Проф. Антоний Гълъбов: Слабостта на левите в Европа отвори вратата пред популизма и национализма

Антоний Гълъбов

Проф. Антоний Гълъбов в интервю за обзора на Радио „Фокус” „Това е България”

 

Водещ: Премиерът на Испания Мариано Рахой беше свален от поста след вот на недоверие заради корупционен скандал. Симптоматична ли е тази загуба за партиите от семейството на европейската десница? Следва анализът на проф. Антоний Гълъбов. Проф. Гълъбов, вотът на недоверие в Испания поставя ли край на политическата кариера на Мариано Рахой и на Partido Popular – Народната партия като водеща политическа сила?

Антоний Гълъбов: Не бих казал, че това ще се отрази окончателно по отношение на кариерата на господин Рахой, защото той доказа през много тежък период по време на управление на страната качествата си като държавник. По отношение на дясноконсервативното крило в Испания, то на свой ред също има заслуги за стабилизирането на страната. Така чу тук по-скоро сме свидетели според мен на нещо друго. Тук по-скоро сме свидетели на контраатака заради неотклонната и решителна позиция на Мариано Рахой срещу сепаратизма в Каталуния. Лично аз имам дълбоки подозрения по отношение на автентичността и достоверността на изнесената информация за корупционни съмнения, свързани с управляващата партия. Но, така или иначе, народните представители в Испания гласуваха и социалистите отново поемат управлението – нещо, което преди, за съжаление, доведе Испания до една много тежка криза, с която се бори много дълго време Народната партия. И която ще дойде и сега.

Водещ: Какво ще е отражението на тази криза и върху съдбата на семейството на ЕНП в Европа? След Франция и Италия, и Испания обръща гръб на десницата. Можем ли вече да говорим не само за симптоматика, а за тенденция?

Антоний Гълъбов: По-скоро не. Най-малкото, защото левицата продължава да бъде изключително слаба в Европа. Всъщност, ако погледнем европейските политически семейства, ще видим, че социалистите са много слаби и това отвори много свободни пространства, в които се настани националпопулизъм, социален популизъм, настаниха се странни политически субекти, защото те винаги са спекулирали със социалната тема, винаги са спекулирали със съдбата на малкия човек срещу голямата система. И всъщност слабостта на левите в Европа до голяма степен отвори вратата пред популизма и национализма. Така че не смятам, че испанската десница в това отношение ще бъде нито лесно отстранена, нито окончателно забравена. Нека не забравяме, че именно в Испания десните трябваше да докажат ефективността на една политика при условия на изключително висока безработица – много тежка криза, в която именно Социалистическата партия изправи страната. Аз не знам, дали нашите слушатели си спомнят, когато поредното временно правителство пое управлението на страната преди няколко години. То също беше доминирано от Социалистическата партия. Дори министърът на труда и социалната политика не успя да сдържи сълзите си, когато говореше за състоянието на страната. Така че в това отношение испанците знаят, кой и по какъв начин е положил усилия за страната. Друг е въпросът, че имаме ясен сигнал за това, че корупцията е бърза писта. С други думи, обвиненията в корупция, възможността да бъде създадена бързо нагласа на подозрение, на съмнително поведение, на недоверие, много бързо може да предизвика политическа промяна.

Водещ: Прави впечатление, че основният мотив за загубите на партиите от европейската десница е корупцията. Кандидатът за президент на десните във Франция Франсоа Фийон бе буквално пометен от Еманюел Макрон, изгряващата звезда Еманюел Макрон, заради корупционен скандал, свързан с неговото семейство. Всички си спомняме историите около Силвио Берлускони, а в Испания въпреки всичко 40 висши функционери консерватори са изправени на съд за корупция. Какво да очакваме при такава картина?

