Проф. Антоанета Христова: Промяната в модела на финансиране на партиите е наказателна акция срещу тези, които грубо нарушиха границата на политическата комуникация и на политическия дебат

Снимка: Информационна агенция "Фокус"

Проф. Антоанета Христова, социален психолог, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Субсидията за партиите става 1 лев на глас, решиха депутатите от ГЕРБ, ДПС, „Атака“ и „Воля“. Политическите партии ще могат да получават дарения от физически и юридически лица, а общините ще им предоставят безвъзмездно офиси. На какво ставаме свидетели: на процес на прозрачност чрез изсветляване на финансовите донори или на наказания за орязването на парите към отдалечените от властта формации и обезсмисляне на ролята на избирателите? Поканих за анализ социални психолог професор Антоанета Христова. С днешното си решение, проф. Христова, партиите на какво стават част: на пазарната или на сивата икономика?

Антоанета Христова: Въпросът е много интересен. Това, което се случва, съставлява пресечна точка на толкова много обстоятелства и мотиви, че то си заслужава да се напише книга. Казвам го, защото бях почти заблудена от коментарите по медиите, че може и да не мине това предложение, а пък то взе, че мина и ще произвежда оттук нататък много сериозни сътресения. Първият основен въпрос, на който трябва да си отговорим, е: какво постига ГЕРБ, реализирайки този акт днес, 2019 година. Ще ви кажа, че за мене отговорът не е еднозначен, но той е последователен. Тоест поведението на ГЕРБ е категорично последователно и поне в това не могат да ги обвинят, тъй като те подкрепиха 1 лев субсидия с решението на референдума, внесоха го за гласуване и съответно сега отново се внася за гласуване. Тогава беше отхвърлено, ако си спомняте. Референдумът не беше признат и това предложение не мина в парламента. Защо обаче се случва 2019-а година и какъв е контекстът? Много важен въпрос. Няколко неща са. Аз не мога да ги аранжирам, но ще ги отбележа. Едно от нещата, които ми идват наум, е, че много ядосаха министър-председателя. Това е моето впечатление. Смятам, че опозицията и БСП минаха границата на поносимостта на удара, който беше чисто емоционално, чисто даже и рационално от политическа гледна точка като въпрос на политическа комуникация, ако щете, възприет в предизборната кампания чрез атаките срещу представители на ГЕРБ. Освен това, темата за корупцията стана прекалено актуална. Моята теза знаете, че винаги е била, че това е много трудна тема, защото с корупцията се борят най-високоразвитите страни и не могат да се похвалят, че са се справили с нея. Справянето с корупцията е въпрос на малки категорични стъпки: бавно, развивайки се, узрявайки в демокрация и демократичната си традиция. И изведнъж сега, изваждайки тази тема като основна боксова круша, върху която се  упражняваха опозиционните партии и скандалите по която на практика бяха на фона и на практики, които засягат даже обикновените хора, тоест те също ги практикуват, не само политиците, това смятам, че беше нарушение. От една страна беше добре, защото темите излязоха на преден план, защото се сформираха стандарти за реакция спрямо тях, но от друга страна ГЕРБ получи доста сериозни вътрешни сътресения, които Борисов смяташе, че не трябваше да се случат, тъй като той беше убеден, че прави максимално доброто от това, което може, в името на международното представяне на страната, на спокойствието, на сигурността, да бъдем защитени от мигрантите и че това трябва да се оцени и кампанията да не бъде толкова грозна. Това не се случи. Първата причина или една от причините, които аз отбелязвам за възможната реакция, това беше: „Щом искате да говорим за корупция, щом искате да говорим за правилата, които трябва да бъдат достатъчно популистки от една страна, за да бъдат чути, и от друга страна да ви покажа, че зад същите тези правила вие сте заставали в името на популизма, но не в името на действието, аз ще го направя“. И, да, за мен една от причините – това е наказателна акция, много сериозна срещу тези, които преминаха границата и то грубо нарушиха границата на политическата комуникация и на политическия дебат. Тоест, когато извършваш определено действие, трябва да мислиш две-три-пет крачки напред за последствието от това действие. Това е едната причина. Втората причина е, че стана ясно, че темата за корупцията, наистина за това накъде отиват определени пари от бизнеса, става все по-актуална и все по-чувствителни стават политиците и гражданите. Защото истината е, че през последната година и половина-две