Проф. Антоанета Христова, политически психолог: За успешна предизборна кампания е нужно специфично и с уважение говорене към младите и възрастните хора

Политическият психолог проф. Антоанета Христова в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на „Радио „Фокус“ за настройките на гласоподавателите дни преди местните избори, скъсиха ли дистанцията до тях кандидатите за кметове и общински съветници.

Водещ: Избирателите дават ли положителен знак за повишен интерес към кампанията на кандидатите?

Антоанета Христова: Определено, доста данни сочат съвсем от началото на предизборната кампания, че интересът за гласуване, тоест т.нар. политизация, беше на доста високо ниво, и все още е. Виждате, че социологията поне в различните агенции дава висока степен на готовност за гласуване. Друга беше темата в началото и проблемът на гласоподавателите – че не виждаха адекватна кампания, не виждаха това, което вие наричате скъсяване на дистанцията между тях и кандидатите. Дотук имаше едно вътрешно противоречие съвсем в началото, когато те казваха за София, която беше и е от политическа гледна точка най-любопитният фокус, който събира всички интереси – и политически, и градоначалнически, и граждански, и т.н.  Интересно беше, че отбелязваха липсата на кампания, а и недостатъчната необходимост от такава, тъй като всички споделяха в по-голяма степен, че познават кандидатите и са формирали отдавна отношение към тях. Да, обаче през последните две седмици мога да кажа, че кампанията беше много активирана и ние сме залети от дебати между двата основни кандидата в София. И в крайна сметка тези дебати повлияха и според мен продължават да влияят и върху скъсяването на дистанцията, и ориентацията все пак на избирателя към един от двамата основни кандидати.

Водещ: Тогава да очакваме висока избирателна активност?

Антоанета Христова: Да. Струва ми се, че ще бъде, ако няма да е малко по-висока от нормата, то няма да е по-ниска. В никакъв случай.

Водещ: На тези избори кое ще е определящото при избора на гласоподавателите – личността на кандидата или програмата, която представя пред гражданите?

Антоанета Христова: Комплексно е решението. Не е едното или другото само. На първо място ще кажа, без обаче да ги рейтингувам, тъй като за различните хора причините са разнообразни и не мога да ги обобщя като рейтинг, но като видове аргументи, които могат да бъдат използвани при вземането на решения, да. Разбира се, че на първо място е самият кандидат и неговата личност. Да не забравяме, че това са мажоритарни избори и че човек оценява доколко познава другия, и до каква степен му има доверие, и съответно недоверие. Доверието е една сложна компонента, която предпоставя няколко други допълнителни факта – дали този кандидат може действително да реализира обещанията, които дава, и коя е логистиката около този кандидат, кои са хората, с които ще работи? За момента в София по повод на логистиката в по-добра кондиция се намира госпожа Фандъкова, по простата причина, че тя работи в добра комуникация с министър-председателя, с управляващите, и това предполага чисто на рационално, не на емоционално ниво, че тя ще може да изпълни обещанията и че управляващите ще бъдат мотивирани да й помогнат, за да докажат, че изборът на госпожа Фандъкова за бъдещ кмет е правилен. Не така стои въпросът с госпожа Манолова. Затова казвам, че тези неща не са еднопланови. На второ място, разбира се, гледат кой какво обещава и кой колко си е взел поука от предишни грешки. Много голяма грешка е, когато отричат предишни грешки и когато се опитват да се оправдаят по един малко наивен начин. Хората са изключително разумни, когато оценяват предишните грешки и решават дали да простят или да не простят. Едни грешки могат да бъдат простени, други – не, в зависимост от позицията, която избирателят има по отношение на ценността на грешката. Давам пример – ако ценността да допуснат тежка корупция в София покрай „Граф Игнатиев“ е толкова голяма, че ти си ядосан и искаш да накажеш, не можеш да убедиш този човек в нищо. Но пък, ако ценността, че си работил примерно с Братя Галеви, че си част от схемата „Костинброд“, е толкова силна, че ти не можеш да простиш, или пък, че БСП те подкрепя, то тогава ти никога не би могъл да тръгнеш да подкрепиш този човек, тоест да направиш компромиса. Затова компромисите са различни, но в крайна сметка всички ще бъдат принудени да направят компромиси на балотаж.

