Проф. Антоанета Христова, политически психолог: Политическото раздробяване днес ще предложи отново неустойчив парламент утре

Политическият психолог проф. Антоанета Христова в интервю за седмичното обзорно предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Възможен ли е втори кабинет на Борисов в рамките на този парламент или за грешките и поправките на властта в България разговаряме с политическия психолог проф. Антоанета Христова. Добър ден, проф. Христова.

Антоанета Христова: Здравейте. Чувствам много голяма тъга от загубата, която преживяха всички близки, всички колеги и разбира се всички, които са работили с Красимир Узунов. Много държа да кажа, че съжалявам за ранната му кончина. Аз не го познавах много добре, но съм се виждала с него по сериозни ангажименти и винаги впечатлението ми е било, че е изключително диалогичен, че винаги е бил готов да подкрепи смислени каузи и най-вече това, което се вижда от далеч – че е един от хората, които направиха думата „патриот“ да бъде изпълнена със съдържание. Затова смятам, че България, българите, гражданите, които са активни, загубиха един изключително добър пример в това отношение.

Водещ: Знаете ли, проф. Христова, когато подготвях темите за „Метроном“ за днес, се спрях на тези, по които сме говорили и с него много пъти и за които знам, че разговорите биха му доставили удоволствие. Малко трудно ни е да говорим за него в минало време и още по-трудно за човек, който е откъснат от нас. Но да преминем към темата, която избрах за тази наша среща – възможен ли е втори кабинет на Борисов в рамките на този кабинет?

Антоанета Христова: Директно ще ви отговоря, че втори кабинет на Борисов ще бъде много рисково начинание, защото втори кабинет  означава промяна на коалиционния формат може би, защото иначе няма смисъл. Тоест единствената опция на сегашното управление е да направи кабинет на малцинството. При кабинет на малцинството управлението става изключително несигурно и почти гарантирано ще бъде неговата силна атака, тъй като БСП и опозицията са предприели много отдавна този ход, тази тактика за тежък, публичен, категоричен, радикализиран сблъсък между управляващи и опозиция. Това означава, че в първия момент, може би в рамките на седмици, правителството ще падне и ще бъдат предизвикани предсрочни избори. В този смисъл сегашният формат, хайде да го наречем така, е по някакъв начин заклещен. Той е в този смисъл затворен и почти безалтернативен, тъй като възможностите са много малки извън коалиционната прегръдка с Обединени патриоти, тъй като остава „Воля“. „Воля“ би играла коректно, но те не са достатъчни, и зависимостта от ДПС ще стане още по-силна. Това не е добър пиар, имиджов знак, нито за ГЕРБ, нито за БСП. Така че ситуацията е много трудна, много сложна. Това отново потвърждава моята стара теза, знаете колко съм си го приказвала аз и от колко години, че колкото са повече и колкото повече са коалиционните правителства, толкова по-нестабилно ще бъде управлението. Колкото по-малко са партиите и колкото по-категорично е поела властта едната или другата, толкова по-стабилно ще могат да управляват собствените си кризи и българите да взимат решение реално кога и колко категорично ще сменят следващите управляващи. Но така сме си го постлали, това е положението в държавата, аз не виждам перспектива, въпреки че ние вървим по пътя по изчистване на малките партии. В момента обаче все още виждаме, че сме отворили много голямо поле за появата на нова партия, поради грешки. Вчера чух от едни колеги думи, които ми харесаха – поради грешки, някой път подценяване на ситуацията, в която се намират. В същото време неподготвеност на опозицията да поеме властта, което се вижда от повечето избиратели. И се получава така, че се отварят полета за нови, което не добра новина за българската демокрация.

Водещ: Какви са имиджовите щети от сегашното положение, което е доста висящо, с един висящ всекидневно кворум, и докога то може да продължи?

Антоанета Христова: Докато издържат нервите. В този момент, ако управляващите искат да запазят ситуацията и да получат червена точка, означава, че те, заедно с Патриотите, трябва да гарантират кворума на сто процента.

Водещ: Но виждаме, че не го гарантират, не става.

