Проф. Антоний Тодоров: Румен Радев ще се сблъска с неяснотата на политическото мнозинство и нуждата да посредничи между партиите

Политологът проф. Антоний Тодоров в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

 

Водещ: Вчера президентът Росен Плевнелиев отчете труден, но достоен и успешен мандат. Днес клетва в НС ще положи наследникът му Румен Радев. В дните за равносметка, но и за нови очаквания за четвъртия и петия президенти на България ще говорим с политолога проф. Антоний Тодоров. Професоре, президентът Росен Плевнелиев пое мандата си като човек от бизнеса, технократ, ориентиран към модерното, еврофил, приятел на САЩ. Какъв си отива според Вас, с какво ще го запомните Вие през изминалите пет години?
Проф. Антоний Тодоров: Първо искам да кажа, че мандатът на президента Плевнелиев не беше много лесен. Той беше изправен пред нуждата да назначава два, дори три пъти служебно правителство, като в последния случай се отказа да го прави, предпочете да остави правителството в оставка до решението на новоизбрания президент. Казвам това, защото то е много необичайно и натоварва с много повече очаквания президентската институция. Освен това той беше президент във време на бурни политически събития в България – оставки, протести, няколко пъти смени на правителства, което естествено постави на изпитание първо липсата му на политически опит, той наистина идваше от бизнеса и в този смисъл можем да го сравняваме донякъде с новоизбрания президент Радев. Липсата на опит, разбира се, първоначално го постави в доста силна зависимост – според мен – от издигналата го партия ГЕРБ. Преди това той беше министър в първото правителство на Борисов, само да припомня. Към края на мандата си се опита да се еманципира от ГЕРБ. Това, разбира се, според мен доведе и до решението на ГЕРБ да не го издига за втори мандат, което също беше малко необичайно и малко неочаквано. Така че Плевнелиев наистина имаше да прави неща, за които очевидно предварително не беше подготвен. Той, разбира се, влезе в релси донякъде, особено с това заемане на понякога твърде крайни позиции във външната политика, стоейки винаги на позициите на онова, което той, а и други, наричат отстояване на евроатлантическите ценности. Израз, който според мен е придобил характер на мантра, защото като кажем „евроатлантически ценности“, би трябвало веднага да си зададем въпроса: А те различни ли са от европейските и какво е различното в тях? Когато има различия между Европейския съюз и САЩ, къде са евроатлантическите ценности, както това беше по време на войната в Ирак през 2003 година или при признаването на независимостта на Косово през 2008 година? Има много случаи в тази насока. Иначе какво да Ви кажа – дали този президентски мандат е успешен или не, нека оставим историята малко да се уталожи, иначе просто рискувам да вляза в политическата полемика. Разбира се, опозицията го критикува, разбира се, от РБ го поддържат. Всъщност оказа се, че накрая на мандата му само РБ твърдо застава зад него.
Водещ: Като говорим, че историята ще съди делата на главните действащи лица в политиката, може би тя си прави шеги, професоре, но точно преди 188 години на днешната дата се състои премиерата на „Фауст“ от Гьоте. И ако за много хора политиката е сделка с Дявола, то какво премиера очаквате днес Вие като политолог в Народното събрание?
Проф. Антоний Тодоров: Имате предвид началото на новия мандат на новоизбрания президент Радев, предполагам, когато правите това сравнение със сделката с Дявола. И на Радев няма да му е лесно. Първо, той наистина няма типичен политически опит. Това обаче може да обърне, както донякъде и Плевнелиев, в позитив, защото няма и толкова много зависимости от различните политически кланове, да ги нарека така, не толкова партийни централи. Разбира се, избран и подкрепен с помощта на БСП, издигнат от БСП, Радев няма как да не се съобразява с БСП. Въпросът е доколко ще се съобразява, доколко ще има независима позиция и доколко тя ще бъде заявена от самото начало. Той наистина прави впечатление на доста независим човек, независим в решенията и преценките си, но от друга страна, политиката наред със сделка с Дявола е също така и изкуство на възможното, изкуство на компромисите, така че той няма как да не прави някои компромиси.