гражданското общество контролира политиците, контролира управляващата партия. Случват се неща сериозни на улицата, то макар и не толкова масови, но те получават рефлексия в правителството. Виждайки, че това е тема, това е тема, ако щете и във Франция, и в Германия, разбира се навсякъде имаме специфика на социално-политически контекст, но това е линия на говорене срещу капитала и поставяне на социалната тема по някой път популистки, а по някой път съвсем справедливо в нашата държава, тя трябва да бъде насочена към действие и тогава политическите партии наистина са поставени под ударите на такъв вид постоянни скандалгейтове, които могат да излизат, заради разкрития на определени фирми, които реално, да не си крием главата в пясъка, подпомагат партиите. И това е процес, който би трябвало да бъде регулиран. Надявам се това да бъде процес на регулация, тоест този процес на регулация да е стартирал. Може и да не бъде регулиран . Затова в момента вниманието на гражданското общество и на медиите трябва да бъде много сериозно върху Закона за лобизма, върху нов закон за партиите и промени вътре, върху контрола, който се обещава да бъде постоянен, а не само в определени етапи  или периоди на годината. Това е друга причина. Трета причина, и то според мен е доста сериозна, това е, че наистина конкуренцията на нивото популизъм зад социални политики стана много сериозна. И политическите партии започнаха много да се упражняват на тази тема в предизборната кампания. Това е отново удар в тази посока. Даваме едни пари, които се раздават  по посока на детски градини, например. Това звучи тежко популистки, ако питат мен. Но това е отговор на други такива изказвания, които са от страната на опозицията. И в крайна сметка не знам дали 1 лев ще им стигне, аз въобще не съм сигурна в това. Въобще не съм сигурна, как ще се развие процесът на осветляване на източниците на финансова подкрепа за българските партии. Да не забравяме и една от другите причини – това е, че много хора, включително и анализатори са убедени, че някои политически партии, които са малки, не би трябвало да играят толкова голяма роля, и то подкрепена от държавата в името на развитие на политическата структура към уедряване, което е по-устойчивата политическа структура. Да, веднага контрааргументът е, че по този начин се нанася удар върху демокрацията и върху малките партии. Аз съм убедена, че малки партии ще има, защото ще има и голям бизнес, който ще иска да играе на партийната сцена и ще произвежда малки партии чрез корпоративните си интереси. Въпросът е, доколко те ще бъдат фактор в политическата среда и защо в крайна сметка държавата да дава и на тях, когато техният ментор има достатъчно средства, и то вероятно за момента обществото вярва, че тези средства не са спечелени законно. Така че малките партии ще бъдат може би в някаква степен притеснени, въпреки че и тяхното съществуване до този момент е било свързано с бизнес, и то с голям бизнес, който им помага. Уедряването е процес, който е оздравителен. Както и да го наречем, антидемократичен, аз съм убедена, че в своята същност това е път към устойчивост и оздравяване на големите политически партии. Факт е, че в момента последните месеци ние сме свидетели на много сътресения вътре в тези партии, които ги карат или да оцелеят, или да загинат. БСП с 1 лев е изправена пред тежък фалит. Разбира се, че партийната дейност е и гражданска дейност. Разбира се, че тези, които са убедени в идеята, ще работят въпреки това, че нямат пари, ако вярват в нея. И че трябва да се регулират отношенията с медиите, защото те наистина са доста тежък фактор по отношение на субсидиите, когато се харчат в предизборни кампании. Всичко това е въпрос на процент, въпрос на контрол в момента, въпрос на дебат, който трябва да бъде поставен много сериозно на масата, да бъде поставен и контролиран от медиите, а и медиите да са почтени и коректни, за да говорят за това открито и малко повече с грижа за държавата, а не за собствения джоб.

Водещ: Проф. Христова, на какъв принцип и срещу каква материална изгода например бизнесът ще бъде привлечен да спонсорира партии? Ето това не стана ясно от приетите поправки, не стана ясно и от дебатите в Народното събрание.

Антоанета Христова: Бизнесът винаги е в интерес да спонсорира партиите, по простата причина, че по този начин доказват коректност, приближават се до властта, олекотяват комуникацията си, допускат решения на проблеми на бизнеса по по-лесен начин, когато имат достъп до партията и до властта.

Водещ: Не е ли редно това да се регламентира?