Антоанета Христова: Ако това не може да се случи, означава, че ние наистина вървим към криза. Но кризата е защото те не могат да го осигурят. Тоест кризата ще бъде предизвикана от тези, които ги няма в залата. Повтарям, не от БСП. Защото парламентът се видя, че може да работи и без БСП. Това, че БСП излезе навън, има своите плюсове и минуси. Ние видяхме, че те успяха да направят 1-2 червени точки за себе си. Но дългото им отсъствие от парламентарна зала, ако парламентарна зала работи, ще обезсмисли тяхното присъствие в парламента и ще стане скеч за БСП. Ако това не се вижда от тези, които са останали, толкова по-тъжно за тях. Затова казвам, че в момента ситуацията е много дантелена по отношение на прогноза и ми е много трудно да направя прогноза какво ще се случи. Разумът показва, че на нас предсрочни избори в момента не ни трябват. Опозицията има върху какво да работи, тя не е подготвена, тя няма хора за съответните управленски позиции. А от другата страна имаме управляващи, които са в такава сложна прегръдка с неустойчив партньор, че както в семейството, в един момент човек чисто психически не може да издържи на това постоянно напрежение и предпочита по някой път да се оттегли в името на това да се раздели и да бъде по-спокоен. Не знам какво ще се избере и не знам какво ще се случи, но от всичко това, което ни сервира опозицията и в момента тези, които не гарантират присъствие в парламента на сто процента, страдаме ние, гражданите.

Водещ: Тази парламентарна агония, както я нарича бившият конституционен съдия и сега депутат от ГЕРБ Георги Марков, превръща управляващата коалиция в заложник първо на самата себе си, и второ, на всички други, които биха могли по някакъв начин да я подкрепят, във всички други патерици, ако можем така да се изразим. Така ли е?

Антоанета Христова: Георги Марков отразява безизходността от гледна точка на човека, който е депутат и който иска да се случват нещата в парламента. Аз разбирам неговата емоционална реакция, въпреки че смятам, че такива неща не се говорят публично. Но да го отдадем на някои негови особености. Причината да смятам, че не трябва да се върви към дестабилизация, е всички аргументи, които повторих преди малко. Аз, както и повечето българи, които не излизат на улицата, въпреки че са критични към управлението, забележете – броят на критичните към управлението се увеличава, поради целия този сблъсък, в който виждат безизходица, а и виждат грешки. Тоест виждат подценяването на много ситуации от страна на управляващите  в същото време оценяват надценяването, в случая цитирам колега, надценяването на поведението на опозицията за собствените й възможности. Българинът е трезв в това отношение. Виждайки плюсовете и минусите, разбира, че в момента не е време за радикално действие. Или поне още един аргумент – не е време и няма на кого да припише доверие в тази ситуация. Няма кой да е спечелил достатъчно доверието му, за да поиска промяна. Тези хора, които си стоят вкъщи и не искат в момента да влезем в безвремие, чакайки нови парламентарни избори, стискат палци да няма в момента нови парламентарни избори. И те са повече от тези, които искат едното или другото – тоест тези, които искат съответно БСП да спечели или ГЕРБ да загуби, или обратното. Затова казвам, че това не е в полза на гражданите. Никога не се замисляме за другите, не за твърдите избиратели, а за другите, които виждат сложността на ситуацията. Много сложна ситуация, която носи отговорност и към БСП, защото БСП не може да продължава да изглежда нестабилна опозиция, недостатъчно силна да поеме управлението. Те трябва да започнат да излъчват авторитета на управленци, а не енергията на революционери. Трудна ситуация и тежко му и горко на премиера в момента.

Водещ: Има ли шанс за поправка на грешките и този шанс ще проработи ли в следващите месеци и най-вече ще бъде ли оползотворен?