Водещ: Давате пример за София. Дали и за избирателите на кандидатите в страната, личността и програмите, които предлагат, също ще бъдат почти равностойно важни?

Антоанета Христова: Като казваме програми, нали програмите са лист хартия, която никой не чете. Под програми трябва да разбираме как кандидатът успява да ги представи и да убеди избирателите си, че той може да ги реализира. Затова казвам, че програмите ги слагам на второ място, защото те минават през личността и през умението му да презентира продукта, и разбира се да знае все пак за какво говори, защото някой път някои от кандидатите много-много не са наясно за механизмите на управление. И тогава става по-голяма излагация. И хората го разбират. Разбира се, пак казвам, ако искат да го накажат строго, без да мислят рационално. Това, което може да се наблюдава и в провинцията, е абсолютно същото. Затова го и повтарям като механизъм. Имаме стари кметове, които са показали какво могат, и в същото време имаме сериозни кандидатури на много места, които могат да покажат, че от нищото може да се появи човек, който все пак да бъде алтернатива и хората да се успокоят, че все пак имат алтернатива. Затова нещата са много разнообразни, във всеки град ситуацията е специфична.

Водещ: Вие казахте, че кампанията става все по-активна. Дали ще е голям процентът на тези, които ще вземат решение именно по време на кампанията, да отидат да гласуват и за кого да гласуват?

Антоанета Христова: Да, мисля, че в началото е имало хора, които не са се интересували въобще от тази кампания. Именно това е групата, която е казвала „не забелязвам такава кампания, не ме интересува“. Това, което става, е, че аз познавам хората – нито единият ми е симпатичен, нито другият, абсурд. Разказвам гледна точка. Но сега виждат различия, наблюдават тези различия през кампанията и вече си казват – да, единият става по-симпатичен, другият става по-антипатичен. На единия почваш да прощаваш, другия започваш да обвиняваш, още повече и да формираш недоверие към него. И се формира готовност за взимане на решение за гласуване. Мисля, че по време на кампанията имаше значителен брой хора, които взеха решение да гласуват.

Водещ: Ще има и такива, които няма да гласуват. За какво ще е знак това? Не се интересуват, както казахте вие, объркани са от това, което виждат и чуват, или е наказателен вот?

Антоанета Христова: Винаги има хора, които не гласуват. Това е част от популацията, погледнато чисто статистически. Става въпрос за всички държави, има такива хора, които не гласуват. Законът само може да ги накара да гласуват, и страхът от наказание, което в някои държави е било предприето, за да се повиши избирателната активност. Но в България такова нещо няма, ние сме демократична държава, някой път даже повече от необходимото свободията е факт. Затова мисля, че ще има хора, които няма да гласуват, не трябва да се учудваме. Част от тях са такива, които просто не се интересуват въобще. Друга част, са млади хора, които смятат, че до тях не се е достигнало. Между другото, ако пак говорим за София, ще видите, че активността на младите хора ще бъде около Борис Бонев „Спаси София“. Защо? Защото той имаше Фейсбук кампания много активна, защото говореше за младите хора, защото имаше послания за тях, защото тях ги вълнува темата „зелена“, „еко“ и т.н. Другата група хора, които не гласуват, са именно тези, които са ядосаните, които между другото могат да заблудят социолозите, могат да им кажат, че ще гласуват на изследване, но в деня на изборите да не отидат да гласуват. Тук има една заблудителна групичка, която е точно такава. Това са групата ядосани хора. Но те са ядосани на думи, те не са ядосани толкова, че да формулират действия. Защото актът на гласуване е вид действие. Така че различни типове групи са хората и имат достатъчно аргументи всеки за себе си да не отиде до изборите. Но пак повтарям нещо много важно – тази година почти никой, да не кажа никой, може би само на някой места в страната имаше хора, които обърнаха внимание на възрастните хора, като избирателна група, като таргет, на който да се говори, към който да има послание, както и към младите хора. Специфично, отделно, с уважение, разграничително от останалите. Това щеше да бъде много голям коз. Но явно трудно става и не могат да го усетят.