Антоний Гълъбов: Така е. Връщам се на тезата си. Обвинението в корупция предизвиква обществена реакция. Това означава нещо. Това е много важен урок за България, защото спекулирането с обвиненията в корупция, говоренето en gros, говоренето просто ето така без това да предизвика последваща съдебна процедура девалвира този тип аларма, за това че нещо не е наред с политическия живот на една страна. Корупцията има много лица, корупцията не е едноизмерен феномен. Точно обратното. Корупцията винаги е мрежа. Корупцията винаги предполага неразвитието на процес. Така че в това отношение това е много голямо предизвикателство пред правните системи на европейските страни да бъдат колкото е възможно по-ефективни и категорични в проверката, повдигането и поддържането на обвинението си за корупция, защото тази политическа промяна в Испания няма да се отрази добре в страната. В никакъв случай социалистическата партия не е преодоляла онези вътрешни напрежения, които доведоха до неуспешното й управление. Така че, ако става дума наистина за комплот, ако става дума за схема, в която са въвлечени редица изпълнители, за да бъде създадено усещането за корупция, което да предизвика политическа промяна, това е може би дори още по-тревожен сигнал.

Водещ: Ние виждаме, че социалистите в Испания в парламента се съюзяват с „Подемос“, с каталунските сепаратисти, баските националисти и така свалиха Мариано Рахой.

Антоний Гълъбов: Те биха се съюзили с всеки. Това е част от слабостта им. Те биха се съюзили с всички и точно за това казвам, че те отвориха вратата на популизма. Те отвориха вратата на всякакъв вид политически инженерства, на всякакъв странен тип политически субекти в Европа. Това е много дълга и тежка тема. Европейската лява политическа мисъл много сериозно трябва да си даде сметка за това, първо, защо губи толкова много. И второ, защо нейните загуби се превърнаха в победи на антиевропейски и популистки партии.

Водещ: И може би трето, защо се съгласява или защо приема да бъде параван на тези партии?

Антоний Гълъбов: Може би, защото просто е слаба сама по себе си. Това е големият риск. И аз виждам паралели и в други страни в ЕС в това отношение, включително и в България. Ако погледнете внимателно стилистиката на БСП, ще видите че през последните година, година и половина тя звучи все по-националпопулистки. Някак загубата на собствения ляв проект, загубата на хоризонта на лявата политическа мисъл в Европа, доведе до прекалено заиграване с популистки призиви. А в нашите условия в националпопулистки. Така че това е болест на политическия живот в Европа. Десните политически формации стават все по-консервативни, затворени и губят чувствителност към социалната тема. Левите стават все по-слаби и затова все по-агресивни и отварят вратата на популизма. Така че това е за мен голямата тема, която трябва да дебатираме през следващата година всички европейски граждани, защото ни предстои в края на май следващата година, за България това доколкото знам е 26 май 2019 г., да избираме нашите представители в Европейския парламент. И е много важно този път наистина да се фокусираме върху съдбата и перспективите на лявата и на дясната политическа мисъл в Европа.

Водещ:  Задава ли се нова политическа карта на Европа?

Антоний Гълъбов: Предполагам, че да. Най-малкото доколкото видяхме все пак успешният опит в Италия, много динамично развиваща се ситуация с трудни за прогнозиране резултати и последствия. Така или иначе поуката е в това, че демокрацията не може да бъде разбирана само като технология. Не е достатъчно да бъде направен механичен сбор между гласовете на политически формации, събрали необходимия брой мандати. Много важно е да се върнем към истинските леви и десни политически ценности. Това ни казват и резултатите от изследването на европейските ценности, защото и българските граждани, както и европейските граждани искат да видят по-ясен политически профил. Не искат да видят политици, които са били и в ляво, и в дясно и в крайна сметка са отишли при парите. Искат да видят по-почтено и по-последователно политическо поведение. Но аз се надявам, че това е само началото на този дебат. Отново казвам, имаме 1 г., за да осмислим това каква ще бъде политическата карта на съвременна Европа.

Водещ: Означава ли, че са девалвирали основните политически профили на традиционните партии, левите и десните?

