Проф. Антоний Тодоров: Голяма коалиция между ГЕРБ и БСП би била вариант, когато другите възможности изглеждат по-лоши

 

Политологът проф. Антоний Тодоров в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

 

 

Водещ: ЦИК обяви разпределението на мандатите по избирателни райони. В 44-то Народно събрание ГЕРБ получава 95 мандата, БСП за България – 80, Обединени патриоти – 27, ДПС – 26, и партия „Воля“ – 12. Какво правителство може да се очаква от това разпределение на силите? Анализ на изборния резултат и възможни варианти за правителство ще коментираме в следващите минути с политолога проф. Антоний Тодоров.

Резултатите в известна степен се разминават със социологическите прогнози и в този смисъл донякъде са изненада, но показател за какво са тези резултати, проф. Тодоров, какъв е вашият прочит?

Антоний Тодоров: Не тези резултати аз не мисля, че много се разминават от социологическите проучвания и особено от тези, които бяха непосредствено преди изборите. Те показаха едно подобно нареждане, разбира се,  с някои особености, Реформаторския блок и т.н. Но вече мнозина коментираха възможните мнозинства и аз се страхувам, че цялото това говорене за мнозинства е по-скоро говорене за аритметика, защото всъщност си заслужава да погледнем зад тази аритметика. Видимо, ГЕРБ ще получи първия мандат. Към кого могат да се обърнат, за да направят правителство? Това е първият въпрос. Най-често говорят за възможност за правителство с Обединените патриоти. Общо ще получат, като гледам резултатите, 122 мандата. Смята се, че е нестабилно това мнозинство, евентуално мислят да привлекат и политическата партия на Марешки – „Воля“. Има ли и други възможности за мнозинства? Чисто аритметично има, но политически не виждам как могат да се случат. Да не говорим, че ГЕРБ, ако поканят патриотите, ще имат голяма трудност с европейските си партньори и се страхувам, че там ще има много остра реакция. Както се разбира, патриотите не искат да участват просто като партия, която подкрепя мнозинството, биха искали да участват, да се ангажират с правителство, което между другото и ГЕРБ може би ще поиска. Друго мнозинство, за което стана дума, само че не виждам при тези резултати и разпределение на мандатите с кого могат да направят БСП такова мнозинство. Дори просто да заместят ГЕРБ, пак няма да им стигнат с патриотите и „Воля“. Но не си представям БСП, патриотите и „Воля“ що за правителство ще е това. ДПС изглежда партньор, когато никой не иска. Въпреки че в последния момент могат и те да се включат, само че пак не виждам как. Защото, просто защото има една история на отношенията с ДПС.

Водещ: Правим тези анализи, но неминуемо си задаваме въпроса защо Обединените патриоти призоваха за правителство с широка подкрепа в парламента, което да включва и БСП, след като формално групите на ГЕРБ и на патриотите, макар и на ръба, имат нужното мнозинство? Какво търсят патриотите с този призив?

Антоний Тодоров: Патриотите в случая търсят да не попаднат под зависимост нито от едната, нито от другата страна. И това предложение говори за такова желание. Но от друга страна, възможността за една голяма коалиция, не казвам широка, между първите две политически партии ГЕРБ и БСП. Този вариант беше отхвърлен от двете партии абсолютно  категорично. Но това не бива да е забранена тема за обсъждане и го казвам с цялата отговорност. Защото това би било вариант, когато другите варианти изглеждат по-лоши. БСП и ГЕРБ трябва да си отговорят първо пред себе си, а след това един пред друг на следния въпрос: съгласни ли сте в правителството да влязат Обединените патриоти? Ето това е въпросът, на който те трябва да отговорят. Ако кажат да, трудно ще се случи голяма и широка коалиция според мен. Ако кажат не, тогава могат да мислят за голяма коалиция от типа на германската, която беше направена тъкмо за да предотврати крайни партии да влязат в управлението. Но аз не вярвам политическата култура в България да е на такава висота, че да се стигне дотам. По-скоро мисля, че по-вероятният вариант на правителство е трипартийно на ГЕРБ, Обединените патриоти и „Воля“. Или в краен случай, ако бъде договорено, но това ГЕРБ няма много да го искат, защото ще е нестабилен вариант, правителство на малцинството, подкрепено от Обединените патриоти и „Воля“ в парламента.

