Проф. Атанас Тасев: Европа все повече ще разчита на доставки на газ от южното направление, ние все още сме на газовата й карта

снимка: pixabay.com

Проф. Атанас Тасев, енергиен експерт, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

 

Водещ: Защо разширяването до 1 милиард кубически метра газ на капацитета на газохранилището в Чирен може да се превърне в машина за пари? Научаваме от енергийния експерт проф. Атанас Тасев, който участва в „9-тия Петербургски международен газов форум“. Преди да преминем към новини от форума, ви предлагам да се спрем на една от темите на неговите сесии – за  съхраняването на газ. Защо разширяването до 1 млрд. куб. м газ на капацитета на хранилището в Чирен е толкова важно за България?

Атанас Тасев: Най-напред може би на радиослушателите да обясним какво е газохранилище Чирен. Това е вид източник на газ, тоест находище на газ. След като се изчерпят определени количества гази  спада налягането, тогава се дава възможност за втори живот на тези условно казано кухини, таверни, които могат да съхраняват газ, и се започва процедура по нагнетяване, а след това на добив на газ. В досегашната практика Чирен поема около 550 млн. куб. м газ, които могат ефективно да се използват в газопреносната система, а защо са необходими газохранилищата? Защото по изисквания на газопреносните дружества, това почти е стандарт, да се гарантира неприкосновеността на газоподаването и да се компенсира сезонната неравномерност на потреблението, е необходимо да има съхранение на газ в количества между 10 и 17%, при нас е около 14% от годишната консумация на газ. Така че това е един много съществен елемент, който гарантира стабилността на газовите доставки. Ако се върнем 2009 г. назад, когато бяха спрени доставките, почти месец ние получавахме около 60-70% от необходимото потребление за сметка на това, което днес сме акумулирали. Освен това, като се има предвид, че бъдещето в енергетиката, която в момента прави една гигантска енергийна трансформация към безкарбонова енергетика,  е и на газа. Остават възобновяемите енергийни източници, остават атомната енергетика и газовите централи, които ще покриват неравномерността. Така че непрекъснато се разширяват, както виждате, газотранспортните системи. В страната ние вече сме на път да реализираме съществена част от интерконекторните връзки със съседни държави, тоест ние реализираме газовия хъб „Балкан“, в който един от съществените елементи е и, разбира се, хранилището в Чирен. Междувременно в Европа, която е един от най-големите консуматори на руски природен газ, както е известно, консумацията надвишава над 33%. Европа изпитва потребности  в бъдеще от допълнителни количества газ. Поради тази причина руската страна, там е известно на Форума, в момента резервира значителни количества газ от газохранилища в Европа и предвид предстоящото прекратяване на транзита през Украйна, поради което се появява една много  благоприятна конюнктура, която ние може да се впишем в този профил на конюнктурата. Ако при нас за съхранението на природен газ на годишна база се заплаща около 7 евро за 100- куб. м. това са условни единици. В момента цените вече, борсовите цени, са стигнали до 70 евро. Ето това всъщност е идеята, с разширението на Чирен, което е планирано аз количества почти 1 млрд. ефективен газ, 500 млн. куб. м да бъдат предоставени на борсови котировки и предвид конюнктурата „Булгартрансгаз“ ще получи един значителен приход, който, както знаете, понеже е държавно предприятие, реално значителна част ще отиде в бюджета. Ето за това става въпрос. Ние като държава с ограничен ресурс трябва максимално да използваме това, което е налично, и колкото се може по-добре да се вписваме в международната конюнктура.

Водещ: След този форум, къде поставяте България на картата на европейската и световна енергийни системи?