Антоанета Христова: Всичко може, но не всеки го може. Ако ме питате има ли идеална ситуация, в която нещата да се успокоят – да, има. Ако в момента с изключителна категоричност, осъзнаване на отговорността и дисциплина се влезе в парламента и се продължи устойчиво да има парламентарни заседания и парламентът да работи. Ако БСП надвие на революционното си его и реши да работи върху управленска визия, истински, не просто да хвърли една „Визия за България“, която не е разработена експертно, а само формално, а наистина се работи по всички направления, които визията съдържа, да привлече експерти – хора, които реално могат да поправят грешките вътре. Ако има лица, които не изглеждат младежки революционно, а зряло управленски. И едните, и другите има какво да правят в момента. Ако ГЕРБ не престане да прави такива издънки, като това да внася промени без те да са подготвена почва сред обществото, тъй като промените не бяха лоши, колкото и да ги мразят всички. В тези промени имаше смисъл, имаше цел, имаше кауза – да бъдат минимизирани грешките, които се случват с ниските прагове; да бъде все пак проверена системата на машинното гласуване, защото към нея има много съмнения. Значи много причини имаше за тези промени, но те не бяха нито изговорени, нито обяснени, нито дебатирани публично, за да може обществото да знае, че ще прави нещо с цел и с кауза. Превърна се в негатив. Всичките тези грешки, които дали са свързани с публично говорене, организационно поведение може би, с лидиране вътре в страната, не знам причината каква е. Ако се избегнат, то може да се стабилизира ситуацията, да се изкара мандатът, за да могат двете политически сили да се самоподготвят, да си направят изборите, да не хвърлят държавата в безвремие. Знаете ли какво си казват хората, които наистина работят? Хората, които работят, си казват, че когато ние сме в предизборна кампания, системите, ако не са работили примерно на 50%, отиват на нулева ефективност. Говоря за администрация, говоря за институции, говоря – цялата държава спира да функционира. Нужно ли ни е това, питам аз, при положение, че никой не е готов за промяна?

Водещ: Но, проф. Христова, от другата страна застава въпросът нужна ли ни е шизофренната ситуация, в която се вкараха партиите в парламента, включително и управляващите?

Антоанета Христова: Шизофренната ситуация е изборът на хората. Хората, гражданите, избраха тази конфигурация на изборите. Гражданите избраха да разбият гласа си между ГЕРБ, БСП, ДПС, „Воля“ и Обединени патриоти. Недостатъчно силни бяха ГЕРБ и БСП и ДПС включително, тъй като то беше в криза, да отнемат подкрепата от другите. Спомняте си, на последните парламентарни избори имахме все още фактора ДОСТ. Така че в тази сложна ситуация, в която двете най-големи сили, и ДПС, която играе отдавна и няма перспектива скоро да спре да бъде фактор в парламента, не успяха да си вземат пълния мащаб или пълната възможност, капацитет на подкрепа. Естествено, че празните места бяха дадени на малки партии. Освен това се намираме в консервативно-патриотична вълна на въздействие, на влияние на настроения, и Патриотите имаха своята ниша. Те и в момента я имат, но я изпускат с това поведение, което демонстрират. Така че гражданите направиха своя избор и политиците трябваше да се съобразяват с този избор. Пак казвам, вината е и от едната и от другата, най-вече на политиците, че не ги убедиха да формират още по на едро структуриран парламент. Дали обаче ще продължим към раздробяване? В момента ние отваряме ниша за още по-голямо раздробяване, което е лошата новина. Защото още по-голямото раздробяване ще предположи пак отново изключително несигурен, нестабилен, неустойчив парламент утре, който и да управлява. Дали ще е ГЕРБ, дали ще е БСП, няма значение. На БСП ще му е също много трудно. Ако се появи в едно бъдеще пред парламентарни избори, ситуация с нова партия от страна на Румен Радев, подкрепена, без той да лидира, подкрепена само, може би тогава на БСП ще му бъде по-леко в управлението. Въпреки че ние не знаем там между тази партия и БСП евентуално, казвам го вече като съвсем игра на хипотези, какъв вид отношения ще се формират по време на работа. Сложна, много сложна ситуация и сами си я правим. Това ми е много мъчно. Да, на нас ни се налага да се учим много по-бързо, отколкото другите. Ами гледайте само историята, гледайте парламента във Великобритания през какви драми е минал, развивайки своята парламентарна демокрация, през какви конфликти между двете големи политически партии, между какви кризи. САЩ по същия начин. Германия откога развива на практика демокрация. Да кажем, че ние сме тръгнали много по-късно. Да, и на нас техните драми ни се случват сега, защото и гражданите, и политиците трябва да узреят за това, че са политици, да се научат на това все пак да ползват определени техники, тактики, практики, знание, което вече е доказало своята ефективност. Затова ми е мъчно, че има откъде да се учим, но трудно се учим. Може би това е големият извод в момента.

Цоня СЪБЧЕВА