Проф. Антоанета Христова, политически психолог: Ако ГЕРБ успее да превърти машината, която до сега е била в ръцете на Цветан Цветанов, партията ще бъде устойчива, вътрешната нетърпимост в БСП може да доведе до загуба на местните избори

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Проф. Антоанета Христова, политически психолог  в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“. Каква е политическата обстановка и състоянието на партиите на ГЕРБ преди промяната на Устава, за която намекна вицепремиерът Томислав Дончев,  и на БСП след пленума и преди конгреса? Каква е стабилността на малката коалиция?

Водещ: Вчера вицепремиерът Томислав Дончев намекна за промяна в Устава на ГЕРБ без да уточни подробности. При условие, че партията е победител на евроизборите, кое налага тази промяна и дали е свързана с конкретни лица?

Антоанета Христова: Не съм сигурна. Не е изтекла достатъчно точна, конкретна информация за предложението, така че не бихме могли да обсъждаме такъв детайл и толкова голяма конкретика като промяна в Устава. Смятам, че ГЕРБ има много проблеми, пред които е изправена, свързани с развитието на партията като такава предвид това, че на практика ГЕРБ е една много млада партия. ГЕРБ премина през – аз съм го казвала – един период на много бурна акселерация, тоест все властта и трябваше да се структурира, да се позиционира, да се развива идеологически, да развива личния си състав в условия, в които управлява. Тоест, ГЕРБ има да реши вътрешноорганизационни проблеми, дотолкова доколкото структурите трябва да получат още по-голямо усещане за това, че могат да правят политика и че нещата се случват не само в София. На второ място – ГЕРБ трябва много сериозно да поработи, тъй като тя работи много сериозно с младите хора като обучение, образование и подготовка за професионална политика, за правене на професионална политика – да поработи с тези, които вече са във властта, тъй като повечето от тях  не са минали такъв тип обучения. ГЕРБ трябва да помисли много сериозно за това как, когато си в управление, трябва да накараш институциите наистина да работят за гражданина. Тази връзка между партия, институция и управление, усетена от гражданите, вярвайте ми – до този момент не е видима. Защото всички виждат строежите, всички виждат, че нещата се случват през големи инвестиции, мислят си, че инвестициите растат – това е видимо в страната. Виждаме, че българите, живеещи в чужбина, се връщат, защото заплатите растат, но когато говорим за нещата, които ни заобикалят, ежедневието, давам пример – дали има водопровод в селото, дали Общината си върши работата на място, дали ВИК и ЧЕЗ, и „Топлофикация“ са дружества, които са адекватни към българина и неговите потребности. Това са дружества, колкото и частни, толкова и все пак с възможност за контрол от институциите. При всичкото това все още гражданите нямат усещането за добър контрол и за ефективност към тях. Така че ГЕРБ си имат задачи. И на последно място ще кажа, тъй като знам, че всички очакват това да се анализира – това е кой ще замести Цветанов и как ще бъде организирана структурата. Всичко това, което казах, е свързано с това кой управлява системата на партията, нейния подбор на хората вътре и тяхната подготовка. До този момент цялата тази процедура беше сложена в ръцете на Цветан Цветанов. Тогава, когато толкова години един човек е отговарял за основните фигури в партията, съм убедена, че и самият човек се изразходва, а и тези фигури стават в някаква степен зависими, независимо от това какви са тези отношения – лоялни, ориентирани към благодарност към този, който ги е подбрал. Затова в устойчивите политически партии това не се прави от един човек, това се прави от цял отдел, така, както във фирмите има HR – така и в партиите има HR на партиите, тоест управление на човешките ресурси. Това се прави с решение на стоящи на много по-високо ниво с хора, които представляват партията поне през няколко функции. Затова може би Томислав Дончев има предвид, че е необходима промяна, даже и през Устава, която да регламентира организацията на този вид подбор на фигурите, които ще бъдат издигани и ще бъдат лицето на политическата партия.

Водещ: В тази бурна акселерация на ГЕРБ, за която говорите, и нуждата от позициониране на личен състав и колко много неща са били съсредоточени в ръцете на Цветан Цветанов – трудно ли ще бъде заменен той и може ли да издигне ГЕРБ млади хора на тази позиция?

Антоанета Христова: Сигурна съм, че незаменими хора няма. И съм сигурна, че в ГЕРБ има амбициозни, обучени и хора, които биха свършили тази работа, но не един. Идеята не е да бъде един. Идеята е да бъде система – предполагам идеята е да има система – която да може да произвежда, да създава, принципно да издига лидери принципно на базата на качества, на показани успехи, на ясна мотивация, на характеристики, които ГЕРБ е припознала като свои.  Този човек трябва да е такъв тип, който самата партия да го хареса и да иска той да бъде нейно лице. Тоест, това е взаимен обмен – и човекът трябва да е мотивиран да бъде към ГЕРБ, и лоялен на политическата партия, и политическата партия трябва да харесва типа човек, който иска да ръководи и да бъде лице на партията. Така че това е труден процес. Неслучайно – това вече го казвам като психолог, който се занимава с подобни процеси – това е цяло направление в трудовата и организационна психология – как да се издигат хора, подходящи за съответната позиция, и как тези хора да бъдат подготвяни за политически лидерски позиции. То си е наука. И ако те успеят да превъртят машината, която е съществувала до този момент и е била основно в ръцете на Цветан Цветанов, това ще бъде голям успех. Това е крачка към превръщането на ГЕРБ в устойчива партия.