Водещ: Очаквате ли да има европейски натиск върху ГЕРБ за съставяне на широко правителство, което да  включва БСП?

Антоний Тодоров: Не виждам откъде ще дойде. Може да дойде всъщност само ако Европа, ЕС, изправена пред Брекзита, имигрантската криза, а на България й предстои да поеме точно в това време трудно председателството, освен в такъв аспект да окажат натиск да бъде сформирано правителство колкото се може по-стабилно. Но не изключвам възможността от Европа да дойдат сигнали за възможна голяма коалиция.

Водещ:  Задава ли се правителство на малцинството и колко устойчиво ще бъде то според вас?

Антоний Тодоров:  Това също е вариант, ако не успее ГЕРБ да се договори с други или ако натискът отвън не му позволи да направи коалиция с Обединените патриоти. Възможно е тогава да договорят такова правителство на малцинството, но ще бъде подвластно на най-малкия каприз, ако щете, в парламента и дори ще бъде подвластно и на кворума в парламента. Няма да е много стабилно и аз не мисля, че ГЕРБ биха искали да е така. Въпреки че случвало се е, това беше първият мандат на ГЕРБ, той точно така беше формиран тогава. Може би пък в крайна сметка ще се стигне и дотам. Някои коментатори, които слушах, мои колеги, изтъкнаха това като единствено честната формула. Трудно ми е да го квалифицирам така, но все едно не е изключено и не е невъзможен вариант, но ще бъде изключително нестабилно. Тоест няма да може да разчита да се задържи дълго.

Водещ: Този вариант сякаш изглежда реалистичен на фона на факта, че ГЕРБ е твърде близо до уроците от коалиционното управление.

Антоний Тодоров: Ами там е работата. Аз мисля, че има немалко хора в ГЕРБ, които биха предпочели да е точно така. Въпросът обаче е свързан и със законодателството, което ще чука на вратата. И първото нещо, което ще започне да чука след проявите на Слави Трифонов, е, разбира се,  парламентът да се произнесе по резултатите от референдума. Ще реши ли и с какво мнозинство може да го реши този парламент да промени толкова радикално избирателната система? Ето тук могат да се получат твърде големи търкания и на ГЕРБ ще му бъде особено трудно, още повече, ако е правителство на малцинството. Защото тогава ще трябва да прави компромиси спрямо тези, които го подкрепят.

Водещ: Мажоритарният елемент в изборите, които минаха, няма ли да са се окаже в известна степен също препъни-камък срещу приемането на такива промени? Защото има известни негативи за партиите от този мажоритарен елемент.

Антоний Тодоров: Някои се изплашиха от твърде масираното използване на преференции, които дори пренаредиха листи. От друга страна, пък и гражданите се научиха да го използват. Разбира се,  невинаги го използват съзнателно, понякога това е пак типичната грешка, какво беше, синдромът…

Водещ: 15/15.

Антоний Тодоров: Но въпреки това има все повече граждани, които искат да се възползват от това. Вижте, има избирателни системи, които имат много силен мажоритарен елемент със задължителна преференция и същевременно разпределението е пропорционално. Това е финландската система, според мен абсолютно  подходяща за България. Там всеки гласува за човек, в зависимост тези човеци, предложени от партиите, колко гласа получат, се нареждат в листите. Във Финландия листите са по азбучен ред и се нареждат едва след като изборите приключат.

Водещ: Малко познаваме елементите на мажоритарния избор и от тази гледна точка положителните страни са струва ми се, в немалка степен преекспонирани.