Водещ: В предишно интервю в началото на официалната кампания вие заявихте именно това – че младите не са получили истински послания. В момента ни говорите за кандидата за София Борис Бонев, със зелените програми, това, че е активен във Фейсбук. Тоест да ви разбирам ли, че политиците все пак не са успели, или единици са успели да напипат пулса им?

Антоанета Христова: Единици. И то в провинцията. Защото наблюдавам няколко кампании, интересно ми е, и забелязах, че има една кампания, примерно в Ямбол, където е усетен пулсът на младите. Но други не.

Водещ: Трудно ли е? И защо трябва да е трудно това?

Антоанета Христова: Не мога да кажа. Аз съм изненадана. Рационалният избор на един човек, който иска да се гласуват за него, това е да има усетливост към избирателите си, да ги усеща. Да, ще кажат някои политици, младите хора не се интересуват от политика. Не е вярно това. Младите хора имат специфични потребности, теми, които ги вълнуват. Те искат да се говори по един определен начин, който може би политикът не владее – начинът да има в кампанията си млади лица, които да дават цвят, които да могат да изговарят темите на младите, темите за екологията. Защото това е тяхна. Защо разрешиха само на един човек да приеме в София темата за екологията. Въпреки че всички говорят за екологията, но някак си той е чут. Защо е чут – да се отговори на въпроса. Да се изговори проблемът на младите. А той е уважението, отношението, работата, парите, мястото им под слънцето, грижата, че все пак и те са фокус, не всеки мисли как да замине, а как да роди децата си тук. Да, говорят за детски градини. Но на младия човек, който още няма деца, темата детски градини още не му е в главата. Тоест начинът му на мислене е друг свят, който политикът трябва да усети и да направи послание към тях. Голяма препоръка имам към всички политици – да мислят за младите и за възрастните. Защото възрастните също имат друг свят.

Водещ: Остават дни до изборите, има ли време за обрат на поведението?.

Антоанета Христова: Винаги има време да кажеш добра дума на едните и на другите. Време има. Въпросът е да имат желание и потребност да го направят. Това е среща на два свята – на света на политика и света на тези две групи хора.

Водещ: В  друго ваше интервю за „Фокус“, казахте, че кампанията е негативна. Как я виждате дни преди вота?

Антоанета Христова: Много негативна. В София, защото ви казах, че ще спечелят тези, които са позитивни. Това е моят извод от всичко, което виждам. Това е линия, която върви в България, която е доказала своята актуалност в европейските избори, която даде знак на политиците, че жълтият, черният пиар, който беше линията на тяхното съществуване в публичното пространство, досега е грешна. И че по този начин те отхвърлиха избирателите си и създадоха едно негативно усещане в държавата, като загърбиха едно психологическо правило – че човек иска да живее в една държава и в една среда, в едно семейство, когато това семейство се харесва, обича, гордее се с хората, които са в него и не мрази опонентите си. Това е политика, която отговаря на вътрешните потребности на човека. Другото говорене, черният пиар, то отговаря на една част от вниманието на съзнанието на всеки човек, която е свързана с опасността. В мозъка има центрове, които реагират на опасността. Затова черният пиар предизвиква реакция на опасност и човек заостря вниманието си, привлича вниманието си и вероятно да, гледа новини, вероятно повишава рейтинга на телевизиите и на радиата. Обаче намразва политиците, защото те са източникът на опасност. И след това се отвращава от всичко и става изключително негативен към публичната среда. Затова това беше една системна грешка, която се правеше от медии и от политици, и в момента ние берем плодовете на тази системна грешка дълги години. В момента полезният ход, това е изцяло обръщане на нагласите, и то в диаметрално противоположния позитивен план. Да, чух веднъж, пак ще дам пример с Мая Манолова, тя каза: как да говоря позитивно за грешки? Има начин, бих казала аз. От там нататък давам многоточие.

Елеонора ЧОЛАКОВА