Антоний Гълъбов: Така е, да. Точно това се случва и европейските граждани го усещат. Християндемократическите, консервативните, дясноцентристките политически формации превърнаха по някакъв начин управлението в технология, превърнаха го в администриране, загубиха ценностния си статус, ценностното си ядро. Забравиха това, че дясната политика е ориентирана към базовата европейска ценност за това, че всяко човешко същество се ражда свободно и равно по права и достойнство. Левите на свой ред загубиха фокуса за социалната чувствителност, за готовността да се представляват ефективно интересите на неравнопоставени социални групи, на хора, които изпитват затруднения. Левите заиграха с парите, десните заиграха с властта. И в крайна сметка съвременните, особено младите европейски граждани, младите европейски избиратели отказват да мислят за политиката в категориите ляво и дясно. Водещ: Може би има нужда да предефиниране всичко?

Антоний Гълъбов: Аз от няколко години предлагам друга опозиция между конкуренция и регулация. Европа изглежда слаба в политически план, защото ние твърде много се регулираме. В смисъл, ние отидохме много наляво. Имаме нужда да работим повече заедно, имаме нужда да постигаме общи резултати преди да се регулираме все повече и повече. Лявата политическа мисъл в момента функционира през настояване за все повече и повече регулации, докато дясната мисия е да се работи, да се полага усилие, трудът да бъде наистина акт на обществен дълг. Тази ценностна система не се вижда в момента. На нейно място стои една технократична представа за това, че както Европа, така и отделните страни могат да бъдат управлявани през някакви алгоритми, през някакви серии от операции, които трябва да се извършват. Така че европейската политика има нужда от цялостно обновяване.

Водещ: И предефиниране, може би.

Антоний Гълъбов: Точно така. И аз искрено се надявам, че провокативното присъствие на партии като „Пет звезди“ или в северните страни имаме различен опит през последните години за подобен вид провокации. Подобен тип политически провокации се надявам най-после да възобновят дебата за европейските политически ценности.

Водещ: Ако този дебат, обаче, не се възстанови, очакват ли ни вълни популизъм и дали те биха могли да служат, ако не за друго, то поне за чистилище?

Антоний Гълъбов: Да, но преходът през това чистилище може да е много дълъг, тъй като едновременно с това виждаме отлив на участието на гражданите в политическия процес. Все повече и повече хора не виждат свой залог в политиката. Това е много опасно. Това е много опасно, защото рискуваме мнозинството от европейските граждани, неразпознавайки своите очаквания в политиците, да потърсят други инструменти за овластяване, други инструменти за практикуване на властта. Това ще делегитимизира самата политическа система. Така че в това отношение, както левите политически идеи, така и десните политически идеи имат нужда от превод. Младите поколения не само в България, а и в цяла Европа, това е първото глобално поколение, което расте в света в момента и това ново поколение вече не желае да му бъдат говорени общи фрази. То възприема света по много различен начин.

Водещ: Възприема света конкретно, възприема света професионално, възприема света в детайли.

Антоний Гълъбов: И много фрагментирано.

Водещ: Точно чрез детайлите.

Антоний Гълъбов: През ключови думи, през ключови символи. Много важно е съвременните европейски политици да разберат, че за да осъществят ефективен диалог със съвременното глобално поколение, трябва да се научат да артикулират собствените си ценности на разбираем за тях език. Това изисква усилие. Това изисква първо готовността на един политик да слуша избирателите си и след това да им говори. Политиците трябва да се научат да слушат и да разбират какво им казват избирателите преди да изнесат поредната си реч. Така че тежки, важни въпроси ни предстои да дискутираме през тази една година. Надявам се, че Европа винаги е била силна. Както казваше професор Фотев: „Европейските ценности винаги са се формирали през криза“. Ние сме осъзнавали онова, което е важно и ценно за нас, през кризи, така че може би сега е моментът за това.

Цоня Събчева