Проф. Антоний Тодоров: Конфликтността в българския политически живот ще продължи да нараства

Политологът проф. Антоний Тодоров в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Политическата седмица премина под знака на остри конфликти между управляващи и опозиция в лицето на БСП. Назначенията в общ. Хасково повлякоха след себе си остри реплики и взаимни обвинения, които пък станаха повод за противопоставяне по всички останали теми. Част от посоките на тази политическа седмица ще обобщим в следващите минути с политолога проф. Антоний Тодоров.

Проф. Тодоров, излезе ли парламентарният тон извън рамките на нормалното говорене между управляващи и опозиция през тази седмица?

Антоний Тодоров: Стига, разбира се, да кажем, че и досега е бил някак си нормален и е излязъл извън нормалния тон. Но истината е, че през последната седмица се чуха такива слова и такива престрелки в парламента, които бяха меко казано малко необичайни. Наистина имам чувството, че е напуснат поне добрият тон, ако не нормалният тон, въпреки че между опозиция и правителство винаги е имало някакъв вид престрелки. Разбира се, те се виждат. Но сега мисля, че някаква граница беше прекрачена.

Водещ: Роднински назначения стояха в основата на обвиненията от страна на опозицията към народния представител от Хасково Делян Добрев. Има ли последен епизод на тази сага  в условията на българския политически живот?

Антоний Тодоров: Страхувам се, че не. В някакъв смисъл у нас се смята наистина за нормално в случай на достигане до някаква властова позиция, човек да се погрижи най-вече за роднините си. Разбира се, има правила. И аз се чудя защо толкова малко някак си те се споменават. Стават назначения, обясняват тези, които назначават, че такива назначения не трябва да минават през конкурси. Дали това е така обаче, трябва да се види в закона. Аз мисля, че имаме нелош закон, що се отнася за държавните служители, включително тези в общинските администрации. Но че тези закони просто не се спазват. Това е проблемът. Но въпросът е и другаде – а кой следи да спазването на този закон? Освен ако някой журналист в един момент не разкрие нещо или някой депутат от опозицията не постави въпроса в Народното събрание. Мисля, че трябва да има малко по-строга система, която да следи за това как стават назначенията в държавните служби и в общинските администрации. Това до голяма степен ще намали цялото това напрежение. Казано накратко: роднините на някой може и да са професионалисти, които стават за една или друга позиция, ако обаче са се явили на конкурс и са спечелили конкурса, тогава не може никой да каже нищо против такова назначение. Друг е въпросът, ако такъв конкурс не е имало.

Водещ: Беше ли специално избран моментът за изнасянето на тази информация, която според мнозина, съвсем не е била тайна. Сега обаче е поднесена от висотата на парламентарната трибуна и изказана, артикулирана от един народен представител.

Антоний Тодоров: Ами вижте, това наистина не е тайна. Но също така в каква ситуация сме в момента – изборите са далече. Би трябвало да смятаме, че нещата са спокойни. В такъв случай опозицията има си хас, ако не се възползва от такива ситуации, за да може да покаже своето присъствие. Така че това до голяма степен е съвършено нормално. Не се търси нещо кой знае какво ново. Новото е по-скоро в начина, по който реагираха до голяма степен управляващите. Управляващите застанаха, така да се каже, на позиция, на амбразурата, да бранят с всички сили нещо, което обаче показа друго – че тези управляващи не са и съвсем единни – едно казва премиерът, друго гласува парламентарната група. Премиерът в такива случаи много често гледаше да се освободи от неудобните персони, за да не може скандалът да се отрази върху него лично. Сега обаче той, изглежда, също така искаше да направи, само че не му го позволиха. Ето това, според мен, донякъде е ново.

Водещ: Казвате, че изборите са далече, а не стои ли зад целия този скандал и желание да се предизвикат предсрочни избори?

Антоний Тодоров: Е, да, но въпросът е кога. Кога и по какъв повод. Как се предизвикат предсрочните избори? –  има няколко начина за това. Едното е, например, разпадането на парламентарното мнозинство. Засега аз не виждам такива признаци. Тоест, изборите в този смисъл и като резултат от разпадане на мнозинството са далече. А колкото до масови протести, които да свалят правителството, също смятам, че такива условия няма в момента. Затова и според мен изборите са далече. Първите ще бъдат местните избори след 2 години.

