решение, защото тогава ще бъдат наистина включени много повече ценностни компоненти, е по-важно и по-ориентировъчно за политическите предпочитания и позиции, ценностни позиции на гражданите, отколкото беше преди това.

Водещ: Протестен или утвърждаващ беше вота на първият тур?

Антоанета Христова: И двете.

Водещ: Защо?

Антоанета Христова:  Протестен, защото беше доста неизвестно на фона на голямата война и битка. Това е битка, която се води пред очите ни – между „Демократична България“, между определени интереси и корпоративни, и политически свързани със страхове и с кауза, която се търси политическа кауза около, която „Демократична България“  да бъде стабилна и да внушава енергия на избирателите си, от една страна и от другата страна управляващите, които трябваше да се пазят от тази висока степен на атака. Като тук даже вижте, че БСП не го и споменава. БСП се отказа от битката, политическата битка, защото се уплаши, че на предишните избори са били много остри, а им е трудно да намерят средният тон. Трудно им е да намерят този тон, който хем звучи позитивно, хем рационално, хем прагматично, а хем в същото време не толкова злобно и нападателно и в същото време опозиционно, то това е малко майсторство. Но в момента на тях им е трудно да намерят тази „златна“ среда на поведение, за това, като че ли изчезнаха от публичното пространство и за сметка на това бяха заместени от тази група, която споменах. „Демократична България“ е едно сложно формирование, което държи в себе си стара, синя, централна десница и в същото време се управлява от хора, които нямат този вид категоричен десен идентитет, което за съжаление ги  прави доста трудни в приемането на по-широко десния избирател. Та тези хора се опитаха да направят война, в тази война наистина имаше нагласи, които могат да бъдат определени, като желаещи да наказват управляващите.  За мен беше любопитно, колко е наказателният вот, колко ще бъде наказателният вот. Впечатлението ми, обаче, в резултат на резултатите, които вече получихме вчера и днес ги виждаме, е че наказателният вот не е толкова голям. Търсят се алтернативи, търсят се издънките на местно ниво да бъдат сменени, търсят се хората, които са минали границата на морално приемливото политическо поведение, да бъдат сменени и те категорично са вече един много лош знак за политическите си партии. Което означава, ерго, че политическите партии от сега нататък трябва да разработят много строен механизъм за изчистване от такива хора. За да нямат рискове в следващи избори, да се изправят за това защото поради някакви причини и аргументи, без да споменавам какви могат да бъдат те са ги оставили на предизборната писта. Това е част от оздравителният процес  за политическите партии и се надявам, този процес да бъде валиден за всички, особено за двете големи. Но си мисля, че този процес ще бъде по-видим, защото по-директно ги засяга в момента и видимо ги засяга управляващите към днешна дата.

Цоня Събчева