Антоний Тодоров:  Това определено е така. Но не само че са преекспонирани. Недостатъчно се говори за отрицателните страни. Неотдавна тук беше унгарски политолог и политик, който публикува една книга за унгарската политика сега. Казва се Палинт Магияр. Той предупреди изрично, каза направо, ако приемете мажоритарна система, в България ще се случи като в Унгария. Тоест партия като тази на Орбан ще вземе властта за много, много дълго време и няма да я дели с никого.

Водещ: Тоест още първата тема, с която ще се заеме 44-то Народно събрание, поне според заявките, които бяха направени, ще бъде едно сериозно изпитание за бъдещото мнозинство?

Антоний Тодоров: Сигурен съм. Още повече че по-малките партии, като например патриотите, да не говорим за „Воля“, които при една такава мажоритарна система почти нямат шанс да попаднат в парламента, независимо от високия си резултат. Просто защото техните избиратели са пръснати по цялата територия на страната. Това не е точно така за ДПС между другото, които могат да имат интерес от мажоритарни избори, те ще се съпротивляват на въвеждането на мажоритарни избори. И тогава какво? – ще се стигне до някакъв вид временна коалиция между БСП и ГЕРБ ли? Ами кой знае, но не ми се ще да стане така.

Водещ: В началото на разговора споменахте и варианта за правителство с мандат на БСП. Всъщност доколко реалистичен е един такъв мандат? Ще изпусне ли ГЕРБ възможността да състави правителство и да предостави мандата на БСП, на втората политическа сила?

Антоний Тодоров: Ами ако не успее в преговорите, това ще се случи почти автоматично – БСП ще получи мандат за съставяне на правителство. Аз пак гледам на резултатите. Те все пак имат два пъти повече мандата от миналото Народно събрание, обаче с кого могат да направят мнозинство? Двупартийно мнозинство с БСП няма с коя партия да стане. Защото дори да са само Обединените патриоти, общо ще имат 107 депутати, трябват им над 120. Така че не виждам много възможности. Не виждам например коалиционна формула, в която да участват едновременно ДПС и Обединените патриоти. Те биха могли донякъде да участват в подкрепа на правителство на малцинството. Дали това ще е ГЕРБ, не знам, БСП може да им предложи също да подкрепят правителство на малцинството, но то ще е също толкова нестабилно, колкото и това евентуално правителство на малцинството на ГЕРБ. Така че, честно казано, БСП няма да е в по-лесна ситуация, дори ще е в по-трудна, защото тя има също немалко негативи от коалиционните си управления и може би за нея е по-добре, че някак си остана втора.

Водещ: В каква степен новото правителство, каквото и да е то, ще бъде подложено на някакъв уличен натиск, така да го кажем, по едни или други теми? Може ли това да се предвиди?

Антоний Тодоров: Честно казано, както винаги, зависи от това, което ще направи. Ако реши да направи пак това безобразие и да назначи Делян Пеевски за председател на ДАНС, шегувам се, но да направи нещо подобно.

Водещ: Аналогично, да.

Антоний Тодоров:  Това може да взриви обществото и да го изкара на улиците. Засега не виждам някаква тема, която така лесно би довела до такива масови протести. Разбира се,  има една публика и това са избирателите на десните, които не влязоха в парламента, и която е много недоволна. Но не виждам тема, която да ги обедини за протести. Протести за какво и срещу какво? Срещу резултатите от изборите, очевидно не може да има протести в случая. Могат да искат, разбира се,  предсрочни нови избори, което няма да е добър вариант, но от друга страна, може да се стигне дотам просто защото няма да успеят да направят правителство.

Водещ: Така или иначе първите стъпки на правителството, което и да е то, очевидно ще бъдат като „ходене по тънък лед“, още повече, че хората гласуваха с очакване за нещо различно и за нещо ново.

Антоний Тодоров: Така е, хората гласуваха с очакване за промяна. Тя обаче се случи не по начина, по който я очакваха. Поради което всички се оказаха недоволни в крайна сметка.  Това е парадоксът на тия избори.

Росица АНГЕЛОВА