Водещ: И във връзка с тази устойчивост – на 2 юни вицепремиерът Красимир Каракачанов заяви, че иска преразглеждане на споразумението в правителството, вчера Томислав Дончев съобщи, че няма да има такова преразглеждане в коалиционните споразумения между ГЕРБ и „Обединени патриоти“ – с една дума коалицията е стабилна. Това ли значи този отговор?

Антоанета Христова: Нито една от политическите партии, които съставляват малката коалиция, нямат интерес от предсрочни избори, нямат интерес от това да показват неустойчивост. Най-малко ВМРО предвид това, че – въпреки че те дадоха най-добрия резултат от трите, около тях има много въпроси, те също трябва да докажат устойчивост, а не случайност на избора. Най-малко смятам, че Каракачанов в момента иска да представлява и да бъде фактор за неустойчивост. Затова и така и разчитам израза на Томислав Дончев, че няма да има преразглеждане на споразумението. Може би ще има анализ на постигнатото, но не и преразглеждане на споразумението. Проблемите на трите партии в малката коалиция трябва да се решат между тях самите. Ако това споразумение по някакъв начин засяга ролята на някоя от формациите, това е тема, в която ГЕРБ не може да вземе страна в спора, ако го направи може само да допринесе конфликтът да се разрасне. Между тези три формации трябва да има по-сериозно преговаряне, успокояване, разрешаване на конфликт. Има много техники за разрушаване на конфликти. Тъй като не смятам, че лидерите на тези три партии ще се оттеглят, предполагам, че ще бъдат просто принудени от обстоятелствата да намерят начин за мирно съвместно съществуване.

Водещ: Но въпреки това напрежението в малката коалиция продължава. Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров поиска оставката на вицепремиера Красимир Каракачанов заради „София Прайд“, както и за сумите, които трябва да бъдат отделени за Ф-16. Ще има ли разминавания, или те ще бъдат потушени?

Антоанета Христова: През цялото време ми се струва, че в момента специално тези две теми, които отбелязахте – „Прайд-а“ и парите за Ф-16 – с тези теми е несериозно да се иска оставка на Каракачанов просто защото, ако си имал позиция и си искал да ограничиш „Прайд-а“, излез и го направи като политически лидер. Ако искаш и имаш позиция за Ф-16, имаше пълната възможност като член и имайки свои хора в кабинета – примерно министъра на икономиката, доколкото знам е от квотата на „Атака“, ти имаш пълната възможност да изразяваш и да участваш в процеса на взимане на решения. Така че за мен това са повече пиар-ски изхвърляния не съвсем добре преценени, отколкото стъпки, които реално ще бъдат направени.

Водещ: Да се насочим към напрежението в БСП. Вчера се проведе пленум. Румен Овчаров се обяви против оставката на Корнелия Нинова, която да припомним на нашите слушатели трябва да бъде потвърдена на 16 юни на конгреса. Президентът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев я определи като имитация, като допълнително в друго интервю каза, че битката не е за нейната оставка, а за политическата линия на БСП. Какво да очакваме?