Водещ: Политиката, каза вчера Росен Плевнелиев, е и „да овластиш гражданите“. С оглед на тежкия му мандат и опита му да овласти гражданите, да им даде дума и трибуна, както самият той вчера каза – с всички дискусии, които е правил, и с недоволни, и с протестиращи, включително срещу него, какво го очаква генералът президент Румен Радев? Защото може би него, с оглед на сегашната вътрешнополитическа и външнополитическа обстановка, го чака още по-тежък мандат? Има ли право той на грешка и ще получи ли кредит на доверие, сякаш първите 100 дни от неговия мандат се гледат като най-важните от петте години, поне за момента?
Проф. Антоний Тодоров: Така изглежда. Новоизбрания президент го очакват наистина нелеки времена. Разбира се, той влиза в мандата си с доста висок рейтинг и той ще му помага първоначално да се справя с немалкото критики, които всяка негова теза, всяко негово действие ще предизвикат. Първите критики ще дойдат, след като назначи служебното правителство, няма начин да няма критики. От друга страна, задачата му не е лека, защото трябва да намери министри, които да влязат в това правителство със съзнанието, че по никакъв начин не им е гарантирано оставането в изпълнителната власт след предсрочните избори, които са с доста неясен край. Плевнелиев имаше няколко такива ситуации, но Радев ще трябва още от самото начало, за разлика от Плевнелиев, да се сблъска с неяснотата на политическото мнозинство и с нуждата да бъде това, което се очаква от президента, да бъде неутрална власт и да се опита да посредничи много повече, отколкото други президенти, в конфликтите и евентуално споразуменията между политическите партии. Тук той може да разчита единствено и само на така да се каже здравия си разум, а не толкова на опита си, защото той няма никакъв опит в това отношение.
Водещ: Всички сме свикнали да виждаме Илияна Йотова в ролята на активен политик с изразена позиция. Каква ще бъде като вицепрезидент с оглед на правомощията, които има на новия пост?
Проф. Антоний Тодоров: Някои веднага я заподозряха, че ще влезе в ролята на контрапрезидент, както употребиха този израз за досегашната вицепрезидентка г-жа Попова. Не вярвам обаче още от самото начало това да се случи, а дали ще се случи към края на мандата ми е трудно да предвидя. Засега не изглежда да се очертава конфликт в тази насока. Мисля, че Илияна Йотова, която е едно от първите лица в БСП и поради това има изключително богат политически опит, включително и като евродепутат, може да бъде изключително полезна на Радев, особено що се отнася до връзката с Брюксел и средите в ЕС. Така че аз лично не вярвам, че тя ще влезе в ролята на контратежест на президента.
Водещ: Вчера бе открита президентската библиотека. Ако приемем, че библиотеката е символ на мъдростта, то откривате ли мъдрост в президентската институция през години и ако да, ще се запази ли тя и в бъдеще там?
Проф. Антоний Тодоров: Всеки от досегашните президенти влезе в мандата си с искреното желание да направи нещо за своя народ, за своята страна и за България. Не се съмнявам в добрите намерения на нито един от досегашните президенти. Разбира се, добрите намерения са подложени винаги на обстоятелствата и мъдростта, която очакваме от този, когото наричаме олицетворение на единството, върховен главнокомандващ и т.н. според Конституцията, понякога е изневерявала на президентите. И те са хора. Как да кажа, всички са допускали грешки, някои от тях по-големи, други малко по-малки, били са обект на критики за грешките си, съответно носили са своята отговорност. Надявам се тази мъдрост да надделява и да е повече от онова, което ще е обратното на мъдростта, а именно – глупостта или лошите решения.
Лора ТЪРКОЛЕВА