Атанас Тасев: Ние като пазар за газ, знаете, нашата консумация е около 3,3 млрд. куб. м  на годишна база с тенденция, може би, до 4-5 млрд. в следващите няколко години предвид повишаване на ролята на газа като една от парадигмите в безкарбоновата енергетика. Значи, ние като пазар не представляваме особен интерес. Особен интерес ние представляваме като място, през което могат да се транзитират количества газ, и както се вижда от последното развитие с проекта на газовия хъб „Балкан“, ние сменяме вектора на движение, тоест не от север на юг, а от юг на север. Това е втората тръба на „Турски поток“, която, както вече беше съобщено, до края на годината тази тръба реално ще бъде вече свързана с нашата газотранзитна система, освен това интерконекторът, за който стана ясно, че европейската комисия го е включила в списъка с проекти, които представляват общ интерес. Ние имаме значителен гранд, който е отпуснат, а Европейската инвестиционна банка допълнително отпусна значителна сума, над 150 млн. за приключването на този проект. Така че през нашата страна освен, разбира се, след спирането на транзита през Украйна ние отново можем да се върнем на газовата карат, като транзитираме между 18 и 22 млрд. куб. м, при това обърнете внимание – не само газ с източник Русия, но това е и газ азербайджански, и разбира се, ще правим микс с втечнен газ от бъдещия терминал. Така че ние все още във връзка с изпълнението на проекта за газовия хъб „Балкан“ сме и ще останем на газовата карта на Европа. Иначе количествата газ на Европа са над 500 млрд., това е известно, и Европа все повече ще разчита на доставки на газ от южното направление в т.ч., предвид това, че северното направление става все по-проблемно. Основният доставчик Норвегия общо взето за следващите години ще намали доставките на газ около 20 млрд. на годишна база. Това е вече съществен процент от потреблението. Така че в заключение ние все още сме и се надявам да бъдем на газовата карта на Европа и да бъде определен фактор. И ето тук вече е ролята на газохранилището, възможно е да потърсим възможност да създадем т.нар. пикови хранилища, като се има предвид, че при вече когато започне да функционира газовата борса, тогава цената на пиковите количества газ ще бъде значителна, което прави икономически целесъобразно търсенето, проучването и изграждането на подобни пикови газохранилища. Така че това предстои.

Водещ: Къде могат да бъдат ситуирани въпросните пикови газохранилища?

Атанас Тасев: Вижте, това, което показаха представители на Франция, може да бъдат ситуирани в районите, където има служебен добив на сол. Знаете, че около Провадия имаме такива солни находища. Сега, аз не съм геолог, но би трябвало все пак да се проучи какви са възможностите. В Турция между другото много активно се работи в това направление, така че това е едно близко, но съвсем реалистично бъдеще в направлението на дейността на „Булгартрансгаз“.

Водещ: Какви други новини носете от Петербургския международен газов форум?

Атанас Тасев: В Петербургския форум има пет работни комитета, пет програмни комитета и три специализирани работни групи, които обхващат проучване и добив, подземно съхранение на природен газ, пренос на природен газ, разпределение на природен газ, използване на природния  газ, и най-любопитното е, че сега се разглеждаше и въпросът за  водорода като един инструмент за смяна на парадигмата в сектора на енергетиката. Тоест вече се говори за хибридна енергетика. Знаете какъв е проблемът на възобновяемите енергийни източници. Това е неравномерността на тяхната генерация,  а когато има такава неравномерност, някой трябва да я компенсира тази неравномерност. Ето тук възниква идеята да се използва. Давам само пример, за да стане ясно на слушателите: фотоволтаичните панели генерират на пик, около 12 часа електроенергия, но тогава консумацията на електроенергия не е най-голяма, тоест има излишни количества енергия, които ако реално не бъдат оползотворени, просто пропадат. Ето тогава е идеята излишните количества енергия от подобни пикове моменти от възобновяемите източници а се използва за процес а хидролиза, тоест разлагане на водата чрез принципа на хидролизирането, на водород и кислород, а този водород може да бъде използван директно, а може да бъде използван и като се смеси с газопреносната система на съответната страна. Това е висококалорично съставляваща. Така че това е едно като замисъл прекрасна идея, която в момента се развива в идеен, технологичен и икономически аспект. Между другото, полезно е да се разбере, че тези страни, които са напреднали в тази перфектна идея, вече показаха и няколко недостатъци, тоест директното влизане на водорода в газопреносната система и особено при съхранение, подземно съхранение на природен газ, смесен с водород, възникват определени проблеми. Затова очевидно ще трябва да се разработват паралелни системи за отделно съхранение на водород. Ето тук, колкото и да е странно, но ние имаме стратегическо предимство. Това, че не успяваме да прилагаме най-новите постижения, специално в този сектор за пренос, добив и утилизация на природен газ, то ние може да се възползваме от опита на икономически силните държави, които вървят напред, носят своите рискове, а ние просто получаваме така да се каже безплатно този опит. Така че в този смисъл, както виждате, подобни форуми са изключително полезни, защото, между другото, не само има разговори на трибуната, но има и кръгли маси, а има и неформални разговори, които безспорно обогатяват страните, защото се казват неща, които са изключително полезни за вяска една от страните, но не всички неща след това могат да бъдат разказани.

Цоня Събчева