Антоанета Христова: Само да уточня – тя не може да бъде потвърдена, тя само се отчита от конгреса, тоест конгресът няма правата да я приеме или да я отхвърли. Доколкото знам, но може и да бъркам. Тази оставка е факт и тя ще чака конгрес, на който ще има избор на нов лидер. Но по отношение на БСП – това, което ми прави впечатление, за съжаление е, че състоянието, в което беше докарана партията, тази омраза, която лъхаше в политическото говорене в предизборната кампания, то не е просто – въпреки че те отричат това да е омраза, но едно невъоръжено ухо, ухо, което се опитва да чуе какво му се говори – нещата бяха казани толкова едностранно, крайно, без оценка на реалността на нагласата на хората, че тогава обикновено този, който изговаря такива неща – в случая говорителите на БСП – бяха възприети като хора крайни в своята позиция, невиждащи ситуацията. А кога човек не вижда ситуацията и е краен в израза си? Когато носи негативна емоция, тоест омраза. Затова БСП не трябва да се изненадва, когато хората казват, че цялата предизборна кампания е била под мотото на омразата, под емоцията на омразата. Тази омраза, която излъчваха говорителите навън, тя е и вътре. Ако наблюдавате форумите в момента между различните лобита на БСП, ще видите, че между тях има изключителна нетърпимост – и то нетърпимост до крайност, нетърпимост, в която крайността се изразява  в етикетиране, в използване на грозни определени. В такава ситуация една партия, която е разделена и е стигнала в противопоставянето си такива крайности, не може да тръгне към политически избори, каквито и да са те- местни, Европейски, които минаха, парламентарни – каквито искате. Единството е единственият начин, външната цел е единственият начин, това, което имам да кажа, е единственият начин – и то положително, или предлагам да направя, която една партия може да има самочувствието и тръгне към избори. В момента БСП – за съжаление този лидер, който направи много полезни неща в началото – на фона на тоталния срив и загубата на БСП, все пак БСП се задържа в резултат на тази политика, донякъде в началото – на убеждението, че ще има нова енергия от Корнелия Нинова. Но за съжаление Корнелия Нинова стана страна, и то много силна страна в разделението. Когато си лидер, ти трябва да си символа на обединението, а не знака, символа, средството на разединението. Колкото и да харесваме едните или да не харесваме другите, и обратното. Затова смятам, че Корнелия Нинова в момента, оставяйки лидер, защото тя ще се бори за лидерската позиция, и аз допускам, че може и да си спечели втори път лидерска позиция в БСП, ако установи своите правила – именно правилата да се избира отдолу нагоре, може и да спечели; вероятността партията да загине на местните избори и то много тежко е много голяма. Между другото, ако дойде и човек от другата страна, партията ще бъде в същото състояние. Неслучайно започнах и подчертавам това, че лидерът трябва да бъде символ на обединението, а не знакът, средството на разединението.

Водещ: Проф. Христова, да ви разбирам, че според вас предизборното говорене, което вие го определяте като омраза ще продължи и до местните избори ?

Антоанета Христова: Аз не виждам да са си взели поука. Примерно – слушам някои от депутатите, които вече влязоха в парламента за изказване, слушам начина, по който се опитват да обяснят резултатите, чувам начина, по който тръгват към конгрес. Нищо от говоренето на досегашните лица на партията не показва да са си взели поука от състоянието, в което са били, да го променят. Между другото това е много трудно да промениш нещо, в което си вярвал на 200%. То  затова хората биват в такива организации, партии сменяни на момента без чувство за съжаление, защото стереотипът, убеждението, че си прав, ти трябва да си вярвал, че да направиш такава кампания. Това убеждение продължава и след това и не можеш да се отърсиш от него, иначе трябва да приемеш в себе си вината за загубата на цяла партия, която е имала такава претенция. Как ще спиш оттук нататък? Нали ти продължаваш все пак да водиш нормален живот? След като водиш нормален живот – говоря като психолог, подчертавам – това означава, че ти оправдаваш предишното си поведение. Причината при такива загуби да се прави рязък завой и да се променя лидерството  е именно в това, защото лидерството ще продължи да се опитва да докаже, че е било право, а то не е било право в тактиката и стратегията. И това го видяхме като резултат. Независимо опразвания – оправдания „хората не излезли да гласуват“, ама да – хората и преди това не са излезли да гласуват. Каква е разликата между преди и сега? Плюс-минус 2%. Тези 2%  коя е причината да не излязат? Такава омразна кампания  може ли да не отблъсне хората? Хората се отвратиха от тази кампания. Затова интерпретациите трябва да бъдат много внимателни – не да ги придърпваме към себе си да ни оправдават, а да видим директно в очите.

Водещ: Тоест, вие може да направите и реални прогнози за местните избори според това, което казвате?

Антоанета Христова: Мога да кажа, че ако продължават по този начин, на местните избори няма да дадат добър резултат. Не можеш да имаш разделена партия на място и да искаш да получиш резултат. В същото време виждаме от другата страна ГЕРБ , че при успех прави вътрешна реформа, опитвайки се да скочи по-нависоко, тоест да се превърне наистина в устойчива партия.

Водещ: С една дума са необходими преодоляване на разделенията и подходящ лидер?

Антоанета Христова: Разбира се. ГЕРБ си е намерил лидер. Там да не го бъркаме с Корнелия Нинова. ГЕРБ си има лидера и той е доста в силата си, колкото и да твърди, че вече мисли за наследство, но неговата възраст е възрастта, в която лидерите тепърва стават лидери на политически партии. Въпросът е обаче – видяхме, че има енергия предостатъчна да изправи ГЕРБ след такава страшна криза, която преживя. Но наистина от гледа точка на вътрешна реорганизация, от гледна точка на начина, по който се издигат и се готвят хора за висши позиции, начина, по който тези хора не чакат другият да вземе решението, а те поемат отговорност за взимане на решения, управлявайки институции, бидейки близо до хората – това е нещо, което ГЕРБ трябва тепърва много сериозно да вземе предвид и да поработи по темата.

Елеонора ЧОЛАКОВА