Антоанета Христова: Разбира се. Затова казвам, че трябва да бъде регламентирано. Имах ситуация, вече го разказвам като конкретен случай, в която политик отиваше на събитие и за първи път си зададе въпроса: кой финансира събитието? За първи път. До този момент той не си беше задавал въпроса, откъде идват парите за съответното събитие. И се притесни, защото фирмите не бяха с достатъчно добър имидж. Точно заради това трябва да има регулация, защото  отговорността за имиджа е това, което крепи партията и това, което привлича гласове на партиите. Имиджът на парите е основен фактор за това, дали взимаш или отказваш дарение. Да си припомним как на Илия Павлов бяха върнати парите в Щатите. Спомняте ли си?

Водещ: Да, разбира се.

Антоанета Христова: Да не говорим за други случаи, които знаем, в Австрия как са връщани пари на наши български бизнесмени. Тоест тогава, когато ти знаеш, че имаш антиобщественост, тогава, когато нещата са видими, не ти трябва и горна граница на даренията. Ако някой иска да ти даде сто милиона и неговите сто милиона са абсолютно видими, защо да не ти ги даде? Въпросът е той да бъде с достатъчно добър имидж, който да не затрудни и да не рискува имиджа на политическата партия.

Водещ: Е, да, но веднага се поставя въпросът – данък спокойствие, данък корупция или аванс за обществени поръчки – какво точно ще плаща бизнесът на партиите?

Антоанета Христова: Това ще бъде тежък контрол. Защото съм убедена, че медиите, знаейки кой е дарил, ако той до този момент не е имал лош имидж, и след това започнат едни специални преференции към него, веднага ще реагират. Защото видяхме как се реагира в момента. Постепенно ние започнахме да реагираме на всичко – на покриви, на постройки отгоре, на асансьори – започнахме да реагираме на всичко. И всичко това внесе такъв смут, че в момента вторият човек по сила в ГЕРБ си отиде.

Водещ: От Обединени патриоти се разминаха и по темата за субсидиите. НФСБ и ВМРО настояват за намаляването им, но не и до лев, докато „Атака“ безрезервно подкрепи ГЕРБ. Дали в четвъртък не видяхме нова коалиция от ГЕРБ, ДПС, „Атака“ и „Воля“?

Антоанета Христова: Тези политически партии бяха много ясно заявили, че ще подкрепят идеята. Аз затова в някаква степен бях вътрешно убедена, че това предложение ще влезе и ще мине. Но коментарите на колегите малко ме объркаха, викам – може би нещо не съм калкулирала достатъчно коректно. Излезе, че съм го калкулирала. Мина, защото всяка една от тези партии има своите мотиви и те са много сериозни. ДПС има своя донор, достатъчно силен и ясен; Марешки също се опитва да балансира между тактичността да бъде с управляващите и собствените си приходи, каквото и да значи това; „Атака“ е относително последователна, те от много отдавна говорят, че това трябва да бъде така и са готови да подкрепят даже нула субсидия от държавата. Така Волен Сидеров привлича внимание, става интересен. Аз в някаква степен мисля, че той има проблем вече с външното финансиране, в някаква степен казвам, не съм сигурна, но точно затова пък това му дава възможността да бъде различен, да бъде видим, да бъде цветен, и в същото време да играе по собствената си представа за поведение, а не в зависимост ние как го оценяваме. Така че четирите партии имат много ясна мотивация. И смятам, че четирите в момента постигнаха резултат. В момента в най-тежка ситуация се намира БСП. Защото БСП изхарчи неразумно парите си, както и да говорят, че те са изхарчени в посока, която е за развитие на партиен живот. Да, има смисъл в това, че те са раздали доста сериозна сума на местните си организации, но нямаше никакъв смисъл от създаването на телевизията им, в това аз съм убедена. В същото време изхарчиха прекалено много пари за кратък период от време. Винаги трябва да си правиш плана и да оставяш малко в резерв, това всеки счетоводител го знае. И според мен те ще берат плодовете на неразумно управление на бюджета си и на посланията си, защото това беше и реакцията към техните послания, поведение, говорене и стил на провеждане на кампании. И другото е, че те отхвърлиха всички бизнесмени. Част от бизнесмените, които ги подкрепяха, в момента са следствени, друга част в момента са в опозиция на лидера. Така че БСП е в много тежка финансова ситуация. И ако издържи на мускули, трябва да им свалим шапка.

Водещ: Ще наложи ли вето президентът Румен Радев за приетите в четвъртък промени за партийните субсидии?

Антоанета Христова: О, сигурна съм. Почти съм сигурна, да кажем 80% е вероятно, че ще наложи. И ще видим какво ще стане.

Цоня Събчева