Водещ: Печели ли БСП дивиденти във вид на електорална подкрепа заради този скандал?

Антоний Тодоров: Ако следим изследванията на общественото мнение, няма съществена промяна в отношението към двете основни партии – управляващата ГЕРБ и опозиционната БСП. Така че засега аз не виждам някакви особени дивиденти, освен, разбира се, демонстрацията на опозиционност. БСП наистина след толкова много призиви, включително от среди, идващи вътре от нея за коалиция с ГЕРБ и т.н., изглежда там надделява позицията за опозиционност. И може би и тези неща са свързани донякъде с тези вътрешни противоречия.

Водещ: Докладът на комисията за купуването на бойните самолети беше нов повод за разделение по линията „президент – народни представители“ и ГЕРБ като цяло. Ще продължи ли този конфликт и в следващите месеци?

Антоний Тодоров: Страхувам се, че ще продължи. Това е една, как да кажа, дълга сага. Разбира се, зад нея прозират различни лобита. Тези, които обвиняват президента, че е лобирал за шведските самолети, лобират за американските. И публиката, общо взето, не може много добре да разбере за какво става дума. Въпросът е както политически, така и експертен. Политически въпросът е с какво трябва да се започне, като говорим за модернизация на армията и нейното въоръжение – самолетите ли, корабите ли, сухопътните ли сили и т.н. Технически, тоест, експертен е въпросът от какви точно самолети имаме нужда. Изказват се какви ли не аргументи. Например, че те трябва да са съвместими с нашите съюзници, давайки за пример нашите най-близки съседи – Гърция, Турция и Румъния. Но, от друга страна, Чехия, Словакия, Австрия. Макар и извън НАТО, Австрия са въоръжени с „Грипен“ и Унгария, мисля. Така че въпросът дори не е толкова в това. Искам да кажа, че се проявяват различни лобита от кого да купим тези изтребители. Едно време купувахме от Съветския съюз, той беше големият брат. Сега пак ли така трябва да се постъпи? Питам се просто.

Водещ: В понеделник държавният глава свиква Консултативния съвет по национална сигурност на тема  мерки срещу корупцията, между впрочем, антикорупционното законодателство също е препъникамък между ГЕРБ и БСП. Но всичко това как ще се отрази на предстоящото европредседателство на България, което чука на вратата, както се казва?

Антоний Тодоров: Мисля, че по темата „корупция“ публиката вече не вярва на никого. Дори да бъде приет най-добрият закон и дори да започне да действа истинска система, ефикасна срещу корупцията, ще минат доста години, преди публиката да повярва, че има някакви резултати или някакъв ефект от тази работа. Казвам това, защото говоренето за корупцията до такава степен се е, как да кажа, банализирало, опошли, че наистина вече никой не вярва на никакви обещания.

Колкото до председателството, разбира се, ние възлагаме твърде много, така да се каже, очаквания към това председателство. На първо място въпросът е, че България може би е донякъде технически готова, но въпросът е дали е политически готова да се занимава като председател на ЕС с тези, общо взето, в момента най-важни въпроси за Европа. Ето Брекзит. Ето, например, последиците от референдума в Каталония и как да се отнася ЕС към това. Много такива въпроси, за които, страхувам се, у нас не се говори. Ние много повече дискутираме НДК или нещо свързано непосредствено с очакванията в българското общество.

Водещ: Все пак какво да очакваме в следващите няколко месеца, поне до началото на европредседателството от гледа точна на отношенията в парламента, отношенията „правителство – президент“?

Антоний Тодоров: Аз лично очаквам да има продължение на този вид говорене в парламента и на конфликтността. Това няма да улесни председателството, защото едва ли политическите лидери ще съумеят да демонстрират кой знае какво единство. Но то, от друга страна, и това, кой знае какво, единство, ако бъде демонстрирано, ще личи твърде много, че е само, как да кажа, формално. Така че аз, напротив, очаквам да нарасне конфликтността по различни теми. Тука не споменахме, разбира се, и темата с Комисията за досиетата и т.н. Тоест, ще излизат все повече и повече такива проблеми.

Росица АНГЕЛОВА